№ 137
гр. Варна, 22.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
търговско дело № 20253001000130 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
редовно призован, представлява се от адв. С. Н., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Въззиваемият М. Н. Б., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва депозирана молба вх. № 3622/20.05.2025 г. от
въззиваемия М. Б., чрез адв. Н. Д. и адв. Б.А., с която същите сочат, че желаят
да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявяват, че оспорват въззивната
жалба и поддържат отговора, както и че няма да сочат нови доказателства.
Изразяват становище по съществото на спора. Претендират разноски по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на адв. А., като представят списък на
разноски и пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ връчи препис от молбата на адв. Н..
АДВ. Н.: Не са налице пречки. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, намира, че не са налице пречки по хода на делото, с оглед
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилия писмен отговор, съобразно Определение №
191/08.04.2025 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
АДВ. Н.: Нямаме възражения по доклада.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат възражения по
1
проектодоклада, намира, че същият следва да бъде приет за окончателен,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за окончателен доклада, обективиран в Определение №
191/08.04.2025 г.
АДВ. Н.: Поддържам жалбата. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 3622/20.05.2025 г. от въззиваемия М. Б., чрез адв. Н. Д. и адв. Б.А.
списък по чл. 80 ГПК; пълномощно от 13.05.2025 г. и договор за правна
защита и съдействие.
СЪДЪТ, предвид поведението на страните, намира спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, с въззивната ни жалба ние
поставяме на вниманието Ви два въпроса: първият въпрос е относно размера
на дължимото обезщетение и вторият въпрос е свързан със съпричиняването,
което е предмет на делото.
По първата част от жалбата ни за това, че Окръжен съд – Разград е
определил прекалено завишено и несправедливо, с оглед критериите на
закона, обезщетение. Освен изложените аргументи в жалбата, ние
допълнително поставяме на Вашето внимание следното: първо, от
материалите по делото се вижда, че закритото счупване на горното рамо на
пубиса – на срамната кост е довело до едни непродължителни болки и
страдания, които са били интензивни само за няколко дни и са отзвучали
окончателно и безвъзвратно в рамките между 2-3 месеца. Окръжният съд не
отчете това обстоятелство. Също така той не взе предвид, че се касае за един
млад, здрав мъж, който е в добро физическо здраве. Пребиваването му в
болница е само за 3 дни – от 7 до 9 май. След това, видно от показанията на
майка му, той бързо се е възстановил вкъщи, не е имал никакви други
действия, свързани с лечението му и е бил възстановен до месец – месец и
половина. Ние считаме, че Окръжен съд - Разград трябваше да обърне по-
голямо внимание на тези обстоятелства и че критериите за справедливост,
свързани с естеството и обема на преживените болки и страдания, трябва да
изхождат от това какво увреждане е получил пострадалият, какви последици е
имало това увреждане, как е протекъл лечебният процес и приключили ли са
последиците от това.
На второ място, в тази част от жалбата ни, ние считаме, че Окръжен съд
- Разград не е отчел установената трайна практика от съдилищата в нашата
2
страна, касаеща тълкуването на понятието справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
като не е и съобразил и принципните постановки на Върховния съд, както и на
Върховния касационен съд, започнали още с Постановление № 4/1968 г.
В това отношение Апелативен съд - Варна има богата и трайна
практика. Аз ще посоча само едно от многото решения на Апелативен съд –
Варна – решение № 62/04.03.2025 г. до в.т.д. № 355/2024 г., в което
Апелативен съд – Варна обстойно и изчерпателно е счел за необходимо по
това конкретно дело да изложи ясни и принципни съображения, свързани с
определянето на справедливо, а не какво да е обезщетение. От какъвто и да е
социално-икономически критерий да погледнем размера на сумата от 80 000
лв., ние ще видим, че тя не отговаря на разбиранията на българския съд
досежно справедливостта. По същество, уважаеми апелативни съдии, тази
сума се явява един източник на неоснователно обогатяване. Аз ще
илюстрирам тезата си само с това, че с тази сума този пострадал млад и вече
здрав човек може да си купи в района, в който живее, няколко къщи. Той може
доста години на брой да живее спокойно, без да полага никакъв труд или да
полага усилия за своите доходи. Това не е справедливо обезщетение, което
трябва да компенсира не друго, а причинени болки и страдания в резултат на
застрахователното събитие.
В тази връзка съм се подготвил само да посоча няколко решения на
Варненски апелативен съд, тъй като има пребогата практика, която се
изразява в стотици и повече решения по тези въпроси и съдилищата би
трябвало, макар да не е задължителна за тях, да се съобразяват.
Това са решение № 76/17.03.2025 г. по в.т.д. № 27/2025 г., решение №
83/19.03.2025 г. по в.т.д. № 624/2024 г., решение № 47/21.03.2025 г. по в.т.д. №
476/2024 г., решение № 60/03.03.2025 г. по в.т.д. № 586/2024 г. и решение №
62/04.03.2025 г. по в.т.д. № 355/2024 г.
По тези съображения, молим Апелативен съд – Варна да приеме, че
жалбата ни в тази част е основателна.
И накратко само за съпричиняването: от материалите по делото
безспорно е установено, че сериозно нарушение от страна на пострадалия, а
именно непоставянето на предпазния колан е в огромна причинно-следствена
връзка с вредоносния резултат. Аз само ще посоча заключенията на вещите
лица по автотехническата експертиза и заключението на
съдебномедицинската експертиза.
Автотехническата експертиза категорично установява, че при това
поведение на пострадалия и непоставянето на колана, вместо тялото му да
бъде трайно закрепено за задната седалка при тези движения, описани за
механизма на ПТП, то е имало едно хаотично движение в купето на
автомобила и се е блъскало и удряло в купето на автомобила. Вещото лице –
автоексперт категорично заявява, че ако имаше поставен колан, то тогава
нямаше да има такива хаотични движения, а те са причината за това
увреждане. Също е и заключението на съдебномедицинския експерт, който
3
заявява, че непоставянето на предпазния колан, с оглед на самото естество на
увреждането, също е от решаващо значение и в причинно-следствена връзка с
това счупване и много по-вероятно е да беше избегнато това произшествие,
ако пострадалият е имал предпазен колан. Окръжен съд - Разград приема
неговата вина в размер на 20 % и ние считаме, че такъв процент на съвина не
съответства на доказателствата по делото. И затова Ви молим, след като
определите по-нисък размер, а именно в частта, която ние обжалваме, да
увеличите размера на съпричиняване и така да формирате окончателния
размер на обезщетението на пострадалия, каквото обезщетение безспорно се
дължи.
Накрая искам да направя едно кратко възражение за разноските.
Адвокат А. е поискал да му бъдат присъдени разноски и то в пълния размер по
Наредба № 1. Наредба № 1, с оглед последните тълкувания на съдилищата в
страната, има само препоръчителен характер и ние молим почитаемият съд да
приеме, че и този размер, който е по Наредба № 1 е прекомерен за труда, който
е положен за въззивното производство и в рамките на Вашата власт и на
Вашите правомощия, ако счетете, че има основание за присъждане на
разноски на адв. А. за безплатната помощ, да намалите този размер.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Заседанието приключи в 14:13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4