№ 1635
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС- А.И. К.
срещу решение № 20067802 от 15.03.2021 г. по гр.д. № 12503 по описа за 2020
г. на СРС, І ГО, 30-ти състав, с което решение е отхвърлен предявения от
ищеца - въззивник иск при правна квалификация чл. 439 ГПК. Излагат се
доводи за неправилност на така постановеното решение, същото било
постановено в разрез със събраните по делото доказателства и при
неправилно прилагане на чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Неправилно СРС бил приел
като същински изпълнителни действия удръжката на сумата в размер на
585,07 лв. на 17.04.2013 г., както и подадената молба за конституиране на нов
кредитор – „ОТП Ф.Б.“ ЕАД на 25.04.2013 г. Сочи, че не бил уведомяван за
извършените от ЧСИ изпълнителни действия, вкл. и не му била връчена
покана за доброволно изпълнение. А по изп.дело № 757 по описа за 2018 г. на
ЧСИ М.Б. бил уведомен едва през 2020 г. Счита, че последното изп.действие
е това по налагане на запор на сметките му, което било сторено на 13.08.2012
г. за което длъжника не бил уведомен. Не бил уведомен и за запора от
25.10.2012 г. наложен върху собственото на длъжника МПС. Счита, че
1
давността била изтекла на 25.10.2017 г., а второто изп.дело било образувано
на 06.03.2018 г. Същевременно се сочи, че изп.дело било прекратено по
силата на закона след края на 25.10.2014 г. Новата давност съгласно приетото
в т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. била започнала да тече от 25.10.2012
г., когато било извършено последното изп.действие. Това означавало, че както
кратката тригодишна давност, така и 5-годишната давност са изтекли към
датата на подаване на исковата молба-06.03.2020 г.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което претенцията по чл.439 ГПК да бъде уважена.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС -
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, в който отговор се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Сочи, че
СРС хронологично бил съобразил и анализирал всички изп.действия.
Правилно СРС бил приел, че наложения запор на банкови сметки в „Ю.Б.“
АД чрез изпратеното на 27.07.2012 г. съобщение, както и това на 09.08.2012 г.
до „Б. ДСК“ ЕАД прекъсват давността. Следвало да се има предвид и, че на
длъжника лично била връчена ПДИ по изп.д.№ 20128380407203 по описа на
ЧСИ М. Б.. Счита, че е приложимо правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД и давността
била 5-годишна. Правилно СРС бил съобразил наложения запор върху МПС
на 25.10.2012 г. Правилно СРС бил съобразил и направената удръжка в
размер на 585,07 лв. от банковата сметка на длъжника/ищец на 17.04.2013 г.
Тази сума била разпределена на взискателя на 28.06.2013 г. Правилно СРС
бил приел, че изп.дело № 757 от 2018 г. е образувано преди изтичането на 5-
годишния давностен срок; молбата за образуване била подадена на 06.03.2018
г. Счита, че всяка една удръжка от банковата сметка на длъжника
представлява действие, което прекъсва давността. По второто изп.дело също
били извършени изп.действия, които прекъсват давността, а именно: на
23.03.2018 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника – „Н.Б. И.“ ЕООД, на 13.03.2018 г.- запор на банковите сметки в „Б.
ДСК“ ЕАД; на същата дата било изпратено запорно съобщение за запор на
дружествените дялове на длъжника в „Д. С.“ ЕООД; на 20.02.2020 г. запор на
банковите сметки в „Р.Б.“ ЕАД; на 24.02.2020 г. – запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в „Р.“ ЕООД. Това означавало, че не е изтекъл
давностния срок по отношение на процесното вземане; не били настъпили
2
последиците на чл.433, ал.1,т.8 ГПК както се твърди от ищеца. Претендират
се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За решението на СРС, въззивникът е бил уведомен на 29. 03.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 09.04.2021 г. /по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Тъй като с първоинстанционното решение не е бил уважен предявеният
от въззивника иск по чл.439 ГПК, то за ищеца/в производството пред СРС,
въззивник в настоящето/ е налице правен интерес от обжалване.
Следователно, въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е
постановено във валиден и допустим процес:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/.
В конкретния случай ищецът се основава на изтекла погасителна
давност.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
давностният срок за процесните вземания е 5-годишен, тъй като се касае за
вземания по договор за кредит. Освен това се касаело до вземане по заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Затова СРС е приел, че в конкретния
случай е приложимо правилото на чл.117 ЗЗД, съгласно което от
прекъсването на давността, започва да тече нова давност. Тази давност била
5-годишна, защото не попадала в нито една от хипотезите на чл.111 ЗЗД.
Относно прекъсването на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД съдът се
3
е позовал на т.10 от ТР № 2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По процесните изп.дела били извършени следните изп.действия:
На 26.07.2012г. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№
27600 по описа за 2012 г. на СРС, било образувано изпълнително дело №
20128380407203 по описа на ЧСИ М. Б.. По това изпълнително производство
били извършени следните действия по принудителното изпълнение, годни да
прeкъснат давността: На 13.08.2012г. бил наложен запор по сметките на
длъжника в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. На 09.08.2012г. бил наложен запор по сметките
на ищеца в „Б. ДСК“ АД. На 03.08.2012г. бил наложен запор по сметките на
ищеца в „С.“ ЕАД . Със запорно съобщение от 25.10.2012г. ЧСИ М. Б.
наложил запор на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ с рег. №
******* , собственост на ищеца. Това били действията по принудителното
изпълнение, с които на осн. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсвала. На
осн. чл. 117 от ЗЗД, от прекъсването на давността започвала да тече нова
давност, която била 5-годишна.
В изпълнителното производство, въз основа на молба до ЧСИ вх. №
21362/25.04.2013г. бил конституиран нов кредитор- „ОТП Ф.Б.“ ЕАД , който
придобил това си качество след като „Б. ДСК“ ЕАД прехвърлила чрез
договор за цесия вземането си спрямо А.К..
Тъй като от 25.04.2013г. до 06.11.2017г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД
не бил поискал извършване на изпълнителни действия, на осн. чл. 433, ал.1,
т.2 от ГПК производството по изп.д. № 20128380407203 било прекратено.
Както към момента на прекратяване на изпълнителното производство по
закон - на 25.04.2015г., така и към момента на прогласяването му с
посоченото постановление на ЧСИ, задължението на длъжника не било
погасено по давност. Това било така защото на 17.04.2013 г. от банковата
сметка на длъжника в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД била направена удръжка в размер на
585, 07 лв., която била разпределена в полза на взискателя на 28.06.2013г. От
тази дата започнала да тече нова 5-годишна давност.
Второто по ред изпълнително дело № 20188380400757ЧСИ по описа на
ЧСИ М. Б. било образувано на 06.03.2018г. по молба на кредитора „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД с вх. № 14476/06.03.2018г. – преди изтичане на давността за
принудителното събиране на задължението.
По изп. д. № 20188380400757, преди да изтече 5-годишния давностен
4
срок, били осъществени действия по принудителното изпълнение, които
отново прекъснали давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно:
със запорно съобщение изх. № 26678/13.03.2018г., получено в Агенцията по
вписванията с вх. № 20180316115508, бил наложен запор върху дяловете,
притежавани от длъжника в „Д. –С.“ ЕООД, представлявано от А.К.. От
датата, на която било предприето действието в рамките на изпълнителния
способ „запор“ – 13.03.2018г., давността погасяваща задължението била
прекъсната и започнала да тече нова 5-годишна давност, която към датата на
предявяване на иска по настоящото дело – 06.03.2020г. не била изтекла.
При тези си мотиви СРС е приел, че иска е неоснователен и като такъв
го е отхвърлил.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането
на който законът свързва определени последици- преграждане на
възможността за събиране на вземането по съдебен ред.
Не се спори по делото, а и от съдържанието на изпълнителния лист се
установява, че същия е издаден след проведено заповедно производство по
реда на чл.417 ГПК:
На 06.06.2012г. „Б. ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК поради настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по договор за кредит за текущо потребление от
26.08.2010г., сключен между Б.та и ищеца. По образуваното ч.гр.д. №
27600/2012г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
11 491, 95 лв. – главница, ведно със законната лихва от 06.06.2012г.,
договорна лихва в размер на 1513, 34 лв. за времето от 18.08.2011г. до
04.06.2012г., 630, 98 лв. – лихва за забава за времето от 26.08.2011г. до
04.06.2012г. и разноски.
Въз основа на молба от „Б. ДСК“ ЕАД е образувано изп.дело №
20128380407203 по описа на ЧСИ М. Б. за събиране на сумите по издадения
на 21.06.2012 г. изпълнителен лист от СРС,75 състав. Молбата е постъпила на
26.07.2012 г. и на същата дата е образувано изп.дело /т.нар. „първо“/.
В случая е налице и влязло в сила на 05.08.2015 г. съдебно решение от
5
21.01.2014 г. по гр.д.№ 3373 по описа за 2013 г. по иск по чл.422 ГПК, който
иск е бил уважен.
Видно от мотивите на съда, прието е, че ПДИ е връчена на длъжника на
21.08.2012 г. Последното се установява и от самата ПДИ на л.70 от изп.дело
от 2012 г. Нещо повече, длъжника лично е получил ПДИ.
Наред с това СРС с решението си по иска по чл.422 ГПК е приел, че с
молба от 18.09.2012 г. длъжникът е поискал да се сключи извънсъдебно
споразумение във връзка със сторено от него плащане на същата дата.
Настоящата инстанция приема за приложимо в конкретния казус
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно което ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
От друга страна, с оглед приетото в т. 10 от задължителните за
съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/25.VІ.2015 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. с изтичането на 2-годишния срок, последиците
на чл.433, ал.1,т.8 ГПК настъпват, т.е. когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Това прекратяване - поради т. нар. "перемпция" - настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие, така и в РЕШЕНИЕ № 209 ОТ
02.02.2016 Г. ПО Т. Д. № 1248/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
6
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може
да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи
от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то
независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Неоснователни в този смисъл са
доводите във въззивната жалба за настъпила перемпция на изпълнителното
дело, която е обезсилила/направила негодни/ извършените до този момент
принудителни действия. Обезсилването по право на изпълнителните действия
касае само тези, които в хода на изпълнителния процес са останали
недовършени и/или безрезултатните действия (вж. - т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Обезсилването на
изпълнителните действия има значение за процеса на принудителното
изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните, а
7
давността е институт на материалното право. Следва да се има предвид
освен това, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини.
В случая не се спори по делото, а и от данните по изп.дела се
установява, че срещу длъжника/ищец са наложени запори, както следва: на
13.08.2012г. е бил наложен запор по сметките на длъжника в „Ю.И Е.Д.Б.“
АД; на 09.08.2012 г. е бил наложен запор по сметките на ищеца в „Б. ДСК“
АД; на 03.08.2012 г. е бил наложен запор по сметките на ищеца в „С.“ ЕАД .
Със запорно съобщение от 25.10.2012 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ с рег. № *******, собственост
на ищеца.
Това са все изпълнителни действия, които прекъсват давността както и
правилно е приел първоинстанционния съд.
Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява
на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него,
а на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта му
е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това
осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане,
за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително
действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ
"Изпълнение върху вземания на длъжника".Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, арг. от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда
действие, както и т.5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.07.2017 Г.
ПО ТЪЛК. Д. № 3/2015 Г., ОСГТК НА ВКС.
В конкретния случай изпратените на 27.07.2012 г. запорни съобщения
са получени от банките, съответно на: 06.08.2012 г. от „С.“ ЕАД, на
07.08.2012 г. от „Б. ДСК“ ЕАД и от „Ю.И Е.Д.Б.“ АД на 06.08.2012 г. и от
тогава се считат за наложени съгласно горецитираната съдебна практика.
8
Всяка една удръжка от банковата сметка на длъжника представлява
действие, което прекъсва давността.
Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде
погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изп.производство-прекратено. Запорът има действие и върху последващи
постъпления по сметките без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения, в този смисъл е решение № 4/16.06.2017 г. по т.д.№ 3129/2015 г.
на ВКС, ТК, Второ ТО.
Наложените запори по изп.дело от 2012 г. са били вдигнати едва на
04.12.2017 г. след прекратяването на самото изп.дело по искане на взискателя.
С нарочна молба от 22.01.2013 г. адв. И.Г., пълномощник на длъжника е
поискала издаване на съдебно удостоверение от което да е видно какви суми
са преведени или удържани от клиента й /л.80 по изп.дело/.
Следва да отбележим, че върху изпълнителния лист са отбелязани две
плащания, съответно за сумата в размер на 44,67 лв. с дата от 27.03.2013 г. и в
размер на 585,07 лв. с дата на плащане 28.06.2013 г. като самите платежни
документи се намират в кориците на изп.дело от 2012 г.
На 25.04.2013 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като
взискател с оглед извършената цесия на вземането, предмет на изпълнение.
„Второто“ изп.дело е образувано въз основа на молба, подадена на
06.03.2018 г., т.е. преди изтичането на давността за принудителното събиране
на задължението.
ПДИ по изп.дело, образувано през 2018 г. е връчена на длъжника на
05.03.2020 г. чрез пълномощника му адв.Георгиева.
По второто изп.дело също са извършени изп.действия, които прекъсват
давността, а именно: на 23.03.2018 г. е било изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника – „Н.Б. И.“ ЕООД, на 13.03.2018 г.- запор на
банковите сметки в „Б. ДСК“ ЕАД; на същата дата е било изпратено запорно
съобщение за запор на дружествените дялове на длъжника в „Д. С.“ ЕООД; на
20.02.2020 г. - запор на банковите сметки в „Р.Б.“ ЕАД; на 24.02.2020 г. –
запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Р.“ ЕООД.
Първоинстанционният съд хронологично е проследил и анализирал
всички изп.действия, които биха довели до прекъсване на давността.
9
Следва да отбележим и, че т.нар. „първо“ изп.дело не е прекратено на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, както се сочи от въззивника, а на основание
чл.433, ал.1,т.2 ГПК- по искане на взискателя.
Наред с това въззивната инстанция приема и, че за периода докато трае
съдебния процес по иска по чл.422 ГПК /гр.д.№ 3373 по описа за 2013 г./,
приключил с влязло в сила на 05.08.2015 г. съдебно решение не е налице
„бездействие“ на кредитора, което да обоснове възникване на предпоставките
на чл.433, ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство.
В мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение№ 2/2013 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съобразяване от съдилищата, относима
към приложението на чл. 116, б. "в" ГПК ОСГТК на ВКС посочи, че
доколкото по действащия ГПК заповедното производство е уредено като част
от изпълнителния процес, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Давността се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му
има обратно действие.
Не е налице и „бездействие“ на кредитора, което да бъде зачетено по
реда на чл.235, ал.3 ГПК доколкото с определение от 30.03.2019 г. по гр.д.№
12503 по описа за 2020 г. СРС, 30-ти състав е спрял изпълнението по изп.д.№
20188380400757 по описа на ЧСИ М. Б.. В тази хипотеза невъзможността за
предприемане на изпълнителни действия по процесното изпълнително дело
не е резултат на свободна преценка и избор на кредитора, за да е налице онова
бездействие - правна последица, с което гражданското право свързва
давността, виж в този смисъл и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 318 ОТ 15.05.2020 Г. ПО Т. Д. №
2039/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС. Тезата на настоящата инстанция се основава с
общото правило в гражданското право че давността е правна последица и
санкция за бездействието на правоимащия кредитор, но само когато той е
задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е
задължен и/ или няма правна възможност да действа, давност не тече.
При това положение настоящата инстанция приема за правилен и
обоснован извода на СРС, че не е настъпило соченото от ищеца погасяване по
давност на вземанията на ответника за които е предявен иска по чл.439 ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение се явява правилно и като такова ще следва да бъде
10
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300 лв.- юриск.възнаграждение. Последното се определя от съда
по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредбата за правна помощ.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067802 от 15.03.2021 г. по гр.д. № 12503 по
описа за 2020 г. на СРС, І ГО, 30-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА А.И. К., **********, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******
ап.7- адв.И.Г., да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: гр.София, бул.******* *******, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******
секция В, партер, ПК:1111, сумата в размер на 300 лв.-разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11