ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 24 октомври
2019 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно
гр.дело №533/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.396,ал.1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба на Б.И.М. *** срещу определение №195/12.07.2019 год. по гр.дело
№422/2019 г. по описа на РС-Оряхово, с което е уважена молбата на бившата му
съпруга И.А.М. от с.***,Община Оряхово за обезпечение на предявения от нея против
жалбоподателя иск с правно основание чл.32,ал.2 от СК във вр. с чл.127,ал.2 от ЗЗД с цена 21005.70 лева чрез налагане на обезпечителна мярка "запор на
трудовото възнаграждение на ответника и запор на банковите му сметки" до
размера на претендираната сума от 21005.70
лева.
Жалбоподателят
поддържа,че обжалваното определение е неправилно, тъй като ищцата не е представила
убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на иска за заплащане
на сумата от 21005.70 лева, представляваща
половината от сумата от 42011.41 лева, платени от нея за погасяване на
кредити. Сочи, че от приложените с исковата молба документи не се установява
нито с какви средства ищцата е погасявала вноските по кредитите, нито че
получените по тези кредити суми са били използвани за задоволяване нуждите на
семейството. Твърди, че получените суми са изразходвани от ищцата само за
задоволяване на нейни лични нужди - за дрехи, обувки и почивки. Признава, че
след прекратяване на брака им ищцата е погасила предсрочно последния банков кредит със сума от 6529.10
лева, но без да е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по тези кредит.
Изразява недоволство и от обезпечителната мярка "запор на трудовото
възнаграждение", като се позовава на несеквестируемост с твърдението,че
получава трудовото възнаграждение от 560.00 лева.
Иска
обжалваното определение №195/12.07.2019 год. по гр.дело №422/2019 г. по описа
на РС-Оряхово да бъде отменено, а молбата за обезпечение отхвърлена.
Ответницата по частната жалба И.А.М. не е депозирала
отговор. Частната жалба
е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.396,ал.1 от ГПК от лице с
правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна. Съображения:
Гражданско
дело №422/2019 год. по описа на РС - Оряхово е образувано по искова молба на И.А.М.
от с.***, Община Оряхово, с която ищцата е предявила против бившия си съпруг Б.И.М.
*** иск с правно основание чл.32,ал.2 от СК във вр. с чл.127,ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21005.70 лева.
Според
изложеното в исковата молба, страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на
01.10.1978 год. и е прекратен с влязло в законна сила на 28.03.2018 год. решение №34/28.03.2018 год. по гр.дело №6/2018
год. по описа на РС-Оряхово. По време на брака ищцата е изтеглила два банкови
кредита за задоволяване нуждите на семейството. По първия договор за
потребителски кредит, сключен между нея и "ОББ"АД на 13.12.2007 год.,
е усвоена сума от 5500.00 лева. На 22.12.2017 год. кредитът е изцяло погасен, като
погасената от ищцата сума възлиза общо на 10551.32 лева - главница 5500.00
лева, лихви 4678.42 лева, застраховка 276.65 лева и такса управление на кредита
96.25. лева Вторият кредит е отпуснат по Договор № FL397336/29.04.2008 г. с "Юробанк и Еф Джи България"АД,
като е усвоена сума в размер на 12600 лева. Към месец юли 2014 год. са
заплатени 75 месечни вноски в общ размер на 12990.75 лв. На 11.08.2014 година
договорът е предоговорен, като са отпуснати средства в размер на 10734.00 лв.
На 27.03.2019 г. кредитът е погасен изцяло, като общо ищцата е изплатила сума в
размер на 18478.34 лв. Общо към банковата институция / "Юробанк и Еф Джи
България"АД/, ищцата е върнала сума в размер на 31460.09 лева.
Общо ищцата
е заплатила за погасяване на двата кредита сумата от 42011.41 лева, като всички
погасителни вноски са правени от нея, а усвоените пари са послужили за общите
потребности на членовете на семейството, главно за снабдяване с храна, стоки,
продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /вкл. за оправданите лични нужди на членовете
на семейството/.
При тези си твърдения ищцата е поискала ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата от 21005.70 лева, представляваща половината от
сумата от 42011.41 лева, платени от нея за погасяване на кредити към "ОББ"
АД и "Юробанк и Еф Джи България" АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Представила
е: Решение №34/28.03.2018 год. по
гр.дело № 6/2018 год. на РС-Оряхово; Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 13.12.2007 год., сключен между "ОББ"АД и
ищцата; застрахователно удостоверение №
187038/14.12.2007 год. с Общи условия ; Удостоверение от "ОББ"АД
№ИД-6194-27.03.2019 год.; Договор за потребителски кредит № FL397336/29.04.2008 год., сключен между „Юробанк и Еф Джи
България“АД и ищцата; погасителен план, Договор за потребителски кредит № FL740367/11.08.2014 год. с „Юробанк и Еф Джи България“ АД; погасителен
план по кредита; искане за предсрочно погасяване на кредит № FL740367 от 27.03.2019 год.; вносна бележка от 27.03.2019
год. за сумата от 6584. 52 лв.; справка от персоналния регистър на НОИ за
осигурителните права за ищцата.
С отделна молба ищцата е поискала съдът да допусне
обезпечение на предявения от нея иск чрез определяне на обезпечителна мярка
"запор върху трудовото
възнаграждение на ответника и запор на банковите му сметки". Поискала
е обезпечението да бъде допуснато при условията на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК, като
е посочила, че представените с исковата молба писмени доказателства са
убедителни и от тях може да се направи извод за вероятната основателност на
исковата й претенция.
По тази молба съставът на РС-Оряхово се е произнесъл с
обжалваното определение №195/12.07.2019 год., като я е уважил. Приел е, че
искът е допустим, налице е обезпечителна
нужда, а предложената обезпечителна мярка е подходяща. Приел е също,че представените
с исковата молба писмени доказателства са достатъчно убедителни, за да
подкрепят извод за вероятна основателност на иска.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния
съд за допустимост на иска изцяло - страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак
е прекратен с развод на 28.03.2018 год., а исковата молба е подадена на 03.07.2019 год., поради което искът за отговорността
за задължения за нужди на семейството по чл.
32 от СК се явява процесуално допустим.
Необоснован е обаче изводът на първоинстанционния съд, че
представените с исковата молба писмени доказателства са убедителни и сочат на
вероятна основателност на иска за сумата от 21005. 70 лева.
Това е така, тъй като съдът не е съобразил, че всички
погашения по кредитите, с изключение на извършеното на 27.03.2019 год. плащане на сумата от 6584.52 лева, са
извършени по време на брака на страните, като в исковата молба липсват
твърдения за фактическа раздяла преди прекратяването на този брак на 28.03.2018
год.
Следователно, от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на иска
с правно основание чл.32,ал.2 от СК до
размера на сумата от 3292.26 лева, представляваща половината от сумата от 6584.52 лева, заплатена от ищцата И.М. за
пълно предсрочно погасяване на кредита по Договор за потребителски кредит № FL740367/11.08.2014 год. с "Юробанк и Еф Джи България"
АД след прекратяване на брака й с ответника-жалбоподател Б.И.М., тъй като
съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика когато един от солидарните длъжници
/бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива
регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено
равновесие / в този
смисъл е например решение №342/04.01.2013 год. по гр.дело №1358/11 год. на ВКС, IV г. о./.
При
същите съображения може да се направи извод за вероятна неоснователност на
иска в останалата му част за сумата
над 3292.26 лева до пълния предявен размер от 21005.70 лева, т.е. за сумата от 17713.44 лева, тъй
като сумата от общо 35426.89 лева е заплатена на Банките-кредитори по време на
брака на И.А.М. и Б.И.М., като в исковата молба, както бе посочено и по-горе, липсват
твърдения за настъпила между съпрузите
фактическа раздяла преди прекратяване на брака.
При гореизложеното и като споделя извода на
първоинстанционния съд за доказана обезпечителна нужда и адекватност на
предложената обезпечителна мярка, настоящият състав на ОС-Враца намира, че
молбата за обезпечение на иска е основателна и следва да бъде уважена само
досежно сумата от 3292.26 лева, представляваща половината от сумата от 6584.52 лева, заплатена от ищцата И.М. за
пълно предсрочно погасяване на кредита по Договор за потребителски кредит № FL740367/11.08.2014 год. с "Юробанк и Еф Джи България"
АД на дата 27.03.2019 год. след прекратяване на брака й с
ответника-жалбоподател Б.И.М.. За останалата сума от 17713.44 лева,
представляваща половината от сумата от общо 35426.89 лева, заплатена от
ищцата И.М. по време на брака й с Б.И.М. за погасяване на задълженията
по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
13.12.2007 год., сключен между "ОББ"АД и ищцата, Договор за
потребителски кредит № FL397336/29.04.2008
год. и Договор за потребителски кредит № FL740367/11.08.2014 год., последните два сключени между
"Юробанк и Еф Джи България" АД и ищцата, молбата за обезпечение се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид несъвпадението в правните изводи на първата и
въззивната истанция, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с
която е допуснато обезпечение на иска за сумата от 17713.44 лева и вместо него
постановено друго, с което молбата за обезпечение на иска за сумата от 17713.44 лева бъде отхвърлена като
неоснователна, съответно издадената обезпечителна заповед обезсилена в тази й
част. В частта, с която съдът е допуснал обезпечение на иска с правно основание
чл.32, ал.2 от СК във връзка с
чл.127,ал.2 от ЗЗД за сумата от 3292.26
лева определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
В заключение следва да се посочи, че въззивният съд
намира възражението на въззивника М. за несеквестируемост на трудовото му възнаграждение
за неотносимо към обезпечителното производство. Обезпечителна мярка "запор
върху трудовото възнаграждение" е допустима обезпечителна мярка, а
изпълнението й е изцяло в компететентността на съдебния изпълнител, който
следва да я наложи или не при съобразяване с ограниченията на чл.446 от ГПК.
Водим от горното,Окръжен съд-Враца
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №195/12.07.2019 год. по гр.дело
№422/2019 г. по описа на РС-Оряхово В ЧАСТТА, с която е допуснато обезпечение
на предявения от И.А.М. от с.***,Община Оряхово против Б.И.М. *** иск с правно с
правно основание чл.32,ал.2 от СК във вр. с чл.127,ал.2 от ЗЗД с цена 21005.70
лева за сумата над 3292.26 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на И.А.М. от с.***,Община Оряхово за обезпечение на предявения от нея
против Б.И.М. *** иск с правно с правно основание чл.32,ал.2 от СК във вр. с
чл.127,ал.2 от ЗЗД с цена 21005.70 лева за разликата над 3292.26 лева до пълния предявен размер от 21005.70 лева, а
именно за сумата от 17713.40 лева, като неоснователна.
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на определение №195/12.07.2019
год. по гр.дело №422/2019 г. по описа на РС-Оряхово обезпечителна заповед В ЧАСТТА, с която е допуснато обезпечение на
иска с правно основание чл.32,ал.2 от СК във вр. с чл.127,ал.2 от ЗЗД с цена
21005.70 лева за разликата над 3292.26 лева
до пълния предявен размер от 21005.70 лева, а именно за сумата от
17713.40 лева. ПОТВЪРЖДАВА определение №195/12.07.2019 год. по гр.дело №422/2019
г. по описа на РС-Оряхово в останалата му част..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.