Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Плевен, 31.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

                            ЧЛЕНОВЕ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА                                                                                                                           

                                    КАЛОЯН ГЕРГОВ                                           

 

При секретаря ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА, и с участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНАХД № 878 по описа на съда за 2019 год. и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от Н.С.И., подадена чрез защитника му – адв.Г.А., срещу решение № 718/24.10.2019г., постановено по НАХД № 1760/2019г. по описа на РС-Плевен.

С обжалваното решение Плевенският Районен Съд е признал обвиняемия Н.С.И. ***, за виновен в това, че на 11.01.2019г. в гр.***, обл.Плевенска, управлявал МПС – л.а. „****“, с рег.№ ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за ППАМ № 18-0257-000144/29.11.2018г. на Началник на РУ-*** /в сила от 27.12.2018г./ – престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за несправедливост на постановения съдебен акт относно наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО за управление на МПС, с искане– съдебното решение да бъде изменено, като се отмени това наказание. Аргументите, които са изложени, са за тежко семейно положение на обвиняемия, както и че не е задължително по закон налагането на това наказание.

        В съдебно заседание защитникът развива доводите в жалбата и поддържа искането си.

Обвиняемият Н.И. прави същото искане и поддържа становището на адвоката си.

        Плевенски Окръжен Съд, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и след извършване на цялостна проверка на решението по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :

        Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо. По същество същата е неоснователна.

За да постанови решението си, РС-Плевен е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел от фактическа страна следното:

Обвиняемият Н.С.И. е роден на ***г*** М., ул.„****“ №19, българин, български гражданин, средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Към 11.01.2019г. И. притежавал свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, валидно до 5.11.2022г. - за категории В, М, АМ. Същото било временно отнето, на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – със Заповед за ППАМ № 18-0257-000144/29.11.2018г. на Началник на РУ-*** - до заплащане на дължими, от страна на обвиняемия, глоби.

На 10.12.2018г. И. се явил в сградата на РУМВР – ***, където свидетелят И. Н. го запознал със съдържанието на Заповед за ППАМ № 18-0257-000144/29.11.2018г. и му разяснил, че следва да предаде издаденото на негово име СУМПС, както и да се въздържа от управление на МПС - до заплащане на дължимата глоба. Н.И. изслушал свидетеля, след което заявил, че няма да предаде издаденото на негово име СУМПС, както и че отказва да получи препис от Заповед за ППАМ № 18-0257-000144/29.11.2018г. или да плати дължимата глоба. След това напуснал сградата на полицейското управление. Свидетел на така създалата се ситуация, в т.ч. отказа на обвиняемия И. да получи препис от Заповед за ППАМ № 18-0257-000144/29.11.2018г., била свидетелката С. Ц. К.. Споменатата Заповед не била обжалвана по реда на АПК, като влязла в сила на 27.12.2018г.

Въпреки, че бил наясно, че следва да се въздържа от управление на МПС, на 11.01.2019г. обвиняемият привел в движение л.а. „****“, с рег.№ ****. Около 7:50 часа управлявал същия автомобил в гр.***, обл.Плевенска, на ул.“****““, когато бил спрян за проверка от дежурни полицейски служители – свидетелите Д. И. И. и Ц. К. Ц.. В изпълнение на служебните си задължения по контрол на движението по пътищата, полицейските служители установили, че Н.И. има наложена и действаща принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба, съобразно Заповед за ППАМ № 18-0257-000144/29.11.2018г. на Началник на РУ-*** /в сила от 27.12.2018г./.

Било образувано досъдебно производство.

Тези факти са безспорно установени от гласните доказателства посредством свидетелските показания на полицейските служители, а също и от писмени доказателства - съставените протоколи по ЗМВР, докладни записки, справки.

Първоинстанционният съд е приел, че от фактите, установени със съответните доказателства, безспорно може да се достигне до извода, че с деянието се обв.И. е осъществил състава на чл.343в, ал.3 във вр. ал.1 от НК.

От правна страна е извършен подробен анализ на елементите на престъпния състав, като съдът е посочил, че престъплението е такова на просто извършване и се явява довършено със самия факт на изпълнителното деяние – управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

        Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Извършеното от обв.Н.И. деяние е съставомерно по чл.343в, ал.3 във вр. ал.1 от НК и правилно е признат за виновен в извършването му.

        Правилно първоинстанционният съд е съобразил в мотивите си наличието на материалноправните предпоставки по чл.78а от НК и е наложил на извършителя предвиденото по закон наказание ГЛОБА в минимален размер от 1000 лева. Обосновал се е с формален баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, при умерена обществена опасност на деянието и на дееца. Изрично е отчел, като смекчаващо обстоятелство, усложненото здравословно състояние на родителите на обвиняемия, както и на непълнолетната му дъщеря. Решаващият съд е отчел и липсата на имущество, както и липсата на трудова регистрация на Н.И., също и липсата на негова регистрация в БТ. При този подробен анализ, съдът правилно и справедливо е определил минималния размер на наказанието ГЛОБА, което е наложил на обвиняемия. В тази насока няма възражения от страна на наказания или на неговия защитник.

        Възразява се против наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО обв.И. да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА /също определен размер към минимума/. Аргументът на защитника е, че автомобилът е необходим на Н.И., за да транспортира болните си родители и дъщеря си. Въззивният съд намира този аргумент за силно основателен, но недостатъчен, за да отмени наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, на обвиняемия са налагани множество административни наказания за нарушения на ЗДвП, което е характеристика на упоритото му поведение на системно незачитане на установените правила. Не може да се черпят права от противоправно поведение – И. да има право да управлява автомобила си за полезни цели /за нуждите на семейството си/, а с поведението си на недисциплиниран водач на МПС да застрашава живота на пътя на други граждани. В този смисъл, въззивният съд намира решението да районния съд на наложи и предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО на обв.И., в правомощията си по чл.78а, ал.4 от НК, за правилно.

        При тези съображения, Плевенски окръжен съд приема, че постановеното решение, с което обв.Н.И. е признат за виновен и са му наложени наказания във връзка с чл.78а от НК, е изцяло правилно, обосновано и законосъобразно. Същото следва да се потвърди. При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 НПК, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице също основания и за изменяване на решението.

        По оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи, че са неоснователни.

 

        Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,   Плюс

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 718/24.10.2019г., постановено по НАХД № 1760/2019г. по описа на РС-Плевен.

 

        Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                    2.