№ 2103
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110124740 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Д. Г., чрез адв. М., срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени следните искове:
- главен иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № **** от 01.06.2022 г., сключен между Д. Д. Г. и „КРЕДИСИМО“
ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК;
- евентуален иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. *** ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № **** от
01.06.2022 г., сключен между Д. Д. Г. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, поради заобикаляне на закона,
евентуално накърняване на Д.те нрави;
- главен иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2,
евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността
на договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2022 г., сключен между Д. Д. Г. и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на Д.те нрави, както
и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД да върне на Д. Д. Г. сумата от 5 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на
1000 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
01.06.2022 г. сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума в
1
размер на 2100 лева, при лихвен процент от 39,94% и годишен процент на разходите от
48,13%. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде
обезпечен, Д. Д. Г. сключил договор за поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по
силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1000 лв. Твърди, че
договорът за потребителски кредит, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 4.1, са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което
излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за
поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че
договорът за кредит, евентуално клаузата на чл. 4.1 са нищожни на посочените основания,
като прогласи за нищожен и договора за поръчителство, както и осъди „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
да заплати на ищеца сумата от 5 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 1000
лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк. В., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени
съображения. Оспорва между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД да е бил сключен договор за
потребителски кредит от 01.06.2022 г. за сумата от 2100 лв. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк. С., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Оспорва между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 01.06.2022 г. Възразява изцяло срещу твърденията на
ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са
нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че: 1/ на 01.06.2022 г. между Д. Д. Г.
и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, респ. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са били сключен договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство; 2/ обстоятелствата, от
които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са нищожни на заявените правни основания.
За да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че: 1/ на 01.06.2022 г. между Д.
Д. Г. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство; 2/ е
заплатил твърдяната сума в размер на 5 лв., респ. 1000 лв., представляваща възнаграждение
за поръчителство, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на
2
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е.
без да е било налице годен юридически факт.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява
наличието на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни
искове. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че подадената от Д. Д. Г. заявка за кредит, регистрирана в системата на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД под номер **** от 01.06.2022 г. не е била одобрена, поради което
дружеството не е предоставило на ищеца кредит при заявените параметри и за Д. Д. Г. не е
възникнало качеството „кредитополучател“ във връзка с процесната заявка за кредит. В този
смисъл не се установява и сключването между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на договор за
предоставяне на поръчителство от 01.06.2022 г., за което обстоятелство с определението по
чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства.
Въпреки надлежно разпредЕ.та доказателствена тежест ищецът не е представил, нито
е релевирал доказателствени искания относно обстоятелството, че на 01.06.2022 г. е сключил
с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит, респ., че на същата дата е сключил
с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. Не се установява и
обстоятелството, че ищецът е заплатил твърдяната сума в размер на 5 лв., респ. 1000 лв.,
представляваща възнаграждение за поръчителство, както и че тя е постъпила в
патримониума на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Ето защо, при липсата на доказателства за
наличие на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, и при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
предявените срещу ответниците главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед отхвърлянето на предявените от ищеца срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД главни искове за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски
кредит № **** и договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2022 г., съдът приема,
че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на:
- предявения срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. *** ЗЗП за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № **** от 01.06.2022
г., предявен в условията на евентуалност,
- предявения в условията на евентуалност срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за предоставяне
на поръчителство от 01.06.2022 г., поради което съдът следва да произнасяне по тях.
За да бъдат уважени предявените евентуални искове в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно, че: 1/ на 01.06.2022 г. между Д. Д. Г. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, респ.
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са били сключени договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство; 2/ обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл.
3
4.1 от договора за потребителски кредит, респ. договор за предоставяне на поръчителство са
нищожни на заявените правни основания.
Както се изясни, в конкретния случай от събраните по делото доказателство не се
установява наличието на първата материалноправна предпоставка, а именно сключването на
01.06.2022 г. на договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство, поради което при липсата на доказателства за наличие на облигационни
правоотношения между ищеца и ответниците, както и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявените срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците, всеки от които претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП съдът определя в размер на по 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.С.“, бл.
***, вх. „Д“, ет. 10, ап. 147, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В.“ № *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, иск с
правно основание 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** от
01.06.2022 г., сключен между Д. Д. Г. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, както и иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и
чл. *** ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски
кредит № **** от 01.06.2022 г., сключен между Д. Д. Г. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.С.“, бл.
***, вх. „Д“, ет. 10, ап. 147, срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В.“ № *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
143 ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от
01.06.2022 г., сключен между Д. Д. Г. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да върне на Д. Д. Г.
сумата от 5 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 1000 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.С.“, бл. ***, вх. „Д“, ет. 10,
ап. 147, да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, на основание
4
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.С.“, бл. ***, вх. „Д“, ет. 10,
ап. 147, да заплати на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5