РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. гр. Хасково, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640103041 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, вр. чл.51 от Търговския закон ТЗ/, от „ЕКС НВД“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Сребърна” № 14, съдебен адрес:
гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 24, ет.3, ап.7, адв. Д.Д. – САК, срещу В. Г. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
Ищецът твърди, че сключил на *** г. споразумение за посредничество с ID № *** с
ответника В. Г. В., по силата на който Посредникът „ЕКС НВД" ЕООД се задължило
съгласно т. 1. от същия да осъществява посредничество при придобИ.е на имот, описан в
регистъра на предложените имоти срещу задължението на кандидат - купувача да заплати
възнаграждение. В изпълнение на сключения договор, брокер от агенцията осъществил
контакт с ответника и му предложил оферти и направил предложения за огледи на имоти по
предварително зададени от клиента критерии за търсене. Един от имотите, които
посредникът чрез брокера А. представил на Възложителя бил и процесният имот, находящ
се в ****, предложен за цена от 61 500 евро. Това обстоятелство се установявало от
Регистъра на предложените имоти, неразделна част от споразумението за посредничество,
съдържащ подпис на ответника и такъв на брокера В.А. - представител на ЕКС НВД.
Представени били и много други имоти, изложени в регистъра на предложените имоти.
Агентът осъществил комуникация с представител на продавача с оглед продажбата на имота,
във връзка с което е получил ключ за имота. Извършил посредническа дейност - обаждал се
по телефон на страните, осъществил срещи със страните, издирил имота по определени от
1
купувача критерии, провеждал многократни огледи, анализирал пазара с оглед търсенето на
купувача, организирал и провел огледи на този и други имоти. С всички тези действия на
практика осъществил действия по посредничество и свързване на страните но сделката с
оглед сключване на предварителен договор и продажба на имота, за което според ищеца му
се дължи възнаграждение. До сделка фактически се стигнало благодарение и по причина на
неговите посреднически действия, независимо от факта, че в един момент ответникът
прекратил комуникацията с брокера и се свързал директно със собственика с оглед
довършване на сделката. Няколко дни по - късно ответникът спрял да отговаря на
телефонните обаждания на брокера на имота, с което комуникацията между страните
приключила.
Поддържа се в исковата молба, че няколко месеца по - късно, след извършена справка
в Агенция по вписванията ищецът установил, че ответникът е закупил един от имотите,
предложен от посредника - първият по ред, посочен в регистъра на предложените имоти.
Предлагането/ представянето на имотите от страна на ищцовото дружество се
удостоверявало с подписване на регистъра на предложените имоти. След като ищецът
установил, че възложителят е закупил представен от агенцията имот, той го поканил чрез
вайбър комуникация да плати дължимото договорно възнаграждение. Последният обаче
отрекъл да дължи такова. Така купувачът не заплатил нито дължимото към ищеца
възнаграждение, нито неустойка.
Ищецът намира, че е изпълнен фактическия състав на т. 5.3 от сключеното
споразумение за посредничество, а именно, ако по време на действието на процесното
споразумение Възложителят придобие имот, предложен от Посредника без да заплати
дължимото към Агенцията възнаграждение, това ще се счита за опит на възложителя
недобросъвестно да избегне заплащане на възнаграждение към посредника, поради което за
последният възниквало правото да търси възнаграждението в размер на 3.6 процента от
продажната цена и неустойка в размер на 2 процента от посочената в регистъра цена. В
Регистъра на предложените имоти - неразделна част от договора за посредничество била
посочена продажна цена в размер на 61 500 евро. Към датата на подаване на исковата молба
курсът на българския лев към еврото бил 1.95583 съгласно официалния фиксинг на БНБ.
Претенцията на ищеца била за сумата от 2214 евро, представляваща дължимото
възнаграждение, в размер на 3.6 % от продажната цена 61 500 евро, посочена в регистъра на
предложените имоти. Левовата равностойност на претенцията възлизала на сумата от
4330,20 лева. Уточнява се, че претенцията на ищеца не обхваща посочената в 5.3. неустойка
в размер на 2%, а само дължимото възнаграждение. Освен, че били налице предпоставките
да претендира сумите по т.5.3., ищецът счита че бил изпълнен фактическия състав на 5.2.1.
от процесното споразумение. Възнаграждение било дължимо на основание т.5.2.1 от
сключеното споразумение за посредничество, а именно „Възложителят се задължава да
заплати на Посредника еднократно възнаграждение за свързване на страните във връзка с
придобИ.ето на имот, представен от Посредника, в деня на сключване на предварителния
договор, а ако такъв не се подписва, в деня на придобИ.е на имот, представен от Посредника
2
(чрез сключване на окончателен договор или по друг начин). Изпълнени били и всички
елементи от фактическия състав на 5.2.1. - имотът бил предложен от Посредника, което се
удостоверявало с Регистъра на предложените имоти. Възложителят придобил имота чрез
покупко - продажба, което се обективирало от представената справка от АВ. Продажната
цена съгласно регистъра на предложените имоти била 61 500 евро. Размерът на
възнаграждението съгласно 5.2.2. било 3.6 % от продажната цена на имота, но не по - малко
от 1000 евро, което представлявала сума в размер на 4330,20 лева.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4330,20 лева, представляваща сума по 5.3. от
сключеното между страните споразумение, а именно възнаграждение в размер на 3.6 % от
посочената в регистъра продажна цена, а при условията на евентуалност – същата сума,
представляваща дължимо възнаграждение по 5.2.1 от сключеното между страните
споразумение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Заявява, че не му е предоставена
посредническа услуга от ищеца, касаеща закупуване на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.628.1.75, с адрес ***. Дружеството нямало делегирани от
собствениците на имота права да продава имота. Ответникът посочва, че закупил имота на
цена от 60 630,73 лв., която договорил лично и не използвал посредник за реализиране на
сделката.По тези съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК. В депозирани писмени бележки излага допълнителни доводи за
неоснователност на заявената претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и от представеното споразумение за посредничество с ID №
*** от *** г. се установява, че между ищеца ЕКС НВД“ ЕООД и ответника В. Г. В. е сключен
договор за посредничество, по силата на който ответникът, в качеството му на възложител, е
възложил на ищеца, в качеството му на посредник, да посредничи при придобИ.ето на имот,
описан в Регистъра на предложените имоти, срещу насрещно задължение на ответника за
заплащане на възнаграждение.
Съгласно клаузата на чл. 2 от договора, ищцовото дружество е поело следните
задължения по договора: да представи имоти съгласно търсеното на възложителя /т. 2.1/; да
организира и осъществи огледи на избраните от възложителя имоти /т.2.2/; да осигури
организационното обслужване на сделката до сключване на окончателен договор /т.2.3/, като
след избор на конкретен имот за покупка следва да представи на възложителя, съответно да
бъде подписан, договор за гаранция, в който се уреждат конкретните параметри на бъдещата
сделка /т.2.3.1/ и да извърши проверка на избрания имот при желание на възложителя по
3
представени от собственика на имота документи към сключването на предварителен и
окончателен договор /т. 2.3.2/; да информира възложителя за предлагането на имоти на
посочените в споразумението средства за комуникация /т. 2.4/. При желание от страна на
възложителя /т. 3/, посредникът може да подсигури консултация с независим кредитен
консултант или банков консултант, експерт-оценител на недвижима собственост,
юрисконсулт, адвокат, нотариус /т. 3.1/ и да представи проект на предварителен договор за
покупко-продажба на имота /т.3.2/. Срещу тези задължения в т.4 е предвидено право на
посредника да получи възнаграждение.
Ответникът от своя страна е поел задължение да подписва регистър на предложените
имоти за всеки имот, представен от посредника /т.5.1/. Съгласно т.5.2.1 от договора
възложителят се задължава да заплати на посредника еднократно възнаграждение за
свързване на страните във връзка с придобИ.е на имот, предоставен от посредника, в деня на
сключване на предварителен договор, а ако такъв не се подписва, в деня на придобИ.е на
имот, представен от посредника (чрез сключване на окончателен договор или по друг
начин). Размерът на възнаграждението е 3.6 % с включен ДДС от продажната цена на имота,
но не по-малко от 1000 евро /т.5.2.2/.
Страните са се съгласили, че ако по време не действие на споразумението или в срок
от 12 месеца след прекратяването му, възложителят или чрез свързано от него лице
придобие имота, предложен от посредника без да заплати на посредника уговореното
възнаграждение, това ще се счита за опит на възложителя недобросъвестно да избегне
заплащането на възнаграждението. В този случай посредникът има право да претендира
заплащането му и неустойка в размер на 2 % от предложената цена на имота, посочена в
Регистъра на предложените имоти – т.5.3 от договора.
В чл. 6 от раздел IV “Общи условия” на споразумението се сочи, че за целите на
споразумението „продажна цена“ означава цената, посочена в предварителен договор за
покупко-продажба на имота, ако е сключен в присъствието на посредника, а иначе – цената,
посочена в настоящото споразумение, като ако такава цена не е посочена, се взема предвид
цената, посочена в нотариалния акт или друг документ за придобИ.е на имота. Съгласно
същата разпоредба „имот, представен/предложен от посредника“, е имот, представен в
Регистър на недвижимите имоти, а „придобИ.е на имот“ е налице, ако възложителят или
свързано с него лице сключи предварителен договор за имота, закупи или придобие имота.
Предвидено е в чл.8 от Общите условия, че регистърът на предложените имоти и неразделна
част от споразумението.
Видно от представения по делото регистър на предложените имоти е, че на *** г. са
били извършени общо 3 огледа на недвижими имоти от страна на ответника, в присъствието
на брокер на ищцовото дружество – В.А., разпитан като свидетел по делото. Първият,
предложен имот е описан в регистъра като имот, находящ се в ***, при цена - 61 500 евро. В
Регистъра на предложените имоти се съдържа подпис на ответника и на брокера В.А., които
не бяха оспорени от страна на В. Г. В..
4
Не е полемично на следващо място обстоятелството, а и същото се установява от
приложените по делото справка № 610702/07.05.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 07.05.2024 г. за ответника от Агенция по
вписванията и Нотариален акт № 158, том V, рег.№ 5976, дело № 932/10.04.2024 г. от
10.04.2024 г. на нотариус с район на действие Несебърския районен съд, вписан под № 208 в
регистъра на Нотариалната камара, че В. Г. В. е придобил описания по-горе недвижим
имот, предложен му от ищеца на *** г. при посочена в нотариалния акт продажна цена от 60
630,73 лв.
От представената от ищеца кореспонденция по „Вайбър“ между В. Г. и представител
на „ЕКС НВД“ ООД по телефонен номер +*** се установява, че ищцовото дружество е
поканило ответника да плати дължимото договорно възнаграждение.
По делото, по искане и на двете страни, се събраха и гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля В.Г.А. – брокер в ищцовото дружество и на свидетелите
Р. Г. Г. и И. А. Р. – продавачи на процесния недвижим имот, сочени и водени от ответника.
От показанията на свид. В.Г.А. се установява, че през 2023 г. ответникът се свързал с
ищцовото дружество като търсел посредничество за закупуване на апартамент, и то
специално в комплекс „Гранд Камелия“ в Слънчев бряг. Минали няколко месеца докато
ответникът намери време да посети комплекса като двамата със свид. А. се срещнали през
месец януари 2024 г. и последният му показал всички апартаменти, които се предлагали в
„Гранд Камелия“. Ответникът харесал първия предложен му апартамент като обяснявал, че
въпреки, че е на партера и повечето хора не го харесват, на него много му харесва и по
принцип иска да го закупи. Било му обяснено, че се подписва протокол за оглед, в който се
упоменават всички обекти, които посредническото дружество показва и в случай, че хареса
и закупи някой от тези апартаменти или имоти, дължи комисиона в размер на 3.6 % с ДДС.
Ответникът разписал документите. След огледите свид. В.А. върнал ключовете на
представител на продавача, от когото ги взел преди това, за да покаже апартамента. Това
била жена на име Р.. Обичайна практика било всички продавачи, който имат апартаменти за
продан, да остават ключовете на управляващата компания. След това свид. В.А. продължил
да поддържа контакт по телефона с ответника, той искал да му се направи коментар на
цената, при което свидетелят отново се свързал с представител на продавача, който казал, че
може да се свали не повече от 1000 евро от цената, която информация свидетелят предал на
ответника. След това ответникът обяснявал, че действа с ипотечния кредит, с който искал да
закупи апартамента, обаче го бавели, искали му поръчител. Следващия път обяснил, че не са
му одобрили поръчителя и така докато се установило, че е закупил апартамента без
посредник.
Съдът кредитира изцяло тези показания с оглед правилото на чл.172 ГПК,
съобразявайки и възможната заинтересованост на свидетеля, доколкото същият се намира в
трудовоправни отношения с една от страните по спора, тъй като същите са логични,
последователни и напълно съответстват на събраните писмени доказателства по делото.
5
Свид. И. А. Р. сочи, че не знае съпругата му да е имала сключен договор с агенция
във връзка с продажбата на апартамента, а от свид. Р. Г. Г. научил за интереса на ответника
към него. Срещнал В. един път във връзка с прехвърляне на съсобственото жилище.
Свид. Р. Г. Г. твърди, че не е съдействала на представител на ищцовото дружество
като не е предавала ключ за апартамента за оглед. Заявява, че в периода на огледа той не се е
предлагал за продажба. Сам ответникът поискал да го закупи като той лично се свързал с
нея, огледал апартамента. Двамата се познавали, тъй като В. Г. В. често отсядал в комплекса.
В последствие продали жилището за 60 000 лв.
Съдът не кредитира показанията на свид. Г., в частта, в която сочи, че не е предала
ключове за апартамента за оглед като негов собственик на свид. В.Г.А., тъй като в тази им
част те не съответстват на събраните писмени доказателства, опровергават се и от заявеното
от свид. А., че ключове са му предадени именно от нея като представител на собствениците
в комплекса.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.51 ТЗ, който е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, главният иск е изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
Основателността на предявения иск, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно валидно основание
за възникване задълженията на ответника, както и техния размер, в случая – че между
страните е съществувало валидно договорно правоотношение, с посоченото в исковата
молба съдържание, а именно че ищецът е предоставил посреднически услуги във връзка със
закупуване на недвижим имот на ответника през исковия период; че ищецът е бил изправна
страна по него, дължимостта на сумите и техния размер.
Както бе посочено по-горе, следва да се приеме за безспорно установено по делото,
че страните са били обвързани от договор за посредничество, сключен на *** г.
(споразумение за посредничество с ID № *** от *** г.), с който ответникът, в качеството на
възложител, е възложил на ищеца да му посредничи при придобИ.ето на имот, представен
от последния, срещу насрещното задължение за заплащане на възнаграждение. От
представения по делото регистър на имотите, представляващ неразделна част от договора за
посредничество несъмнено бе установено, че на *** г. са били извършени 3 огледа на
недвижими имоти, в т.ч. и на процесния недвижим имот, закупен в последствие от
ответника с Нотариален акт № 158, том V, рег.№ 5976, дело № 932/10.04.2024 г. от 10.04.2024
г.
По силата на т.5.3 от споразумението за посредничество с ID № *** от *** г. страните
са постигнали съгласие, че ако по време не действие на споразумението или в срок от 12
6
месеца след прекратяването му, възложителят или чрез свързано от него лице придобие
имота, предложен от посредника без да заплати на посредника уговореното възнаграждение,
това ще се счита за опит на възложителя недобросъвестно да избегне заплащането на
възнаграждението. В този случай посредникът има право да претендира заплащането му и
неустойка в размер на 2 % от предложената цена на имота, посочена в Регистъра на
предложените имоти, каквато неустойка в случая не се претендира.
Следователно между страните по делото е налице валидно възникнало договорно
правоотношение за търговско посредничество по чл. 49 ТЗ, с изпълнител - ищцовото
дружество и възложител-ответникът, поради което за него следва да намерят съответно
приложение разпоредбите на чл. 49 и сл. ТЗ, в който смисъл е Решение № 37 от 27.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1143/2010 г., I т. о., ТК. Съгласно чл. 51 ТЗ, търговският посредник има
право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно
уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид
дейност според случая и от двете страни.
Посредническият договор е неформален договор, по силата на който посредникът се
задължава срещу определено възнаграждение да извърши необходимата работа по
сключване на една или повече сделки. Предмет на договорът за посредничество е не
извършването на определена работа, а постигането на определен резултат - свързване на
страните за сключването на сделки. Посредническият договор може да бъде сключен преди,
по време и след изпълнение на сделката, като спада към така наречените абсолютни
търговски сделки, т.е. счита се за търговска сделка, независимо от това дали лицата, които го
сключват, са търговци.
Основното възражение на ответника, касаещо неоснователност на претенцията, е че
въобще не му е предоставена посредническа услуга от ищеца, касаеща закупуване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.628.1.75, с адрес ***, както и че
ищецът е нямал делегирани от собствениците на имота права да продава имота. И двете
възражения се явяват неоснователни като второто е и ирелевантно. Така, според
кредитираните показания на свид. В.Г.А., след извършване на организирания от служителя
на ищцовото дружество оглед на процесния апартамент, находящ се в комплекс „Гранд
Камелия“, Слънчев бряг, комуникацията между ищеца и ответника е продължила като свид.
А. се е свързал с представител на продавача за водене на преговори относно продажната
цена. Така, след извършения единствен оглед на имота на *** г., ответникът, проявявайки
интерес към същия, е предприел действия по закупуването на същия, без посредническото
съдействие на ищцовото дружество, което се е случило на 10.04.2024 г.
В настоящия случая бе несъмнено установено, че ищцовото дружество е осъществило
задълженията си по проучване на пазара, предлагане на подходящи имоти на ответника,
осъществени огледи на същите /видно от регистъра на предложените имоти, представляващ
неразделна част от договора за посредничество/. Впоследствие, всички последващи огледи и
действия по договора, са прекратени поради бездействието на ответника, като това
обстоятелство се установява от показанията на свид. В.Г.А..
7
Тук е нужно само да се допълни, във връзка с ответните възражения, касаещи
твърдението, че ищецът не е свързал страните по договора, по отношение на които е
направен опит да бъдат установени посредством разпита на свидетелите Р. Г. Г. и И. А. Р.,
последните от които по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактическата страна
по делото, че по смисъла на закона и съдебната практика „свързването на страните“
представлява цялото съдържание на договора за посредничество, изразило се в случая в
извършения оглед на недвижимия имот на *** г. – стр. 257 от „Коментар на търговския
закон. Книга първа”, проф. Огнян Герджиков, второ издание, 2007 г. – „Подготовката на
сключване на договора не предполага непременно непосредствено участие на посредника в
преговорите. Достатъчно е сключването на договора да е резултат на това, че посредникът е
свързал страните по него.”
С оглед на гореизложеното съдът приема за безспорно установено, че ищецът е
извършил възложената му с договора от *** г. посредническа дейност, като е проучил
пазара, издирил е продавачи на недвижими имоти в съответствие с изискванията на
възложителя и е организирал оглед на имотите. В този смисъл недостоверни се явяват
показанията на свид. Р. Г. Г., която посочва, че не е осигурявала достъп до имота на
представителя на ищеца и не му е предала ключове за същия. Действително не се е стигнало
до подписване на предварителен договор между продавача/ите и ответника със съдействието
на ищеца, но това е било поради факта, че ответникът е игнорирал ищцовото дружество,
влизайки в контакт с продавачите на недвижимия имот сам и без съдействието на
посредника. Същият обаче е разполагал с нужната информация, осигурена му от ищеца,
относно избрания от него недвижим имот, като е финализирал сделката по покупко –
продажба, обективирана в Нотариален акт № 158, том V, рег.№ 5976, дело № 932/10.04.2024
г. на 10.04.2024 г. Сключването на тази сделка е в нарушение на разпоредбите на т.5.3 от
сключеното между страните споразумение за посредничество. Изводът при тези
доказателства е, че ответникът, на основание чл. 51 ТЗ, дължи на ищеца възнаграждение по
посредническия договор, тъй като с недобросъвестното си поведение, е целял да постигне
именно неплащане на посредническото възнаграждение.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
уважена като установена в своето основание.
По отношение размера на претендираното вземане, съдът следва да се ръководи от
постигнатата воля на страните в договора за посредничество – 3.6 % с включен ДДС от
продажната цена на имота, но не по-малко от 1000 евро. Възнаграждението следва да бъде
изчислено върху продажна цена от 61 500 евро, както е уговорена в регистъра на
предложените имоти, или 2214 евро, равняваща се на 4330,20 лева. Съгласно обсъдената по-
горе клауза на р.ІV – чл. 6 от Общите условия, продажна цена по смисъла на договора е
цената, посочена в предварителен договор за покупко-продажба на имота, ако е сключен в
присъствието на посредника, а иначе – цената, посочена в споразумението, като ако такава
цена не е посочена, се взема предвид цената, посочена в нотариалния акт или друг документ
за придобИ.е на имота. Независимо, че в случая не е налице предварителен договор, а
8
продажната цена в посочения нотариален акт е 60 630,73 лева, в представения регистър на
имотите са обективирани насрещните волеизявления на страните в писмен акт за
уговорената продажна цена. Следователно, предявеният иск се явява изцяло доказан и в своя
размер.
Ето защо, искът за присъждане на сумата от 4330,20 лева, представляваща сума по
т.5.3 от сключено между страните споразумение за посредничество с ID № *** от *** г., като
основателен и доказан, следва да бъде уважен в пълния му предявен размер. Предвид
уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв,
доколкото за него не се е сбъднало съответното процесуално условие за разглеждането му.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2024 г., до
окончателното й изплащане.
Предвид крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и с оглед на
обстоятелството, че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1374,00
лева, за внесена държавна такса от 174,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
1200,00 лева, съгласно приложените доказателствата за реалното им извършване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл.79 ал.1
ЗЗД, вр. чл.51 ТЗ, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКС НВД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Сребърна” № 14, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Александър Стамболийски“ № 24, ет.3, ап.7, адв. Д.Д. – САК, сумата от 4330,20 лева,
представляваща възнаграждение по т.5.3 от сключено между страните споразумение за
посредничество с ID № *** от *** г., в размер на 3.6 % от посочената в регистъра на
предложените имоти продажна цена на имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл.78 ал.1
ГПК, да заплати на „ЕКС НВД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Сребърна” № 14, съдебен адрес: гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“ № 24, ет.3, ап.7, адв. Д.Д. – САК, сумата от 1374,00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
9
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
10