Р Е Ш Е Н И Е
№1
гр. П., 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа административно дело № 00001 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.И.Р.
срещу Решение № 2680 от 15.02.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр. П., в
частта с която се отказва възстановяване правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на следния имот: нива от 1,478 дка, седма категория,
находяща се в землището на Д., в местността ***, имот № 18019 и № 18020 от
кадастралния план, изработен през 1978 г.
Ответникът по жалбата - Общинска служба по земеделие гр. П., надлежно уведомен за оспорването, не изпраща представител и не изразява становище.
Представител на Министерство на земеделието,
храните и горите изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Атакуваният административен акт е съобщен на жалбоподателката на 21.03.2018 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
По делото е приложено удостоверение за наследници на Б.Р.З. (починал на ...... г.), от което се установява, че жалбоподателката Р.И.Р. и П.Б.Р. са негови наследници. Установява се още, че П.Б.Р. е починал на **** г.
В настоящото производство е представено решение № 118 от 21.02.2008 г., постановено по гр. д. № 710 по описа за 2007 г. на Пернишки районен съд, което е влязло в сила на 25.03.2008 г. С този съдебен акт по жалба на П.Б.Р. се изменя решение № 27/08.04.1993 на Общинска служба «Земеделие и гори» - гр. П. в частта, с която е отказано да се възстанови правото на собственост върху имот № 1452 в гр. П., кв. «Д.», като вместо това в тази му част съдът постановява следното: възстановява правото на собственост на наследниците на Б.Р.З. в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 1,500 дка, находяща се в гр. П., кв. «Д.», местност «***», имот с пл. № 1452 по отменения регулационен план от 1954 година.
Впоследствие с решение № 1941 от 02.09.2008 г. на Общинска
служба по земеделие гр. П., се възстановява правото на собственост на
наследниците на Б.Р.З. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следния имот: нива от 1,500 дка, находяща се в землището на гр. П., кв. «Д.»,
местност «***», за което е постановено решение № 118 от
21.02.2008 г., постановено по гр. д. № 710 по описа за 2007 г. на Пернишки
районен съд.
По делото е изслушано и прието заключение на
съдебно – техническа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От
същото се установява идентичност между описания имот (нива от 1,500 дка,
находяща се в гр. П., кв. «Д.», местност «***», имот с пл. № 1452 по отменения
регулационен план от 1954 година) в решение № 118 от
21.02.2008 г., постановено по гр. д. № 710 по описа за 2007 г. на Пернишки
районен съд и имота, който е описан в обжалваното Решение № 2680 от 15.02.2018 г. на Общинска служба
по земеделие гр. П. (нива от 1,478 дка, седма категория, находяща се в
землището на Д., в местността ***, имот пл. № 18019 и № 18020 от кадастралния
план, изработен през 1978 г.). Това е така, тъй като вещото лице посочва, че
процесният имот е нанесен като имот пл. № 1452 в отменения регулационен план от
1954 г. Съдът кредира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано,
логично и кореспондира с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
По съществото си атакуваното решения на Общинска служба по земеделие гр. П. представлява индивидуален административен акт и като такъв следва да отговарят на петте изисквания за законосъобразност на същите, а именно: да е издаден от компетентен орган; да съответства на материалния закон, уреждащ отношенията; да е издаден при спазване на съответната процедура за това; да съответства на целта на закона и да е спазена предвидената в закона форма за издаването му. При обжалване на административен акт, съдът извършва проверка за наличието на всичките тези изисквания по отношение на обжалвания акт. От това следва, че се извършва служебна проверка на целия административен акт, като съдът не е обвързан само от посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност. Това се налага с оглед особеностите на административния процес и обвързващата сила на издаваните по него актове. От това следва, че в административния процес важи принципът на служебното начало и съдът следва да приведе обжалвания акт в съответствие със закона, без да е обвързан изрично с направените с жалбата искания. Проверката за съответствието на обжалвания акт със законоустановените изисквания се извършва с оглед тежестта на пороците и последиците от тях, поради което първоначално се извършва проверка за нищожност на акта, а едва след това за неговата законосъобразност. С оглед на това ако констатира наличието на нищожност, съдът следва да я прогласи, а едва след това, ако констатира липсата на първия порок, но наличието на втория - да приведе акта в съответствие със закона.
Индивидуалните
административни актове, какъвто е оспорваното решение на Общинска служба
"Земеделие" - гр. П., се ползват с относителен стабилитет, т. е.
извън посочените в АПК
и ЗСПЗЗ
хипотези, не подлежат на отмяна или изменение от постановилия ги орган.
Зачитането на стабилитета се изразява и в това, да не се постановява последващ
административен акт от същия орган, със същите субекти - адресати на акта и със
същия предмет, т. е. административният орган, извън посочените изчерпателно
изключения, не разполага с компетентност да изменя сам, респ. да отменя или
постановява последващ акт, касаещ същите субекти и предмет. Тъкмо това не е
зачетено от Общинска служба "Земеделие" - гр. П.. В случая с влязло в
сила решение № 118 от 21.02.2008 г., постановено по гр. д. № 710 по описа за 2007 г.
на Пернишки районен съд и решение
№ 1941 от 02.09.2008 г. на Общинска служба по земеделие гр. П., се възстановява
правото на собственост на наследниците на Б.Р.З. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на следния имот: нива от 1,500 дка, находяща се в
землището на гр. П., кв. «Д.», местност «***», за което е постановено решение № 118 от 21.02.2008 г., постановено по гр. д. № 710 по описа за 2007 г.
на Пернишки районен съд.
От изложеното по-горе става ясно, че ответната Общинска служба по земеделие гр. П., се е произнесла два пъти по отношение на един и същи имот, като вторият път с обжалвания административен акт се отказва възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Обжалваният административен акт е в пряко противоречие с влязъл в сила съдебно решение на Пернишки районен съд и административен акт на ОСЗ – гр. П..
При положение, че с в влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменено първоначално постановеното решение на ОСЗ П., то този административен орган не е компетентна да решава по същество въпроса за възстановяването на правото на собственост по отношение на процесния имот. Обстоятелствата, на които се позовава ОСЗ в мотивите за отказа си са ирелевантни, при положение, че правото на собственост по отношение на имота е възстановено в стари реални граници по силата на влязло в сила съдебно решение, с което административният орган следва да се съобрази и изпълни. Недопустимо е и повторно разглеждане на спора от съда на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, тъй като предмета е идентичен с предходно проведеното производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Въпреки, че ОСЗ се е произнесла повторно извън рамките на компетентността си, то следва да се подчертае, че се касае за спор между същите страни, за един и същ имот. В този смисъл следва да бъде прогласена нищожността на отказа на ОСЗ - П. да възстанови правото на собственост по отношение на процесния земеделски имот.
По разноските:
Жалбоподателката е направила следните разноски по делото: 10 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице и 600 лева – адвокатски хонорар, т. е. в общ размер на 910 лева. С оглед изхода на делото, направени разноски следва да се заплатят от ответника по жалбата
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
по жалба на Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***«Бученски път», бл. 5, вх. «в», ап. 9, НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2680 от
15.02.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр. П., В ЧАСТТА, с която се отказва възстановяване правото на собственост
в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 1,478 дка, седма
категория, находяща се в землището на Д., в местността ***, имот № 18019 и №
18020 от кадастралния план, изработен през 1978 г.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие гр. П. ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***«Бученски път», бл. 5, вх. «в», ап. 9 сумата в размер на 910 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. П. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.