Решение по дело №1789/2024 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 236
Дата: 27 май 2025 г. (в сила от 24 юни 2025 г.)
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20243530101789
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Търговище, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101789 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от В. Д. В. с ЕГН-********** от
гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Свети Влас, кв.******, чрез адв.Р. Д., АК-
Търговище, против С. М. С. с ЕГН-********** от с.Л., общ.Търговище,
ул.******, с която е предявен иск за недължимост на сумата от 4499.93лв. -
главница, представляваща невъзстановен заем, обективирана в изпълнителен
лист от 24.07.2014г. издаден срещу нея въз основа на Решение по гражданско
дело № 24/2014г. на РС-Търговище, предмет на образувано изп.дело №102 по
описа за 2014 на ДСИ-Търговище, на осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от
ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че през 2014г. е осъден по
гражданско дело №24/2014г. по описа на Районен съд гр. Търговище, от
ответницата С. М. С., да й заплати сумата от 4 499.93 /четири хиляди
четиристотин деветдесет и девет лв. и 93ст. /лева, представляваща невърнат
заем, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направени разноски.
Въз основа на издаден Изпълнителен лист от 24.07.2014г. ответницата С.
1
С., образувала срещу него Изпълнително дело №102/2014г. при Държавен
съдебен изпълнител -Търговище.
С постановление от 10.05.2015г. по същото изпълнително дело, е
изнесен на публична продан, притежавания от него недвижим имот:
Новообразуван имот УПИ XVI -496 в кв. 87 по регулационния план на с.
Лиляк, общ. Търговище с площ от 510 кв. м., заедно с построената в него
полумасивна постройка -гараж, със застроена площ от 22 кв. м., при граници:
УПИ VI-496, УПИ XVII-496, УПИ IV-498 и същия бил възложен върху
ответницата С. М. С..
Наложен му бил запор и на трудово възнаграждение, като последната
удръжка, която му е направена била през 02.12. 2015 година.
Твърди, че от тогава е безработен, и не е заплащал нищо по
изпълнителното дело. Изпълнително дело №20143530400102 е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 26.05.2020г. и предадено в архив. 
Счита, че по отношение на задълженията визирани в изпълнителния
лист в негова полза е изтекла обща погасителна давност установена в чл.110
от ЗЗД.
Моли съда да постановите решение с което да се приеме за установено
по отношение на ответницата С. М. С., ЕГН **********, че вземането й в
размер на 4 499.93/четири хиляди четиристотин деветдесет и девет лв. и
93ст./лева, представляваща невърнат заем, ведно със законната лихва, считано
от 08.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението е недължимо,
като погасено по давност. В съдебно заседание поддържа иска. Претендира
разноски.
Ответницата в депозирания отговор счита иска за недопустим и
неоснователен. Излага съображения, че давност по отношение на вземането не
е изтекла. Както е посочено и в исковата молба ищецът е осъден да заплати
претендираната сума по не върнат заем и по издаден изпълнителен лист от
24.07.2014г. е образувано изп. дело №102/2014г на ДСИ при PC Търговище. В
хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия,
запор върху трудовото му възнаграждение и е извършена публична продан на
недвижим имот на длъжника/ ищец в настоящото производство/
Видно от представеното с исковата молба постановление за възлагане на
2
недвижим имот от 10.05.2015 г на Държавен съдебен изпълнител при PC
Търговище на ответницата по настоящото дело С. М. С. е възложен 
недвижим имот на длъжника за сумата 2580 лв.
Релевира доводи, че в постановлението неправилно е вписана годината
2015 вместо 2016 година, за което представя обявление №102/14г.,че
публичната продан е проведена от 14.03.2016 г. до 13.04.2016 година. Видно
от отразеното на изпълнителния лист е влязло в законна сила на 07.06.2016г. и
от взискателката със сумата 2580 лв. е намалена дължимата сума на
13.12.2016 г. с постановление на ДСИ. Изпълнителното, дело е прекратено
видно от отразеното Върху изпълнителния лист на 14.05.2020г, а последното
изпълнително действие е извършено на 20.01.2021 г.
Съдебно изпълнителното производство е част продължение на съдебния
процес който се е развил във времето. Съгласно разпоредбата на чл.115 б „ж“
от ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес. Съдебно изпълнителното
дело е прекратено на 14.05.2020 г. при което до тогава давност не е текла.
Ответницата оспорва твърденията в исковата молба ,че давността е
започнала да тече .от 02.12.2015 година на която дата е последната удръжка по
наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Отделно от горното оспорва иска и като неоснователен поради това, че
не е изтекла погасителната давност съгласно разпоредбата на чл.112 от ЗЗД.
Съгласно съдебната практика изпълнителните действия поискани от
взискателя и извършени от съдебния изпълнител след прекратяване на
изпълнителното, дело са валидни изпълнителни-действия и прекъсват
течащия погасителен давностен срок за процесното вземане. В този смисъл е
ГР№2/2023г на ОСГК на ВКС, решение №- 659/06.11.2024 по дело №4774/22 г
на ВКС 4то Г.О. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК ,решение
№37/24.02.2021г по гр.д. 1747/2020 г на ВКС 4 то ГО.
По и.д.№ 102/2014 г на ДСИ при PC Търговище е депозирана молба от
ответницата С. М. С. за възобновяване на изпълнителното производство.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна: От изисканото и приложено
като доказателства по делото копие от изп. дело № 102 по описа на ДСИ при
3
РС Търговище, М.М., се установява че същото е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 24.07.2014год. издаден в полза на С. М. С. въз основа на
разпореждане по гр.д. № 24/2014 год. по описа на Районен съд-Търговище.
Дължимата от ищеца В. Д. В.,парична сума, предмет на изпълнението е в
размер общо на 4499.93лв., представляваща невъзстановен заем, на осн.
чл.240 във вр. с чл.79 от ЗЗД, сумата от 180лв.- присъдени разноски, както и
сумата от 5лв. за издаване на изпълнителен лист. Съдия изпълнител е
изпратил поканата за доброволно изпълнение, която е получена от ищеца, чрез
неговата майка на 30.07.2014г.
По искане на ответницата са направени справки за притежавано
имущество от длъжника, както и справка за регистрирани трудови договори.
На 15.01.2015г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в „Телепол“ ООД гр.Шумен, което са признали вземането и
започнали да превеждат суми по делото от м.януари 2015г. Последната
удръжка, която му е направена е на 02.12. 2015 година.
С молба от 16.12.2015г. взискателката С. М. С. е поискала налагане на
възбрана върху притежаван от ищеца недвижим имот в с.Лиляк.
С постановление от 10.05.2015г. по същото изпълнително дело, е
изнесен на публична продан, притежавания от него недвижим имот:
Новообразуван имот УПИ XVI -496 в кв. 87 по регулационния план на с.
Лиляк, общ. Търговище с площ от 510 кв. м., заедно с построената в него
полумасивна постройка -гараж, със застроена площ от 22 кв. м., при граници:
УПИ VI-496, УПИ XVII-496, УПИ IV-498 и същия бил възложен върху
ответницата С. М. С. с постановление от 10.05.2016г. на цена от 2580лв. (В
постановлението е изписана грешна година – 2015г.). Същото е влязло в
законна сила на 07.06.2016г.
На 29.05.2017г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
ищеца ,чрез смета на с.Любичево, но суми във връзка с него не са получавани
по делото, доколкото длъжникът не е получавал заплата от кметството.
С постановление от 14.05.2020г. на ДСИ, изпълнителното производство
е прекратено, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Ответницата е представила молба от 04.2025г. с която е поискала
образуване на ново изпълнително дело срещу ищеца
4
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи: Предявеният иск за недължимост на сумите по изп.д. № 102
по описа за 2014г. на ДСИ при РС-Търговище е основателен и доказан.
В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително производство
може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване
несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Основните доводи на ищеца за материална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение са свързани с погасяване по давност на вземането
по изпълнителния лист. В случая вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, поради което според чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е
петгодишен.
Разпоредбата на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД предвижда, че давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Изпълнително дело е образувано на 25.07.2014г. въз основа на
Изпълнителния лист издаден на 24.07.2014г. по гр.д.№ 24/2014г. на РС
Търговище.
Към този момент е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр.
д. № 3/80г. на Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116,
ал.1, б.”в” ЗЗД и предвиждащо прекъсване на погасителната давност
с образуване на производство за принудително изпълнение. С оглед на това
теченето на погасителната давност е било прекъснато на 25.07.2014г. и без
значение в тази насока е дали са искани и предприемани отделни
изпълнителни действия във висящото изпълнително производство. С т.11 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК посоченото Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено
за изгубило сила. Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
5
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посоченото
ново тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД обаче действа занапред, поради което
теченето на погасителната давност следва да се счита за възобновено на
26.06.2015г., откогато на основание чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова
давност.
Последното действие по това изпълнително дело е предприето на
10.05.2016г.. Изпращането на запорно съобщение когато ДСИ е възложил
имота от публична продан на ответницата С. М. С., или давността е започнала
да тече от влизането му в сила на 07.06.2016г.
Изпращането на ново запорно съобщение на 05.05.2017г. да кметство
с.Любичево не е действие което прекъсва давността, поради което до датата на
подаване в съда на настоящата искова молба- 31.12.2024г. са изминали пет
години, с което вземането се е погасило.
При определяне крайния срок на погасителната пет годишна давност
следва да се имат предвид и и предвидените изключения в други закони
касаещи „Ковид“ пандемията.. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са
страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар.
13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр.
44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
6
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният
давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от
13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При тези обстоятелства съдът счита, че петгодишният давностен срок за
погасяване на вземането на ответницата по изпълнителния лист от
24.07.2024г. е изтекъл на 14.08.2021г.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.439 ГПК
за установяване недължимостта на сумата от 4499.93лв. - главница,
представляваща невъзстановен заем, обективирана в изпълнителен лист от
24.07.2014г. издаден срещу нея въз основа на Решение по гражданско дело №
24/2014г. на РС-Търговище, предмет на образувано изп.дело №102 по описа за
2014 на ДСИ-Търговище, на осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, е
основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 782.86лв.
включващи сумата от 182.86лв. внесена държавна такса и 600лв. реално
изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът В. Д. В. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес
гр.Свети Влас, кв******, чрез адв.Р. Д., АК-Търговище, НЕ ДЪЛЖИ на
ответницата С. М. С. с ЕГН-********** от с.Л., общ.Търговище, ул.******,
сумата от 4499.93лв. - главница, представляваща невъзстановен заем,
обективирана в изпълнителен лист от 24.07.2014г. издаден срещу нея въз
основа на Решение по гражданско дело № 24/2014г. на РС-Търговище,
предмет на образувано изп.дело №102 по описа за 2014 на ДСИ-Търговище,
поради настъпила погасителна давност, на осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.117, ал.2 от ЗЗД.
7
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН-********** от с.Л., общ.Търговище,
ул.****** да заплати на В. Д. В. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със
съдебен адрес гр.Свети Влас, кв.*****, чрез адв.Р. Д., АК-Търговище, сумата
782.86 лева, представляваща разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

8