Решение по дело №369/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 172/23.12.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 173/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия И. Р. И. от с.Б.в., общ.Ч., с ЕГН *, за виновен в това, че в периода 13.08.2009г. - 18.08.2009г. в Г.К., при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи- 1 бутилка уиски марка „Джони Уокър" на стойност 25.00лв. и 1 бутилка уиски марка „Джи Би" на стойност 25.00лв., всичко на обща стойност 50.00лв., от владението на С.М.У. от Г.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б."а" и "б" вр.чл.26 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за кражба на 1 бутилка уиски марка „Джони Уокър" на стойност 25.00лв. и 1 бутилка уиски марка „Джи Би" на стойност 25.00лв. Приспаднал е на основание чл.59 ал.1 от НПК времето, през което подсъдимия И. е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража" считано от 30.11.2010 г.,като е постановил след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства, приложени по делото - 1 брой диск с видеозапис и 1 бутилка уиски, да бъдат върнати на техния собственик С.М.У. от Г.К..Осъдил е подсъдимия И. да заплати по сметка на Районен съд Г.К. направените по делото разноски в размер на 75.00лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия И. И., който я обжалва чрез защитника си А.Л.Б., като неправилна,поради нарушен закон и явна несправедливост на наложеното наказание.Твърди,че съдът е произнесъл осъдителна присъда въз основа на уличаващи обстоятелства, които нямат доказателствена сила, тъй като не са регламентирани в НПК, а те са следните: запис на видеокамера, монтирана в магазина; извършена инвентаризация от управителката на магазина, при която е установено,че има липса на 4 бутилки уиски; една бутилка уиски „Джони Уокър", намерена в торбата на подсъдимия при задържането му. Последният обяснява, че торбата не е негова, а му е била дадена от приятел, който е присъствал при задържането му. Не знае откъде е уиски-то, а няма никакви данни, че то е принадлежало на магазин „Т.". Освен това, след като го е признал за виновен, съдът бил определил несправедливо завишен размер на наказанието „лишаване от свобода", като не се е съобразил с ниската степен на обществена опасност на деянието, тъй като се касае за кражба на стойност 50 лева, както и че подсъдимият има семейство, дете и болни родители, за които се грижи само той. Поради горното иска съдът да отмени присъдата или да намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 13.08.2009г. подсъдимият И. посетил хранителен магазин „Т.", находящ се в Г.К., кв. „В.”, срещу блок № 39, собственост на свидетеля С.О.. Бил облечен с потник, на рамото бил наметнал ризата си и бил с шапка на главата. Обиколил магазина, като взел от един рафт бутилка уиски, която скрил под наметнатата риза. След това взел едно кисело мляко, което платил на касата, но не заплатил скрития алкохол и излязъл от магазина. На 18.08.2009г. подс. И. отново посетил описания по - горе хранителен магазин. Този ден бил облечен по същия начин, както и на 13.08.2009г. Работещите в магазина знаели, че подсъдимият бил извършил кражба на уиски и за това следели дали отново няма да дойде. При влизането на подсъдимия в магазина на 18.08.2009г., бил забелязан от свидетелката С.У., която се обадила в МВР - К.. През това време подсъдимият И. скрил една бутилка уиски под наметната риза, след това взел една бира от витрината, която се намирала пред магазина, заплатил само нея и напуснал обекта. Няколко минути по - късно на место пристигнали полицейските служители Р.Х. и Р.С.. Те направили обход на района и на около 300 метра, в близост до комплекс „З." в кв. „В.” забелязали подсъдимия И. да върви сам, като носел в ръката си една торба. Двамата свидетели Х. и С. го спрели и му поискали документите за проверка, но той нямал такива. След това проверили какво има в торбата, носена от подсъдимия, при което се оказало, че в торбата има бутилка уиски от 700мл. Тя била иззета с протокол за доброволно предаване.

Горната фактическа обстановка е била установена от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на С.У., С.О., Р.Х., Р.С. иВ.К., дадени пред първоинстанционния съд, както и от писмените доказателства - протокол за доброволно предаване, протоколи за разпознаване и стоково - оценителната експертиза. Всички те са еднопосочни и изграждат една безспорна и логична житейска ситуация. Правилно решаващия съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия И., че носената от него торбичка, в която е намерена една от инкриминираните бутилки уиски била на лице на име Р., с който той се движел на датата 18.08.2009г., тъй като по делото такъв човек не бил установен; и на второ място - от свидетелските показания на Х. и С. се установява, че деецът се е движел сам и това е потвърдил самия той в разговора си с полицаите. Съдът не кредитира твърдението на подсъдимия И., че не е извършвал кражба на 2 броя бутилки уиски, тъй като както при първото деяние, така и при второто е налице безспорност по фактите предвид цитираните по - горе доказателства. Правилно съдът е приел, че подсъдимият И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК, при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Деянието е съставомерно по чл.196 ал.1 т.1 от НК вр. чл.29 ал.1 б."а "от НК, тъй като подсъдимият е извършил настоящото престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание "лишаване от свобода" не по- малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - по НОХД № 186/ 2003г. на КРС; съставомерно е и по б."б"на посочения законов текст, предвид осъжданията му на два пъти на наказание "лишаване от свобода" - по НОХД № 849/ 2004г. на КРС и НОХД № 108/2009г. на КРС, изпълнението на които наказания не са били отложени по чл.66 от НК. Деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са налице две деяния, извършени от подсъдимия в периода 13- 18.08.2009г., които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона, незачитане на неприкосновеността на чуждата собственост, ниско правосъзнание и тежко материално и социално положение. Съдът е оправдал подсъдимият по отношение на повдигнатото обвинение за кражба на 2 броя бутилки уиски, тъй като не са събрани категорични и несъмнени доказателства за това, че именно той е извършител на кражбите на останалите две бутилки уиски, респ. за мястото, времето и начина на извършване на вменените му такива деяния. Съгласно чл.303 ал.1 от НПК присъдата не би могла да почива на предположения, а именно такива са налице по отношение на тези 2 броя бутилки уиски. Това е така, защото фактът, че деецът е извършил кражба на 2 бутилки уиски представлява индиция за това, че може би той е извършил и другото престъпление, но след като не е била оборена презумпцията за невиновност, то следва подсъдимият И. да бъде оправдан. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения на кои от тях дава вяра и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни.

За да наложи на подсъдимия И. наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор, съдът е взел предвид степента на обществена опасност на деянието и като е отчел отегчаващите отговорността обстоятелства - обремененото съдебно минало, лошите характеристични данни, както и смекчаващите такива- изключително ниска стойност на предмета на престъплението, която е значително под размера на минималната работна заплата, е намерил, че следва да наложи наказание при наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство. Поради това е счел, че и най - лекото предвидено в закона наказание за това престъпление, се явява несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и е наложил наказание под определения минимум, а именно: наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален "строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор, на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал времето от 30.11.2010г. до влизане на присъдата в сила, през което спрямо подсъдимия И. И. е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража".

При тези данни, настоящата инстанция намира, че алтернативното искане на защитата на подсъдимия – наказанието на подсъдимия да се намали под определения от съда размер е неоснователно. Първоинстанционния съд е отчел всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства и е определил наказание под минимума, което съответства изцяло на тежестта на извършеното престъпление, същото е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане с жалбата.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 172/23.12.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 173/2010 год. по описа на Кърджалийският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.