РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Перник, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500517 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Д.Е. – директор
на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – Перник, чрез пълномощника й
адв. Р. К. – ПАК срещу Решение № 811 от 17.07.2022г., постановено по гр. д. №
2209/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е признал за
установено, че вземането на „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник,
Област Перник, със седалище и адрес на управление гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски"
№ 1А, представлявано от директора Д.Е. от Е. Н. С., ЕГН **********, живуща в *** за
сумата от общо 2678,06 лв. /две хиляди седемдесет и осем лева и шест стотинки/,
представляващо задължение по АУЗД *** не подлежи на принудително изпълнение
поради изтичане на погасителната давност, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер от 3207.77 лв.
Със същото съдебно решение, първоинстанционният съдът е осъдил „МЕСТНИ
ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област Перник да заплати на Е. Н. С.
сумата от 379.86 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати на
Районен съд Перник сумата от 214.66 лв. за съдебно-деловодни разноски. Съдът е
осъдил Е. Н. С., да заплати на „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник
сумата от 82.57 лв. за разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че съдът не е обсъдил
всички доводи и съображения, изложени от ответника, както и че не се е запознал с
всички представени от ответника писмени доказателства. Посочва се, че от страна на
ищцата са внасяни редовно суми по образуваното изпълнително дело, поради което
към момента на произнасяне на първоинстанционния съд, последната е погасила почти
цялото вземане на ответната страна. Поради това се иска от настоящата инстанция
отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с която предявения
иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и разноски. С въззивната жалба се
представят и писмени доказателства.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. В същия,
Е. Н. С., чрез пълномощника й адв. Я. С. – ПАК, е изразила становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Изразено е и становище по
представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно:
несъгласие за приемането им, доколкото за същите не е налице хипотезата на чл. 266
от ГПК.
В изпълнение на дадени от съда указания, дадени от съда с определение от
20.09.2022г., свързани с отстраняване на констатирани нередовности на исковата
молба, по делото е постъпила молба вх. № 5552/27.10.2022г. от Е. Н. С., чрез
пълномощника й адв. Я. С., с която се прави уточнение на исковите претенции,
предявени с депозираната пред районния съд искова молба, като се посочва, че
твърдяното основание за недължимост на вземанията е погасяването им по давност. С
молбата е направено и доказателствено искане - за задължаване на Дирекция „МДТ“
към Община Перник да посочи за какъв период от време е начислена лихвата по всяко
едно перо, обективирана в АУЗД № ***г. и АУЗД № ***.
В съдебно заседание, жалбоподателят Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Перник не се явява. Не се явява и пълномощникът им адв. К.. Чрез нарочна
писмена молба последния пледира за уважаване на депозираната въззивна жалба, като
излага подробни доводи за това.
Въззиваемата Е. Н. С., чрез пълномощника й адв. Я. С., оспорва изложеното в
жалбата като пледира за оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението в обжалваната му част -
досежно приетото за установено от първоинстанционният съд, че вземането на
„МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област Перник, със седалище
и адрес на управление гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски" № 1А, представлявано от
директора Д.Е. от Е. Н. С., ЕГН **********, живуща в *** за сумата от общо 2678,06
лв. /две хиляди седемдесет и осем лева и шест стотинки/, представляващо задължение
по АУЗД *** не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на
погасителната давност.
2
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, въз основа на
анализ на събраните доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло при
условията на чл. 272 ГПК.
По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира
следното:
Спорно между страните е обстоятелството дали е налице изтекла погасителна
давност за вземането, установено с АУЗД *** г. Настоящият състав намира за
неоснователни развитите доводи от жалбоподателя, че доколкото Е. С. е правила
редовни вноски по образуваното изпълнително дело срещу нея, то и процесното
вземане е било погасявано частично и не е настъпила погасителна давност за
принудителното му събиране. Изложените аргументи в тази насока са останали
неподкрепени с доказателства, а заключението на изслушаната и приета съдебно-
икономическа експертиза е в противовес с това твърдение.
Безспорно е, че в случая се касае за вземания за данък превозно средство,
патентен данък, данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, който обхваща
периода от 2011 г. до 2016г. включително, за които е издаден Акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 16-289-1/26.02.2016г. на Дирекция „МПТ“ към
Община Перник. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал. 1 ДОПК публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5 –годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. Съгласно чл. 172 ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта
за установяване на публичното вземане. В настоящия случай, доколкото, актът за
установяване на задължения не е бил обжалван, същият е влязъл в законна сила и с
издаването му течението на давността е било прекъснато. При това положение
давността за вземанията не е започнала да тече считано от 01.01.2017г., а считано от
датата на издаване на Акта за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК –
26.02.2016г., при което към датата на предявяване на иска – 12.05.2021г. е била
изтекла. Така, макар Районният съд да е посочил погрешна начална дата, то същият е
достигнал до правилен и законосъобразен краен извод, че давността е изтекла преди
предявяване на исковата молба, а именно: на 26.02.2021 г. Правилно и
законосъобразно съдът е приел, че вземанията по Акта за установяване на задължение
от 26.02.2016 г. са погасени по давност. Гореизложеното се потвърждава и от приетата
в хода на първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза.
Настоящият състав счита за безспорно установено по делото обстоятелството,
че процесните суми са погасени по давност. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства, които да установяват спиране или прекъсване течението на давността. В
тази връзка следва да се отбележи, че релевираните във въззивната жалба възражения
за прекъсване на давностния срок чрез образуване на изпълнителни дела, не следва да
бъдат разглеждани, доколкото същите са заявени за първи път пред въззивната
инстанция. Пред първоинстанционния съд, с писмения отговор, депозиран в срока по
чл. 131 от ГПК, ответникът е изложил възражения, свързани единствено с това, че
същият е отписал част от вземанията като погасени по давност, но за останалите
дължими вземания не е имал основания да стори това. Възразил е и за това, че ако
ищцата се е разпоредила с част от имотите и движимите се вещи, то тя не е сторила
това по надлежния ред, поради което няма основание да се приеме, че не дължи
дължимите се данъци и такси за тях.
3
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на Районен съд – Перник в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, разноски в настоящото производство се дължат на
въззиваемата Е. С.. Страната е доказала сторени разноски в размер на 460,00 лв., като е
представила списък на основание чл. 80 ГПК, с приложен договор за правна помощ,
като същите следва да й бъдат заплатени на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На жалбоподателя не се дължат разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 811 от 17.07.2022г., постановено по гр. д. №
2209/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област
Перник, със седалище и адрес на управление гр.Перник, пл. „Св.Иван Рилски" №1А,
представлявано от директора Д.Е. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Н. С., ЕГН **********,
живуща в *** сумата от 460,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4