№ 2101
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20211100106926 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Д. П. Г. срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“, за установяване в отношенията
между страните, че АГЕНЦИЯ „П.И.“ дължи на ищеца сумата 44143.04лв., представляваща
стойност на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о., въз основа предоставена с пълномощно
представителна власт в полза на Д. П. Г., без сключен договор за правна защита и
съдействие, определено по размер с Решение на Висшият адвокатски съвет от 27.11.2020г.,
на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА, ведно със законната лихва върху главницата считано от
01.02.2021г., до окончателното и изплащане, както и за присъждане на сумата 882.86лв.
заплатена държавна такса в заповедното производство и на сумата 1192.15лв. хонорар за
защита от адвокат осъществена в заповедното производство, определена по правилата на чл.
38, ал. 2 ЗА, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6003/2021г. на СРС.
В исковата молба и последвалите уточнения Д. П. Г. твърди, че АГЕНЦИЯ „П.И.“
му възложила в качеството му на адвокат да осъществи процесуално представителство по
търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о. търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о.,
по силата на подписано от законният представител пълномощно. Процесуалното
представителство било осъществено, в резултат на което искът срещу ответника бил
отхвърлен.
Твърди, че между страните не е налице писмен договор, както и в пълномощното не е
уговорено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, като
впоследствие ответникът отказал да заплати дължимото се такова. След отказа с Решение на
Висшият адвокатски съвет от 27.11.2020г., на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА, в полза на Д. П.
Г. бил определен размер на дължимото възнаграждение - 44143.04лв.. Въз основа решението
и депозирано заявление пред СРС, в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение
1
на парично задължение от 18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6003/2021г.
на СРС. Ответникът депозирал възражение срещу последната, което станало повод за
завеждане на настоящият иск.
Ответникът АГЕНЦИЯ „П.И.“ не оспорва, че е налице подписано в полза на ищеца
в качеството му на адвокат пълномощно за осъществяване на процесуално представителство
по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о. търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I
т.о.
Възразява, че между него и ищеца като адвокат и физическо лице не са налице
правоотношения във връзка с представителство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I
т.о. Такива са налице между ищеца и Адвокатско дружество „П. и А.“, със съдружници
адвокатите П. и Д. П. Г., по повод които е сключен Договор № Д-22/19.06.2013г., съгласно
който е възложено на довереника да извършва процесуално представителство и защита в
полза на АПИ по ВАД №№ 292/2012г., 324/2012г. и 503/2012г., образувани пред
Арбитражен съд към БТПП. Срещу Арбитражно решение от 05.01.2015г. на БТПП,
постановено по ВАД № 292/2012г., било подадено искане за отмяна пред ВКС, в която
връзка и т.к. в пълномощното за представителство пред БТПП не е включено правото на
Адвокатското дружество да представлява АПИ пред ВКС по молба за отмяна на решението
на основание чл. 47 ЗМТА, било съставено и предоставено на ищеца, като адвокат
процесното пълномощно. Твърди, че независимо, че пълномощното е предоставено на адв.
Д. П. Г. като физическо лице, защитата на АПИ пред ВКС се осъществявала от
Адвокатското дружество по вече сключеният между тях договор, без да са налице
самостоятелни договорни отношения, респ. дължимо възнаграждение по упълномощаване
на адвоката като физическо лице.
В евентуалност оспорва претенцията по размер. Възразява, че възнаграждението за
представителство по делото пред ВКС следва да се определи в размерите по чл. 9, ал. 4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не в
размерите по чл. 7, ал. 2, т. 6 от същата наредба.
Претендира искът да бъде отхвърлен, а в евентуалност възраграждението намалено
до размерите по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните
отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
36, ал. 3 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по договор за
процесуално представителство с твърдените параметри, по което е изправна страна, по
което ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да плати стойността на
2
адвокатската услуга, в определеният по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА размер.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да установи,
че е платил или че е налице основание за неплащане.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че
между АГЕНЦИЯ „П.И.“ и Адвокатско дружество „П. и А.“, със съдружници адвокатите П.
и Д. П. Г., е сключен Договор № Д-22/19.06.2013г., съгласно който е възложено на
довереника да извършва процесуално представителство и защита в полза на АПИ по ВАД №
292/2012г., 324/2012г. и 503/2012г., образувани пред Арбитражен съд към БТПП.
Съгласно чл. 2 от договора същият е сключен за срок до приключване на
горепосочените производства образувани пред Арбитражния съд към БТПП с влязло в сила
решение постановено по всяко дело.
Съгласно чл. 3 от договора е уговорен размер на дължимото възнаграждение за
уговорената услуга.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че срещу Арбитражно
решение от 05.01.2015г. на БТПП, постановено по ВАД № 292/2012г., е подадено искане за
отмяна пред ВКС, по която е образувано търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о. По
повод образуваното търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о. и за осъществяване на
процесуално представителство по същото, АГЕНЦИЯ „П.И.“ е предоставила в полза на адв.
Д. П. Г., като физическо лице, Пълномощно изх. № 17-264/13.07.2015г.
Безспорно е и съдът приема за установено и, че между страните по
упълномощаването по повод представителството по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК,
I т.о., не е сключен договор за правна защита и съдействие.
При така установеното съдът намира предявеният иск за основателен. Това е така, т.к.
видно от Договор № Д-22/19.06.2013г., АГЕНЦИЯ „П.И.“ е възложило на довереника
Адвокатско дружество „П. и А.“ да извършва процесуално представителство и защита в
полза на АПИ по ВАД № 292/2012г., 324/2012г. и 503/2012г., образувани пред Арбитражен
съд към БТПП, до приключване на горепосочените производства образувани пред
Арбитражния съд към БТПП с влязло в сила решение постановено по всяко дело. Условието
– постановяването и влизането в сила на решение конкретно по процесното ВАД №
292/2012г. е налице. Това е Арбитражно решение от 05.01.2015г. на БТПП. С това предметът
на Договор № Д-22/19.06.2013г. е изчерпан и действието му е преустановено. Не може да се
приеме, че образуваното впоследствие производство пред ВКС за отмяна на постановеното
Арбитражно решение от 05.01.2015г. на БТПП, представлява продължение на арбитражното
производство. Решението е влязло в сила и молбата за отмяна и образуваното въз основа нея
производство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о. е извънреден способ за
атакуването му. Затова съдът приема, че с подписването на Пълномощно изх. № 17-
264/13.07.2015г. между АГЕНЦИЯ „П.И.“, като упълномощител и адв. Д. П. Г., като
физическо лице и пълномощник, е налице ново правоотношение, независимо от вече
съществувалото между АГЕНЦИЯ „П.И.“ и Адвокатско дружество „П. и А.“, със
3
съдружници адвокатите П. и Д. П. Г., по Договор № Д-22/19.06.2013г.
Установено е, че между страните не е сключен договор за правна помощ и
възнаграждение не е платено във връзка с представителството по Пълномощно изх. № 17-
264/13.07.2015г. Въз основа решение на Висшият адвокатски съвет от 27.11.2020г. и на
основание чл. 36, ал. 3 от ЗА съдът приема, че дължимото възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство възлиза на 44143.04лв. Размерът е законосъобразно
определен в границите установени в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е възражението на ответника, че
размерът следва да се определи в границите по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004г.
Последната в случая е неприложима.
Поради изложеното и т.к. е безспорно, че определеното възнаграждение за защита от
един адвокат не е платено съдът приема, че установителният иск е основателен и подлежи на
уважаване. Главницата от 44143.04лв. се дължи ведно със законната лихва върху нея
считано от 01.02.2021г., когато е подадено заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение пред СРС.
Поради изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищеца.
Съобразно направеното искане и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на адв. Р. В., в
качеството на пълномощник на ищеца следва да се присъди сумата 1854.30лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство. В полза на ищеца следва
да се присъди сумата 882.86лв., представляваща сторени разноски за заплатена държавна
такса пред СГС.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сумата 882.86лв. заплатена държавна такса
и сумата 1192.15лв. хонорар за защита от адвокат определен по правилата на чл. 38, ал. 2
ЗА, представляващи разноски осъществени в заповедното производство, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 6003/2021г. на СРС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АГЕНЦИЯ
„П.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, представлявана
от А.М. – управител, ДЪЛЖИ НА Д. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
ул. ****, адв. Р. В. – САК, сумата 44143.04 /четирдесет и четири хиляди сто четирдесет и
три, 0.04/лв., представляваща стойност на адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по търг.д. № 1576/2015г. по описа на ВСК, I т.о., въз основа
предоставена с Пълномощно изх. № 17-264/13.07.2015г. представителна власт в полза на Д.
П. Г., ЕГН **********, без сключен договор за правна защита и съдействие, определено по
размер с Решение на Висшият адвокатски съвет от 27.11.2020г., на основание чл. 36, ал. 3 от
ЗА, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2021г., до окончателното и
4
изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6003/2021г. на СРС, на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ****, представлявана от А.М. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. В. –
САК, в качеството на процесуален представител на Д. П. Г., ЕГН **********, сумата
1854.30 /хиляда осемстотин петдесет и четири, 0.3/лв., представляваща възнаграждение за
процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ****, представлявана от А.М. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, адв. Р. В. – САК, сумата 882.86
/осемстотин осемдесет и два, 0.86/лв., представляваща сторени разноски за заплатена
държавна такса пред СГС, както и сумата 882.86/осемстотин осемдесет и два, 0.86/лв.
заплатена държавна такса и сумата 1192.15 /хиляда сто деветдесет и два, 0.15/лв. хонорар
за защита от адвокат определен по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА, представляващи разноски
осъществени в заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.02.2021г. на основание чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6003/2021г. на
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5