№ 16280
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110125413 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
157352/07.05.2025 г., от ********, ЕИК *******, ******* срещу И. Т. Т. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********, с която са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
3 500.61 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 31.01.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
502.02 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 27.01.2025 г.,
изчислена върху главница от 3 500.61 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
66.49 лева главница за периода м.12.2021 г. до м.04.2024 г,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
1
от 31.01.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 14.42 лева -
лихва за периода 15.02.2022 г. до 27.01.2025 г., изчислени върху главница
от 66.49 лева
за които суми има издадена Заповед № 4663/13.02.2025 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5905/2025 по описа на СРС,
за абонатен номер ******, ID номер *******, инсталация № ******, за
топлоснабден имот ********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище, което е топлоснабдено. Твърди, че на основание чл.153,
ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител
на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил
топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за
процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия
по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.
Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-
дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита
топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е
настъпил и ответниците не са платили, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същите не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: *********, IBAN: ****** BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва всички
искове по основание и размер. Оспорва облигационното отношение, отчетите
истинността на документите. Прави възражение за погасителна давност за
суми, преди 31.01.2022 г. Твърди, че ИМ е нередовна. Моли да се остави без
движение. Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. В този смисъл е т. 11а
от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Моли съда да
отхвърли исковите претенции. Претендира разноски. Моли делото да се гледа
в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
Ответникът не се явява лично, но се представлява от адвокат в о.с.з.
2
Поддържа отговорите на исковите молба. Моли да се отхвърлят исковете.
Твърди, че сметките са нереално завишени, че няма реално потребено
количество енергия. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 29636/11.07.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 88-96 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 29636/11.07.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 88-96 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г.
на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
3
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представените писма от СГНС се установи, че през 1987 г.
процесното жилище е придобито от Т. И. Т. и Д. Г. Т.. Същите са закупили
процесния имот на 29.07.1988 г. (л.25,64-65,147-148 от делото).
От представеното удостоверение за наследници се установи, че Д. Г. Т. е
починала на 23.03.2015 г. и оставила като свои наследници И. Т. Т. (л.17 от
делото). От друга страна, Т. И. Т. е починал на 13.05.2015 г. като е оставил
свой наследник ответника И. Т. Т. (л.18 от делото).
Следователно от 13.05.2015 г. ответникът е собственик на процесния
апартамент, на основание покупко-продажба и наследство от купувачите.
Видно от л.15-16 от делото на 01.06.2022 г. ответникът И. Т. Т. е подал
заявление – декларация до ищеца да му бъде открита партида за процесния
имот за топлоснабдяване. Същият е посочил телефон за връзка (л.15-16 от
делото).
На 01.06.2022 г. ответникът е декларирал, че за периода от 01.05.2022 г.
до 30.04.2023 г. извършените плащания по фактури за топлинна енергия и
дялово разпределение за сезон ще се заплати от него в качеството му на
собственик на процесния имот – ******** (л.32 от делото).
Следователно със смъртта на двамата собственици на процесния имот,
ответникът е придобил качеството на собственик на процесния имот от 2015 г.
и същият има качеството на потребител на топлинна енергия.
С оглед така депозираните до ищеца декларация, съдът направи правен
извод, че ответникът е признал дължимостта на процесните суми за периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Със заявлението ответникът изрично признава
качеството си потребител на топлинна енергия, както и дължимостта на
сумите и облигационното отношение между страните.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с
изключение на изброените по-долу.
По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че
за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът
приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.
Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на
процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
4
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 119-130
от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно,
обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се
установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество
топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани
процесните суми. Установи се, че за периода от м.01.10.2021 г. – м.30.04.2024
г. не е начислява сума за отопление, тъй като липсват отоплителни тема.
Установи се, че за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г. не е осигурен
достъп до имота и не се начислени суми за отопление на имот. Не е начислена
сума за отопление на общи части, тъй като не е отоплявано стълбището. За
имота има само начисления за сградна инсталация, битово-гореща вода
(БГВ) и дялово разпределение. Следва да се отчете, че от 01.10.2022 г.
начислението е за неосигурен достъп до имот, поради което сумите са
начислени за служебно известна информация при максимален разход.
Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е
извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените
на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.
Установи се, че процесното количество топлинна е начислена на база
неосигурен достъп до жилище на максимална мощност за сградата. От
заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното
количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни,
уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ.
От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба.
От въпросите на ответника, заключението установи, че за процесния
имот липсват отоплителни тела, което е отразено в документите при третото
лице – помагач. Отговорено, е че въпреки липсата на отоплителни тема,
потребителите са длъжни да заплащат суми за сградна инстанция, за
отопление на общи части. Експертизата установява, че процесните суми са
начислени за сградна инсталация и БГВ.
С оглед установеното от СТЕ, съдът приема, че са доказани втора,
четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключение съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от
5
компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните
суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот (л.
138-142 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на
дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната
третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване между дължимата главница за
топлинна енергия. Видно от ССчЕ, това се дължи на възстановяване на суми,
нулиране на фактури, промяна цената на енергия и на прихващане, докато
СТЕ отчита само показанията на уредите. При това положение, по отношение
на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не СТЕ, защото ССчЕ отчита
плащанията, възстановявания, прихващания и други действия, които променят
дължимата сума, а задачите на СТЕ нямат за цел да установят размера на
вземанията, а количество енергия.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3,
т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума
за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
6
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Съгласно чл.1, т.2 от ОУ на ищеца клиент е лице, които купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени нужди.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на ******** клиентите са длъжни да заплащат цена
за услугата "дялово разпределение", извършвана от лицето по чл. 139а от ЗЕ,
като стойността на тази услуга се формира по определения в общите условия
начин. Безспорно е установено, че в целия процесен период дяловото
разпределение е извършвано от третото лице - помагач.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
След като ответникът се явява клиенти на топлинна енергия, битова
топлина, то същият е задължен да заплаща сумите за дялово разпределение, на
основание чл.36 ОУ на ищеца. Ето защо искът за сумата за дялово
разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.01.2024 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия се дължи.
В ОУ на ищеца липсва разпоредба за определяне срок за заплащане на
сумата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
7
когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата дялово разпределение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана
относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
последният не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца обезщетение по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. В този част
исковете са неоснователни.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л. 133-135 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 31.01.2025 г., които суми към 31.01.2022 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 31.01.2022 г.,
съобразно исковия период.
На 01.06.2022 г. ответникът е декларирал, че за периода от 01.05.2022 г.
до 30.04.2023 г. извършените плащания по фактури за топлинна енергия и
дялово разпределение за сезон ще се заплати от него в качеството му на
собственик на процесния имот – ******** (л.32 от делото). С оглед така
депозираните до ищеца декларация, съдът направи правен извод, че
ответникът е признал дължимостта на процесните суми за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Със същото заявление ответникът изрично
признава вземането и на основание чл.116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва,
поради което давността изтича след три години от признаването, т.е. 3 години
от 01.06.2022 г., т.е. давността изтича на 01.06.2025 г.
Следователно само за вземания от 01.05.2022 г. давността се прекъсва.
Същите става изискуеми на 15.07.2022 г. и давността за тях настъпва на
8
15.07.2025 г. заявлението е подадено на 31.01.2025 г., поради което за тези
суми не е настъпила давността, както с оглед признаването, така и с оглед
изтичане на самия срок.
Заявлението е подадено на 31.01.2025 г., поради което вземанията трябва
да са станали изискуеми на 31.01.2022 г. Това са суми, които на начислени от
м.12.2021 г. Сумите за преди м.12.2021 г. са погасени по давност. Дължими са
всички суми по издадени фактури на и след 31.12.2021 г.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността, с изключение на частта за лихва върху
топлинна енергия, се получа следното:
Табл. 1
1234567
Експертиза по
давността Три
РазмерССчЕ
годишен период,
Период попо(доказана
лева
№искИзвод
искаИМ,част),
левалеваот 31.1.2022
до 31.1.2025
Претендираната
отм.05.2021сума е доказана
по размер
Главница
13500.613500.613099.66
за ТЕ
Давността е
дом.04.2024частично
настъпила
Искът е
от15.9.2022частично
Мораторна
доказан
2лихва за502.02501.49392.22
Давността е
ТЕ
до27.1.2025частично
настъпила
Претендираната
отм.12.2021сума е доказана
Главница
по размер
366.4966.4966.49
за ДР
Не е настъпила
дом.04.2024
давност
Претендираната
сума не е
Мораторна
от15.2.2022
доказана по
4лихва за14.420.000.00
размер
ДР
до27.1.2025
Общо4083.544068.593558.37
9
Ответникът не доказа плащане на процесните суми.
При съпоставка на данните от таблицата се получава следните изводи:
Искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание и размер
за сумата от 3099.66 лева, но следва да се отхвърли за горницата от 3099.66
лева до пълния претендиран размер от 3500.61 лева, а именно 400.95 лева,
като погасен по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е
частично доказан и основателен за сумата от 392.22 лева, като следва да се
отхвърли за горницата от 392.22 лева до 501.49 лева, а именно 109.27 лева,
като погасен по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от
501.49 лева до пълния претендиран размер от 502.02 лева, а именно 0.53 лева,
като недоказан и неоснователен.
Искът за главница за ДР следва да се уважи напълно. Същият е доказан
по основание и размер.
Исковете за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение
следва да отхвърли изцяло.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
При съпоставка на доказана част, съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ4083.54
2Доказана част4068.59
3Недоказана част14.95
3Уважена част3558.37
4Погасена по давност510.22
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част525.17
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
10
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1081.67
3Общо131.67
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК114.74
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
Ето защо И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********
следва да бъде осъден да заплати на ********, ЕИК *******, *******
сумата в размер на 114.74 лева (сто и четиринадесет лева и седемдесет и
четири стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №5905/2025 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ответникът не претендира разноски за заповедното производство,
поради което не следва да му се присъждат.
По исковото производство
Юрисконсултско възнаграждение е в законовия размер по чл.25 НЗПП.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса9208.35
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)100800.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)101800.00
5--0.00
5Съдебни удостоверения545.00
6Особен представител-0.00
7 Общо 1913.35
8Пропорционално на уважената част-1667.28
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК1667.28
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ето защо И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********
следва да бъде осъден да заплати на ********, ЕИК *******, *******
11
сумата в размер на 1667.28 лева (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева
и двадесет и осем стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 25413/2025
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Съгласно списък по чл.80 ГПК (л.151 от делото), ответникът
претендира 800.00 лева депозит за СТЕ и 1600 лева адвокатско
възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие същият се отнася за представителство по НОХД 348/2024 г. по
описа на РС – Самоков. На това основание тези разноски не са направени по
повод настоящото дело и не следва да бъде признато.
Разноски на ответник - Табл. 6
1234
№Вид разходЛистразмер
1Държавна такса00.00
2Адвокатско възнаграждение00.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)-800.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)00.00
5Експертиза по давността00.00
5Съдебни удостоверения00.00
6000.00
7 Общо 800.00
8Пропорционално на отхвърлена част-102.89
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК102.89
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от неуважената част
(Табл.2, ред 5), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ето защо ********, ЕИК *******, ******* следва да бъде осъден да
заплати на И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********
сумата в размер на 102.89 лева (сто и два лева и осемдесет и девет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 25413/2025 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Възражението за давност е направено от ответника. Следователно
негова е тежестта да докаже изтичане период от време, който погасява
вземането. Същият е следвало да бъде задължен на внесе депозитът за
давност, на основание чл.161 ГПК. Вместо него депозитът е внесен от ищеца,
който има задължение да установи спиране или прекъсване на давността.
Възражението за давност е частично основателно. Исковата претенцията
е доказана за 4068.59 лева, а е уважена за 3558.37 лева. Разликата от 510.22
лева представлява погасената по давност претенция.
12
При това положение, ако сумата е заплатена от ответника, то същият
следва да понесе пропорционално на уважената част от давността. Така
ответникът би имал право на разноски в размер на 37.62 лева (300 х
510.22/4068.59). Или това е сумата, която ищецът следваше да му заплати, ако
ответникът е заплатил депозита за давността.
Възражението не е доказано, т.е. основателно и сумата не следва да се
признае на ответника, ако той я беше платил, в размер на 262.38 лева (300 х
3558.37/4068.59).
При това положение, ищецът неправилно е внесъл депозит в размер на
300.00 лева. Тъй като възражението на ответника е частично основателно, то
ищецът следваше да бъде осъден да заплати сумата от 37.62 лева. При това
положение се получа, че сумата от 262.38 лева, която ищецът е заплатил
вместо от ответника по експертизата не е платена по повод доказване на иска,
а по повод отхвърляне на възражение на ответника. Ето защо тази сума следва
да се признае изцяло на ищеца, като ответникът да бъде осъден да заплати
тази сума. Другата сумата от 37.62 лева представлява разход на ищеца, който
щеше да плати, ако ответникът беше заплатил депозита за експертиза. Но с
оглед фактът, че ищецът е заплатил, то ищецът няма нужда да бъде осъждан
да заплаща на ответника сумата от 37.62 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, с
оглед отхвърлената част от исковата претенция.
Ето защо И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********
следва да бъде осъден да заплати на ********, ЕИК *******, *******
сумата в размер на 262.38 лева (двеста шестдесет и два лева и тридесет и
осем стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 25413/2025 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ********, ЕИК
*******, ******* срещу И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
***********, обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правна квалификация изброена
по-долу, че И. Т. Т. с ЕГН:********** дължи на ********, ЕИК *******
следните суми:
1. 3099.66 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 31.01.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
3099.66 лева до пълния претендиран размер от 3500.61 лева, а именно
400.95 лева, за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. като погасен по
давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
13
2. 392.22 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 27.01.2025 г.,
изчислена върху главница от 3099.66 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 392.22 лева до 501.49 лева, а именно 109.27 лева, като
погасен по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от
501.49 лева до пълния претендиран размер от 502.02 лева, а именно 0.53
лева, като недоказан и неоснователен.
3. 66.49 лева главница за периода м.12.2021 г. до м.04.2024 г,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 31.01.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ
за които суми има издадена Заповед № 4663/13.02.2025 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5905/2025 по описа на СРС,
за абонатен номер ******, ID номер *******, инсталация № ******, за
топлоснабден имот *********.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
********, ЕИК *******, ******* срещу И. Т. Т. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. ***********, положителни установителни искове, с
правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установе, че И. Т. Т. с ЕГН:**********
дължи на ********, ЕИК ******* сумата 14.42 лева - лихва за периода
15.02.2022 г. до 27.01.2025 г., изчислени върху главница от 66.49 лева, за която
сума има издадена Заповед № 4663/13.02.2025 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5905/2025 по описа на СРС, за
абонатен номер ******, ID номер *******, инсталация № ******, за
топлоснабден имот *********.
ОСЪЖДА И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
*********** да заплати на ********, ЕИК *******, ******* сумата в
размер на 114.74 лева (сто и четиринадесет лева и седемдесет и четири
стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №5905/2025 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
*********** да заплати на ********, ЕИК *******, ******* сумата в
размер на 1667.28 лева (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и
двадесет и осем стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 25413/2025 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ********, ЕИК *******, ******* да заплати на И. Т. Т. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. *********** сумата в размер на
102.89 лева (сто и два лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 25413/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
14
*********** да заплати на ********, ЕИК *******, ******* сумата в
размер на 262.38 лева (двеста шестдесет и два лева и тридесет и осем
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 25413/2025 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„*******, със седалище и адрес на управление: *********, на страната на
ищеца ********, ЕИК *******, ******** Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15