ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1111
гр. Варна, 31.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900149 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В. Н. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Ш., ул.“В.“ №**, със съдебен адрес: гр.С., ул.“И. Д.“ №*, ет.*, ап.*,
чрез адв.В. Н., против ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано
от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, с която са
предявени обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат от телесно увреждане, получено в резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 05.12.2023 г., около 16:55 часа, в гр.Варна, на републикански
път II-902, по вина на водача на лек автомобил “Мерцедес Е250 III“, с peг.№** **** **,
чиято отговорност към дата на инцидента е била застрахована при ответника по
застрахователен договор “Гражданска отговорност“, обективиран в Полица
№BG/30/************, със срок на действие от 29.07.2023г. до 28.07.2024г., ведно със
законната лихва от дата на пътното произшествие-05.12.2023г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка за доброволно плащане на
претендираното обезщетение с IBAN: **********************.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по делото е подал отговор на искова молба,
с който оспорва иска по основание и размер, като релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват наведените с отговора възражения и се изразява становище по доказателствата.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова
молба, с който се поддържат твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата
молба.
По допустимостта на предявения иск:
1
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, тъй като са
представени доказателства за предявена претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от
КЗ. Сезиран е местно и родово компетентният съд, поради което производството по делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК,
съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“. Възражение срещу характера на спора не е предявено
По доказателствените искания на странит
Съдът намира представените от ищеца писмени доказателства за допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което същите следва да
бъдат допуснати до събиране по делото.
С оглед оттегляне на искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
документи на основание чл.190 от ГПК, съдът не дължи произнасяне по същото
Следва да се допуснат исканите от страните съдебни медицинска и автотехническа
експертизи, с оглед значението на отговорите по формулираните от страните въпроси за
изясняване на спора от фактическа страна, но същите следва да се обединят в една
комплексна експертиза, предвид общия характер на въпроса за механизма на реализиране на
твърдение увреждания, предмет и на двете експертизи.
Съдът намира, че следва да се уважи искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства в частта за търпените болки и страдания, като в частта за установяване на
загубата на съзнание и на механизма на ПТП, следва да се остави без уважение, поради
липса на изложени твърдения в исковата молба за изпадане на пострадалия в
безсъзнателност, които да подлежат на доказване, а относно механизма на инцидента е
налице неотносимост пред заявеното искане за назначаване на експертиза.
За установяване на механизма на пътното произшествие, следва да се уважи
доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателства посредством
разпит, при режим на призоваване, на П. П., с ЕГН **********.
Направеното от ответника искане да бъде изискано от НЗОК здравното досие на ищеца
В. В., по повод установяване какво лечение, прегледи и консултации е провеждал за период,
считано от 01.01.2020г. до настоящия момент, съдът счита, че следва да остави без уважение.
Предмет на делото е изследване наличието на причинно-следствена връзка между пътното
произшествие и конкретни травматични увреждания, поради което изследването на цялото
медицинско досие, респективно на здравословното състояние на пострадалия, се явява
необосновано разширено и ненужно накърняващо личната сфера на лицето. Наред с това,
допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза има за предмет установяването дали
претърпяното пътно произшествие може да доведе до телесното увреждане, в степента
твърдяна от ищеца или са налице предходни увреждания.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
2
производството.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Постановява разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
Съобщава на страните следния проект за доклад по делото на основание чл.374, ал.2
от ГПК:
Постъпила е искова молба от В. Н. В., с ЕГН **********, против ЗАД “ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативни
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от телесно
увреждане, получено в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
05.12.2023 г., около 16:55 часа, в гр.Варна, на републикански път II-902, по вина на водача на
лек автомобил “Мерцедес Е250 III“, с peг.№** **** **, чиято отговорност към дата на
инцидента е била застрахована при ответника по застрахователен договор “Гражданска
отговорност“, обективиран в Полица №BG/30/************, със срок на действие от
29.07.2023г. до 28.07.2024г., ведно със законната лихва от дата на пътното произшествие-
05.12.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се сочи, че на 05.12.2023г. на републикански път II-902 е настъпило
пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№** **** ** и
управлявания от ищеца л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№** **** **, в резултат на което
последният е пострадал. Поддържа се, че пътното произшествие е настъпило около 16:55 ч.,
по вина на водача на л.а.“Мерцедес Е250 III“, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат от
това е изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се е отклонил се вдясно по
посоката на движение, излязъл от пътя и се е ударил в мантинелата, счупил е 5 метални
колчета и е реализирал сблъсък с л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№** **** **, който е бил спрял
на пътен знак Б2 “Стоп“, в очакване да се включи в движението по републикански път II-
902. Сочи се още, че във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП №124/2024г. по
описа на 05 РУП при ОДМВР Варна, пр.пр.№17735/2023г. на РП Варна, което в последствие
е прекратено с влязло в сила постановление. Твърди се, че в следствие от пътното
произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания и бил откаран по спешност в МБАЛ
“Света Анна-Варна“ АД, където му е поставена диагноза: “Контузия на гръдния кош.
Контузия на раменния пояс и мишницата. Повърхностна травма на окосмената част на
главата. Болки в областта на главата вляво, лявото рамо и гърба.“ Сочи се, че на 02.01.2024г.,
поради продължаващите болки в шийната област, рамото, изтръпване в двете ръце, ищецът е
приет по спешност и хоспитализиран в “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД-
гр.София, като му е поставена диагноза: “Увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел с радикулопатия. Дискови хернии С5-С6 и С6-С7.“ Твърди се, че на
04.01.2024г. ищеца е претърпял операция, изразяваща се в шийна остеосинтеза-дискектомия
на С5-С6 и С6-С7, остеофитектомия и декомпресия на нервни структури, имплантиране на 2
броя кейдж с плака посредством 4 броя винт. Поддържа се, че причинените травми на
ищеца, представляват по съществото си средна телесна повреда, тъй като са обусловили
трайно затруднение на движенията на шията му за период повече от 30 дни, както и
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Поддържа се още, че ищеца няма да
може да се възстанови в цялост от претърпените травми и те ще оставят негативните
3
последици за целия му живот. Твърди се, че към момента на процесното пътното
произшествие автомобила на виновният водач, е имал сключена валидна застраховка
“Гражданска отговорност“ с ответника, пред когото ищеца заявил претенция със Заявление
№****/30.04.2024г. за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Сочи
се, че по повод претенцията при застрахователят е образувана Щета №****-******/****-**,
по която е изплатено обезщетение в размер на 2000лв., което ищеца намира за крайно
недостатъчно.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, чрез
адв. И. Ц. депозира отговор на искова молба, с който се поддържа, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен. Поддържа се, че не са налице условията за ангажиране на
отговорността му, тъй като не е осъществен основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно протИ.правно и виновно поведение на застрахованият водач за
настъпване на пътния инцидент. Твърди се, че водачът на л.а.“Мерцедес Е250 III“, не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
исковата молба. В евентуалност се поддържа, претенцията е необосновано и прекомерно
завишена, както и неотговаряща на обективно настъпилите обстоятелства, имащи значение
за правилното й определяне. Сочи се, че не са съобразени реално понесените от ищеца болки
и страдания в резултат на процесното произшествие, както и приноса на пострадалия за
настъпването на произшествието. Във връзка с последното се релевира възражение за
съпричиняване като се поддържа, че ищецът е допуснал нарушение на изискванията на
чл.137а от ЗДвП за правилно поставяне на обезопасителен колан. Оспорва се
доказателствената стойност на представената медицинска документация, като се поддържа,
че въпросните документи не обосновават настъпването на твърдените неимуществени
вреди, респективно искания размер на обезщетение. Наред с изложеното се поддържа, че
твърдените от ищеца телесни увреди, изразяващи се в “увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия и дискови хернии“ не са вследствие от
травматизъм, настъпил при процесното пътно произшествие, а са дегенеративни състояния с
давност, датираща от преди датата на ПТП. Оспорва се и периода, за който се претендира
законната лихва, като се поддържа, че такава се дължи от изтичането на тримесечния срок в
рамките, на които застрахователят трябва да вземе решение да плати претендираното
обезщетение или да постанови мотивиран отказ от изплащане на същото, в случая от
30.07.2024г.
С допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявените искове и вече
изложените доводи. В допълнение сочи, че извънсъдебното плащане от страна на ответника
на сумата в размер на 2000лв., представлява извънсъдебно признание относно наличието на
всички факти и обстоятелства за възникване и ангажиране на отговорността на
застрахователя. Оспорва се възражението на ответника за съпричиняване на претърпените
вреди, като се твърди, че уврежданията на ищеца са настъпили въпреки поставеният
обезопасителен колан. Оспорва се и твърдението на ответника, че процесните травми на
ищеца не са резултат и последица от пътния инцидент, а са следствие от предходни
заболявания. По повод оспорването от ответника на началната дата на обезщетението за
забава, се поддържа, че вземането за лихва е с акцесорен характер, поради което се дължи от
датата на деликта. Твърди се, че по аргумент от противното от нормите на чл.429, ал.2, т.2,
вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.първо от КЗ, застрахователят, както и делинквента, дължи
заплащане на обезщетение от датата на деликта. В условията на евентуалност се, поддържа,
че лихва се дължи най-късно от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие, което в настоящия случай е станало на 30.04.2024г.
С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се поддържат вече
заявените възражения и оспорвания.
4
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с
чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-
05.12.2023г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение
по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил
л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№** **** **, обективирано в Застрахователна полица
№BG/30/************, валидна от 29.07.2023г. до 28.07.2024г. Също така, че на 30.04.2024г.
пострадалия е депозирал пред застрахователя извънсъдебна претенция по реда на чл.380,
ал.1 от КЗ, за което е образувана Щета ****-******/****-** и от страна на ответника е
определено обезщетение в размер от 2000лв.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца носи доказателствената
тежест за установяване на твърдените от него факти-наличието на валидно сключен договор
за застраховка “Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото,
за лек автомобил л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№** **** **, валиден към датата на ПТП;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; вида и размера на
претърпените неимуществени вреди, както и уведомяването на застрахователя във връзка
със задължението на пострадалото лице по смисъла на чл.498, ал.1, вр. чл.380 от КЗ.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава
своите възражения, в т.ч. възраженията за механизма реализиране на пътно транспортното
произшествие, относно размера на предявените искове и за съпричиняване на вредоносният
резултат от пострадалия.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от ищеца
писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
вещите лица, по която след запознаване с материалите по делото, да отговорят на
формулираните от страните въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д. А. Д. и инж.Й. Л. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1000лв., от които
500лв. платими от бюджета на съда и 500лв., вносими от ответника в тридневен срок от
съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи на
вещите лица и да се призоват за о.с.з.
УКАЗВА на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при
5
режим на водене, за на претърпените неимуществени вреди, като ОСТАВЯ без уважение
искане за разпи на двама свидетели за установяване на механизма на процесното ПТП и
обстоятелството дали ищецът е загубил съзнание при инцидента.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетелят П. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр.О., ул.“Ч.“ №**, ет.*.
УКАЗВА на ответника, че в тридневен срок от съобщаването, следва да представи
доказателство за внесен депозит за призоваване на свидетеля в размер на 100лв., след което
ще бъде извършено призоваването.
ОСТАВЯ без уважение искане на ответника за изискване от НЗОК на здравното
досие на ищеца за периода 01.01.2020г. до настоящия момент .
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към Медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140, ал.2 от ГПК и чл.11, ал.2 от Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд - Варна. Медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд Варна, с адрес: гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12, ет.4, тел. 052
62 33 62, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА производството по т.д.№149/2025г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 02.10.2025г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати
и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6