РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110143929 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище
и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес] и съдебен адреса [населено място],
[жк], [улица], ет.5, с която срещу И. И. Д., ЕГН **********, с адрес [населено място],
[квартал], [улица], са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл.124, ал.1 във вр. чл.415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.124, ал.1 чл. 415, ал.1, т.1 вр.чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.342, ал.1 и чл.345, ал.1 ТЗ и чл.124, ал.1 във вр. чл.415 във вр. с чл.422 ГПК във вр.чл.92
ЗЗД за установяване съществуване на парично вземане по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение 19.05.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22105/2021 г. по описа на
СРС, І ГО, 41 –ви състав за сумата от 136,82 лева, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
30.09.2016 г. и допълнително споразумение към него от 05.04.2019 г., сумата от 243,39 лева,
представляваща сбор от 20 броя неплатени лизингови вноски за периода месец 08.2019 г. -
месец 03.2021 г. по договор за лизинг от 05.04.2019 г. на устройство Нonor 10 Lite 32GB
Dual Blue и допълнителна такса от 11,59 лв. по чл..1, ал.3 за невръщане на устройството,
сумата от 92,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент от
05.04.2019 г. и сумата от 238,73 лева неустойка съгласно Раздел II, т.1 от допълнително
споразумение от 05.04.2019 г. към договора за мобилни услуги, ведно със законна лихва за
периода от 19.04.2021 г. до изплащане на вземанията.
Ищецът твърди за горепосочените суми да е депозирал заявление по чл.410 ГПК на
19.04.2021 г., по което е образувано ч.гр.д.№ 22105/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви
състав. Допълва, че с разпореждане от 19.05.2021 г. е уважено подаденото заявление и е
издадена заповед по чл.410 ГПК срещу И. И. Д. за горепосочените суми. Заповедта е
1
редовно връчена на длъжника, в срок е постъпило възражение срещу дължимостта на
сумите по издадената заповед и с съдът му указва възможността в месечен срок от
уведомяването да депозира искове за установяване на претендираното вземане.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че между
него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги от 30.09.2016 г. за мобилен
телефонен номер [номер], изменен с допълнително споразумение към него от 05.04.2019
г. за абонаментен план „Тотал 36,99“ за срок до 05.04.2021 г. Твърди да е изправна страна по
договора, предоставил е уговорената услуга, но ответникът не заплатил дължима по
договора цена за абонаментни такси и използвани услуги на обща стойност от 136,82
лева, начислени във фактури №№ **********/05.04.2019г. за отчетния период на
потребление 05.03.2019г.- 04.04.2019г. на стойност 31.85лева с ДДС, платима в срок
20.04.2019г.; **********/05.05.2019г. за отчетния период на потребление от 05.04.2019 г.-
04.05.2019г. на стойност 56,40 лева, платима в срок 20.05.2019г. и **********/05.06.2019г.
за отчетния период на потребление от 05.05.2019 г.- 04.06.2019г. на стойност 48,57 лева,
платима в срок 20.06.2019г.
Допълва, че помежду им с ответника е сключен договор за лизинг от 05.04.2019г. на
устройство „Нonor 10 Lite 32GB Dual Blue“, по който също е изправна страна, доколкото е
предоставил вещта на ответника. Съгласно договора стойността на вещта възлизала на
278,16 лева с ДДС, плащането на която е разсрочен на 23 броя месечни вноски в размер на
по 11,59 лева. Поради неизпълнение на задължението на ответника по срочно погасяване на
задълженията по гореизброените фактури услугата по договор за мобилни услуги от
30.09.2016 г. и допълнителното споразумение към нея били деактивирани автоматично на
30.07.2019 г., с което договорът бил прекратен. Поради това и на основание чл.12.2 от
Общите условия към договора за лизинг остатъкът от лизинговите вноски бил обявен за
предсрочно изискуем. Така ответникът останал задължен за сумата от 243,39 лева,
представляваща сбор от 20 броя неплатени лизингови вноски за периода месец 08.2019 г. -
месец 03.2021 г. и допълнителна такса от 11,59 лв. по чл..1, ал.3 за невръщане на
лизинговото устройство.
Поради неизпълнение на задълженията на абоната по договор за мобилни услуги от
30.09.2016 г., изменен с допълнително споразумение към него от 05.04.2019 г. и неспазване
на крайния срок на споразумението същият останал задължен за сумата от 92,46 лева
неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни плана, дължима съгласно т.IV-3
от допълнителното споразумение.
Ответникът останал задължен за неустойка в размер на 238,73 лева за предоставено
устройство „Нonor 10 Lite 32GB Dual Blue“ на преференциална цена (цена с отстъпка),
съгласно Раздел II, т.1 от допълнително споразумение от 05.04.2019 г. към договора за
мобилни услуги.
Представя писмени документи, прави искане за събиране на доказателства,
претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се, че процесното вземане е било предмет на развило се между страните
заповедно производство по ч.гр.д.№ 22105/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав.
Установителният иск е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от
страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Наблюдава се идентичност в размера и основанието на вземанията по
заповедното и исково производства.
2
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а чл. 239, ал. 1 ГПК
предвижда, че неприсъствено решение се постановява когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание, както и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или е вероятно неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба, приложенията към нея и
допълнителна уточнителна молба на постоянен, съвпадащ с настоящ адрес и по искова
молба. Не е постъпил в срок писмен отговор, ответникът не се е явил в първото по делото
открито съдебно заседание, не е представляван в същото и не е направил искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, въпреки редовното си уведомяване на известния
адрес.
В молба от 18.01.2021 г., депозирана преди първото по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Следователно предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
На ответника са указани последиците от неспазване на срока за подаване на писмен
отговор и от неявяването в първото по делото съдебно заседание, същите са вписани в
съобщение от 05.10.2021г. и изрично отразени във връченото със същото разпореждане от
21.09.2021 г., в определение от 06.12.2021 г. и в съобщение, с което същото е връчено.
С оглед представените доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства
предявените искове се явяват вероятно основателни, поради което съдът намира, че са
налице предпоставките, визирани в разпоредбите на 238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, с което предявените искове да
бъдат изцяло уважени, без решението да се мотивира по същество по аргумент от чл. 239,
ал. 2, изр. 1 ГПК.
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца
съобразно уважената част от исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК.Ищецът е реализирал
разноски в общ размер 255 лева, от които 75 лева държавна такса и 180 лева за адвокатско
възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски
в заповедното производство в съответствие с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Същите възлизат на 205 лева.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран и на основание чл.238, ал.1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес] и съдебен адрес [населено
място], [жк], [улица], ет.5, срещу И. И. Д., ЕГН **********, с адрес [населено място],
[квартал], [улица], обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.124, ал.1 във вр. чл.415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.124, ал.1 чл. 415, ал.1, т.1 вр.чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342,
ал.1 и чл.345, ал.1 ТЗ и чл.124, ал.1 във вр. чл.415 във вр. с чл.422 ГПК във вр.чл.92 ЗЗД , че
3
И. И. Д. дължи на [фирма] сумата от 136,82 лева, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
30.09.2016 г. и допълнително споразумение към него от 05.04.2019 г., сумата от 243,39 лева,
представляваща сбор от 20 броя неплатени лизингови вноски за периода месец 08.2019 г. -
месец 03.2021 г. по договор за лизинг от 05.04.2019 г. на устройство Нonor 10 Lite 32GB
Dual Blue и допълнителна такса от 11,59 лв. по чл.1, ал.3 за невръщане на устройството,
сумата от 92,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент от
05.04.2019 г. и сумата от 238,73 лева неустойка съгласно Раздел II, т.1 от допълнително
споразумение от 05.04.2019 г. към договора за мобилни услуги, ведно със законна лихва за
периода от 19.04.2021 г. до изплащане на вземанията е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 19.05.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22105/2021 г. по описа на
СРС, І ГО, 41 –ви състав
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН **********, с адрес [населено място], [квартал], [улица], да
заплати на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[жк], [адрес] и съдебен адрес [населено място], [жк], [улица], ет.5, сумата от 255 лева,
представляваща разноски по делото за тази съдебна инстанция и сумата от 205 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN:
[номер].
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4