Р Е Ш Е Н И Е
№... 04.12.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 11.11.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №1851 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.84, ал.3, във връзка с чл.86 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава върху присъдени обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди от датата на увреждането до датата, от която искането за присъждане на лихва за забава е уважено, както и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, за причинени имуществени вреди за адвокатско възнаграждение в размер от 1300,00лв. Претендират се и направените по делото разноски.
Исковете
са предявени от И.С.Т., С.К.Т. и Л.К.Т. *** срещу Д.Г.В. ***. С исковата молба
се твърди, че на 25.08.2017г. ответникът при управление на МПС е причинил
телесна повреда на ... Т. – наследодател на ищците. За извършеното ответникът е
бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по АНД 1875/2018г. по описа на РС-Стара Загора.
Пострадалият от ПТП - ... Т. е водил две дела за обезщетение за имуществени и
за неимуществени вреди срещу застрахователя на ответника. С Решение
№492/05.11.2019г. по т.дело №78/2019г. по описа на ОС-Стара Загора
застрахователят на ответника е осъден да заплати на наследодателя на ищците
сумата от 26000,00лв. за причинени при ПТП неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от 15.11.2018г. до окончателното й изплащане. С
Решение №1607/20.11.2019г. по гр.дело №2909/2019г. по описа на РС-Стара Загора
застрахователят на ответника е осъден да заплати на наследодателя на ищците
сумата от 1799,47лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2018г.
до окончателното й изплащане. И по двете дела е отказано присъждането на
законната лихва върху определените обезщетения от датата на увреждането -
25.08.2017г. Ищците обаче считат, че причинителят на вредите дължи законната
лихва върху присъдените обезщетения от датата на увреждането. Освен това
наследодателят на ищците направил и разноски за адвокатско възнаграждение по
воденото срещу ответника досъдебно производство в размер на 1300,00лв., които
ищците считат, че следва да им се заплатят от ответника. Това породило за
ищците правен интерес от завеждането на настоящия иск.
Предвид
гореизложеното ищците молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от
200,00лв. - законна лихва за забава върху присъдено обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 1799,47лв. за периода от 25.08.2017г. до
14.11.2018г., сумата от 3300,00лв. - законна лихва за забава върху присъдено
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26000,00лв. за периода
от 25.08.2017г. до 14.11.2018г., и сумата от 1300,00лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди за разноски за адвокатско възнаграждение по
досъдебно производство, както и присъждане на направените по делото разноски.
В срока
за писмен отговор ответникът изразява становище, че исковата молба е нередовна.
В нея не били изложени основанията за претендиране на съответните обезщетения.
Ответникът не бил страна по посочените гражданско и търговско дело, по които са
присъдени обезщетенията и решенията по тях нямали сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника. Освен това не били налице предпоставките за
освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса, а същите не били
посочили банкова сметка ***, с което лишавали ответника от възможност да
заплати доброволно претенцията. Освен това ответникът счита исковете за
неоснователни. Присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди не
обвързвали ответника, поради което той не дължал законна лихва. Ответникът
твърди, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, поради
което и обезщетението следвало да се намали. Ответникът счита, че направените
разноски за адвокатско възнаграждение не са в пряка причинна връзка с деянието.
Пострадалият не бил длъжен да участва в наказателното производство и да
упълномощава повереник. По делото не било осъществено процесуално
представителство от страна на повереника на пострадалия. Освен това счита, че
не следва да отговаря за адвокатско възнаграждение над установения минимум.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищците правят
изменение на предявените искове като молят съда да осъди ответника да
им заплати сумата от 222,88лв. - законна лихва за забава върху присъдено
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1799,47лв. за периода от
25.08.2017г. до 14.11.2018г., сумата от 3322,11лв. - законна лихва за забава
върху присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
26000,00лв. за периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018г.
Съдът, след като прецени събраните по делото,
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата на
страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представено Удостоверение за наследници
с изх.№7190/30.12.2019г. на гр.Стара Загора, от което се установява, че ищците
са наследници на ... Т.,***, починал на 20.12.2019г.
От приложените към настоящото производство т.дело
№78/2019г. по описа на ОС-Стара Загора и гр.дело №2909/2019г. по описа на
РС-Стара Загора е видно, че ... Т. е предявил иск срещу „Дженерали
Застраховане“ АД гр.София по реда на КЗ за обезщетение за причинени
неимуществени вреди и за причинени имуществени вреди от претърпяното ПТП на 25.08.2017г., при което наследодателят на
ищците е получил следна телесна повреда. С Решение
№492/05.11.2019г. по т.дело №78/2019г. по описа на ОС-Стара Загора
застрахователят е осъден да заплати на наследодателя на ищците сумата от
26000,00лв. за причинени при ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 15.11.2018г. до окончателното й изплащане. С Решение
№1607/20.11.2019г. по гр.дело №2909/2019г. по описа на РС-Стара Загора
застрахователят е осъден да заплати на наследодателя на ищците сумата от
1799,47лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2018г. до
окончателното й изплащане. И по
двете дела е отказано присъждането на законната лихва върху определените
обезщетения от датата на увреждането - 25.08.2017г. на основание чл.429, ал.2,
т.2, във връзка с ал.3 КЗ, тъй като застрахователят отговаря за лихва за забава
от датата на уведомяването му, която в случая е 15.11.2018г.
По делото
е приложено и АНД
1875/2018г. по описа на РС-Стара Загора, от което е видно, че причинителят на
вредата на наследодателя на ищците е именно ответникът. С Решение
№529/25.07.2018г. по АНД 1875/2018г. по описа на РС-Стара Загора ответникът Д.Г.В.
е признат за виновен в това, че на 25.08.2017г. около 07,15 часа в гр.Стара
Загора на кръстовището на бул.“Св.Патриарх Евтимий“ и ул.“Войвода Стойчо
Черногорски“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил ……..,
нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от
ППЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
управлявал, и не се съобразил с подадената от светофара за неговата посока на
движение (завиване на дясно по ул. „Войвода Стойчо Черногорски“) червена
светлина, означаваща „Преминаването е забранено“, с което нарушил забраната да
не преминава „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминава линията, на
която е поставен светофарът, в резултат на което причинил по непредпазливост на
... Т. средна телесна повреда, изразяваща се в пертрохантерно счупване на
лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а”, предложение второ във
връзка с чл.343, ал.1, б.„б“, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Съдът счита, че следва да приложи
разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК,
присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав. Съгласно Решение №75 от 12.05.2014г. на ВКС
по гр. д. №733/2012г., IV г.о., ГК
„Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по
значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси,
по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината,
като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от
наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание
с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление,
а не административно нарушение, и решението по чл.78а от НК, с което е наложено административно наказание, е
приравнено на влязла в сила присъда.“
Предвид горното, съдът приема
обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – фактът на причинената на
наследодателя на ищците средна телесна повреда поради неспазване правилата по
ЗДвП, както и виновността на ответника, за безспорно установени.
На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при
присъждане на обезщетение за непозволено увреждане се дължи законна лихва от
датата на увреждането. Разпоредбата визира присъждане на обезщетение срещу
делинквента, но не и срещу застрахователя на същия. Когато се присъжда
застрахователно обезщетение за вреди от деликт, то основанието за същото е в
КЗ, който определя друг момент, от който застрахователят изпада в забава, т.е.
застрахователят не може да се счита за отговорен за лихва за забава от датата
на увреждането. Такава лихва се дължи само от делинквента. В случая за
причиненото непозволено увреждане от страна на ответника е определено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на уведомяване на застрахователя – 15.11.2018г. Поради тази причина
причинителят на вредите дължи остатъка от законната лихва, която следва да се
присъди на увреденото лице, а именно за периода от датата на увреждането –
25.08.2017г. до датата на уведомяване на застрахователя – 15.11.2018г. Съдът служебно изчисли размера на
законната лихва, като за този период законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от 1799,47лв.
възлиза на 223,93лв. Ищците претендират сумата от 222,88лв., като за този
размер искът следва да бъде уважен. За същия период законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от 26000,00лв. възлиза
на 3235.56лв. Искът следва да бъде уважен за сумата от
3235,56лв., като за остатъка до претендираните 3322,11лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди за платено
адвокатско възнаграждение по досъдебното производство.
В приложеното към настоящото дело
АНД 1875/2018г. по описа на
РС-Стара Загора и
приложеното към него досъдебно производство се съдържа оригинал на Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно от 08.11.2017г., от
които се установява, че наследодателят на ищците е заплатил за адвокатско възнаграждение по Досъдебно
производство 1228 ЗМ 251/2017г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора сумата от 1300,00лв. Тъй като
този разход е направен в пряка причинно-следствена връзка с нанесеното
увреждане от страна на ответника на ищеца и ищецът не е имал възможност да
претендира разноски по досъдебното производство в рамките на наказателното
производство, с оглед приключването му по реда на чл.78а от НК, както и
не е претендирал тези разноски в гр.дело 2909/2019г. по описа на РС-Стара
Загора, съдът намира претенцията за имуществени вреди за основателна. Ответникът
възразява срещу размера на претенцията, като счита, че съдът следва да намали
размера на адвокатското възнаграждение до установения минимум. Излагат
се съображения за съпричиняване на разходите, които по същество представляват
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът счита, че за установяване на нанесените имуществени вреди,
произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, следва да се кредитира двустранно подписаният договор за правна
защита и съдействие, представени по наказателното дело. Разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК е приложима, тъй като съдебната практика по наказателни дела приема, че в рамките на
наказателното производство не може да се намалява адвокатското възнаграждение,
като единствена възможност за обсъждане на това възражение остава гражданското
производство. В случая минималния размер на адвокатското възнаграждение по
приложеното досъдебно производство съобразно тежестта на обвинението на
основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.12 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 700,00лв. Съдът намира с оглед вида на
процесуалните действия, в които е участвал повереника на пострадалия, че същите
не се отличават с голяма фактическа и правна сложност, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума, предвиден в
наредбата. Предвид изложеното съдът
следва да уважи предявения иск за имуществени вреди за заплатено на досъдебното
производство адвокатско възнаграждение в размер от 700,00лв., като в останалия размер до
претендираните 1300,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищците съдебни и деловодни разноски съобразно уважената част от
иска. Ищците са направили разноски в размер на 545,00лв. за платено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и
съдействие. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 468,00лв.,
представляваща направените от последните разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също
има право на разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв. Ищците са
направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно
размера на предявените искове минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 569,00лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност,
поради което следва да намали адвокатското възнаграждение до сумата от
600,00лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят
на ответника сумата от 85,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.С.Т., ЕГН **********,***, С.К.Т., ЕГН **********,*** и Л.К.Т., ЕГН**********,***, сумата 222,88лв. (двеста двадесет и два лева и 88 стотинки) - законна лихва за забава върху присъдено с Решение №1607/20.11.2019г. по гр.дело №2909/2019г. по описа на РС-Стара Загора обезщетение за причинени имуществени вреди на техния наследодател ... Т.,***, починал на 20.12.2019г., в размер на 1799,47лв. за периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018г., сумата от 3235,56лв. (три хиляди двеста тридесет и пет лева и 56 стотинки) - законна лихва за забава върху присъдено с Решение №492/05.11.2019г. по т.дело №78/2019г. по описа на ОС-Стара Загора обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26000,00лв. за периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018г., и сумата от 700,00лв. (седемстотин лева) - обезщетение за причинени имуществени вреди за разноски за адвокатско възнаграждение по досъдебно производство №1228 ЗМ 251/2017г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора, като отхвърля предявения иск за законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за размера над присъдените до претендираните 3322,11лв. и предявения иск за имуществени вреди за разноски за адвокатско възнаграждение по досъдебното производство за размера над присъдените до претендираните 1300,00лв.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.С.Т., ЕГН **********,***, С.К.Т., ЕГН **********,*** и Л.К.Т., ЕГН**********,***, сумата от 468,00лв. (четиристотин шестдесет и осем лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат
внесени по банкова сметка: ***: ***, BIC:
***, при „Токуда банк“
АД.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН **********,***, С.К.Т., ЕГН **********,*** и Л.К.Т., ЕГН**********,***, да заплатят солидарно на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 85,00лв. (осемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати държавна такса в размер на 166,34лв. (сто шестдесет и шест лева и 34 стотинки) по сметка на РС-Стара Загора.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: