Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
град Горна Оряховица, 20.07.2017 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2258 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът З.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Л.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 08.08.2015г. между ищеца и ответника е сключен договор за отдаване под наем на земеделска земя, като по силата на чл.1 от този договор ЕТ „Епъл – К.К.”*** е получил държането и правото да обработва два парцела със земеделска земя, находяща се в землището на с. Добри дял, община Лясковец, а именно : 1/ имот № 005014, с площ от 24.636 дка, трета категория, местност „Козя Кория”; 2/ имот № 012012, с площ от 7.686 дка, трета категория, местност „Ташлъ гечит”, т.е. общо 32.322 дка. Заявява, че в чл.4 от договора за наем на земеделска земя е уговорена наемна цена в размер на 33 /тридесет и три/ лева на декар за една стопанска година или общо 1066.36 лв. за всички имоти, предмет на договора. Сочи, че договорът е сключен за една стопанска година : 2015г.-2016г. Заявява, че наемното плащане се дължи от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. Твърди, че ответникът не е изпълнил това свое задължение в уговорения срок – м.08.2016г., поради което ищецът е изпратил до ответника покана да извърши дължимото плащане, връчена на К. чрез Български пощи на 17.10.2016г. Посочва, че към датата на депозиране на исковата молба плащане от ответника на дължимата наемна цена не е получено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЕТ „ЕПЪЛ – К.К.”***, да заплати на ищеца З.К. дължимата сума в размер на 1066.63 лв. /хиляда шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ за незаплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 08.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и разноските, направени в хода на делото.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адвокат Л.И. от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
Ответникът ЕТ „ЕПЪЛ – К.К.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Джулюница, община Лясковец, ул. „Стефан Панев” № 24, представляван от К. Д.К., чрез пълномощника му – адвокат А.С.Ч. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Моли съда да отхвърли изцяло иска, като му присъди направените разноски. Твърди, че едва с получаването на исковата молба, собственикът на ЕТ К. Д. К. узнава за съществуването на договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г. Посочва, че съгласно адресната част на договора, ЕТ „ЕПЪЛ - К.К.”*** е действал чрез пълномощника си М.И.К.. Твърди, че М.И.К. от 03.08.2015г. не е на работа в едноличния търговец и не е подписвала договора. Твърди, че този договор не е подписан и от собственика на ЕТ „ЕПЪЛ - К.К.”*** - К. Д. К.. Заявява, че оспорва подписа на ,,Наемател”. Твърди, че същият не е положен нито от М.И.К., нито от представляващия едноличния търговец К. Д.К.. Заявява, че представеният по делото договор е неистински документ. Твърди, че за посочения в исковата молба период : стопанската 2015г./2016г., имотите, описани в договора, с обща площ от 33.322 дка, не са ползвани от ЕТ ,,ЕПЪЛ - К.К.”***, поради което той не дължи нищо на ищеца. Сочи, че съгласно представения от ищеца договор - раздел II, точка 4, при подписването му ищецът е длъжен да представи удостоверение за наследници, а такова удостоверение не е представяно. Заявява, че съгласно раздел III, точка 5 от договора, при непредставяне на удостоверение за наследници, наемателят няма право да изплати наемното плащане. Твърди също, че съгласно раздел V, точка 1 от договора, по смисъла на този договор стопанската година е времето от 2016г. до 2017г. Счита, че поради това падежът по договора още не е настъпил. Счита също, че делото е типичен случай на злоупотреба с право. Моли съда да отхвърли изцяло иска, като му присъди направените разноски.
В съдебно заседание, ответникът, представляван от К. Д. К. и от пълномощника си – адвокат А.Ч. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложения към исковата молба договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г., в същия е удостоверено, че е сключен между З.К.К. с ЕГН **********, като наемодател, от една страна, и ЕТ „Епъл – К.К.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Джулюница, с представител К. Д. К., действащ чрез пълномощник М.И.К., с пълномощно № 8401/2011г., като наемател, от друга страна, като наемодателят предоставя на наемателя, за временно и възмездно ползване, за производство на земеделска продукция, собствената си земеделска земя, находяща се в землището на с. Добри дял, а именно : имот № 005014 с площ от 24.636 дка, в местност „Козя кория”, трета категория, и имот № 012012 с площ от 7.686 дка, в местност „Ташлъ гечит”, трета категория, двата с обща площ от 32.322 дка, за срок от една стопанска година, като влиза в сила за 2016г. Видно от посочения договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г., в същия е удостоверено, че ЕТ „Епъл – К.К.”*** – наемател, се е задължил да заплати на ищеца-наемодател годишен наем за съответната година в размер на 33.00 лв. за декар /чл.4 от договора/, като наемното плащане се дължи месец Август /01.08. до 31.08./. В цитирания договор е посочено, че по смисъла на този договор стопанската година е времето от 2016г. до 2017г. на следващата календарна година.
Видно от приетите писмени доказателства – покана и известие за доставяне , ищецът З.К. е отправил посочената покана до ответника, връчена на последния по пощата, срещу обратна разписка, на 14.10.2016г., с искане ЕТ „Епъл – К.К.” да му заплати неплатената в уговорения между тях срок – 31.08.2016г., на дължимото наемно плащане за стопанската 2015г.-2016г., в общ размер от 1066.63 лв., в 15-дневен срок от получаването на тази покана.
От приложените
по делото справка изх. №
ПО-07-87/16.02.2017г. и справка изх. № ПО-07-260/19.04.2017г., двете издадени
от О”СЗ” – Лясковец, се установява, че за стопанската 2015г.-2016г. ползвател
на имот № 005014 с площ от 24.636 дка и на имот № 012012 с площ от 7.686 дка. е
ЕТ „Епъл – К.К.”, на основание договор за наем, който е в сила от 01.10.2015г.
Видно от приложенията към справка изх. № ПО-07-260/19.04.2017г., издадена от
О”СЗ” – Лясковец, ползването на имот № 005014 с площ от 24.636 дка и на имот №
012012 с площ от 7.686 дка. от ответника ЕТ „Епъл – К.К.” е осъществено на
основание договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от
19.08.2014г., регистриран в О”СЗ” гр. Лясковец, сключен между З.К.К. -
наемодател и ЕТ „Епъл – К.К.” - наемател, а по отношение на имот № 005014 с
обща редуцирана площ от 12.318 дка – на основание договор за отдаване под наем
на земеделска земя № 111-1 от 06.07.2015г., регистриран в О”СЗ” гр. Лясковец,
сключен между И.Т.Б. – наемодател и ЕТ „Епъл – К.К.” – наемател.
Видно от приетата по делото съдебно-графическа експертиза, подписът за наемател в договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111/08.08.2015г. не е полаган нито от К. Дончев К., нито от М.И.К., нито от Д.Д.К., а от друго лице. Съдът приема заключението на съдебно-графическата експертиза като обосновано, съответстващо на приетите по делото писмени доказателства и неоспорено от страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД за неизплатена наемна цена се явява допустим.
С протоколно
определение от 04.04.2017г., съдът е постановил, на основание чл.193,ал.2 във вр. ал.1 ГПК, да се извърши проверка на
истинността на приетото писмено доказателство - договор за отдаване под наем на
земеделска земя № 111 от 08.08.2015г., като е указал на страните, че тежестта
за доказване истинността на документа пада върху ответника.
След като прецени възражението на ответника относно оспорване на подписа, положен на стр. 2 от договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г. за наемател, над ръкописно изписания текст „К.К.”, имащо характер на инцидентен установителен иск за установяване истинността на посочения документ, съдът намира, че същият е основателен и доказан в настоящото производство. По делото е приложен като писмено доказателство оригиналът на договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г. От извършената по искане на ответника и приета по делото съдебно-графическа експертиза, се установява по безспорен начин, че подписът за наемател в договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111/08.08.2015г. не е полаган нито от К. Д. К., нито от М.И.К., нито от Д.Д.К. /съпруга на К. Д. К./, а е положен от друго лице. Поради това, съдът счита, че оспорването на истинността на този документ е доказано и в случая действително не може да се приеме, че този договор е подписан от законния представител на търговеца, посочен като наемател, от визирания в същия договор пълномощник или от съпругата на първия. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на приложения по делото документ - договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г., е доказано, тъй като този документ не е подписан за наемател от К. Дончев К. – законен представител на ответника - ЕТ, нито от пълномощника му М.И.К., нито от Д.Д.К. /съпруга на К. Д. К./. При тези обстоятелства и на основание чл.194,ал.2, изречение 2 от ГПК, съдът следва да изключи горепосочения договор от доказателствата, както и да изпрати същия на прокурора, заедно с препис от настоящото решение.
Съдът счита, че разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационно - правна връзка, възникнала по силата на валиден договор за отдаване под наем на земеделска земя, със срок на действие на този договор : стопанската 2015г.-2016г., по силата на който ищецът З.К.К. – като наемодател е предоставил на ответника – като наемател, за временно и възмездно ползване посочените в исковата молба земеделски земи, а именно : имот № 005014, с площ от 24.636 дка, трета категория, местност „Козя Кория”, и имот № 012012, с площ от 7.686 дка, трета категория, местност „Ташлъ гечит”, т.е. общо 32.322 дка земеделска земя, намираща се в землището на село Добри дял, община Лясковец, срещу договорена наемна цена от 33.00 лв. на декар годишно. Съгласно установената съдебна практика, задължителна за настоящата съдебна инстанция /Решение № 703 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК по материалноправния въпрос за валидността на наемен договор на земеделска земя/, земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, като формата за валидност на договора е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия), а вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Договорът за наем е възмезден и наемателят дължи наемна цена.
Настоящият съдебен състав, въпреки успешно проведеното от страна на ответника оспорване на истинността на приложения по делото договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111/08.08.2015г. и изключването на този документ от доказателствата по делото, намира за основателни и доказани изложените в исковата молба твърдения, че между страните е налице валиден договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен при горепосочените съществени условия, като по силата на този неформален договор ищецът - наемодател е поел задълженията да предостави на ответника – наемател описаната по-горе земеделска земя, намираща се в землището на с. Добри дял, с обща площ от 32.322 дка, за срока на договора – стопанската 2015г.-2016г., а ЕТ „Епъл – К.К.” се е задължил да заплати на ищеца К. уговорения годишен наем от 33.00 лв. на декар за ползването на предоставената му земеделска земя, като наемното плащане да се извърши от 01.08. до 31.08.2016г. Тези факти се установяват по категоричен начин от останалите годни писмени доказателства, приети в настоящото производство, а именно : справка изх. № ПО-07-87/16.02.2017г. и справка изх. № ПО-07-260/19.04.2017г., двете издадени от О”СЗ” – Лясковец, договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 19.08.2014г., покана и известие за доставяне, които поотделно и в своята съвкупност логична последователност, обуславят извод за наличието на сключен валиден договор за наем между страните по делото, по силата на който ищецът-наемодател е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване описаните по-горе два земеделски имота за стопанската 2015г.-2016г., ответникът ЕТ – наемател е ползвал предоставената му от ищеца земеделска земя с обща площ от 32.322 дка през горепосочената стопанска година, и поради това дължи заплащане на договорената годишна наемна цена за ползването на земеделските имоти в размер от 33.00 лв. на декар. Наличието на валиден неформален договор за наем между страните се доказва и от цитирания по-горе договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 19.08.2014г., представен от ответника в ОСЗ гр. Лясковец като основание за ползване от този ЕТ на процесните имоти, като от тази писмена форма се потвърждават съществените условия на договора за наем, твърдени в исковата молба : предоставяне от ищеца-наемодател на ответника-наемател, за временно и възмездно ползване, за производство на земеделска продукция, на земеделска земя, находяща се в землището на с. Добри дял, а именно : имот № 005014 с площ от 24.636 дка, в местност „Козя кория”, трета категория, и имот № 012012 с площ от 7.686 дка, в местност „Ташлъ гечит”, трета категория, двата с обща площ от 32.322 дка, за срок от една стопанска година : 2015г.-2016г., срещу годишен наем за съответната година в размер на 33.00 лв. за декар, дължим през месец Август /01.08. до 31.08.2016г./.
Съдът намира
за неоснователни и недоказани изложените в писмения отговор от ответника
възражения, че процесните земеделски имоти с обща площ от 33.322 дка не са
ползвани от ЕТ „Епъл – К.К.”. В тази връзка, приетите по делото писмени
доказателства - справка изх. №
ПО-07-87/16.02.2017г. и справка изх. № ПО-07-260/19.04.2017г., двете издадени
от О”СЗ” – Лясковец, налагат категоричния извод, че именно ЕТ „Епъл – К.К.”***
е бил ползвател на имот № 005014, с площ от 24.636 дка, трета категория,
в местност „Козя Кория”, и имот № 012012, с площ от 7.686 дка, трета категория,
в местност „Ташлъ гечит”, общо 32.322 дка земеделска земя, намираща се в
землището на село Добри дял, община Лясковец, през процесната стопанска година
– 2015г.-2016г. Същите писмени доказателства, както и представеният от
ответната страна заверен препис от договор
за отдаване под наем на земеделска земя № 111-1 от 06.07.2015г., удостоверяват
по настоящото дело и фактите, че ползването на тези земеделски земи през
стопанската 2015г.-2016г. е осъществено от ответника на основание договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от
19.08.2014г., сключен за горепосочените земеделски имоти между З.К.К. -
наемодател и ЕТ „Епъл – К.К.” - наемател, а по отношение на имот № 005014 с
редуцирана площ от 12.318 дка – и на основание договор за отдаване под наем на
земеделска земя № 111-1 от 06.07.2015г., сключен между И.Т.Б. – наемодател и ЕТ
„Епъл – К.К.” – наемател, като тези два наемни договора са надлежно
регистрирани и представени като преписи от ответника в Общинска служба
„Земеделие” гр. Лясковец във връзка с удостоверяване ползването на процесните
земеделски земи от ЕТ за процесната стопанска година. Фактът, че ответникът
ангажира в хода на настоящото производство писмени доказателства за
удостоверяване наличието на наемни отношения относно процесните имоти между
него – като наемател и други лица – като наемодатели (договор за отдаване
под наем на земеделска земя № 111-1/06.07.2015г., РКО № 379, разписка за
паричен превод от 20.03.2017г., договор за отдаване под наем на земеделска земя
№ 111-1/06.07.2015г., РКО № 380, разписка за паричен превод от 20.03.2017г.), както и установяване изплащане от ЕТ на тези
лица на дължима наемна цена за стопанската 2015г.-2016г., сам по себе си и във
връзка с тези доказателства, опровергава изложеното в писмения отговор
възражение, че процесните имоти с обща площ 33.322 дка не са ползвани от ЕТ
„Епъл – К.К.” през тази стопанска година.
При тези данни, съдът приема за безспорно установено по делото, че в качеството си на наемодател ищецът е изпълнил задължението си по сключен с ответника договор за отдаване под наем на процесната земеделска земя, в сила от 01.10.2015г., като е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника ЕТ „Епъл – К.К.”*** - наемател описаните по-горе земеделски земи, намиращи се в землището на с. Добри дял, а ответникът е ползвал тези недвижими земеделски имоти на това основание през стопанската 2015г.-2016г. – факти, потвърдени от ЕТ по предвидения за това административен ред пред ОСЗ гр. Лясковец.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за неоснователни и недоказани и възраженията на ответната страна, че ЕТ „Епъл – К.К.”*** не дължи плащане на наемна цена на ищеца З.К., тъй като не е сключвал договор за наем с ищеца и не е ползвал процесните земеделски земи през стопанската 2015г.-2016г. Договорът за наем е неформален, писмената форма на този договор не е условие за неговата валидност, и когато представлява търговска сделка, същият има действие за търговеца, от чието име е сключен, ако липсва противопоставяне веднага след узнаването му или от узнаване на факти за извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че същите са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемно правоотношение. Съдът намира, че договорът за наем между страните, като сключен от търговец, е търговска сделка по силата на чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ, за която намират приложение разпоредбите на Търговския закон съгласно чл.287 от ТЗ, включително нормата на чл.301 от ТЗ. Поради това, в случая се прилага специалното правило на чл.301 от ТЗ, според което се счита, че търговецът потвърждава действията, извършени без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Съгласно съдебната практика, задължителна за настоящата съдебна инстанция, фактическото ползване на имота или вещта от наемателя би могло да бъде обстоятелство, сочещо на липсата на противопоставяне на сключен наемен договор, ако действията по ползването могат да се обвържат и с данни за уговорена от името на търговеца наемна цена. Плащането на наемна цена за част от периода на действие на договора, както и плащането на наемна цена за осъществено ползване на вещта, са факти, които биха имали правното значение на липса на противопоставяне от страна на търговеца по смисъла на чл.301 от ТЗ, като преценката за приложението на това правило следва да се извършва от съда за всеки конкретен случай. В този смисъл е Решение № 57 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 546/2010 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса за правното значение на фактическите действия по ползване на имота и плащането на наемната цена с оглед на съществуването на наемно правоотношение. Настоящият съдебен състав счита, че въпреки успешно проведеното от ответната страна оспорване на истинността на приложения като писмено доказателство договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г. в писмената му форма и изключването му от доказателствата по делото, то в случая, от цитираните по-горе годни писмени доказателства безспорно се установява извършването на фактически действия от ЕТ „Епъл – К.К.”*** по ползване на процесните два земеделски имота през стопанската 2015г.-2016г., по надлежното удостоверяване на това ползване пред компетентният административен орган – ОСЗ гр. Лясковец, по деклариране и представяне пред него на основанията за това ползване : договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 19.08.2014г., сключен между З.К.К. - наемодател и ЕТ „Епъл – К.К.” - наемател, и договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111-1 от 06.07.2015г., сключен между И.Т.Б. наемодател и ЕТ „Епъл – К.К.” – наемател, както и фактически действия по плащане на наемната цена, дължима по втория регистриран наемен договор, в полза на наемодателя И.Б., с РКО и паричен превод от 20.03.2017г., извършено от ЕТ също след изтичане на уговорения в договора помежду им срок /31.08.2016г./. При тези данни, дори да се приеме, че условията на сключения между страните неформален договор за наем на процесните земеделски земи за стопанската 2015г.-2016г. са отразени и в писмена форма, която не може да служи за доказване, тъй като писменият договор не е подписан от законния представител на ответника – ЕТ, нито от неговия пълномощник, а е подписана от друго лице, то описаните по-горе фактически действия, осъществени от ЕТ „Епъл – К.К.” съставляват факти и обстоятелства, въз основа на които се обосновава категоричен извод за липса на противопоставяне от страна на търговеца - наемател на сключен от негово име, но без представителна власт, договор за наем с ищеца З.К. за процесната стопанска година. Не на последно място, съдът счита, че безспорно установените по делото действия по ползване на процесните имоти от ответника – като наемател, през стопанската 2015г.-2016г., могат да се обвържат и с данни за уговорена от името на търговеца наемна цена, а именно : годишен наем от 33.00 лв. за декар, т.е. общо 1066.63 лв. за ползването на земеделската земя в общ размер от 32.322 дка, каквито данни се съдържат в приетите по делото писмени доказателства и в представените в ОСЗ гр. Лясковец документи - справка изх. № ПО-07-87/16.02.2017г. и справка изх. № ПО-07-260/19.04.2017г., двете издадени от О”СЗ” – Лясковец, договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 19.08.2014г., договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111-1/06.07.2015г., РКО № 380, разписка за паричен превод от 20.03.2017г.
На следващо място, съдът приема за установено по делото, че ответникът-наемател не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимата наемна цена, договорена между страните в договора за отдаване под наем на земеделска земя в размер на 33.00 лв. за декар годишно, в уговорения между тях срок – 01.08.-31.08.2016г. Тези факти се потвърждават от приетите писмени доказателства, подробно описани по-горе, както и от приложените по делото преписи от покана и известие за доставяне, а наред с това не се спорят и от ответната страна. Вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо. При тези обстоятелства, безспорно се налага извода, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1066.63 лв., представляваща неизплатена наемна цена за посочения по-горе период от време. Не на последно място, съдът взе предвид, че твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на поетите договорни задължения са за отрицателни факти, поради което в тежест на последния е да докаже, че е изпълнил. Такива доказателства не са представени до приключване на устните състезания по делото.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че претенцията на ищеца с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца общата сума от 1066.63 лева, представляваща неплатена годишна наемна цена за ползваните от ответника ЕТ „Епъл – К.К.”*** недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на с. Добри дял, описани по-горе, с обща площ от 32.322 дка, по договор за наем между страните, сключен за стопанската 2015г.-2016г. При това положение, следва да бъде уважена като основателна и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата от 1066.63 лева, считано от датата на предявяването на иска – 19.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 310 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194,ал.2,пр.2 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването на истинността на приложения по делото документ - договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г., е доказано, тъй като този документ не е подписан за наемател от К. Д. К. – законен представител на ЕТ ,,ЕПЪЛ - К.К.”***, нито от пълномощника му М.И.К., нито от Д.Д.К. /съпруга на К. Д. К./.
ИЗКЛЮЧВА, на основание чл.194,ал.2,
изречение 2 от ГПК, приложения по делото документ - договор за отдаване под наем на земеделска земя № 111 от 08.08.2015г.,
от доказателствата по делото, и ИЗПРАЩА
същия на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, заедно с препис от
настоящото решение.
ОСЪЖДА ЕТ „ЕПЪЛ – К.К.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Джулюница, община Лясковец, ул. „Стефан Панев” № 24, представляван от К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на З.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 1066.63 лв. /хиляда шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неплатен годишен наем за ползването на имот № 005014, с площ от 24.636 дка, трета категория, в местност „Козя Кория”, и имот № 012012, с площ от 7.686 дка, трета категория, местност „Ташлъ гечит”, общо 32.322 дка земеделска земя, намираща се в се в землището на с. Добри дял, община Лясковец, по договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2015г.-2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 19.12.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „ЕПЪЛ – К.К.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Джулюница, община Лясковец, ул. „Стефан Панев” № 24, представляван от К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на З.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и СУМА в размер на 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................