Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
гр.Русе, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд,
седми наказателен състав в публично заседание на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Мирослав Йорданов
при секретар Наталия Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
Дело № 391 / 2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Д. срещу
Наказателно постановление № 38-0000078 / 11.02.2019 г. на
началника на Областен отдел "АА" гр.Русе, с което на основание чл.93б, ал.7,
т.1 от ЗАП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. Излагат се съображения за
отмяната му, поради неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, също не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.
На 08.02.2019 г. в жалбоподателят
управлявал
товарен автомобил, с който извършвал международен превоз на товар от Румъния за
Турция. Около 16:45 часа в зоната на
ГКПП „Дунав мост“ бил спрян от
служители на ОО „АА”-Русе. Установило
се, че И.Д. не използвал намалена
дневна почивка от най-малко девет последователни часа от предходната седмична
или дневна почивка, която приключила в 10:08 часа на 31.01.2019 г., тъй като в
периода от 23:02 часа на 31.01.2019 г. до 07:41 часа на 01.02.2019 г. почивал осем
часа и тридесет и девет минути. За неизползването на пълната деветчасова
почивка срещу него бил съставен АУАН,
а след това било постановено обжалваното НП.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Настоящият съд констатира,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не са
налице предпоставки за отмяната му на това основание. В случая, както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са
били преведени на разбираем за жалбоподателя език.
Съгласно нормата на
чл.93б, ал.7, т.1 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно
намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена
дневна почивка до 1 час - с глоба 200 лв.;
Член 4, б. ж от Регламент (ЕО) № 561/2006 определя „дневна почивка“ като дневен
период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време
и който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“:
— „нормална дневна почивка“
означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3
часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
— „намалена дневна почивка“
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа.
Съобразно чл.8, § 2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна
почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна
почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е
поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се
разглежда като намалена дневна почивка. Според чл.8, § 4 от Регламента, водачът
може да има най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични
почивки.
Следователно 24-часовият
период започва с възобновяването на дейността след осъществената дневна
почивка. Водачът трябва да ползва нормална дневна почивка от най-малко 11 часа
или 3 + 9 часа, или намалена дневна почивка от най-малко 9 часа, но по-малко от
11 часа, в рамките на период от 24 часа. Това е минималната продължителност на
почивката, която отговаря на изискванията на Регламента. Посочената минимална
продължителност на почивката трябва да попада в рамките на 24 часа от началото
на работната смяна.
В случая от данните за
движението на МПС, записани от дигиталната карта на жалбоподателя като водач,
безспорно е видно, че в този 24-часов период, с начало от 10:08 часа на
31.01.2019 г. е следвало да ползва почивка от поне девет часа, но същият е почивал
осем часа и 39 минути, който период от време бил с 21 минути по-кратък от
изискуемия.
Затова правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за
извършеното от него нарушение и законосъобразно му е наложил глоба в размер на 200
лева, който е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.
При така изложеното, наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000078 / 11.02.2019 г. на началника на
Областен отдел "АА" гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен
съдия: