РЕШЕНИЕ 

 

гр. Троян, 25.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 16 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази: 

          „Профи кредит България” ЕООД – гр. София, представители С. Н. и И. Г. е предявило против А.М.Х. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 1 792,89 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 22.06.2016 г., сключен между „Профи кредит България” ЕООД и Х..

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено искане съда да уважи изцяло предявения иск.

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Р.Г. от ЛАК. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. ответника се представлява от адв. Г., която поддържа отговора си.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за потребител,ски кредит № **********, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********, Погасителен план към Договор за потребителски кредит  № **********, Преводно нареждане/документ за кредитен превод с референция 967029970013416, с дата 23.06.2016 г./, Искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски, Уведомително писмо, Удостоверение за актуално състояние  на „Профи Кредит България“ ЕООД   и ч.гр.д. № 527/2018 г. по описа на ТРС и от заключението на СИЕ с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22.06.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „Профи кредит България” ЕООД – гр. София, в качеството на кредитор и А.Х. – кредитополучател.

Не се оспорва, че Х. е получила кредит в размер на 1 200 лева. Видно от договорните клаузи е уговорено срока на кредита - 36 месеца, като Х. се задължила да го погасява на месечни вноски в размер на 58.55 лева, с падеж първи ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР): 49.88 %, годишен лихвен процент: 41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11%;  Общо задължение по кредита възлязлоо на сумата 2107.80 лева.

Х. избрала и закупила пакет от допълнителни услуги, което включвало: - Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1190.88 лева; - Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 33.08 лева, като по този начин общото задължение по кредита е за сумата 3298.68 лева при месечна вноска 91.63 лева и дата на погасяване – първия ден от месеца.

Съгласно т. 5 от Договора за потребителки кредит А.М.Х. е пожелала да бъде извършено рефинансиране на старо нейно задължение към „Профи кредит България" ЕООД с част от отпуснатата сума по кредита, като се твърди, че кредитора е изпълнил задължението си.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил шестнадесет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 03.10.2017 г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 13.02.2018 г. договорът е прекратен автоматично от страна на „Профи кредит България” ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 14.02.2018 г. на А.М.Х. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което тя е уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Дружеството – ищец претендира заплащането на непогасеното задължение общо в размер на 1792.89 лева.

Ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 от ГПК пред ТРС. Образувано е ч. гр. д. № 527/2018 г., по което съда е издал заповед  за изпълнение, препис от която не е връчена на длъжника и съдът е дал указания на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК са предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението.

По делото е изслушана СИЕ, която е установила в заключението си, че дължимата сума към момента по кредита е в размер на 1 792,89 лева, за колкото претендира ищцовото дружество.

В исковата молба се претендира изрично именно посочената сума, посочва се, че ищеца се отказва от другите си вземания по заповедното производство.   

Исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство по реда на чл. 410 или чл. 417 от ГПК и има за цел да установи съществуването на едно вземане, което е предмет на издадената заповед за изпълнение от 12.06.2018 г.

В случая следва да се приеме, че ответника А.Х. е неизправна страна по процесния договор и не е изпълнил основно свое задължение да погаси получения кредит. Дължимата сума е установена и от възприетата СИЕ.

Предвид изложените съображения, съдът намира предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се приеме за установено между страните съществуването на вземането в полза на ищеца за сумата в размер на сумата 1792.89 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 22.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва Х. да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 86.59,00 лева по заповедното производство и 540,86 лева – разноски по исковото производство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.

Ще следва ответницата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 200,00 лева – възнаграждение за изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

           При тези изводи съда мотивира своето решение.

        

Р     Е      Ш      И   :

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, представители: С. Н. и И. Г., а именно, че А.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, дължи сумата сумата 1792.89 - хиляда седемстотин деветдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 22.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

         ОСЪЖДА А.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да запалти на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., представители: С. Н. и И. Г. сумата 86.59 – осемдесет и шест лева и 59 стотинки, разноски по заповедното производств, както и разноските в настоящето исково производство в размер на 35.86 – тридесет и пет лева и 86 стотинки ДТ, 150.00 – сто и петдесет лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /Обн. ДВ, бр. 59

 от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./ и 355.00 – триста петдесет и пет лева – адв. възнаграждение за назначен особен представител на ответницата.

         ОСЪЖДА А.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********да запалти в плоза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата 200 – двеста лева възнаграждение на изготвяне на заключение по СИЕ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       Районен съдия: