Р Е Ш Е Н И Е
№ 1617 13.07.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 9041 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Г.Т.Д.
***, с която е предявен установителен иск за собственост по давностно владение
на поземлен имот, с площ 1260 кв.м., извън регулацията на гр. Бургас, в м. „***“,
който имот е бил заснет в помощния план като имот № ***, представляващ част от една голяма нива с № ***, с площ 11 704 кв.м., като впоследствие имотът,
претендиран от ищеца, попада в поземлен имот с идентификатор ***.703 и ***.120
по КККР на гр. Бургас, и за който имот има проект за промяна на КККР на гр.
Бургас.
С
разпореждане от 24.10.2019 г. производството по делото е оставено без движение,
като е указано на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението да: уточни предмета на иска, а именно – каква част от
претендираните 1260 кв.м. попадат във всеки един от поземлен имот с
идентификатор ***.703 и поземлен имот ***.120 по КККР на гр. Бургас, като тези
части следва да бъдат индивидуализирани в петитума на исковата молба с възможно
най-конкретни граници.
На
12.11.2019 г. ищецът депозира молба, с която конкретизира петитума на иска, а
именно: да бъде признат за собственик по давностно владение на поземлен имот, с
площ 852,31 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор ***.703
по КККР на гр. Бургас, като са уточнени и границите на претендираната част.
С
определение № 9517/13.11.2019 г. съдът е приел уточнение на иска, а именно: Д.
да бъде признат за собственик по давностно владение на поземлен имот, с площ
852,31 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор ***.703
по КККР на гр. Бургас, с граници на претендираната част: на запад – поземлен
имот с идентификатор ***.120 по КККР на гр. Бургас, а на север, изток и юг –
останалата част от поземлен имот с идентификатор ***.703 по КККР на гр. Бургас.
На
13.01.2020 г. Община Бургас депозира отговор на исковата молба, в който се
твърди, че искът е неоснователен.
В
съдебно заседание процесуалните представители на ищеца молят съда да уважи иска
и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на Община Бургас моли съда да постанови решение, с което отхвърли
иска и да присъди на ответника разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
За
местността „***“ в землището на кв. Меден рудник на гр. Бургас, в която попада
имотът, за който ищецът твърди, че е собственик, се съхранява план за
оземляване на бежанците от 1931 г. – „План на фондовата земя от общинската
мера, парцелирана за бежанците в село Кара Баир, землището на гр. Бургас“ (сега
кв. Меден рудник), одобрен със заповед № 219/09.02.1931 г. Със заповед №
РД-0967/01.04.1987 г. на председател на ИК на Окръжен народен съвет – гр.
Бургас е постановено в местността „***“ 130 дка да се върнат на АПК.
С
влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. м. „***“ придобива статут на територия по
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху която до 1991 г. са учредявани права на ползване
върху земеделска земя по силата на актове на Президуим на Народното събрание,
на Държавния съвет и на МС.
През
1990 г. за имотите на ползвателите на земеделска земя в м. „***“ е изработен
кадастрален план, като претендираният имот представлява част от имот с пл. №
217, като за имота няма записан собственик в разписния лист.
Със
заповед № РД-09-100/24.03.2005 г. на областен управител на Област Бургас е
одобрен план за новообразуваните имоти (ПНИ) на м. „***“ и регистъра към него
на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете
по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В одобрения ПНИ част от ПИ № *** по предходен план на м. „***“, попада върху част от НПИ
№ ***701 по ПНИ,
целият с площ 559 кв.м., записан в регистъра към ПНИ на Г.Д. Т. и Т. И. Т.. Със заповед на кмета на Община Бургас от 2008 г. е
възстановено правото на собственост на Г.Д. Т. и Т. И. Т. върху описания НПИ. НПИ № ***.701 по ПНИ съответства на поземлен имот с идентификатор ***.701
по КККР на гр. Бургас. Видно от заповедта на кмета възстановеният на Т. имот граничи с имот ***.703 (нива), който е с „неизвестен собственик“.
Останалата
част от ПИ № ***
по предходен план на м. „***“ попада върху част от НПИ № ***.703, целият с площ 11705 кв.м., записан в регистъра към
плана на неизвестен собственик.
Според
вещото лице С. по назначената съдебно-техническа експертиза площта, която
ищецът владее съобразно съществуващите на място огради, е 852 кв.м., като 788
от тях попадат върху имот с идентификатор ***.703 по КККР на гр. Бургас и 64
кв.м. попадат върху имот с идентификатор ***.120 по КККР на гр. Бургас, отреден
за път. В имота има паянтови сгради, едната от които се ползва за живеене,
стопанска сграда и навеси, които обаче не са обект на кадастъра и затова не са
заснети. В имота има прекарано електричество и водоподаване, като партидата за
електроенергия е на името на сина на свидетеля К. А. – цялата местност има един електромер и по парцелите има
подотчетни електромери.
Назад
във времето владяната от ищеца площ е част от имот с пл. № *** по кадастралния план от 1990 г. В ПНИ площта е част от
ПИ 117.703, който имот съвпада с поземлен имот с идентификатор ***.703 по КККР
на гр. Бургас. Владяната от ищеца площ попада и върху имот номер 43 по Плана на
фондовата земя от общинската мера, парцелирана за бежанците в с. Кара баир в
землището на гр. Бургас, като на плана е отбелязана собствеността на Г. Дим. С., като „Дим.“ е съкращение. Съседният имот номер 44 по
цитирания план е отбелязан като собствен на лице с първо име „А.“. За имот номер 43 по Плана на фондовата земя от
общинската мера, парцелирана за бежанците в с. Кара баир в землището на гр.
Бургас няма подадено заявление за възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ
от собственика или неговите наследници. В Община Бургас няма документи,
удостоверяващи, че е проведена процедура по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Според
свидетеля И. Н., която е съсед по място на владяната от ищеца земя, неговият
тъст е започнал да обработва това място от 1971 г. и го е обработвал до 1980 г.,
а след това го обработва ищецът. От своя страна, мястото, което обработва
свидетелят и нейният съпруг, преди е било „на една учителка“, но тя се е
преместила в гр. Варна. Госпожа Н. уточнява, че „всеки идваше и си заграждаше колкото иска“
земя.
Преди
1971 г. „мястото на ищеца“ е било на „дядо А.“, който през 1940 г. е оземлен с 40 дка – както вече се
посочи върху имот номер 44 по Плана на фондовата земя от общинската мера,
парцелирана за бежанците в с. Кара баир в землището на гр. Бургас, съседен на
имот номер 43, върху който реално попада владяната от ищеца площ, като
собственик е посочено лице с първо име „А.“.
Свидетелят
твърди, че мястото на Д. е оградено с мрежа – той го е използвал и продължава
да го използва като зеленчукова градина и за отглеждане на животни. Държал е в
него и селскостопанска техника (трактор). И двамата свидетели са категорични,
че това място не е работено от ТКЗС (според свидетеля А.в – „в района ТКЗС няма“).
През
2016 г. ищецът отправя искане до Агенция по геодезия, картография и кадастър за
нанасяне на имот с проектен идентификатор № ***.866, който е с площ владяната
от него на място, т.е. към 2016 г. той също е владял имота. Това искане е
отхвърлено, тъй като ищецът не представя документ за собственост или за
учредено вещно право, а имотът попада изцяло в границите на бивша нива № 135,
записана като собственост на Община Бургас.
Налице
са и доказателства, че ищецът е владял имота и към 2019 г., когато със заповед
на кмета на Община Бургас е разпоредено изземване на площ от 309 кв.м.,
попадаща в обхвата на общински път, представляващ поземлен имот с идентификатор
***.120 по КККР на гр. Бургас от Г.Т.Д., владеещ същата без правно основание.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, гласни
доказателства (показанията на свидетелите И. Б. Н. и К. В. А.) и от заключенията на вещите лица по назначените две
съдебно-технически експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание 124 от ГПК и е допустим.
Няма спор, че ищецът е във владение на площ, представляваща реална част от
поземлен имот с идентификатор ***.703 по КККР на гр. Бургас, за който няма
данни за собственост, но ответникът твърди, че е общинска собственост.
Основният
спорен въпрос е може ли тази площ да бъде придобита по давност?
При
масовизацията през 1958 г. не са отнети от техните
собственици всички имоти със земеделски характер. Съгласно
чл.
11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г., обн. Изв., бр. 14 от
18.02.1958 г. и чл.
10, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1967 г., обн. в ДВ, бр. 83 от
25.10.1968 г., членовете - кооператори на ТКЗС загубват правото на собственост
само върху земеделските имоти, които се намират извън регулационния план на
населеното място /извън чертите на селището/.
Няма
разпоредба, която да постановява, че при
масовизацията през 1958 г. лицата, които не са членове-кооператори на ТКЗС,
загубват правото на собственост върху притежаваните от тях земеделски земи.
Напротив, Законът за
трудовата поземлена собственост, приет през 1946 г., действащ и към момента на
масовизацията през 1958 г., предвижда
възможност за запазване правото на собственост върху определен размер
земеделска земя /чл.
12/, а за отнемането на земята над този размер предвижда нарочна процедура по
отчуждаването й /чл.
14 от закона/.
В
този смисъл не всички земеделски имоти, находящи се
извън строителните граници на населените места, са отнети от техните
собственици и са станали държавна или кооперативна собственост при
масовизацията през 1958 г. и съответно,
че не всички земеделски имоти подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл
е и задължителната практика на ВКС – например решение № 12 от
13.07.2011 г. по гр. д. № 3594 от 2008 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 427 от
21.07.2009 г. по гр. д. № 3255 от 2008 г. на ВКС, второ г. о., решение № 189 от
5.08.2011 г. по гр. д. № 1150 от 2010 г. на ВКС, второ г. о.
Фактът,
че имотът попада в зона по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не води до еднозначен извод,
че терените в тази зона са общински. В ПНИ,
освен имотите на ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в
право на собственост по един от предвидените от законодателя ред, се нанасят и имотите на собственици, които се
легитимират като такива с надлежен документ за собственост на имоти, които
никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са
изгубвали своята собственост.
В
случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван – например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Установи се, че имотът не е включен в
ТКЗС (няма доказателства нито Г. Дим. С., нито „дядо А.“ да са станали член-кооператори
в ТКЗС) и не е станал част от
кооперативното земеползуване, а и няма
доказателства да е предоставян за ползване.
Затова от гледна точка на реституционното законодателство не може да се
обоснове наличие на отнемане от държавата и съответно – основание за включване
на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Правните
последици на упражняваното от ищеца владение не могат да настъпят поради
въведения със Закона за собствеността на
гражданите от 1973 г. (отм.) ограничителен режим за разпореждане с
недвижими имоти и за придобиването им по давност – чл. 15, ал. 1; чл. 29 ЗСГ (отм.). Забраната за притежаване на такива имоти отпада с
отмяната на глави първа и втора на закона
през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./, а с това става възможно и
придобиването им по давност. Нормата на чл. 5,
ал. 2 ЗВСНОИ, въвеждаща ограничение за приложението на посочения оригинерен
придобивен способ, е неприложима по причина, че имотът не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, нито
пък може
да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В него влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
но са останали незаявени в законните срокове. За
имот номер 43 по Плана на фондовата земя от общинската мера, парцелирана за
бежанците в с. Кара баир в землището на гр. Бургас няма подадено заявление за
възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ от собственика или неговите
наследници. В Община Бургас няма документи, удостоверяващи, че е проведена
процедура по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ето
защо общината не го е придобила на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. От отмяната на
ЗСГ ищецът упражнява
фактическа власт върху него с намерение за придобиване на собствеността за себе
си, което личи от това, че го е оградил, събира плодовете от него, през 2016 г. изявява воля да го придобие по
давност. Общината не го е придобила, поради което не е налице и забраната на чл. 86 ЗС
да се придобива по давност имот-общинска
собственост, а от 1.06.1996 г. за него не се прилага и мораториума за владение
върху държавни и общински имоти, предвиден
в пар.1 от Закон за допълнение на ЗС.
Предвид
изложеното ищецът е придобил земята по давност, чрез непрекъснато и
необезпокоявано владение повече от 10 години. Както се посочи, той претендира площ,
представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор ***.703 по КККР на
гр. Бургас, като според заключението на вещото лице С. тази част е 788 кв.м., а
не 852,31 кв.м., поради което искът следва да бъде уважен за 788 кв.м. и
отхвърлен за разликата. Границите на тези 788 кв.м. са обозначени с червен цвят
от изток, юг и запад и с черен цвят от север, съвпадаща с границата на поземлен
имот с идентификатор ***.703 по КККР на гр. Бургас, в комбинирана скица,
приложение № 1 (л.128 от делото), неразделна част от заключение на вещото лице С.
по съдебно-техническа експертиза и от настоящото решение.
По въпроса за разноските:
При
този изход на делото и двете страни имат
право на разноски, като ищецът претендира такива в размер на 393 лева,
съобразно списък по чл.80 от ГПК (л.134 от делото). Съобразно изхода на делото
на ищеца се дължи сума в размер на 363,35 лева.
Ответникът
също има право на разноски. Общината е защитавана в процеса от юрисконсулт,
като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Тя е направила и разноски в размер на
200 лева за възнаграждение на вещото лице С.. С оглед отхвърлената част от иска
страната има право на разноски в размер на 26,41 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за
установено по отношение на Община Бургас, ЕИК – *********, че Г.Т.Д., ЕГН – **********,
е собственик по давност на 788 кв.м., представляващи реална част от поземлен
имот с идентификатор ***.703 по КККР на гр. Бургас, с граници обозначени с
червен цвят от изток, юг и запад и с черен цвят от север, съвпадаща с границата
на поземлен имот с идентификатор ***.703 по КККР на гр. Бургас, в комбинирана
скица, приложение № 1, неразделна част от заключение на вещото лице С. по
съдебно-техническа експертиза и от настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатите
788 кв.м. до претендираните 852,31 кв.м.
ОСЪЖДА Община
Бургас, ЕИК – *********, да заплати на Г.Т.Д., ЕГН – **********, сумата от
363,35 лева (триста шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Т.Д.,
ЕГН – **********,***, ЕИК – *********, сумата от 26,41 лева (двадесет и шест
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ