Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-78 Година 2018, 23.07. Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 783 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Ж.Ж.Д.,
ЕГН ********** от гр. Б., кв. Д. е., ул. „К.“ № **, чрез адвокат Владимир
Господинов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, против Решение №
582 от 10.04.2018 г., постановено по гр. дело № 5067/2016 г. по описа на БРС, с
което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против Г.Ж.Ж., ЕГН ********** от
гр. Б., кв. Д. е., ул. „К.“ № **, за отмяна на ½ идеална част от
дарението, предмет на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, том 4,
нот.дело №2770/26.10.1981 г. на нотариус на БРС, предсставляващ първи етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел 9, с планоснимачен № 468,
квартал 14 по плана на с. Долно езерово, с площ от 560 кв.м., понастоящем по КК
и КР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, целият имот представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 07079.825.245.1, с административен адрес на имота: гр. Бургас,
ул. „Китен“ № 21, с предназначение на сградата – жилищна сграда, еднофамилна на
два етажа, със застроена площ от 93 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор
07079.825.245 по КК на гр. Бургас и за връщане на тази ½ част от
собствения му имот, на отпаднало основание, като е присъдил разноските по
делото.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение изразява въззивникът, който счита обжалваното решение за неправилно
поради нарушение на материалния закон и необосновано. Моли съда за отмяната му
и постановяване на друго, с което да удовлетвори претенциите. Не излага
съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна чрез адвокат А. Иванов, с който се оспорва подадената въззивна жалба. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Излага съображения.
Въззивната жалба
е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря формално на
изискванията на чл.259 и следващите от ГПК.
Предявените пред
Районен съд – Бургас обективно съединени искове са с правно основание чл.227,
ал.1, б.“б“ и чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не
се спори по делото, че недвижимия имот е бил съпружеска имуществена общност
между въззивника Ж.Д. и неговата починала съпруга Т.Д.. С нотариален акт № ***,
том *, нот.дело №****/19** г. по силата на сключен договор за дарение на
недвижим имот въззивникът е дарил на въззиваемия със съгласието на съпругата си
Т.Д. първия етаж от собствената на дарителя и съпругата му двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в собствения на последните парцел, като дарителите са
запазили правото на ползване върху малката източна стая от същия етаж,
граничеща със стълбищния коридор. Всеки един от двата етажа е със застроена
площ от 93 кв.м. След смъртта на Т.Д. същата е била наследена от своя съпруг и
двамата си синове Ж. Ж. и Г.Ж..
Пред
първата съдебна инстанция са приложени множество писмени доказателства,
разпитани са свидетели, извършени са и взети предвид от съда съдебномедицинска
и съдебно-икономическа експертизи. В хода на делото е установено, че
отношенията между страните са крайно изострени, съпроводени със скандали и
множество сигнали до полицията. Видно от приложеното решение по гр. дело
№2724/2016 г. по описа на БРС, потвърдено с решение по гр. дело №1735/2016 г.
по описа на БОС, между страните е водено дело по Закона за защита от домашно
насилие, по силата на което на въззивника Ж.Д. са наложени мерки за защита от
домашно насилие поради осъществено такова на 30.04.2016 г. от сина му Г.Ж.,
като на последния са наложени мерки по чл.5 от ЗЗДН.
С
нотариална покана изпратена от въззивника до въззиваемия, връчена на 19.03.2015
г. чрез нотариус А. Николов, последният е бил поканен да изплаща месечна
издръжка в размер на 100 лева, считано от 10-то число на месец ноември 2015
година. Въпреки изпратената нотариална покана, за въззиваемия няма данни да е
изплащал месечна издръжка на своя баща.
От
представените писмени доказателства и заключението на назначената от
първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че бащата Ж.Ж.
към момента страда от множество заболявания, включително дивертикул на
хранопровода и дванадесетопръстника, хипертонична болест, хипертонично сърце,
без застойни прояви, последици от мозъчен инфаркт, хипертрофия на простатната
жлеза, хроничен бронхит и тревожно разстройство. Същият се нуждае от регулярни
грижи и издръжка. Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, получавания от въззивника доход в размер на
350 лева е недостатъчен да покрие минималните нужди с оглед здравословното му
състояние. Вещото лице е посочило на база годишни данни за 2016 година годишен
доход от 4699 лева за издръжка на едно лице, или по 391,58 лева месечно, а за
2017 година минималния доход възлиза на 5022,89 лева годишно, или по 418,89
лева месечно. От друга страна, по делото е установено, че синът му Г.Ж.Ж. е на
55 години, в трудоспособна възраст, имащ възможност да работи като шофьор.
От
представените писмени доказателства се установява, че въпреки изложеното
по-горе въззиваемият е в невъзможност да предоставя издръжка на своя баща. В
случая се установява, че съгласно приложеното извлечение от трудовата книжка, Ж.
през 2015 година е работил само 3 месеца и 8 дни, а през 2016 година е бил в
трудово правоотношение малко над два месеца, като за кратко е започнал работа
на 27.10.2016 г. след получаване на исковата молба и след това трудовият
договор е прекратен по взаимно съгласие на страните на 16.12.2016 година.
Установено е, че за периода 2012 – 2014 година въззиваемият е работил по-малко
от 4 месеца – 3 месеца и 21 дни. Твърди се, че не е могъл да изпълнява
задълженията си като международен шофьор, тъй като страда от ишиас и проблем с
нерва на едната ръка, но поради липса на средства не може да си направи
операция.
С
оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно и
на основание чл.282 от ГПК препращъ към мотивите на същото. Подадената пред
настоящия съд въззивна жалба е бланкетна. Тя не съдържа конкретни оплаквания по
отношение на атакувания съдебен акт. Въпреки това, настоящата съдебна инстанция
намира, че първоинстанционния съд е съобразил разясненията дадени в
Тълкувателно решение №1 /21.10.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС,
според което не е проява на непризнателност недаването на издръжка на дарителя,
ако поради липса на средства, с даването й надареният би поставил себе си и
лицето, което по закон е длъжен да издържа, в по-лошо положение от това на
дарителя. Въпреки, както беше посочено по-горе, трудоспособната възраст на
въззиваемия, обективните факти по делото сочат на невъзможност да дава издръжка
на своя баща. В този смисъл съдът намира предявения конститутивен иск за
неоснователен и недоказан. Това налага първоинстанционното решение да бъде
потвърдено, като на въззиваемия Г.Ж.Ж. се присъдят поисканите и направени по
делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 900 лева.
По
изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 582 от 10.04.2018 г., постановено по гр. дело № 5067/2016 г. по описа
на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Ж.Д., ЕГН ********** от гр. Б., кв. Д.
е., ул. „К.“ № **, чрез адвокат Владимир Господинов, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Шейново“ № 19ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ж.Ж., ЕГН ********** от гр. Б., кв. Д.
е., ул. „К.“ № **, сумата от 900 лева – разноски по делото.
Решението
полежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.