ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 60221.09.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500479 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от
управителя И. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., против Разпореждане № 9343 от
27.05.2020 г. по ч.гр.дело № 2207 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му,
с която е отхвърлено заявление № 10337/26.05.2020 г., подадено от частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. С. П. от *** за сумата от 107,65
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 04.03.2020 г., сумата
от 80,14 лева- такса за административни разходи за извънсъдебно погасяване на кредита и
сумата от 177,85 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договор за кредит № *** г.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната
му част. Твърди, че посредством размяна на електронни волеизявления съгласно
изискванията на ЗЕДЕУУ между жалбоподателя, като поръчител, и длъжника Б. С. П. е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, подписан на *** г. от длъжника чрез
използване на индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко
текстово съобщение на посочения от ответника мобилен номер. Сочи, че по силата на този
договор „Ай Тръст“ ЕООД се е съгласил срещу месечно възнаграждение в размер на 74,89
лева, дължимо за срока на обезпечения договор, да отговаря солидарно с Б. П. за изпълнение
на всичките му задължения на кредитополучател по сключен на *** г. между длъжника и
“Кредисимо” ЕАД договор за кредит № ***, по който “Кредисимо” ЕАД е предоставил на
кредитополучателя заем в размер на 1000 лева при лихва и други условия, подробно
уговорени в договора за кредит, Приложение № 1 към него, Стандартен европейски
формуляр и общи условия. Посочва се, че при кандидатстването си за заем длъжникът е
имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или
1
друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения договор за кредит чрез поръчителство от трето, одобрено от “Кредисимо” ЕАД
юридическо лице съгласно раздел II, § 17 от Общите условия. Поддържа се, че договорът за
предоставяне на поръчителство няма задължителен характер, сключва се единствено по
желание на кредитополучателя и стои извън кредитното правоотношение, сключен е след
договора за кредит и по своята същност представлява възмезден договор за поръчка.
Оспорват се изводите, че се касае за прикрити разходи по кредита, като се твърди се, че „Ай
Тръст“ ЕООД е отделно юридическо лице, различно от “Кредисимо” ЕАД. В тази връзка се
навеждат доводи, че възнаграждението по договор за поръчителство не е за допълнителни
услуги, свързани с кредита, поради което жалбоподателят счита, че същото не следва да се
включва в ГПР. Изложени са и съображения относно изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
като се твърди, че в случая уговорката за заплащане на възнаграждение на поръчителя не
заобикаля тази законова забрана като дължима по валидно сключен с оглед свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД договор.
На следващо място, по отношение на претенцията за наказателна лихва
жалбоподателят сочи, че същата е начислена от *** г., на който ден длъжникът е изпаднал в
забава, и е изчислена до *** г., когато от “Кредисимо” ЕАД е изпратено искане за плащане
до Б. П.. Поради това жалбоподателят счита, че същата е дължима на договорно и законово
основание, като твърди, че е в размер на законната лихва за забава. Досежно сумата за
административни разноски по договора за кредит се посочва, че жалбоподателят е встъпил в
правата на първоначалния кредитор и тази претенция е по регресния му иск, поради което се
твърди, че съдът не е имал служебно право да преценява нейната дължимост и по този
начин е нарушил принципа на състезателното начало. Поради изложените съображения
жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде
издадена заповед за изпълнение против Б. С. П. за сумите, посочени по-горе. Претендира и
разноски за държавна такса по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 2207 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 10337/26.05.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Б.
С. П. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за кредит № ***
г.
2. сумата от 80,14 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по договор за кредит № *** г.
3. сумата от 177,85 лева, представляваща възнаграждение по договор за
2
предоставяне на поръчителство от *** г.;
4. сумата от 198,60 лева, представляваща договорна лихва по договора за
кредит за периода от 18.02.2019 г. до 31.12.2019 г.;
5. сумата от 107,65 лева, представляваща наказателна лихва по договора за
кредит за периода от 01.04.2019 г. до 04.03.2020 г.;
6. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С Разпореждане № 9343 от 27.05.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 1000 лева,
представляваща главница по договор за кредит № *** г., 198,60 лева, представляваща
договорна лихва по договора за кредит за периода от 18.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за сумите
от 23,97 лева- държавна такса за заповедното производство, и 38,29 лева- юрисконсултско
възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 80,14 лева-
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
сумата от 177,85 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от ***
г., и сумата от 107,65 лева- наказателна лихва по договора за кредит за периода от 01.04.2019
г. до 04.03.2020 г. За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че клаузите за
неустойка за неизпълнение на задължения по договора за кредит и за такси за
административни разходи за извънсъдебно събиране на кредита са нищожни, тъй като с
уговарянето им се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Районният съд е счел също така, че неустойката в посочения размер се явява
несъответна на очакваните от неизпълнението на задължението вреди, поради което по своя
характер е единствено санкционна. По отношение на възнаграждението по договора за
поръчителство ПРС е приел, че се касае за скрито възнаграждение за кредитора по договора
за кредит “Кредисимо” ЕАД, като е посочил, че същият е едноличен собственик на капитала
на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и падежът на задълженията за заплащане на това
възнаграждение съвпадат с тези на вноските по договора за кредит. Поради това
заповедният съд е направил извод, че се цели заобикаляне на забраната по чл. 33 ЗПК, като
се преследва забранена от закона цел- неоснователно обогатяване на кредитора.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
177,85 лева се претендира от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа
на сключен между страните на *** г. договор за предоставяне на поръчителство за
обезпечаване на задълженията на длъжника Б. П. като кредитополучател по договор за
кредит № *** г., по силата на който е получил потребителски кредит в размер на 1000 лева
от кредитора “Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че на *** г. е
настъпил падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит и вземането на
“Кредисимо” ЕАД е станало изискуемо, като на *** г. заемодателят е изпратил искане за
плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с
3
длъжника пред заемодателя, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от
договора за поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми.
Твърди се също, че в указания срок на *** г. поръчителят заплатил на заемодателя всички
дължими от длъжника суми, като на същата дата уведомил длъжника за извършеното
плащане, както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора, включително и за
дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, които суми са
описани в т. 9 от заявлението. Поради това заявителят, в качеството му на поръчител,
встъпил в правата на първоначалния кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение
и за наказателна лихва по договора за кредит в размер 107,65 лева за периода от 01.04.2019
г. до 04.03.2020 г., както и на административни разноски в размер на 80,14 лева за
извънсъдебно събиране на вземанията по договора, които суми претендира, че е заплатил в
полза на “Кредисимо” ЕАД.
В частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд е уточнено, че наказателната
лихва е в размер на законната лихва за забава и е начислена от датата, на която длъжникът е
изпаднал в забава- 01.04.2019 г., до 04.03.2020 г., когато от “Кредисимо” ЕАД е изпратено
искане за плащане до Б. П., като този период на лихвата е посочен и в т. 9 от заявлението по
чл. 410 ГПК. Видно от приложения към заявлението договор за кредит № *** г., в него не е
уговорен размер на мораторната лихва, дължима при забава на плащанията на
кредитопоолучателя. Поради това на основание препращащия чл. 16 от договора,
приложение намира раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити,
съгласно текста на който при забава на плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на
вземането съгласно т.X.1 от настоящите ОУ, ако такова е образувано.
При уговорена в общите условия към договора за кредит наказателната лихва за забава на
плащанията на погасителните вноски в размер на законната лихва за забава, съдът намира,
че клаузата в цитирания договор за тази лихва не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и кредитора и отговаря на изискването за добросъвестност.
Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок
уговорените погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от
забавеното изпълнение на това задължение, не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва отговаря и на
императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно клаузата
за заплащане на наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, предвидена в раздел
X, чл. 2 от приложените към заявлението Общите условия за предоставяне на кредити, не е
неравноправна на основание чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
4
По изложените съображения, настоящият състав намира за неправилно
разпореждането, в частта му, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 107,65 лева, представляваща наказателна лихва за забава по договор за кредит №
*** г. за периода от 01.04.2019 г. до 04.03.2020 г. В тази си част, разпореждането следва да
се отмени и да се постанови ново за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
горната сума.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 80,14 лева- такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 177,85 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство от *** г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за
кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 1000 лева за срок от
10 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 74,90 лева месечно
за срока на договора за кредит или общо 749 лева. От формулировката на клаузата на чл. 4,
ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно
клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен
прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора
за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението
в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
5
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е “Кредисимо” ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното
към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство се
доближава твърде много до размера на предоставения кредит.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане
за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
6
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
80,14 лева за административни разходи за извънсъдебно погасяване на кредита и
възнаграждението в размер на 177,85 лева по договор за предоставяне на поръчителство по
договор за кредит № *** г., които се претендират със заявлението, противоречат на закона и
добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези суми.
Предвид на това разпореждането на заповедния съд в тези обжалвани части следва да се
потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 9343 от 27.05.2020 г. по ч. гр. дело № 2207 по описа за
2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
10337/26.05.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И. Ш., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. С. П. от *** за сумата от 107,65
лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 01.04.2019 г. до 04.03.2020
г., като вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Ай Тръст“ ЕООД,
представлявано от управителя И. Ш., против Б. С. П. от *** за сумата от 107,65 лева,
представляваща наказателна лихва за забава по договор за кредит № *** г. за периода от
01.04.2019 г. до 04.03.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9343 от 27.05.2020 г. по ч. гр. дело № 2207 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в останалите му обжалвани части, с които е
отхвърлено заявление № 10337/26.05.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД,
представлявано от управителя И. Ш., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Б. С. П. от *** за сумата от 80,14 лева- такса за административни разходи за
извънсъдебно погасяване на кредита и сумата от 177,85 лева- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство по договор за кредит № *** г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8