Присъда по НОХД №859/2023 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 1 април 2024 г. (в сила от 17 април 2024 г.) |
| Съдия: | Нина Русева Моллова Белчева |
| Дело: | 20232150200859 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 декември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод
постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Бургас против
подсъдимия С.Д.С., ЕГН **********, за това, че на 24.08.2023г., в КК „Слънчев бряг“,
общ. Несебър, до бар „Черна роза“, без надлежно разрешително съгласно чл.7, чл.30 и
чл.73, ал.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
държал високорисково наркотично вещество- коноп, под формата на суха зелена
растителна маса, с нетно тегло 13,938 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол-
20,50%, установено с химическа експертиза № 778/24.08.2023г. по описа на сектор
БНТЛ при ОД на МВР- Бургас, на стойност 278,76 лева, оценено съгласно
Постановление № 106/02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството- престъпление по чл.354а, ал.3, предложение второ,
т.1, предложение първо от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр.Бургас в съдебно заседание
поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние, както от обективна,
така и от субективна страна. Аргументира изводите си относно правната квалификация
на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, като предлага на подсъдимия да бъдат наложени
наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по чл.66, ал.1 от
НК.
Подсъдимият, в производство по чл.371, т.2 от НПК, се признава за виновен,
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимият пледира за преквалификация на деянието в
такова по чл.354а, ал.5 от НК, акцентирайки на това, че се касае за малко количество,
на ниска стойност, млада възраст, оказано съдействие.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.08.2023г. св. А.С.- инспектор, В.С. и Х.Х.- младши разузнавачи в РУ на
МВР- Несебър, получили оперативна информация за това, че С. Д. С. държи и
съхранява наркотични вещества. Според придобитите данни, подсъдимият работел
като охранител в еротичен бар „Черна роза“ в КК „Слънчев бряг“, общ. Несебър, към
който обект се насочили полицаите. Пред заведението пристигнали на 24.08.2023г.,
приблизително 5 минути след полунощ. Там видели С., който бил облечен с черни
панталон и тениска, на която имало надпис „А.“. Върху висока маса до подсъдимия,
стояла чантичка- черна на цвят, тип паласка. Полицаите се легитимирали като
служители на МВР. Поискали от подсъдимия документ за самоличност, същият
представил лична карта, чрез която било установено, че се казва С.Д.С.. Св. С. попитал
подсъдимия дали държи забранени от закона вещества или предмети, на което
последния отвърнал, че в чантичката си има свивка с марихуана и след като отворил
последната, извадил зелена тревна маса. Приел да я предаде доброволно, за което бил
съставен нарочен протокол, в който С. посочил, че марихуаната била за лична
употреба.
На предадената тревна маса бил извършен оглед, удостоверен в протокол за
оглед на веществени доказателства, с фотоалбум към него, в присъствието на две
1
поемни лица, едно от които св.А.М.. При направен, в рамките на огледа, наркополеви
тест, зелената тревна маса реагирала на канабис. В хода на ДП била изготвена
физикохимична експертиза, чийто резултати били отразени в Протокол №
778/24.08.2023г. Вещото лице, изследвало тревната маса, посочило, че общото й нетно
тегло възлиза на 13,938 грама, като поради наличието на активно действащия
компонент тетрахидроканабинол, съдържанието й е определено като коноп /канабис,
марихуана/, със съдържание на тетрахидроканабинол 20,50%
Общата паричната стойност на високорисковото наркотично вещество,
изчислена съобразно Постановление № 106/02.08.2023г. за изменение на
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 278,76 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
самопризнанието на подсъдимият, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По
този ред същият призна всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт,
като това негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти. Наред с това С. даде и съгласието си
за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че
гореизложената фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия самопризнания,
подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите С., Спанов, Хюсеин и Михалчев. Фактическата обстановка
се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично й установяване. За изясняването на фактите
са допринесли и извършените доброволно предаване, оглед на веществени
доказателства, обективирани в нарочни протоколи по досъдебното производство, както
и експертното заключение на физикохимична експертиза. Всички посочени
доказателства си кореспондират помежду си, като в пълна степен съвпадат и с
признанията на подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът счита за
безспорно установено, че на 24.08.2023 г. подсъдимият, без надлежно разрешение, е
държал високо рисково наркотично вещество- суха, зелена тревна маса, установена
съгласно заключението на физикохимичната експертиза, като коноп. Конопът
съставлява високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1- Списък
I- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“. От подсъдимият не е представено разрешително за държане
на веществото, като същият изобщо не твърди, че притежава такова.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимият е
действал с пряк умисъл, съзнавайки, че държи забранени от закона вещества,
съзнавайки общественоопасният характер на извършеното деяние и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване. Този извод се
налага от обстоятелството, че С. изрично е заявил на полицейските служители, че в
себе си има марихуана, в отговор на въпроса дали държи забранени вещества. Това
налага извода, че подсъдимият е съзнавал какви вещества държи, както и че същите са
забранени. В тази връзка е и самопризнанието му.
От страна на защитата бе наведено възражение за маловажност на деянието,
2
което съдът споделя. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Преценката е индивидуална и се прави с оглед конкретният случай,
като се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се
до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат
значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
В настоящият случай би могло да се предположи, че веществото евентуално е
било предназначено за лична употреба с оглед вида и количеството му. Касае се за
един вид вещество, на сравнително ниска стойност, като тук съдът взе предвид, че
няколко дни преди извършване на деянието постановлението на МС за определяне на
цените на наркотичните вещества, бе изменено като стойността бе увеличена няколко
пъти /при предишната редакция това количество би било оценено на малко повече от
83 лв./. Въпреки това, към датата на инкриминираното деяние, стойността на
установеното наркотично вещество е далеч под минималната работна заплата,
установена за страната.
На следващо място не без значение са и данните за личността на подсъдимия,
подбудите и начина на извършване на деянието. В случая се касае за деец, който към
инкриминираната дата, току що е бил навършил пълнолетие- възраст, при която все
още не е налице достатъчно натрупан житейски опит и зрялост. С. е неосъждан,
трудово ангажиран на няколко места. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност
сочат на по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Не без значение е и обстоятелството, че
подсъдимият е оказал пълно съдействие както във фазата на ДП, така и в съдебната,
извършвайки самопризнание на всички факти и давайки съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Самият механизъм на деянието не разкрива специфики,
които да го определят като такова с по-висока степен на обществена опасност от други
подобни деяния. В този смисъл съдът счита, че извършеното деяние може да се приеме,
като инцидентна постъпка в живота на дееца. Поведението на С. по време на
разследването безспорно е спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. Наркотичното вещество не е било на видно
място по време на проверката, а се е намирало в чантичката на подсъдимия, но въпреки
това същият не е направил опит да го укрие или да отрече наличието му.
От всичко изложено до тук може да се направи извод, че начинът на
извършване на деянието, в комбинация с вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, могат да
обосноват „маловажност” на случая. Поради тази причина съдебният състав достигна
до краен извод, че С. е извършил престъплението по 354а, ал.5 вр. ал. 3, предложение
2, т. 1, предл. 1 от НК, за което бе признат за виновен, като за първоначално
повдигнатото му обвинение ме оправдан.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, С. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от него
престъпление по чл.354а, ал.5 от НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева.
Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, като за
3
извършеното от него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.
При определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция, съдът
съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното престъпно
деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание, разновидността на формата
на вината, вида и количеството наркотично вещество. От друга страна, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дееца- младата му възраст,
чистото съдебно минало, изразената критичност към стореното. Всичко това мотивира
настоящата инстанция да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв.
Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява
адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчни
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
На основание чл.354а, ал.6 от НК бяха отнети в полза на Държавата
веществените доказателства по делото- опаковките, в които се е съдържало
наркотичното вещество, както и останалата, неизразходвана част от наркотичното
вещество, които след влизане в сила на решението следва да бъдат унищожени.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати и
направените в хода на досъдебното производство деловодни разноски в размер на
102.65 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения настоящият съдебен състав
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4