Р Е
Ш Е
Н И
Е № 2546
гр. Пловдив, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 23.06.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11341 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът
е сезиран с
положителен установителен иск предявен от „Креди Йес“ ООД срещу А.П.М. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1337.64 лева, неплатен остатък по запис на заповед от 03.06.2015 г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6941/2016 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
страните е сключен договор за кредит от 03.06.2015 г. по силата на който на
ответникът е предоставен заем от ищеца в размер на 800 лева. Уговорена е
възнаградителна лихва, като общо дължимата сума по договора за заем е в размер
на 942.51 лева. В договора е предвидена и клауза за неустойка при неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 820.44 лева, което
ответникът дължи. Общо дължимите суми по договора възлизат на 1763 лева.
Крайният падеж по договора е 30.03.2016 г. За посочената сума в общ размер на
1763 лева като обезпечение е издаден процесния запис на заповед 03.06.2015 г.
Твърди се неизпълнение на част от сумата по договора за кредит в общ размер на
1337.64 лева, от които 585.24 лева – главница, 117.05 лева – неустойка поради
разваляне на договора, 72.31 лева – договорна лихва и 20.25 лева – лихва за
забава, 572.40 лева – неустойка. Претендира сумата от 1337.64 лева въз основа
на записа на заповед, който обезпечавал посочените по-горе задължения.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който оспорва иска. Счита, че искът е
неоснователен. Счита, че каузалното правоотношение е недействително поради
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че по договора не е посочен реален
ГПР. Счита, че клаузата за неустойка по договора е недействителна поради
противоречие с добрите нрави. На следващо място се излагат доводи, че записът
на заповед не обезпечава задълженията за неустойка за разваляне на договора и
обезщетение за забава. Прави възражение за прихващане като платената от страна
на ответницата сума в размер на 561.57 лева, бъде приспадната от дължимата
главница в общ размер на 800 лева. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 6941/2016 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
не е връчена редовно на длъжника. Видно от покана за доброволно изпълнение
/л.34 от заповедното/ длъжникът е търсен на адреса му на 21.10.2016 г., на
24.10.2016 г. и на 25.10.2016 г., като не спазено правило на чл.47, ал.1 ГПК –
адресатът не е търсен на адреса в рамките на повече от месец, с най-малко 3
посечения на адрес с интервал между всяко едно с една седмица, като поне едно е
в неприсъствен ден. Длъжникът е търсен в рамките само на една седмица, не е
търсен в неприсъствен ден, не е ясно и по какъв начин и къде е залепено
уведомлението, както и дали такова е пуснато в пощенската кутия на длъжника.
Липсват други данни и доказателства за връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника. Представеното от ищеца известие за доставяне /л.83/, на което същия
се позовава, че с него е връчена на ответника заповедта за изпълнение, не се
възприема от съда така. Видно от известието за доставяне като подател е посочен
ЧСИ ............., а като получател - ЧСИ ......., никъде в известието за
доставяне не е посочено, че същото е адресирано до ответника, за да се приеме,
че лице от неговото домакинство го е получило.
С оглед изложеното съдът приема, че доколкото по делото липсват
доказателства за редовно връчване на заповедта по посоченото ч.гр.д., то
подаденото от длъжника възражение на 15.04.2019 г., като подадено в срок. Искът
е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ
Предявено е в условията на евентуалност
и възражение за прихващане от ответника с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.
1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение
вземане запис на заповед от 03.06.2015 г. с
издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Да докаже, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията
по договора за заем от 03.06.2015 г., включващ главница, договорна лихва,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, неустойка за прекратяване на
договора и обезщетение за забава. Ответникът следва да проведе насрещно доказване,
както и при положително доказване от страна на ищеца да докаже, че е погасен
претендираният остатък от задълженията по процесния запис на заповед. Следва да
докаже и кои задължения са погасени със сумата в размер на 561.57 лева.
С Определение от 09.03.2020 г.
като безспорно между страните е отделено, че е издаден запис на заповед от 03.06.2015 г. с издател А.П.М., издаден в полза на „Креди
Йес“ ООД за сумата в общ размер на 1762.95 лева, платим на предявяване и
предявен за плащане на 04.06.2015 г.,
който запис на заповед е издаден във връзка с договор за заем от 03.06.2015 г.
Между страните няма спор, че ответникът е заплатил по договора за заем сума в
общ размер на 561.57 лева.
Видно от приложеното по делото
копие на запис на заповед /л.6 / ответникът А.П.М. безусловно се е задължил да
плати на ищеца „Креди Йес“ ООД сумата в размер на 1762.95 лева с падеж на
предявяване. Посочена е датата на издаване – 03.06.2015 г., място на издаване,
място на плащане, има означение „запис на заповед“ в текста на документа,
посочен е конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя. Записът
на заповед е предявена на издателя на 04.06.2015 г.
Съдът приема, че са налице всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 ТЗ и записът на заповед е
редовен от външна страна.
С исковата молба ищецът сам
въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния
запис на заповед, а именно договор за паричен заем от 03.06.2015 г. и доколкото
такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на изследване.
Съгласно представения по делото
договора за заем /л.5/, ищецът „Креди Йес“ ООД е предоставил в заем на
ответника А.М. сума в размер на 800 лева, платима в срок до 30.03.2016 г., на
месечни вноски в размер на 21.92 лева. Уговорена е месечна договорна лихва в
размер на 3.34 % от заетата сума. По договора е уговорен ГПР в размер на 49.072
%
Страните не спорят, че между тях
е сключен посочения договор за заем, както и че ответникът е получил сумата в размер на 800 лева.
Получаването на сумата се установява и от самия договор, в който в чл.4, ал.1 е
посочено, че с полагането на подписа под договора ответницата удостоверява
получаването на сумата в размер на 800 лева. Подписът не е оспорен от
ответника.
Безспорно между страните е че
„Креди Йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като такава
предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския
регистър предмет на дейност на дружеството.
По отношение на сключения договор
за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че
същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.
Спорно по
делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се дължи плащане по
него на договорно основание.
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка са направени
възражения от ответника, че процесния договор за заем е недействителен на първо
място, поради нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото не са посочени условията по
прилагане на лихвения процент.
Видно от
договора за заем, в чл.2, т.5 е посочен лихвеният процент по кредита, който е
3.34 % фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора няма
отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до
недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на
договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това
от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за
целия срок на договора, а именно 142.51 лева /разликата между предоставения
кредит в размер на 800 лева и общо дължима сума по договора 942.51 лева/, който
размер е фиксиран за целия период на договора. Доколкото лихвата е фиксирана за
целия период на договора и същата не се променя, не зависи от някакви фактори,
предвидени в договора, не е необходимо да се посочват условията по прилагането
й, доколкото такива условия няма, не са предвидени в договора – лихвата е
фиксиран размер за целия срок на договора.
Предвид
изложеното настоящия състав не споделя посочените от ответника нарушения на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.
По доводите за
недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва
да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Видно от чл.3,
ал.5 от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в
размер на 49.072 %, а в т.7 и общият размер на всички плащания по договора в
размер на 942.51 лева – включващ главница и възнаградителна лихва, като видно
от договора се приема, че именно възнаградителната лихва формира ГПР.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо
към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузата за
ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена
към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността
на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното съдът намира, че е спазена
и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно
допусканията при изчисление на ГПР.
Към
договора за кредит има погасителен план, подписан от ответника /л.7/, в
който е посочен размера на вноските, техния брой, периодичност на плащане и
падежна дата. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от
ответника, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 7, ал.2 от ОУ/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл.4, ал.4 ОУ/, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3 ОУ/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице не само посочените от страна на ответника основания за
недействителност на договора за заем, а и не са налице нарушение на която и да
е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния
договор, поради което и същият е валидно сключен.
По вземането за главница по договора:
С исковата молба се претендира главница в размер
на 585.24 лева.
Безспорно е между страните, че
със сумата от 561.57 лева са погасени от ответника както следва: главница в
размер на 214.76 лева, 70.20 лева – договорна /възнаградителна лихва/, 248.04
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечени.
След извършеното разпределение на платените суми, от сумата от 561.57 лева,
остава остатък от 28.57 лева. В исковата молба ищецът признава, че с тази сума
е погасена част от 14 месечна вноска. При извършено изчисление от съда по реда
на чл.162 ГПК, въз основа на представената от ищеца справка /л.86/, като
изчисли сборът на главниците за периода от 14 до 43 вноска /вкл./ се получава
сума в размер на 585.24 лева – тоест към главницата е включена цялата 14 вноска, същото се установява и за възнаградителната
лихва, която се претендира изцяло от вноска 14 до вноска 43, както и за
неустойката за неизпълнение за задължението за предоставяне на обезпечение.
Тоест платената от ищеца сума в размер на 28.57 лева част от вноска 14 не е
приспадната от ищеца за вземанията за главница и за договорна лихва, не е
приспадната и за вземането за неустойка за непредставяне на обезпечение, а се
иска повторно й заплащане. С тази сума по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД съдът приема,
че са платени по вноска 14 изцяло
вземанията за неустойка– 19.08 лева, за договорна лихва в размер на 4.50 лева и
част от главницата в размер на 4.99 лева.
По вноска 14 остава неплатена главница в размер на 12.57 лева /17.56 –
4.99 = 12.57/.
С оглед изложеното съдът приема, че по договора е
дължима главница в размер на 580.25 лева /сбор от пълните вноски за главница от
вноска 15 до вноска 43 + 12.57 лева, непогасен отстатък за главница по вноска
14/
В тежест на ответника е да докаже заплащане на
вноските за главница за целия период на договора. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид
което съдът приема, че по договора за кредит е останала непогасена главница в
размер на 580.25 лева.
По вземането за възнаградителна лихва по договора:
От ищеца се претендира договорна лихва в размер на
72.31 лева за периода 09.09.2015 г. до 30.03.2016 г., което включва изцяло
вноските от 14 до 43. С оглед изложеното по-горе съдът приема, че по вноска 14
е платена договорната лихва в размер на 4.50 лева, поради което тя не се дължи.
Остатъка от договорната лихва е за периода от 15 до 43 вноска /16.09.2015 г. до
30.03.2016 г./ в общ размер на 67.81
лева.
Съдът следи служебно и за
неравноправния характер на отделните клаузи от договора – в случая клаузата за
възнаградителна лихва. В тази връзка видно от договора за кредит в него е предвиден фиксиран месечен
лихвен процент от 3.34 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в
размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след
преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът
на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът
от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и
автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на
договора е в размер на 142.51 лева, размерът на отпуснатия кредит е 800 лева,
кредитът е отпуснат за срок от 9 месеца – кратък период от време, не е
обезпечен, поради което съдът приема, че
размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и
на риска, който поема същият като небанкова институция, която се самоиздържа от
собствената си печалба, която в случая не противоречи на принципа за
справедливост и добросъвестност.
В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума, като неблагоприятните последици от недоказване
на този факт са за ответника.
По вземането за неустойка по договора за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение:
Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи
служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза - виж решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 820.44
лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока, надвишаващ размера на отпуснатия кредит.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Поради което същата противоречи и на
добрите нрави.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 8 от договора.
Предвид
изложеното съдът намира, че за ответника не е възникнало задължение да заплаща
неустойка в размер на 572.40 лева по договора.
По отношение на неустойката за предсрочна изискуемост по договора:
В т.14,
ал.1 от ОУ е предвидено, че кредиторът може да обяви заемът за предсрочно
изискуем при неизпълнение на задължението на заемателя да заплаща месечните
погасителни вноски без да е необходимо да го уведомява за това. В този случай,
заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 20% от дължимото вземане.
В
случая е начислена такава в размер на 117.05 лева, като ищецът се позовава на
автоматично настъпила предсрочна изискуемост и разваляне на договора.
Съдът
намира, че по делото не се доказа да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора. Това е така, доколкото в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е указано
при наличие на какъв фактически състав настъпва предсрочната изискуемост. Това
тълкувателно решение се прилага и за небанковите финансови институции,
каквато е ищецът, в който смисъл решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2561/2014 г., II т. о. Оттук, за да настъпи предсрочна изискуемост
на вземанията по процесния договор е необходимо уведомяването на длъжника за
това. Доколкото липсват подобни твърдения за отправено известие преди образуването
на делото, а и до момента на образуване на същото е настъпил и крайния падеж по
договора – 30.03.2016 г., съдът приема, че по делото не се установи, кредитът
да е бил обявен за предсрочно изискуем и развален, преди изтичане на срока на
същия.
Само на това основание претендираната неустойка е недължима.
Наред с изложеното
уговорената неустойка в чл. 7, ал. 4 от договора също
противоречи на добрите нрави. Неустойка за обявяване на предсрочна изискуемост
по договора в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора
сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата би довела до
неоснователно обогатяване на кредитора. От една страна при настъпване на предсрочна
изискуемост, същият би се ползвал от благоприятните условия да претендира
вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница би се
начислявало обезщетение за забава за периода на забавата /неустойка за забава/.
Уговарянето и на допълнителна неустойка, която да се начислява еднократно, в
размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума – главница,
възнаградителна лихва и неустойка обаче, противоречи на добрите нрави. Така
уговорената неустойка излиза извън допустимите граници на санкционната си
функция и дава възможност на кредитодателя да претендира, както обезщетение за
забава върху предсрочно изискуемата главница, така и неустойка от настъпването
на предсрочната изискуемост.
Наред с това, с оглед твърденията на ищецът, че
записът на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията по договора за
заем, съдът приема, че същият е издаден именно за обезпечаване на вземанията по
договора, но не за всички вземанията, които биха възникнали. Същият е издаден
към датата на подписване на договора за кредит, като към тази датата са били
известни задълженията за главница – 800 лева, за договорна лихва – 142.51 и за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение – 820.44 лева. Общо 1762.95, каквато е и отразената сума в записа
на заповед. Предвид което съдът приема, че записът на заповед обезпечава
единствено и само така посочените задължение, а не и неустойка за предсрочна
изискуемост и предсрочно прекратяване на договора.
По
отношение на обезщетението за забава - неустойка:
В чл.7, ал.1 от договора е
предвидено, че при забава на плащанията по договора, длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забавата.
Съдът намира,
че записът на заповед не обезпечава задълженията за обезщетение за забава по
изложените по-горе съображения. Поради което и вземането за обезщетение за
забава както и вземането за неустойка за предсрочно прекратяване/изискуемост на
кредита не са обезпечени с процесния запис на заповед, който е и основанието на
иска.
С оглед всичко изложено съдът приема, че по делото
се установи дължими задължения по договора за заем, които са обезпечени с
процесния запис на заповед, от които 580.25 лева – главница и 67.81 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода 16.09.2015 г. до 30.03.2016 г. Другите претендирани вземания
за неустойки съдът приема, че не се дължат поради недействителност, както и
поради обстоятелствата, че неустойката за предсрочна изискуемост и за забава не
се обезпечават от процесния запис на заповед
По възражение
за прихващане на ответника с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД.
По делото се установи, че по договора за заем е платена сума за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 267.12 лева /сборът от
вноска 1 до вноска 14 за неустойка/. Доколкото
съдът прие, че тази клауза за неустойка е недействителна, то платените по нея
суми от ответника са недължимо платени и същият има насрещно вземане срещу
ищеца за посочената сума. Със сумата в общ размер от 267.12 лева, по реда на
чл.76, ал.2 ГПК, ще се приспадне първо изцяло вземането за възнаградителна
лихва в размер на 67.81 лева, а остатъка от 199.31 лева /267.12– 67.81 = 199.31
/ще се приспадне от главницата. След прихващането с недължимо платената сума и
платена остава дължима главница в размер на 380.94 лева /580.25 – 199.31 = 380.94/.
С оглед изложеното предявения от
ищеца иск за сумата в общ размер на 1337.64 лева, неплатен остатък по запис на заповед от 03.06.2015 г.,
издаден като обезпечение на договор за заем от 03.06.2015 г. ще се уважи за
сумата в размер на 380.94 лева, доколкото по делото се установи, че това единствено
дължимата сума по договора за заем, за чието обезпечение е издаден процесния
запис на заповед. За горницата над уважения размер до размера от 1337.64 лева
искът като неоснователен ще се отхвърли, както и поради погасяването на част от
сумата чрез прихващане на вземане на ответника в размер на 267.12 лева, недължимо платена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение по чл.8 от договор за заем от
03.06.2015 г.
Възражението за
прихващане ще се отхвърли за горницата над уважения размер от 267.12 лева до
пълния размер от 561.57 лева.
Като законна
последица от уважаване на иска, ще се уважи и претенцията за законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК – 31.05.2016 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
имат и двете страни. Доколкото ответникът е участвал в производството чрез
назначен особен представител, същият не е направил разноски по делото.
От страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноските в исковото производство за ДТ в размер
на 26.75 лева, 300 лева – депозит за особен представител /л.63/, 323 лева –
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства, разписка, обективирана в договора за правна защита и съдействие
/л.16/. Общо разноски в исковото производство 649.75 лева. от които съгласно
чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер на 185.04 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
В заповедното производство са направени
разноски 26.75 лева – държавна такса и 320 лева юрисконсултско възнаграждение.
Общо разноски в заповедното производство - 346.75 лева, от които като съобразно уважената
част от претенцията ще се присъдят разноски в размер на 98.75 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.М., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 20068845, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.И. -
............сумата в размер на 380.94 лева, неплатен остатък по запис на заповед от 03.06.2015 г.,
издаден от А.П.М., ЕГН ********** в полза
на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 20068845, като обезпечение на договор за заем от 03.06.2015 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 31.05.2016 г. до окончателното плащане на
вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 6941/2016 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 380.94 лева до
пълния предявен размер от 1337.64 лева дължима сума по запис на заповед от
03.06.2015 г., като неоснователен, както и поради погасяването на част от
сумата чрез прихващане на вземане на А.П.М., ЕГН ********** спрямо „Креди Йес“ ООД, ЕИК
20068845 в общ размер на 267.12 лева,
недължимо платена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по чл.8 от договор за заем от 03.06.2015 г., за
чието обезпечаване е издаден запис за заповед от 03.06.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на А.П.М., ЕГН **********
срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК 20068845 за горницата над
уважения размер от 267.12 лева до пълния размер от 561.57 лева, недължимо платени суми по договор за заем
от 03.06.2015 г., като неоснователно.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Креди Йес“ ООД, ЕИК
20068845, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,
представлявано от В.И. - ............, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 185.04 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 98.75 лева –
разноски по ч.гр.д. № 6941/2016 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно
с оригинала!
ММ