№ 4677
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110209972 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-028871 от
24.01.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. В. Н., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволен от НП е останал Н., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но
се представлява от адв. Р., който в пледоарията си по същество поддържа
жалбата и иска отмяна на процесното наказателно постановление.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.08.2022 г., около 10:30 ч., жалбоподателят В. Н. управлявал
мотопед “Askoll ESPRO”, в гр. София, по ул. „Могилата“, с посока на
движение от ул. „Чавдар Мутафов“ към ул. „Марин Тодоров“. Той бил спрян
за проверка от екип на ОПП СДВР, при която се установило, че въпросното
превозно средство никога не е било регистрирано по надлежния ред на
територията на Република България. На място бил съставен АУАН на Н. за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като след това материалите
от проверката били докладвани в СРП, като бил постановен отказ за
образуване на досъдебно производство.
Въз основа на материалите по преписката е издадено и обжалваното НП
№ 22-4332-028871 от 24.01.2023 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. В. Н.,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал
процесния мотопед. Освен това, от показанията на разпитания свидетел Д.И.
се установява безспорно, че процесното МПС е било изложено за продажба и
не е било регистрирано. Т.е. неговите изявления напълно подкрепят
констатациите в АУАН. Ето защо, съдът намира, че следва да кредитира
цялата доказателствена съвкупност, защото тя е еднопосочна и
непротиворечива.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
2
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия. На следващо място, както АУАН, така и НП съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити, поради което те не страдат от никакви
пороци.
От материалноправна гледна точка наказателното постановление също е
правилно, защото е несъмнено доказано, че жалбоподателят е управлявал
процесния мотопед, който не е бил регистриран по надлежния за това ред.
Тези негови действия са доказани от гласните доказателствени средства и от
писмените доказателства.
Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП сочи, че „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места…“
В конкретния случай е доказано, че управлявания от Н. мотопед не
отговаря на посочените в закона изисквания – нито е регистриран, нито е
имал поставени регистрационни табели. Ето защо, нарушението е доказано от
обективна страна безспорно.
От субективна страна то е извършено виновно, защото деецът е съзнавал,
че въпросният мотопед не е бил регистриран и въпреки това се е качил да го
управлява.
Наложеното наказание е в минималния по закон размер, поради което се
явява невъзможно същото да бъде ревизирано.
Съдът намира, че съгласно нормата на чл. 189з от ЗДвП, нормата на чл.
28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП, поради което наведените
доводи в жалбата в този смисъл следва да бъдат приети за неоснователни.
Доколкото НП следва да бъде потвърдено и въззиваемата страна не е
претендирала разноски, то такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 22-4332-028871 от 24.01.2023 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на
основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. В. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване
от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4