Присъда по дело №284/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 82/16.05.2024 година, постановена по НОХД №
284/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт ведно с БП № 58/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с
който подсъдимият А. О. М. /A.O.M./, гражданин на Сирийска Арабска Република, е
обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 22.04.2024
година, в района на гранична пирамида №165, в землището на село Странджа, община
Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.И. Б. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. –
зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против
подсъдимия А. О. М. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като
по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по
делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от
субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае
подсъдимия А. О. М. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са нА.це
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 година лишаване
от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер
на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия А.
О. М., адв.Б. в хода на устните прения пледира за постановяване на оправдателна присъда
спрямо подзащитния му по предявеното му обвинение по чл.279, ал.1 от НК. В тази насока
се изтъква, че единственото, което е установено по безспорен начин в хода на настоящото
производство, е именно пребиваването на подсъдимия А. О. М. в Р. България. Но по
отношение на начина, по който подсъдимият е влязъл на територията на стрА.та ни, адв.Б.
счита, че е нА.це фактическа обстановка, която не е доказА.. Излага, че от свидетелските
показания, дадени в хода на съдебното следствие се установява единствено, че на 23.04.2024
г. в късния следобед в землището на с.Саранско служители на ОД на МВР-Ямбол, са се
натъкнА. на лек автомобил, в който е имало 20 лица, които не са били български граждани и
са били без документи за самоличност, като самите те са се самоопределили, че са от Сирия,
а следите по оградата на 165 гр. пирамида са били на не повече от 4 часа. Алтернативно в
случай, че съда счете обвинението за доказано, то защитата изтъква съображения, че
предложените от прокурора наказания – лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в
размер на 500 лева, са прекомерно завишени и не съответстват на целите на НК, предвид на
факта, че подсъдимият е без документи за самоличност и не разполага с каквито и да е
доходи, като не без значение в случая е и обстоятелството, че той преминава на територията
на стрА.та ни единствено с цел да намери по-добър живот.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият А. О. М. е роден на **********г. в гр.Халеб, Сирийска Арабска
република и е гражданин на тази стрА..
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият на неустановена дата преди
1

един месец, е напуснал родината си по произход – Сирийска арабска република, поради
военните действия и нелегално е влязъл на територията на Република Турция, в
гр.Истанбул, с намерение от там да се придвижи до ФР Германия, където да се установи,
като премине през Република България. Тъй като не притежавал надлежно разрешение да
влезе в Република България, подсъдимият решил да стори това не по предвидения от закона
начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените
за това места. Във връзка с това си решение подсъдимият А. О. М. се свързал чрез свои
познати с неустановено по делото лице – кА.лджия, който срещу сумата от 5 000 евро
обещал да го преведе от Р. Турция през Р. България до Сърбия, а от там пътуването му до
ФР Германия щяло да се уреди допълнително.
В изпълнение на договореното, на 18.04.2024 г. /четвъртък/ подсъдимият А. О. М.
отишъл на указаното му място в гр.Истанбул. Там ги събрА. група от 20 човека – 19 мъже и
1 жена, заедно с двама водачи. Качили ги на микробус и потеглили към турско-българската
границата. В близост до границата групата била свалена от микробуса и водени от двамата
водачи продължили пеша към границата. След като приближили турско-българската
граница, водачите им казА., че трябва да изчакат, тъй като не може да минат веднага. На
това място, скрити в гората подсъдимият и спътниците му от групата изчакА. няколко дни.
В понеделник – на 22.04.2023г. подсъдимият и спътниците му достигнА. до
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави. Там единият
от водачите направил отвор във възпрепятстващото съоръжение, като през този отвор
подсъдимият А. О. М. преминал и влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България в района на 165-та гранична пирамида, намираща се в землището на
с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и
от остА.лите от групата 19 лица и от двамата водачи.
След това подсъдимият А. О. М. и остА.лите лица от групата продължили пеша към
вътрешността на стрА.та, водени от двамата водачи, към предварително избрано място.
ПридвижвА. се пеша предимно през гористи местности. На 23.04.2024 година достигнА. до
асфалтов път, където по указание на водачите изчакА. пристигането на автомобил. След
около час, на посоченото място пристигнал лек автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с
румънски рег. номер, управляван от румънски гражданин. Подсъдимият А. О. М. и
остА.лите лица от групата се качили в автомобила, а водачите им се върнА. обратно към Р
Турция. Водачът на автомобила предприел управление, като достигнал път III-5308
/с.Стефан Караджово-гр.Ямбол/ в землището на с.Саранско, обл.Ямбол.
Около 14.30-15.00 часа свидетеля С. К. К. /на длъжност „мл. пол. инспектор“ в РУ-
Елхово към ОД МВР-Ямбол/ заедно със свой колега, били на смяна- командировани в ГПУ-
Болярово към РД“ГП“-Елхово и са се намирА. в местността “Кошу дере“ /преди с.Стефан
Караджово, в участъка на кръстовището на пътя гр.Болярово-гр.Бургас с пътя за с.Стефан
Караджово/, когато към тях се е приближил лек автомобил марка „Мерцедес Вито“, черен на
цвят с румънска регистрация. Св. К. подал сигнал със „стоп“ палка, но водачът не се е
подчинил на разпореждането и продължил движението си към с.Стефан Караджово,
общ.Болярово, като ускорил скоростта си. Полицаите са последвА. автомобила с включени
звуков и светлинен сигнал до землището на с.Саранско и след като е преминал през
с.Саранско автомобилът спрял, като от пасажерското място е излязло едно лице и е
побягнало. Св.К. и колегата му извършили проверка на документите на водача, от които
установили, че същият е румънски гражданин. В буса полицейските служители установили
20 чужди граждани – 19 мъже и 1 жена, които не говорили български език и са били без
документи за самоличност и отговаряли на рисковия профил на мигранти. Същите се
самоопределили за граждани на Сирия. След това св.К. докладвал за случая на оперативния
дежурен, като впоследствие била изпратена група от ГПУ-Болярово, която предприела
действия по задържането и конвоирането на откритите чужди граждани и шофьора на
2

автомобила.
По разпореждане от Командира на отделението Илко Георгиев за задържани лица в
землището на с.Саранско, на 23.04.2024г. около 17.20 часа било извършено от свидетеля Д.
М. А. /на длъжност „сътрудник охрА.“ в първи екип ГОДГ в ГПУ-Болярово към РД“ГП“-
Елхово/ прохождане на обратната следа от 159 до 176 гр.пирамида. Свидетелят констатирал,
че подсъдимият и спътниците му са преминА. турско-българската граница в района на 165
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово. В района на
посочената гр.пирамида е бил установен срез /дупка/ в долната част на изграденото
възпрепятстващо съоръжение, както и следи от преди няколко часа от множество лица с
направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - А. О. М. /A.O.M./, роден на ********** година в
град Халеб, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240426005000188661 от 26.04.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
А. О. М. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите С. К. К. /мл. пол. инспектор в РУ-Елхово към ОД МВР-Ямбол/ и Д. М. А.
/сътрудник охрА. в първи екип ГОДГ в ГПУ-Болярово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода
на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Поради това съдът не възприе доводите на защитата, че обвинението не е доказано.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите К. и А., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. А. О. М. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите л.автомобил марка
„Мерцедес Вито“ с румънски рег.номер, както и за последвалото задържане на него и
спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели С. К. К. и Д. М. А. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА.лия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля А. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи,
че деянието е извършено на 22.04.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.А.
при прохождане на обратната следа, както и подс. А. О. М. в самопризнанията си сочи и
направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което
3

напълно съвпада с установените от св.А. на 23.04.2024г. множество следи в района на
гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с.Странджа, обл.Ямбол. От своя
стрА. изложените от свидетеля К. в показанията му обстоятелства са пряко относими към
мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен в лек автомобил
марка „Мерцедес Вито“ заедно с още 19 чужди граждани, представили се за граждани на
Сирия на път III-5308 в землището на с.Саранско, обл.Ямбол и последвалото задържане на
чуждите граждани от служители на ГПУ-Болярово. Съпоставени с обясненията на
подсъдимия показанията на св.К. напълно кореспондират с изложената от А. О. М.
фактология по спирането на л.автомобил „Мерцедес Вито“ и откриването от полицейските
служители на РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол на групата от 20 чужди граждани като
пътници в посоченото МПС и последвалото им задържане. Поради това съдът не възприе
доводите на защитата, че фактическата обстановка не е доказА. и не са нА.це годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването от А. О. М. на вмененото му
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Писмените доказателства, приложени по БП № 58/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от
23.04.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното от ЯРП по делото –
писмо с рег. № 105450-2107 от 14.05.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се
прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА.лите доказателства по
делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият А. О. М. /A.O.M./, роден на
********** година в град Халеб, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска
Арабска Република, живущ в град Халеб, Сирийска Арабска Република, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност /чрез преводач/,
с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
22.04.2024 година, в района на гранична пирамида №165, в землището на село Странджа,
община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия А.
О. М. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 22.04.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни - открит заедно с други 19 чужди граждани,
самоопределили се за сирийци, в лек автомобил марка „Мерцедес Вито“ с румънски
рег.номер на път III-5308, в землището на с.Саранско, обл.Ямбол от полицейските органи на
РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
4

доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че А. О. М.
е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като
напуснал на неустановена дата преди около месец родината си по произход – Сирийска
Арабска република поради трудния живот и водените на места военни действия, с
намерение да отпътува от стрА.та ни за ФР Германия, където да се установи. Същият не е
заявявал изрично в дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е
влязъл в стрА.та ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република
България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница, за което свидетелства обстоятелството,
че е ползвал услугите на кА.лджии. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата
за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи
към друга държава в Европа – ФР Германия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в стрА.та ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде установено нА.чието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането
в стрА.та е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла
на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне
на закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
група, следва да е нА.це по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
гражданин на Сирийска арабска република. Съобразявайки се в случая с причините,
мотивирА. подсъдимия А. О. М. да напусне на неустановена дата преди повече от месец
доброволно родината си – Сирийска арабска република и да влезе нелегално на територията
на стрА.та ни, ползвайки услугите на кА.лджия и то след престой около месец на
територията на Р. Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход
/липсата на безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен
конфликт/, съдът в настоящия си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане
разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не
попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия А. О. М. /A.O.M./, гражданин на
Сирийска арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и в
личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Сирийска
арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал около месец, за да
премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където
5

да се придвижи към друга европейска държава – ФР Германия, където желаел да се установи
и да заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс.А. О. М. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия А. О. М. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално съС.ие на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. А. О. М. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването
на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на А. О. М. наказание лишаване
от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. А. О. М. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 15.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	82
Дата:	16 май 2024 г. (в сила от 1 юни 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200284
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2024 г.

Присъда по дело №284/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите