№ 3069
гр. София, 02.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503325 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на Етажна собственост „
Ембаси Суитс“ срещу определение № 6169/ 28.06.2022г. на СГС,ГО, 2ри
състав, постановено по гр.д. № 6862/21г. в частта, в която е оставена без
уважение молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
Излага, че липсват мотиви защо се отхвърля молбата му и искането за
присъждане на 3000 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като неправилно е
прието, че в пълномощното липсва вписване уговореното възнаграждение да
е било заплатено. Пред САС е представен договор за правна защита и
съдействие от 21.02.2018г., в който изрично е уговорено, че договореното
възнаграждение от 3000лв. ще бъде платено по сметка и то е заплатено по
този начин на 26.02.2018г. Съдът не е изложил мотиви, защо не уважава
искането за присъждане на 4000лв. адвокатско възнаграждение за
представителство пред ВКС. В пълномощното е вписано, че то ще бъде
заплатено по сметка и е представено платежно нареждане за заплащането му
по този начин от трето лице. Затова съдът е приел, че плащането не е за
процесуално представителство пред в ВКС. В случая договорът за правна
защита и съдействие е сключен на 20.04.2020г. след плащането и затова в
него изрично е записано, че възнаграждението е платено. Това се
потвърждава и от електронната кореспонденция. Жалбоподателят излага, че
1
не са приемливи доводите, с които се отхвърля присъждането на разноски за
процесуално представителство по гр.д. № 6862/2021г. В чл.2, ал.4 от
Наредбата № 1/2004г. е посочено, че възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция, включително при връщане на
делото за ново разглеждане. Възнаграждението е било заплатено много
преди СГС да прекрати производството- 26.08.2021г.
Затова моли въззивния съд да отмени определението в обжалваната
част и да уважи изцяло молбата му по реда на чл.248 от ГПК .
В депозиран писмен отговор „Фърст Фасилити България“ ЕООД
оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Прави възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба
за допустима като предявена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от
ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от
легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител, а
разгледана по същество е частично основателна.
Нормата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на страните да
поискат изменение или допълване на решението в частта за разноските. В
първата хипотеза абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК. Във
втората хипотеза, когато съдът е пропуснал да се произнесе за разноските,
такъв не е необходим. Жалбоподателят е поискал допълване на постанвоеното
прекратилено определение, поради което не е необходимо да има рпедставен
списък за разноските, но такъв има. Производството по чл.248, ал.1 от ГПк е
допустимо.
В случая жалбоподателят е сезирал СГС с молба по чл.248, ал.1 от ГПК
за присъждане на разноски по делото.
С определението за прекратяване съдът не му е присъдил такива.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е допълнил
прекратителното определение в частта му за разноските, като е уважил
молбата по чл.248, ал.1 от ГПК частично. В тази част съдебният акт е влязъл
в сила. В отхвърлителната част е обжалвано пред САС.
Съгласно чл.78 от ГПК всяка страна има право на разноски съобразно
2
уважената и отхвърлена част от иска. Такива се дължат на ответника и при
прекратяване на делото – чл.78, ал.4 от ГПК. Задължени за разноските са
страните, включително и за адвокатското възнаграждение като част от тях.
Само доказаните разноски подлежат на възмездяване. Те трябва да са сторени
реално, за да се понесе за тях отговорност според изхода на делото.
Жалбоподателят претендира разноски в размер на адвокатско
възнаграждение за сумите от 3000лв., платени при първото разглеждане на
делото от въззивния съд, 4000 лв.- платени за представителство пред ВКС и
6000лв., платени по гр.д. № 6862/21г.
Въззивният съд приема, че жалбата е основателна само досежно
адвокатското възнаграждение от 6000 лв. като счита, че са заплатени от трето
лице вместо страната по делото . Следва да се съобрази разпоредбата на чл.73
от ЗЗД, доколкото в платежният документ от 26.08.2021г. като задължено
лице е вписана Етажната собственост, а платецът е лице, нямащо общо със
спора. Това плащане следва да се счита за извършено от задължената по
договора за правна защита и съдействие страна, представлявана от
пълномощника. Паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко
трето лице като без правно значение е кой го е изпълнил, както и дали е
действал по писмено или устно овластяване от страната или е действал като
гестор. Във всички случаи изплатено възнаграждение за един адвокат
съставлява разноски за страната. / Опр. № 70/30.03.2022г. по ч.гр.д. №
4384/21г., ВКС, II г.о, Опр. № 590/07.12.2017г. по ч.гр.д. № 4655/17г., ВКС,
IV г.о., опр. № 73/19.04. 2018г. по ч. гр.д. № 1178/18г., ВКС, I г.о./ Досежно
размерът на адвокатското възнаграждение от 6000 лв. своевременно с
отговора на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК „Фърст Фасилити България“
ЕООД е направило възражение за прекомерността му по чл.78, ал.5 от ГПК и
то е основателно. При преценката си съдът следва да се ръководи от
фактическата и правна сложност на спора, от наличието на задължителна
практика по отношение на спорните въпроси между страните и в съответствие
с това да направи извод за размера на адвокатското възнаграждение и дали
то съответства на усилията, вложени от процесуалния представител на
страната./ т.3 на ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/ Въззивният съд
установи, че по гр.д. № 6862/21г. не са извършвани процесуални действия,
тъй като с определение от 14.02.2022г. производството е прекратено на
основание чл.233 от ГПК. Етапът, от който е следвало да започне
3
повторното разглеждане на делото от първата инстанция е поправяне на
нередовност на искова молба. В този случай, поради вече депозиран отговор
на същата, страната има право на разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл.9, ал.1 от Наредба № 1/04г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение в редакцията и от ДВ бр.84/16г. На
жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение само за изготвяне на
отговор на исковата молба в размер на 300лв.
По отношение на останалите претендирани адвокатски възнаграждения
като разноски в размер на 3000лв. и 4 000лв. въззивният съд счита, че не
може да се направи извод, че те са заплатени във връзка с делата, за които
пълномощникът е осъществявал процесуално представителство. И в двете
платежни нареждания не са посочени номерата на делата, по които
пълномощникът е представлявал страната- етажна собственост. Поради което
не може да се приеме, че са разноски, сторени в тези производства и
подлежат на възмездяване от насрещната страна.
Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени в
частта, в която е отхвърлено искането по чл.248, ал.1 от ГПК за сумата от 300
лв., разноски по гр.д. № 6862/21г. В останалата част следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6169/ 28.06.2022г. на СГС,ГО, 2ри състав,
постановено по гр.д. № 6862/21г. в частта, в която е оставена без уважение
молбата на Етажна собственост „ Ембаси Суитс“ по чл.248, ал.1 от ГПК за
сумата от 300лв., разноски по гр.д. № 6862/21г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 1225/14.02.2022г., постановено по гр.д.
№6862/21г. от СГС, ГО, 2 състав като ОСЪЖДА „Фърст Фасилити България“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Н. Вапцаров“, комплекс ЕКСПО
2000 и със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска“ № 49, ет.1, ап.1 чрез адв.
В. Г. да заплати на Етажна собственост „ Ембаси Суитс“, гр. София, бул.
„България“ № 111 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Крум Попов“ № 1 чрез
4
адв. Ч. В. сумата от 300 лв. / триста лева/ разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5