РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1325
гр.
Пловдив, 25.06. 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав,
в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от
Съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 3644 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред първа инстанция.
Производството по делото е образувано след като с Решение № 15969/25.11.2019 год., постановено
по адм. дело № 4256 по описа на Върховния административен
съд за 2019 г. е отменено Решение № 320 от 13.02.2019год., постановено
по адм. дело № 3710 по описа на Административен съд
Пловдив за 2018 год. и делото е върнато на
Пловдивски административен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Прието е, че неправилно първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането на административния орган за спиране на
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК до приключване на съдебния спор за
законосъобразност на задължителни предписания № ЗД-1-15-00465055 от 28.09.2018
г., с които на осигурителя е разпоредено да заличи подадените данни за лицето
по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Решението по висящото адм. дело 3589 по описа за
2018 г. на Пловдивския административен съд е от значение за
разрешаване и на настоящия спор за правото на лицето
на парично обезщетение за безработица.
В хода на новото
разглеждане на делото, и с оглед задължителните указания с решението на ВАС, по
искане на ответника СПРЯНО
производството по административно дело № 3644/2019г., по описа на
Административен съд Пловдив, ХІІ състав до приключване на производството по адм. дело № 3589/2018г. на
Пловдивски административен съд с влязъл в сила съдебен акт, което производство
касае законосъобразността на дадеите задължителни предписания № ЗД-1-15-00465055 от
28.09.2018 г. на
осигурителя.
Производството
по адм. дело № 3589/2018г. на Пловдивски административен съд е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, с оглед на което производството по настоящото дело е
възобновено.
В хода на настоящото производтсво е приложено
приключилото с влязъл в сила съдебен акт адм. дело № 3589/2018г. на Пловдивски
административен съд.С решение № 270/31.01.2020г., постановено по адм.дело №
3589/2018г. на Административен съд Пловдив е ОТМЕНЕНО по жалбата на „ФОРСАЙД“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ЖК „Тракия“, бл. 281, вх. А, ет. 6, ап. 16, представлявано от
управителя М.И.И., Решение № 2153-15-226 от 05.11.2018г. на Директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх.
№ 1006-15-204#8 от 24.10.2018г. и са потвърдени Задължителни предписания №
ЗД-1-15-00465055 от 28.09.2018г., издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив.С решение №
14279/18.11.2020г. на ВАС, постановено по адм.дело № 3782/2020г. е оставено в
сила решение № 270/31.01.2020г., постановено по адм.дело № 3589/2018г. на
Административен съд Пловдив.
В хода на настоящото производство от
страна на жалбоподателя не се поддържат
съображения, различни от изложените при първоначалното разглеждане на делото.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител е
на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правни изводи, изложени в оспорения административен акт. Иска се жалбата
да бъде отхвърлена, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
Производството
по адм.дело № 3710/2018г. на Административен съд Пловдив, е образувано по жалба от Е.И.Д. с посочен адрес *** срещу
Решение №2153-15-233/ 16.11.2018г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с
което е потвърдено разпореждане №151-00-5608-3 от 08.10.2018г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с което на
основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.10 КСО и е било отказано на Д.
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
Недоволна
от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив,
жалбоподателката обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради
което настоява за отмяната му. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна.
Подробни съображения излага в депозирано по делото писмено становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд – ХІІ състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е
спорно между страните, че със заявление вх.№151-00-5608/30.07. 2018г. Д.
поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО във връзка с прекратено правоотношение, считано от 28.07.2018г. на
основание чл.325 ал.1, т.3 от Кодекса на труда КТ/ с „ФОРСАЙД“ ЕООД. Към
заявлението били приложени копие на заповед за прекратяване на трудово
правоотношение и копие на страници от трудова книжка./л.47-50/.
В тази
връзка била извършена служебна проверка на подадените за лицата данни в
регистрите по чл.5 ал.4 КСО на НАП, АЗ и НОИ, в хода на която органите на ПО са
установили, че правоотношението на Д. с „ФОРСАЙД“ ЕООД е прекратено на
основание чл.325 ал.1, т.3 КТ, считано от 28.07.2018г., а от прегледа на
представеното копие на трудова книжка е констатирано, че трудовият договор бил
сключен с определен срок – с начало 13.07.2018г. и с продължителност на
трудовия стаж 0 години, 0 месеца и 15 дни.
Инициирано
било и извършването на проверка на осигурителя „ФОРСАЙД“ЕООД от Контролен орган
на ТП на НОИ – Пловдив, с оглед възникнали съмнения, поради което и
образуваното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица
било спряно с Разпореждане №151-00-5608-1/ 13.08.2018г. /л.41-42/.
Извършената
проверка на осигурителя „ФОРСАЙД“ЕООД е обективирана в Констативен протокол №
КП-5-15-00464307/28.09.2018г., присъединен към административното производство
със Справка вх.№151-00-5608-3/08.10.2018г., от който се установява, че от
събраните доказателства и установените несъответствия между представените
документи и заявени обстоятелства от управителя при проверката и писмените
обяснения на лицата, контролният орган е направил извод, че Е.И.Д. и още едно
проверявано лице (Ц.Д.Д.) не са упражнявали трудова дейност и на осигурителя са
връчени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00465055/28.09.2018г. за заличаване
на подадените данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО /л.33-37/ за посочените две лица.
Впоследствие
административното производство по заявлението на Д. е било възобновено с
Разпореждане №151-00-5608-2/08.10.2018г. /л.30/, а с разпореждане №151-00-5608-3/08.10.2018г.
на компетентния орган при ТП на НОИ – Пловдив е отказано отпускане на търсеното
парично обезщетение, тъй като е прието, че съгласно констативен протокол на
контролен орган на НОИ и установените при проверка в осигурителя факти и
обстоятелства, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при
посочения осигурител „ФОРСАЙД“ЕООД, т.е. прието е, че Д. не е осигурено лице по
смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО.
Недоволна
от така постановения акт, тя го е обжалвала пред Директора на ТП на НОИ –
Пловдив в законоустановения срок, който с решението си от 16.11.2018г. приел
изводите на Ръководителя на осигуряването за безработица за законосъобразни и
отхвърлил жалбата като неоснователна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният
административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Оспореното
решение №2153-15-233/16.11.2018г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него разпореждане №151-00-5608-3 от 08.10.2018г. на Ръководител
на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, обаче са
постановени при неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната
отмяна. Съображенията за това са следните.
За да
откаже отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО,
административният орган е приел, че жалбоподателката Д. не е осигурено лице по
смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО.
Фактическата
обстановка не е спорна между страните. Настоящият състав намира, че спорът в
случая е за правото.
Съгласно разпоредбата
на чл.54а ал.1 КСО, в приложимата редакция, право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална
пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.
Или иначе
казано, релевантният факт за възникването и упражняване на правото на парично
обезщетение за безработица в конкретния казус, е внасянето на дължимите
осигурителни вноски и надлежното отразяване на трудовия стаж в официален
документ - трудова книжка, доколкото спор по отношение останалите предпоставки,
а именно , че Д. не е придобила право на
пенсия за ОСВ, не упражнява трудова дейност и има надлежна регистрация в
Агенцията по заетостта, не се формира между страните.
От
представените по делото доказателства се установява, че в случая тези
предпоставки са изпълнени – съгласно изготвената служебно Справка „Данни от
регистър на осигурените лица“, през спорния период 13.07.2018г. – 28.07.2018г.
жалбоподателката е била осигурявана за всички осигурителни рискове от
„ФОРСАЙД“ЕООД /л.43-44/, а от представените заверени копия от страници от
трудова книжка се установява, че положеният трудов стаж при този работодател е
надлежно отразен /л.49/.
Действително,
въз основа на формирано съмнение във връзка с възникнало основание за
осигуряване и изпълнение на условията на чл.10 ал.1 КСО и §1 ал.1, т.3 от ДР на
КСО, е инициирана и извършена проверка на осигурителя „ФОРСАЙД“ЕООД, приключила
с дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5
ал.4, т.1 КСО за Д..
Несъмнено
установяването на действителните осигурителни доходи на Д. е от значение за
правилното решаване на въпроса, тъй като съгласно разпоредбата на чл.54б ал.1 КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не
може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Следователно размерът на обезщетението за
безработица е в зависимост от размера на осигурителните доходи на лицето и
определянето му не може да стане преди приключването на проверката на
подадените от осигурителите данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО и изобщо на качеството
на жалбоподателката на осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1, т.3 от
ДР на КСО, с оглед на съществуващите съмнения дали тя реално е осъществявала
трудова дейност. Това безспорно налага и извода, че извършваната проверка на осигурителя е обуславяща изхода на
административното производство, инициирано със заявление вх.
№151-00-5608/30.07.2018г., подадено от Е.Д., тъй като рефлектира пряко върху
правото и да получи претендираното парично обезщетение за безработица, в какъвто смисъл са и указанията на ВАС. По делото
обаче се установява, че с решение № 270/31.01.2020г.,
постановено по адм.дело № 3589/2018г. на Административен съд Пловдив, е ОТМЕНЕНО
по жалбата на „ФОРСАЙД“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бл. 281, вх. А, ет. 6, ап. 16,
представлявано от управителя М.И.И., Решение № 2153-15-226 от 05.11.2018г. на
Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на дружеството с вх. № 1006-15-204#8 от 24.10.2018г. и са потвърдени
Задължителни предписания № ЗД-1-15-00465055 от 28.09.2018г., издадени на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ – гр.
Пловдив.С решение № 14279/18.11.2020г. на ВАС, постановено по адм.дело №
3782/2020г. е оставено в сила решение № 270/31.01.2020г., постановено по
адм.дело № 3589/2018г. на Административен съд Пловдив.Казано с други думи,
посочените съдебни актове категорично опровергават извода на осигурителните
органи, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при осигурителя +Форсайд“ ЕООД, т.е, че не е осигурено
лице по смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО.
При това положение,
и след като всички осигурителни вноски са били внесени и в трудовата книжка на Д.
е отразен трудовият и стаж за посочения период, тя е осигурено лице по смисъла
на чл.10 КСО и §1 ал.1, т.3 от ДР на КСО и има право на парично обезщетение за безработица.
Ето защо,
и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното Решение на ответния
Ръководител и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени
в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта
не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като
преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ–Пловдив,
за ново произнасяне по заявлението на Е.Д., при съобразяване с мотивите на
настоящето решение.
При
посочения изход на спора, на основание
чл.226, ал.3 от АПК, на жалбоподателката се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 350 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
С оглед
разпоредбата на чл.119 от КСО настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№2153-15-233/16.11.2018г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено разпореждане №151-00-5608-3 от 08.10. 2018г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с което на Е.И.Д. с
посочен адрес *** е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното
пред него искане по заявление вх.№151-00-5608/30.07.2018г. на Е.И.Д. с посочен
адрес ***, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати
на Е.И.Д. с посочен адрес *** сумата от 350/триста и петдесет лева/лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: