№ 156
гр. В., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.П.Й.
при участието на секретаря Н.И.Н.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100086 по
описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на В. И. В., ЕГН **********,
адрес: гр.К., *****, чрез адв.-пълномощник С. Е. С., от САК, адрес за
кореспонденция гр. С., *****, срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД („ЗАД ДБЖЗ“ АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *****, с която са предявени частични
искове по чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.11.2024 г., около 16:40 часа,
на път III-141, км. 12+100 м. (между гр. К. и гр. Г.) е настъпило ПТП между
МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, управлявано от Г. В.
Г. и МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *****, управлявано от В.
И. В..
ПТП настъпило поради недостатъчен контрол и загуба на управление
над МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***** от водача Г. В. Г.
и последвалото му навлизане в платното за насрещно движение.
За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП №
1860732/29.11.2024 г., издаден от РУ-МВР-К.., а на виновният водач е съставен
АУАН.
Излага, че непосредствено след пътния инцидент се чувствал добре, но
след като се прибрал у дома, започнал да изпитва болки в гърба и шията, в
1
главата. Изтръпнали раменете, ръцете и краката му.
На 02.12.2024 г. посетил лекар-невролог и след извършен преглед му е
поставена диагноза „контузия и оток на шийния отдел на гръбначния мозък“,
препоръчано му било да бъде извършено образно изследване - КАТ на глава и
шия.
На 03.12.2024 г. отново посетил лекар-невролог, бил извършен преглед и
поставена диагноза „контузия и оток на шийния отдел на гръбначния мозък“.
Било му препоръчано да бъде извършено образно изследване - КТ на глава и
шия и да се проведе консултация с неврохирург.
На 05.12.2024 г. посетил лекар-неврохирург, било му извършено
изследване КТ (компюртна томография) на глава и шия, било констатирано
„фисура (счупване без разместване) на тялото на С3 (трети шиен прешлен)“ и
„фисура (счупване без разместване) на тялото на С4 (четвърти шиен
прешлен)“, били му предписани аналгетици за обезболяване на травмата и
покой.
На 09.12.2024 г. посетил лекар-невролог, извършен му бил контролен
преглед, отново били констатирани болки в шията, раменете, ръцете. Били му
изписани лекарствени медикаменти - „Диклопрам“ и „Неуробекс“.
Твърди, че възстановяването му продължава и към настоящия момент в
домашни условия. Страдал от болки и дискомфорт в областта на травмите и
изпитвал трудност при движение. Движенията на снагата и шията му са
болезнени и ограничени, продължавал да приема аналгетици.
Поддържа, че преживеният пътен инцидент се отразил негативно и
върху психическото му здраве. Чувствал се ненужен и в тежест на близките си.
Преди инцидента бил активен мъж. В момента бил трудно подвижен, не
можел да се движи свободно, не можел да извършва редица ежедневни
действия. Вследствие на изживения шок и силен стрес се оплаквал от
тревожност и нарушения на съня като непрестанно се връщал към спомена за
инцидента и изпитвал притеснение дали ще се възстанови напълно.
Твърди, че вследствие на ПТП било увредено и МПС марка „Нисан“,
модел „Терано“, с рег. № **** - негова собственост.
Поддържа, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП,
издаден от РУ- МВР-К., виновен за настъпване на произшествието бил
водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****. Към
2
датата на ПТП собственикът на автомобила имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със „ЗАД ДБЖЗ“ АД, полица №
ВОЗО124002761148, валидна към датата на инцидента.
Сочи ,че завел щета, търсейки по извънсъдебен ред обезщетение за
увреденото МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *****. Била
образувана щета № 9691/2024 г. На 06.12.2025 г. представител на
застрахователя извършил оглед на увреденото МПС. Било преценено, че
щетата е тотална - разходите за ремонт надвишават 80 % от стойността на
МПС. На 21.01.2025 г. застрахователят му платил 1248,63 лв. Счита, че тази
сума била крайно недостатъчна да репарира имуществената вреда, възлизаща
на около 10 000 лв.
Пострадалият с молба с вх. № 196/13.01.2025 г. завел и щета за
претърпените от него неимуществени вреди - болки, страдания и битови
неудобства. Претендирал обезщетение в размер на 50 000 лв. Представил
банкова сметка. По тази претенция липсвало плащане и изричен отказ,
въпреки че законоустановения 3-месечен срок за произнасяне бил изтекъл.
Излага, че с оглед на изложеното за него бил налице правен интерес да
претендира изплащане на застрахователно обезщетение по съдебен ред за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
описаното ПТП пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „ЗАД
ДБЖЗ“ АД.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да се осъди ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД да
изплати на ищеца В. И. В. обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. - частичен иск от 50 000 лв.,
вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2024 г., близо до град К., ведно със
законната лихва , считано от 13.01.2025 г. (датата на завеждане на
извънсъдебна претенция) до окончателното плащане.
Иска се да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД да изплати на В. И. В. обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди (увреждания по МПС марка
„Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *****), в размер на 1 000 лв. - частичен иск
от 10 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2024 г., близо до град К.,
ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до
3
окончателното плащане.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, чрез
пълномощника си адв. И. Ц., със служебен адрес: гр. С., ***, е подал отговор
на исковата молба, с който по същество оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъдат отхвърлени изцяло исковете. Претендират се разноски по
производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че бъдат намерени така предявените искове за основателни се иска
да бъде намален размерът на търсените обезщетения, тъй като
претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства от
една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедлИ.ст” по смисъла на чл.52 ЗЗД и от друга страна, на характера и
степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца,
и от трета страна, с оглед приноса на същия за настъпване на вредоносните
последици от ПТП.
Оспорва се и предявеният иск за имуществени вреди по основание и
размер.
Поддържа се ,че исковете са допустими , макар и неоснователни и че
няма пречка да бъде допуснати до разглеждане от съда.
Признава се за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а.
„Фолксваген Пасат” с рег. № ***** по силата на Застрахователна полица №
ВG/30/12400276П48. сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и здраве” АД и
валидна към датата на произшествието.
На първо място се твърди, че за да възникне отговорността на „ЗАД
ДаллБогг: ЖИ.т и здраве” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди било необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки
от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор,
2) застрахователно събитие, 3) протИ.правно поведение, 4) вреда, 5) причинна
4
връзка между вредите и протИ.правното поведение и 6) вина. В конкретния
случай се поддържа ,че водачът Г. В. Г. не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
прилагане и че съответно не е причинил процесното ПТП, така както е
описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсвал основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно поведение
и вина за настъпване на пътния инцидент. Оттук не били налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради
което не следвало да се ангажира отговорността на същия за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата и предявеният
срещу ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД иск следвало бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Оспорва се механизма на процесното ПТП.
Поддържа се ,че претендираният от ищеца размер на обезщетения за
претърпените от него неимуществени вреди бил необосновано прекомерно
завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедлИ.ст” по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение
били и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз
основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение
по справедлИ.ст да се присъди за неимуществени вреди.
Поддържа се ,че в тази връзка исканият размер на обезщетението от
ищеца бил прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на
Пленума на ВС обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди се присъждало само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди”.
На следващо място се твърди, че искът се явява неоснователен и в
пълния му предявен размер. Същият не бил съобразен с реално понесените от
ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишавал
значително справедлИ.то и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение.
Претендираният размер не бил съобразен и с приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
5
На следващо място представените с исковата молба медицински
документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалия, липсвали медицински документи относно
възстановителните процеси, липсвали контролни прегледи при травматолог,
невролог, които били необходими при твърдените увреждания на ищцата.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания,
както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В.
И. В., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за
поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан. Твърди се, че
посоченото по-горе нарушение от страна на ищеца се намирало в пряка
причинно-следствена връзка с вредоносните последици от произшествието,
поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция
определеното от съда за справедлИ. обезщетение следвало да бъде намалено
наполовина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.
Твърди, че твърдените увреди при ищеца не са вследствие на пътен
травматизъм ,последвали от твърдяното произшествие, а са дегенеративни
състояния с давност ,датираща доста преди датата на настъпилото ПТП.
Твърди, че твърдените увреди при ищеца не са настъпили въобще
вследствие на твърдения пътен инцидент. Тези увреди били констатирани
няколко дни след твърдяното произшествие. Твърди, че този документ е
създаден с оглед нуждите на процеса, за да докаже исковата претенция.
Гореописаното се подкрепяло и от това, че процесното произшествие е
посетено от органите на МВР - РУ - гр. К.. които са удостоверили настъпилия
пътен инцидент протокол за ПТП № 1860732, а не са издали Констативен
протокол за ПТП, както се изисква от органите на МВР в случаите ,когато има
пострадал при ПТП.
Оспорва се предявеният иск за имуществени вреди по основание
и размер .Оспорват се щетите върху МПС да са резултат от твърдяното
произшествие.
Поддържа се ,че щетите върху автомобила с тяхното отремонтиране
надхвърляли със 70 процента стойността на същото към датата на
6
произшествието и се поддържа,че в настоящия случай е налице пред
хипотезата на „тотална щета” по смисъла на КЗ.
Оспорва се и датата ,от която ищецът претендира законна лихва.
Поддържа се ,че с оглед изискванията на КЗ меродавната дата била изтичането
на тримесечния срок ,в рамките на които застрахователят трябвало да вземе
решение да плати претендираното обезщетение или да постанови мотивиран
отказ от изплащане на същото.
В настоящия случай ответното дружество било изпаднало в забава от
13.04.2025 г. - датата на изтичане на тримесечния срок, в рамките на който
дружеството било длъжно да се произнесе по така заявената извънсъдебна
претенция.
Оспорва по съдържание представения амбулаторен лист №
2433700А02АС, амбулаторен лист № 2433С088180 и амбулаторен лист №
243403050365 по съдържание.
Правят се доказателствени искания.
В хода на процеса с определение, постановено в открито съдебно
заседание на 19.09.2025 г. по настоящото дело, е допуснато изменение-
увеличение на предявения иск за имуществени вреди като същият се счита
предявен за сумата от 4091 лв.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
С проекта на доклад по делото по чл.140, ал.3 ГПК, съдът е приел за
установено и ненуждаещо се от доказване съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ***** по силата на
Застрахователна полица № ВО/30/124002761148, сключена със „ЗАД Далл
Богг: ЖИ.т и здраве” АД и валидна към датата на произшествието.
По силата на застрахователния договор „Гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС.
От приложената по делото административно-наказателна преписка /л.58
7
и сл./ за процесното ПТП на ОД на МВР-В.-РУ-К. се установява следното:
За процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП
№1860732/29.11.2024г./л.59/ от Д.Д.-мл.автоконтрольор към ОДМВР-В. - РУ-
К., приложен по делото. От протокола се установява, че на 29.11.2023 г., около
15:45 часа, на път III-141, км. 12+100 м. е настъпило ПТП между участник
1:МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, управлявано от
водача Г. В. Г. и участник 2: МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. №
*****, управлявано от водача В. И. В.. Посочени са следните обстоятелства за
настъпване на ПТП: участник 1- Г. В. Г. движещ се от гр. Г. към гр. К. при км.
12+100 м. на път III-141внезапно навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска движещия в посока гр.Г. т.а. „Нисан Терано“, управляван от участник 2
- В. И. В. и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.
Установява се още, че по отношение на участник 1: Г. В. Г. е взето
административно отношение като на същия е съставен Акт № GA 1414296. И
двамата водачи са изпробвани за наличие на алкохол и пробите са
отрицателни.
С приложеното по делото влязло в сила Наказателно постановление
№24-0291-000965/27.12.2024г., издадено от началника на РУ в ОДМВР В., РУ
К. се установява, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът Г. В.
Г. за това, че на 29.11.2023 г., около 15:45 часа, на път III-141, с посока на
движение от гр.Г. към гр.К. управлява личният си автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, като при км. 12+100, на около
200м преди кръстовището за с.Медешевци, губи контрол над автомобила, като
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещия се в посока гр.Г.
т.а. марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *****, собственост и управляван
от В. И. В. ЕГН **********, като реализира ПТП с материални щети по двата
автомобила.
Посочено е, че с деянието водачът Г. Г. виновно е нарушил чл.16,ал.1,т.1
от ЗДвП като на платното с двупосочно движение, с две ленти, навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира ПТП.
Посочено е още, че водачите са изпробвани за алкохол в издишания
въздух, като пробите са отрицателни.
За извършеното от Г. нарушение с наказателното постановление му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
8
извършеното нарушение по чл.179, ал.2 вр с чл.179, ал.1, т.5, предл.5-о от
ЗДвП.
Ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 от КЗ, като е депозирал
писмена претенция с молба с вх. № 196/13.01.2025 г. /л.14/пред ответното
застрахователно дружество за изплащане на претендираните обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. С исковата молба признава, че на
21.01.2025 г. получил от ответното дружество сумата от 1248.63 лв.
обезщетение за имуществени вреди за увреденото МПС. В тримесечния срок
застрахователят не се произнесъл по претенцията на ищеца по заявеното
обезщетение за неимуществени вреди, което обстоятелство също не е спорно.
Видно от представеното Опис-заключение от 06.12.2024 г. представител
на ответното дружество е извършил оглед на МПС марка „Нисан“, модел
„Терано“, с рег. № ****, в който са описани общо 31 бр. увредени части на
автомобила с посочен начин на ремонт: нов.
От приложените по делото заверени копия на Свидетелство за
регистрация част I с №********* и част II /л.7/, издадени от МВР за МПС
марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № ****, собственост на ищеца се
установява, че регистрацията на МПС е прекратена на 24.01.2025 г. и че
същото се съхранява в частен имот.
По делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, която съдът кредитира, като непротИ.речива, компетентно изготвена
и обоснована с доказателствения материал по делото.
Съгласно заключението на САТЕ механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: ПТП е настъпило на 29.11.2023 г., около 16:40
часа, на път III-141 (между град К. и гр. Г.), при км. 12+100 марка, лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *****, управляван от
Г. В. Г. при излизане от десен завой, губи напречна устойчИ.ст, навлиза в
насрещната пътна лента и удря странично правомерно движещия се по нея лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с peг. № ****, управлявано от
ищеца В. И. В..
В следствие от удара лекия автомобил „Нисан Терано“ е изтласкан
извън платното за движение, преминава през отводнителната канавка и се удря
с дясната си странична част в масивно крайпътно дърво.
След удара между двата автомобила, лекия автомобил марка
9
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***** продължава движението си
напред и в дясно, до изпадане в лявата крайпътна канавка, където след
известно плъзгане се установява в покой.
В резултат от произшествието двата леки автомобила получават повреди
и деформации.
За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП №
1860732/29.11.2024 г., издаден от РУ-МВР-К., който двамата водачи подписали
без възражение, а на виновният водач - този на лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***** е съставен АУАН.
От заключението по т. 13 на експертизата се установява, че причина за
настъпване на пътния инцидент са субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *****, който към
момента на ПТП е бил с отвлечено внимание, не е следял непрекъснато и
всеобхватно пътя пред управлявания от него автомобил и е допуснал
навлизане на същия в опасна близост пред правомерно движещия се в
насрещната пътна лента автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с peг. №
****, с което е поставил както себе си, така и водача на другия автомобил в
невъзможност да предотвратят ПТП-то.
Единствено водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с per. № ***** е имал възможност да предотврати ПТП и ако е
наблюдавал непрекъснато пътя пред управлявания от него автомобил, то той
не би навлязъл в насрещната пътна лента в непосредствена близост пред
движещия автомобил „Нисан“, модел „Терано“ с per. № ****.
За определяне на размера на щетите нанесени на лекия автомобил марка
„Нисан“, модел „Терано“, с per. № ****, вещото лице е посочило, че е
използвало Методика от НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното
застраховане, Приета с Решение № 52-Н от 8.03.2006 г. на Комисията за
финансов надзор както и приложения по делото ОПИС- ЗАКЛЮЧЕНИЕ на
щета на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с per. № ****, с дата
на първа регистрация 11.10.2001 г., 2700 куб. см, 125 к.с., дизелов двигател,
ръчна скоростна кутия, цвят — черен металик (след експлоатация от 21
години ), изготвено от вещо лице на ЗК „Дал бог жИ.т и здраве“.
Експертът след подробни изчисления на стойността на необходимите
части –посочени в 21 позиции, стойността на труд по дейности е дал крайно
10
заключение, че необходимите разходи за ремонтирането на автомобила на
ищеца с peг. № ****, определени по експертна оценка съгласно изискванията
на Кодекса на застраховането към датата на застрахователното събитие
възлизат на 9358 (девет хиляди триста петдесет и осем) лева.
Съгласно заключението пазарна стойност към дата 29.11.2023 г. на лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с peг. № ****, с дата на първа
регистрация 11.10.2001 г., 2700 куб. см, 125 к.с., дизелов двигател, ръчна
скоростна кутия и при експлоатация 22 години възлиза на 6420 (шест хиляди
четиристотин и двадесет) лева.
В т.9 на заключението вещото лице след като е съпоставило разходите за
ремонтиране на автомобила от 9358 лева с пазарната му стойност от 6420
лева, е формирало извод, че в случая е икономически неизгодно той да се
ремонтира.
За да формира горния извод експертът посочва, че е съобразил
разпоредбата на чл.193, ал.4 от Кодекса за застраховането КЗ), когато
стойността на разходите за необходимия ремонт на автомобила надвишават 70
на сто от действителната му стойност, щетата се касифицира като
„икономически тотална“, т. е. икономически автомобила не целесъобразно да
се ремонтира, защото разходите му за ремонт ще надвишат стойността му.
Вещото лице е посочило още, че на основание чл. 22, ал. 2 от
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, при останали годни части втора употреба от
автомобила, по експертна оценка се определят тяхната стойност. В случая
според наличните материали по делото, годните агрегати, възли и части за
повторна употреба от процесния автомобил, по цена, съобразена с възрастта
им, техническото им състояние, наличие, или не на сервизно обслужване,
вещото лице ги е определил на обща стойност от 1080 лв., като ги е посочило
подробно в 11 позиции.
Размерът на обезщетението на лекия автомобил марка „Нисан“, модел
„Терано“, с per. № ****, вследствие претърпени имуществени щети от
участието му в ПТП на 29.11.2023 година възлиза на 5340 (пет хиляди триста
и четиридесет) лева.
Съгласно крайното заключение по т.9 от експертизата размерът на
обезщетението на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с per. №
11
****, вследствие претърпени имуществени щети от участието му в ПТП на
29.11.2023 година възлиза на 5340 (пет хиляди триста и четиридесет) лева.
От експертното заключение се установява, че лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Терано“, с peг. № ****, е фабрично произведен с монтирани
колани на предните две и на задните странични седалки. На задната средна
седалка колана е двуточков - поясен тип, а на останалите - триточкови,
инерционен тип. В съдебно заседание експертът уточнява, че в т.6 на
заключението е допуснал фактическа грешка като е имал предвид МПС марка
„Нисан“, модел „Терано“, с peг. № ****“. а не лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *****“.
Въздушните възглавници са 2 бр. и са поставени пред водача и пред
пасажера на предната дясна седалка.
Експертът е пояснил, че коланите в процесния автомобил са триточкови
инерционни и са средство за пасивна защита, които се разтягат до определена
степен при рязко издърпване, като по този начин поглъщат част от
кинетичната енергия и удържа телата на водача на автомобила и пасажерите
му на място в случай на внезапно спиране - те фиксират тялото към
облегалката - гръдния кош за облегалката, а таза и крайниците за седалката.
Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
контактуване при удар на автомобила с частите на интериора в купето му, или
с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се намира на
положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница.
При завъртане на автомобила коланът няма възпиращо действие, тъй
като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и
главата и тялото се удря във вътрешните части на купето.
Стандартните триточкови предпазни колани, с които е оборудвани
процесния автомобил, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото при
страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната област
към седалката, гръдния кош при челен удар, а главата е предпазена от удар
отзад от облегалката над седалката.
Предпазният колан при високи скорости може да придобие качествата
на твърд тъп предмет и да причинява гръдната травма.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите
12
при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при
което може да се счупят вратните прешлени.
Правилно поставеният предпазен колан намалява тежестта на
травматичните увреждания на ползвателя в случай на челен удар и
преобръщане през таван на автомобила. В случай на страничен удар или
деформиране на купето коланът няма предпазно действие.
Вещото лице е посочило, че при така установения механизъм на ПТП,
процесното МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с peг. № ****,управлявано
от ищеца, по време на произшествиено е претърпяло два удара - първия кос -
страничен приплъзващ в предната си лява и страничната си лява част от удара
на навлезлия в собствената му пътна лента лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***** и втория - от преминаване през
канавката и удар на лявата си странична част в крайпътно дърво.
В следствие на удара от автомобила директрисата на ударния импулс се
разлага на хоризонтална и вертикална компонента, които създават инерционни
сили върху водача в протИ.положна посока, като хоризонталната, по- голямата
придвижва и удря тялото напред във волана, и вертикалната, по малката - към
лявата странична врата.
От удара в дървото породилите се инерционни сили върху водача, като
вертикалната, по –голямата, придвижва тялото надясно - към предната дясна
седалка, и хоризонталната по малката - назад към облегалката на седалката.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от
д-р А. И. въз основа на приобщената по делото медицинска документация за
ищеца, от заключението на която се установява, че ищецът В. И. В. при ПТП
на 29.11.2024 г. е получил следните телесни увреждания: контузия на главата и
шията, напречно спукване на телата на 3-ти и 4-ти шийни прешлени, без
разместване, фрагментирано счупване на остеофит на нИ. С5-С6, дискова
протрузия на същото нИ. с лекостепенно локално стеснение на предно
арахноидално пространство.
След травмата при ищеца се появили болки в шията, главата, ръцете и
краката с изтръпване, ограничени движения на врата, които оплаквания
персистират (продължават )и понастоящем.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание на 17.10.2025 г. същото
13
пояснява, че остеофитът представлява така наречения шип и не е уточнено
дали става дума за счупен анатомичен израстък, който притежава всеки
прешлен, или за остеофит, образуван в резултат на болестно увреждане. По
принцип остеофитите са нежелано състояние за организма, но на практика се
срещат при почти всички хора. Те представляват разрастване на прешлена
чрез калцификация и разрастване на хрущялно-костна тъкан. Фрагментно
счупване означава, че остеофитът е счупен на парчета, но на снимката не е
уточнено на колко.
По отношение на дисковата протрузия в.л. посочва, че представлява
излизане на хрущялното уплътнение между два прешлена. В конкретния
случай дискът е излязъл напред към обвивките на гръбначния мозък, където е
причинил стеснение, без да има разкъсване на гръбначния мозък.
Съгласно заключението по време на ПТП-то пострадалият е бил с
обезопасителен колан. Вследствие на удар в областта на шофьорската врата от
ляво пострадалият е получил травма на шийния отдел на гръбначния стълб
вследствие рязко отмятане на главата надясно, а последващите преобръщания
на автомобила са причинили травма в теменната област на главата и
притискане на шийните прешлени, счупване на телата на 3-ти и 4-ти шиен
прешлен и фрагментирано счупване на шиповиден израстък на нИ. 5-ти и 6-ти
шиен прешлен, с протрузия на диска в тази област /излизане между
прешлените/ .
Според вещото ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, което е
предотвратило други увреждания на тялото от свободно движение в купено
при непоставен колан.
Като последица от травматичните увреждания е настъпил оток на
гръбначния мозък, който се развива часове след контузията със съответните
оплаквания.
Лечението на получените травматични увреждания се изразява в покой,
обездвижване и медикаментозна, обезболяваща терапия.
При ищеца не е провеждано болнично лечение и рехабилитация, която
според вещото лице не е уместна при такава травма, макар и с
незастрашаващи жИ.та неврологични прояви. В тази насока експертът е
пояснил, че счупването, както и пукването на шийни прешлени, без силни
размествания изискват обездвижване с шийна яка за време 6-9 месеца, без
14
натоварване с физическа сила.
От уврежданията на ищеца е причинено трайно затруднение движението
на врата. Вещото лице е пояснило, че затруднение движенето на врата е
такова увреждане, което засяга двигателната способност и съгласуваното им
свързване с основните функции на крайниците на тялото.То се изразява в
ограничаване на движението за завиване на тялото или някои части от него,за
наклоняването, обръщането или завъртването му, както и за настъпване на
състояние на неподвижност.
Посочено е още, че в случая не е възможно прогнозиране на времето за
възстановяване, както и напълно изчезване на оплакванията. След травма
в шийния отдел настъпват допълнителни изшипявания, водещи до болка и
деформация.
В съдебно заседание експертът е пояснил, че в случая е невъзможно да
се предвиди в каква посока ще протече оздравяването при ищеца, но според д-
р Ан.И. е по-вероятно да се образуват шипове, уплътнения и други
деформации, които да доведат до болезнени и затруднени движения.
Разяснява, че при ищеца са налице изтръпване и болка в ръцете, тъй като са
засегнати нервите в тази област на гръбначния стълб, които инервират ръцете.
По делото са събрани гласни доказателства относно механизма на ПТП.
Свидетелят Г. В. Г.-участник в процесното ПТП заявява, че 29.11.2024г.
управлявал л.а.„Фолксваген“, модел „ Пасат“ от гр. Г. към с. Б.. Пътното
платно било в добро състояние, асфалтът -хубав, а видимостта - добра. Според
свидетеля не е карал с голяма скорост, движел се с около 40-50 км/ч при
допустима 90 км/ч, както било указано с пътните знаци. В участъка на ПТП не
е имало знаци, ограничаващи скоростта. В един момент усетил, че колата
започнала да тегли наляво и се насочвала да навлиза в насрещното платно.
Той се опитал да завие вдясно, но автомобилът продължи да се движи наляво.
Според свидетеля е трябвало да използва спирачката в тази ситуация, но не се
стигнало до това, тъй като последвал светкавичен сблъсък с лек автомобил,
който се движел в насрещното платно.
Посочва, че след инцидента дошла пътна помощ и неговата кола била
закарана в с. Б.. При качването на колата на платформата видял, че е счупен
левият носач. Този носач се намира на предния мост от лявата страна и чрез
него се предава движението на кормилната система към гумата. При счупване
15
на носача автомобилът губи управляемост и не може да завива нито надясно,
нито наляво. Разбрал, че това е причината за инцидента. Сочи, че се получил
страничен удар, като предната лява част на автомобила на свидетеля ударила
страничната лява част на автомобила, който се движел в насрещното платно.
Ударът бил в областта на предното колело. След удара в лявото предно колело
на другия автомобил, двата автомобила продължили движението си в
насрещни посоки, като имало съществен контакт между неговия автомобил и
другия — лявата страна на неговия автомобил осъществила контакт с лявата
страна на другия автомобил по цялото му протежение. След прекъсване на
контакта между автомобилите неговия автомобил продължил напред и
наляво, навлизайки в лявата канавка на пътното платно. Предните колела
паднали в канавката и автомобилът спря.
Другият автомобил след удара също спрял. Шофьорът му излязъл и се
обадил на пътна помощ. Свидетелят не видял по лицето на ищеца кръв и
последният не се оплакал от никакви болки в тялото. Ищецът също се обадил
на КАТ. И двамата останали на мястото на инцидента до пристигане на
служителите на КАТ и пътната помощ, като оказали необходимото съдействие.
Пътната помощ първо откарала другия автомобил,но не знае къде, а след
взели и неговата кола. Ищецът бил седнал до водача на пътната помощ и
двамата тръгнали с колата му към К.. Не видял другият автомобил да се
преобръща.
Според свидетеля възможно е след удара автомобилът на другия водач
да се е преобърнал, но той твърди ,че не е забелязал това. Когато се обърнал
след инцидента, видял ,че другият автомобил е на четири колела, но се бил
спрял пред канавката. Свидетелят заявява, че не може да потвърди
преобръщане, но не изключва тази възможност. Според него е възможно
автомобилът да е извършил пълно завъртане на 360 градуса и отново да е
застанал на колелата си. След удара автомобилът спрял напряко над
канавката. Наблизо е имало дърво, но автомобилът не е достигнал до него и не
се е ударил, а е спрял поради прекратяване на инерцията.
Относно претърпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни
доказателства:
Свидетелят Пламен И. В. заявява, че с ищеца са приятели от дълги
години. Виждат се често или у дома, или навън. За инцидента разбрал още
16
същият ден от ищеца. Сочи, че работи в автосервиз в гр.В.. В деня на ПТП
ищецът му се обадил по телефона и го помолил да му намери пътна помощ,
която да отиде на място, защото колата му се била преметнала няколко пъти
през таван и била претърпяла силни деформации. Свидетелят намерил пътна
помощ и служителите транспортирали колата до дома на ищеца в гр.К..
Посочва, че видял ищеца на следващия ден след инцидента. Ищецът
отишъл в сервиза на свидетеля в гр.В.. Посочва, че дошъл с кола ,но не видял
кой е шофирал. Не забелязал ищецът да е имал видими наранявания с кръв по
него. Същият обаче се оплакал от болки във врата, като му било трудно да си
завърти врата си наляво или надясно.
Поради болките във врата /шията/, когато се налагало ищецът да завърти
главата си, той завъртал цялото си тяло. Изпитвал болки и когато си движел
главата напред-назад, но при това положение болките били по-леки в
сравнение със страничното движение на врата.
Според свидетелят видимо ищецът не бил същия човек. Трудно му било
да ходи. Оплаквал се от виене на свят, което се отразявало по някакъв начин на
походката. Ищецът му бил разказал как е станал инцидентът. Казал му, че
жената на другия водач, която е била пътник в другата кола, била казала, че
водачът е заспал и затова го е ударил и избутал от пътя
След два-три дни ищецът отишъл на лекар и разбрал, че е има спукани
прешлени в областта на врата. Свидетелят не знае ищецът да е лежал в
болница, но е сигурен, че е приемал медикаменти. Първият месец след
инцидента ищецът е ходил на работа, но му споделил, че му е много трудно.
Свидетелят сочи, че ищецът работи като хирург в онкологията в гр.В.. Знае, че
във В. работи вторник,сряда, четвъртък и петък, след това идвал в К.. След
инцидента ищецът бил постоянно с яка, сега я слагал по-рядко, но когато е на
път и шофира ,винаги си слагал яката, тя стояла в колата му.
Ищецът му споделил, че имал болки най-вече по време на сън. При
завъртане в леглото изпитвал силна болка ,от която се будел. Посочва, че в
момента ищецът не можел да си върти свободно шията. Шията му била
скована и ако трябва да си я завърти, въртял отново цялото тяло.
Според свидетеля при ищеца имало подобрение в здравословното му
състояние. Но близо една година след катастрофата тялото му било все още
сковано и според свидетеля това състояние щяло да е трайно. Това състояние
17
на ищеца влияело негативно на работата му. Според свидетеля ищецът не е
същия човек. Преди инцидента винаги е бил физически активен, сега ако се
наложело да прави нещо по къщата прибягвал до помощта на други хора.
Можел сам да се облича, съблича, риза обличал по-лесно, но тениска или
пуловер, ако трябва да облече през главата срещал трудност.
Ищецът споделил на свидетеля, че си вършил качествено работата като
хирург, но това му коствало много повече усилия.Работата му изисква да е
наведен през голяма част от времето и това предизвиквало болки и бърза
умора. Това го знам от него.
За смущенията в съня при ищеца сочи, че има преки наблюдения,т.к
ищецът оставал от време на време да спи в дома на свидетеля.Сочи, че
ищецът и баща му били много добъри приятели. Когато се виждали на
сутринта ищецът се оплаквал, че не спи нормално, и че пак предстои да се
раздвижва.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетели за
фактите и обстоятелствата, които същите са възприели пряко и
непосредствено и не протИ.речат на останалия доказателствен материал по
делото.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.
432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
Страните не спорят, че с молба вх.№196/13.01.2025 г. ищецът е предявил
извънсъдебна претенция пред ответното дружество, съгласно чл.380 КЗ. С
исковата молба ищецът признава, че на 21.01.2025 г. ответникът му заплатил
сумата от 1248,63лв. за имуществените вреди по МПС с рег.№****. До
13.04.2025 г. – датата на изтичане на законоустановения тримесечен срок по
чл. 496, ал.1 от КЗ ответното застрахователно дружество не се е произнесло по
извънсъдебната претенция на ищеца за неимуществените вреди.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
18
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя – прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство с доклада по
делото. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / протИ.правното поведение на виновния водач, 3. /
претърпените неимуществени и имуществени вреди, 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на ПТП -29.11.2024 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на МПС л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, с ответното
дружество, по силата на което застрахователя се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования водач Г. В. Г. за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача Г. В.Г. на застрахования автомобил за вреди в резултат
от причинено от същия пътнотранспортно произшествие.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства – установява се
19
настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата,
причинено виновно от водача на застрахования автомобил при ответника,
настъпването на вреди на ищеца, както и причинно - следствена връзка между
виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
От съвкупния анализ на заключението по приетата САТЕ, Протокол за
ПТП №1860732/29.11.2024г./л.59/ от Д.Д.-мл.автоконтрольор към ОДМВР-В. -
РУ-К. и влязлото в сила Наказателно постановление №24-0291-
000965/27.12.2024г., издадено от началника на РУ в ОДМВР В., РУ К.
безспорно е установен по делото механизмът на процесното ПТП и причините
за неговото настъпване, а именно, че виновен за настъпване на процесното
ПТП е водачът Г. В. Г. за това, че на 29.11.2023 г., около 15:45 часа, на път III-
141, с посока на движение от гр.Г. към гр.К. управлявал личният си автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, като при км. 12+100, на
около 200м преди кръстовището за с.Медешевци, загубил контрол над
автомобила, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
правомерно движещия се в посока гр.Г. т.а. марка „Нисан“, модел „Терано“, с
рег. № *****, собственост и управляван от ищеца В. И. В..
Съгласно заключението на САТЕ причина за настъпване на
транспортния инцидент са субективните действия на водача на л.а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***** - Г. В. Г., който към момента на
ПТП е бил с отвлечено внимание, не е следял непрекъснато и всеобхватно
пътя пред управлявания от него автомобил и е допуснал навлизане на същия в
опасна близост пред правомерно движещия се в насрещната пътна лента
автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с peг. № **** управляван от
ищеца, с което е поставил както себе си, така и ищеца В.В. в невъзможност да
предотвратят ПТП-то. В резултат от произшествието двата леки автомобила
получават повреди и деформации.
В случая протИ.правното и виновно поведение на водача на л.а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***** Г. В. Г. е установено по
безспорен начин и от влязлото в сила Наказателно постановление №24-0291-
000965/27.12.2024г., издадено от началника на РУ в ОДМВР В., РУ К..
Съгласно наказателното постановление ПТП е настъпило по вина на водача
Г.Г., който е нарушил императивната норма на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП като на
платното с двупосочно движение, с две ленти, навлязъл в лентата за
20
насрещно движение и реализирал ПТП с материални щети по двата
автомобила. На водачът Г.Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв. за извършеното нарушение по чл.179, ал.2 вр с чл.179, ал.1,
т.5, предл.5 от ЗДвП.
От страна на ответното дружество по делото не са ангажирани
доказателства опровергаващи фактите, отразени в АУАН и наказателното
постановление, както и оборващи законовата презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД,
че вината на делинквента при непозволено увреждане се предполага.
От заключението на СМЕ се установява, че ищецът е получил телесни
увреждания, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото на
29.11.2024 г. ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на л.а.„Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № ***** - Г. В. Г. осъществява всички признаци
/обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя-ответника по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана, като предявениите искове за неимуществени и имуществени
вреди се явяват доказани по основание.
Налице е и причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца вреди-неимуществени и имуществени вреди, което се
установява от заключенията на СМЕ и САТЕ.
Настоящият състав намира за доказани всички предвидени
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. –
21
т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е
навел възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от ищеца,
като е навел твърдение, че същият в условията на пътния инцидент е бил без
поставен, респективно неправилно поставен обезопасителен колан и нарушил
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. В случая по делото от страна на ответното
дружество не бяха ангажирани доказателства установяващи наведените
възражения за съпричиняване от ищеца, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
От заключението на САТЕ се установява, че управляваното от ищеца
МПС „Терано“, с peг. № ****, фабрично е произведено с монтирани
триточкови инерционни колани на предните две и на задните странични
седалки, които са средство за пасивна защита. Съгласно поясненията на
вещото лице инж.Р.И. правилно поставеният предпазен колан намалява
тежестта на травматичните увреждания на ползвателя в случай на челен удар
и преобръщане през таван на автомобила. В случай на страничен удар или
деформиране на купето колана няма предпазно действие. Следователно при
така установения механизъм на произшествието при който процесното МПС с
peг. № ****, управлявано от ищеца, е претърпяло два странични удара -
първия кос - страничен приплъзващ в предната си лява и страничната си лява
част от удара на навлезлия в собствената му пътна лента лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***** и втория - от преминаване през
канавката и удар на лявата си странична част в крайпътно дърво, то и колана
не би изпълнил предпазната си функция да предотврати или намали
уврежданията при ищеца.
От друга страна от заключението на СМЕ по категоричен начин се
установява, че в условията на произшествието ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан. Този извод експертът е обосновал механизма на
22
настъпване на инцидента, че вследствие на удара в областта на шофьорската
врата от ляво пострадалият-ищецът е получил травма на шийния отдел на
гръбначния стълб вследствие рязко отмятане на главата на дясно, а от
последващия удар са причинените травмите, изразяващи се в притискане на
шийните прешлени, счупване на телата на 3-ти и 4-ти шиен прешлен и
фрагментирано счупване на шиповидния израстък на нИ. 5-ти и 6-ти шиен
прешлен, с протрузия на диска в тази област /излизане между прешлените/ .
Предвид изложените съображения, в случая не може да се приеме
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като по делото не се установиха
допуснати от него нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Ето защо не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определените по-долу обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедлИ.стта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедлИ.
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап
от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От изслушаната по делото СМЕ се установява, че ищецът е получил
следните телесни увреждания, които са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, а именно: контузия на главата и шията, напречно спукване
на телата на 3-ти и 4-ти шийни прешлени, без разместване, фрагментирано
23
счупване на остеофит на нИ. С5-С6, дискова протрузия на същото нИ. с
лекостепенно локално стеснение на предно арахноидално пространство. От
травматичните увреждания е настъпил оток на гръбначния мозък, който се
развил часове след контузията. Уврежданията са причинили на ищеца болки в
шията, главата, ръцете и краката с изтръпване, ограничени движения на врата,
които оплаквания персистират и понастоящем съгласно СМЕ и показанията на
свидетеля Пл.В., т.е. след повече от 10 месеца след инцидента ищецът не се е
възстановил напълно от получените увреждания .
Вещото лице д-р Ан.И. е посочило, че уврежданията са причинили на
ищеца трайно затруднение движението на врата, което е засегнало
двигателната способност и съгласуваното им свързване с основните функции
на крайниците на тялото му. В случая ограниченията при ищеца са се
изразявали в ограничаване на движението за завиване на тялото или някои
части от него, за наклоняването, обръщането или завъртването му, както и за
настъпване на състояние на неподвижност. В тази насока са и показанията на
свидетеля Пл.В., които посочва, че ищецът имал болки във врата /шията/,
когато се налагало да си завърти главата ищецът завъртал цялото си тяло.
Изпитвал болки и когато си движел главата напред-назад, но при това
положение болките били по-леки в сравнение със страничното движение на
врата. От увреждания ищецът имал и затруднения от битов характер – при
обличане, събличане, поддържане на домакинството, но най-вече изпитвал
сериозни затруднения по време на работа. Свидетелят Пл.В. посочва, че
ищецът работи като хирург в онкологичната болница в гр.В.. Житейски
логично, е че ищецът е полагал по-големи усилия за концентрация за
изпълнение на работата като хирург, което му коствало и много повече
усилия. Естеството на работа на ищеца като хирург изисква да е наведен през
голяма част от работното времето и това предизвиквало болки и бърза умора.
От СМЕ се установява, че лечението при ищеца е било адекватно. С
оглед вида и характера на травматичните увреждания лечението се изразява в
покой, обездвижване и медикаментозна, обезболяваща терапия, като не е било
необходимо и уместно болнично лечение и рехабилитация, доколкото според
вещото лице счупването, както и пукването на шийни прешлени, без силни
размествания изискват обездвижване с шийна яка за време 6-9 месеца, без
натоварване с физическа сила. Обстоятелството, че ищецът е спазил
адекватно лечение според установените увреждания се потвърждава и от
24
показанията на свидетеля Пл.В., който посочва, че ищецът след инцидента
носел шийна яка и приемал обезболяващи, като и понастоящем продължавал
да шофира с шийна яка и изпитвал все още болки във врата.
Настоящият състав приема, че понастоящем при ищеца не е настъпило
пълно възстановяване от уврежданията, доколкото според вещото лице д-р
Ан.И., в случая не е възможно прогнозиране на времето за възстановяване при
ищеца и евентуално пълно изчезване на оплакванията. Това становище
експертът обосновава с това, че след травма в шийния отдел настъпват
допълнителни изшипявания, водещи до болка и деформация, като при ищеца е
по-вероятно да се образуват шипове, уплътнения и други деформации, които
да доведат до болезнени и затруднени движения. Установено е още от
експертното заключение, че при ищеца са налице изтръпване и болка в ръцете,
тъй като са засегнати нервите в тази област на гръбначния стълб, които
инервират ръцете.
Ето защо претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя
в размер на сумата от 30 000лв./тридесет хиляди лева/, поради което и
предявения иск следва да се уважи за претендирания размер от 30 000 лв.,
предявен като частичен иск от общо 50 000 лева.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение
не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото
факти и не протИ.речи на принципа на справедлИ.стта.
По отношение на претенция за присъждане на законна лихва за забава
върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от 13.01.2025 г.- датата
на завеждане на извънсъдебната претенция пред ответника до окончателно
изплащане на сумата, съдът намира за основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска
отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, считано от най ранната дата на уведомяване на
25
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на
застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите включва (застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429,
ал. 2 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от
застрахователното покрие по ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази
задължителна застраховка обезщетение на увредените лица.
В случая ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред
ответника на 13.01.2025 г. и законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди следва да се присъди считано от заявената с исковата
молба дата - 13.01.2025 г. до окончателно изплащане на сумата.
По отношение на иска за имуществени вреди съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ предвижда, че увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
По делото страните не спорят, а и с исковата молба ищецът признава, че
ответното дружество е заплатило на ищеца сумата 1248,63 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за репариране на щетите
по МПС на ищеца от ПТП. Ищецът счита сумата за крайно недостатъчна.
Спорният въпрос по делото е за размера на подлежащото на
възстановяване от ответното дружество обезщетение за имуществени вреди
по МПС на ищеца.
Разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ/редакция към 29.11.2024г./ предвижда
заплащане на обезщетение в действителния размер на вредата, като
обезщетението за вреди на МПС се определя въз основа Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с
Наредбата по чл. 504 КЗ.
От заключението на САТЕ се установи, че необходимите разходи за
26
ремонтирането на автомобила на ищеца л.а.марка „Нисан“, модел „Терано“, с
peг. № ****, определени към датата на застрахователното събитие-
29.11.2024г., възлизат на 9358 (девет хиляди триста петдесет и осем) лева, а
пазарната му стойност към същата дата е 6420 (шест хиляди четиристотин и
двадесет) лева.
Съгласно чл.390,ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
В случая разходите за ремонт на автомобила надвишават 70 на сто от
действителната му стойност, щетата следва да се определи като „тотална
щета“, т. е. икономически автомобила не е целесъобразно да се ремонтира,
защото разходите му за ремонт ще надвишат стойността му.
При тези данни от определената пазарната стойност на автомобила от
6420 лв. следва да се приспадне стойността на останалите годни части втора
употреба от автомобила, които според САТЕ възлизат общо на сумата от 1080
лв. Съгласно заключението по т.9 размерът на обезщетението на лекия
автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с per. № ****, вследствие
претърпени имуществени щети от участието му в ПТП на 29.11.2024 година
възлиза на 5340 (пет хиляди триста и четиридесет) лева.
Така определения размер следва да бъде намален с вече платената сума
от 1248,63 лв. /5340лв. - 1248,63= 4091,37лв./.
Ето защо искът за имуществени вреди в следствие тотална щета на МПС
на ищеца е основателен и доказан и следва да бъде уважен за пълния предявен
размер от 4091,37 лв.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция за
имуществени вреди от 4091,37 лв., основателен и доказан е и акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от датата
на предявяване на иска – 23.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има само ищцовата страна, които възлизат в общ размер на 5
203,65лв. (1403,65 лв.-държавна такса, 3000 лв. – изплатено адвокатско
възнаграждение и 800 лв.-депозити за експертизи) съобразно списъка по
27
чл.80 ГПК.
Водим от горното В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
****** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от
ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на В. И. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.К., *****, обл.В. сумата в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
частичен иск от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП настъпило на 29.11.2024 г.
по вина на водача на л.а.„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2024 г. до окончателното
издължаване.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
******, да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.К.,
*****, обл.В. сумата в размер на 4091,37 лв. (четири хиляди деветдесет и
един лева и 37 ст.), частичен иск от 10 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди - тотална щета на МПС
марка „Нисан“, модел „Терано“, с peг. № ****, търпени вследствие на ПТП
настъпило на 29.11.2024г. по вина на водача на л.а.„Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № *****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.04.2025 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
******, да заплати на В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.К., *****, обл.В.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5 203,65лв., представляваща разноски
по делото пред ОС-В..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна
28
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
29