№ 834
гр. Перник, 22.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500457 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 541/03.06.2025г., постановено по гр.д. № 506/2025 г. на Районен съд
– П. се ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община П. да заплати на Е. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 5000 лв., представляваща част от глобално заявена претенция в
размер от 15000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствени кучета на
15.04.2023 г. в гр. П., в района на ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането - 15.04.2023 г., до окончателното й заплащане. С решението
съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Станислав Владимиров - Кмет на Община П., с която се атакува постановеното от
първата инстанция решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при противоречие със събраните в хода на
производството доказателства. Счита, че неоснователно първоинстанционният съд
приема, че е осъществен състав на деликтна отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 от
ЗЗД. Липсват безспорни доказателства, които да ангажират отговорност на община П.
като решението се базира единствено на показания на свидетел, намиращ се в
роднинска връзка с ищеца.От представените медицински документи не е видно че
ищецът е ухапан от куче, като в съдебномедицинската експертиза никъде не е
записано че е ухапан от куче, като единствено в исковата молба е посочено. Описаните
травматични увреждания са от падане от велосипед, но не и от ухапване от кучета.
Липсват доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между
нараняването на ищеца и наличието на безстопанствени кучета. Още повече че остава
недоказано твърдението, че кучетата извършили нападението са били
безстопанствени, тъй като от свидетелските показания става ясно че кучетата не са
били маркирани - липсва ушна марка и чип. Същите най -вероятно обитават съседните
промишлени зони, където са хранени и отглеждани. Излага съображения, че този факт
е приет от съда като са изложени бланкетни мотиви, че е неоснователно направеното
от страна на процесната община възражение. Още повече че ищеца сам е допринесъл
1
за настъпване на неблагоприятното събитие, като е карал велосипед натоварен с багаж.
Това също не е взето в предвид от първоинстанционният съд при постановяване на
решението си.Считаме че първоинстанционното решение е постановено при липса на
реална преценка за събраните в хода първоинстанционното разглеждане на делото
факти и обстоятелства като са изложени общи и бланкетни мотиви за уважаване на
иска и то в пълният претендирай размер. В изготвената и приета по делото експертиза
е посочено, че възстановителният период е продължил около 2 седмици като липсват
данни и документи за допълнителни хирургични интервенции. За да бъде присъдено
обезщетението следва да са доказани твърдените в исковата молба обстоятелства. Към
исковата молба са приложени амбулаторни и болнични листове, от които не може да се
направи обоснован извод относно описаните обстоятелства от ищеца и твърдени болки
и страдания. В първоинстанционното решение е посочено, че по косвени твърдения
приема че ищецът е ухапан от безстопанствени кучета. Присъжда обезщетение в
пълен размер въпреки че сочи, че зрителната функция е запазена в пълен обем и е
изписан от болница в рамките на деня на инцидента. В първоинстанционното решение
е посочено, че негативните психически преживявания на ищеца се приемат за
доказани по данни на свидетеля-съпруга на ищеца и съгласно обичайното, което
очевидно сочи на необоснованост. Счита, че присъденият размер не съответства на
претърпените болки и страдания. Няма трайни увреждания и неблагоприятни
последици за пострадалото лице. В този смисъл размера на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД , като настъпилата вреда се съизмерява. Моли да се
вземе в предвид и че по делото липсват доказателства да е получаван и регистриран
сигнал за нападение от безстопанствени кучета на посочената дата от страна ва ОД на
МВР П., което въобще не е обсъдено от първоинстанционният съд. Въз основа на
изложените съображения моли съда за отмяна на постановеното от първата инстанция
решение и постанови друго, с което отхвърли предявеният иск срещу Община П. като
неоснователен и недоказан или евентуално намали размера на присъденото
обезщетение в съответствие със съдебната практика по чл.52 от ЗЗД. Счита че по
делото липсват категорични доказателства за настъпване на инцидента и както и не е
доказана причинно-следствената връзка между инцидента и твърденията за увреждане.
Прави се искане за присъждане на направените разноски по делото за двете
инстанции, ведно с юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. Д. С., ЕГН **********,
чрез адвокат Б. Б. Б., с който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а
атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно, въз основа
на което следва да бъде потвърдено изцяло. С отговора се описва хронологията на
събитията и установената фактическа обстановка по отношение на механизма на
описания в исковата молба инцидент и претърпените от ищеца вследствие на
инцидента увреждания. Прави се искане за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
2
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.09.2025 г. от 11:30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3