№ 139
гр. Ловеч, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200977 по описа за 2024 година
С наказателно постановление № 24-0906-000740/29.10.2024 г. на
Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч е наложена на
основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на Е. К. Т. от
с.Ч., ЕГН:********** за това, че на 21.03.2024 г. в 08:42:07 часа на ПП I-4 км.,
65+700, с посока на движение към гр.София е управлявал собствения си лек
автомобил Фолксваген ЛТ, с per. № * **** **, със скорост 94 км/ч при
максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
Превишението от 34 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч., е
констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №
00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и
регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал
№ 20240321084207, радар № 107С499А01080023. Нарушението е извършено
системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фишове серия К № 7672066,
влязъл в сила на 12.10.2023 г., серия К № 7252475, влязъл в сила на 12.10.2023
г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение №28162 в
отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл.
188 от ЗДвП от водача на МПС, е извършил:
1. Водач системно превишаващ разрешената максимална скорост извън
1
населено място от 31 до 40 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 2 от
ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Е.
К. Т., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразно, тъй като при
връчване на АУАН не му е представен снимков материал, от който да е видно,
че именно той е управлявал автомобила на процесната дата, не е налице
квалифициращия признак за системност на нарушението, като са цитирани
само два ел.фиша, влезли в сила на 12.10.2023 г. и след влизането им в сила
няма други наказания освен процесното. Поради изложеното счита, че НП е
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения, и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
него се явява адв.М., който моли съда да отмени обжалваното НП, като
незаконосъобразно, като представя писмени бележки и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч МВР
Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от
материалите към преписката НП е връчено на жалбоподателя на 30.10.2024 г.,
жалбата е подадена по куриер на 07.11.2024 г./л.4/, входирана е в РС-Ловеч на
08.11.2024 г. и по същество е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на
свидетелите Т. И., П.С. и П. П., от становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.07.2024 год. бил съставен Акт № 0504389 за установяване на
административно нарушение от свид. В. Д., в присъствието на свид.С. С. и П.
П., срещу Е. К. Т., за това, че на на 21.03.2024 г. в 08:42:07 часа на ПП I-4 км.,
65+700, с посока на движение към гр.София е управлявал собствения си лек
автомобил Фолксваген ЛТ, с per. № * **** **, със скорост 94 км/ч при
максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
Превишението от 34 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч., е
констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №
2
00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и
регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал
№ 20240321084207, радар № 107С499А01080023. Нарушението е извършено
системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фишове серия К № 7672066,
влязъл в сила на 12.10.2023 г., серия К № 7252475, влязъл в сила на 12.10.2023
г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение №28162 в
отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл.
188 от ЗДвП от водача на МПС, което представлява нарушение на чл.21, ал.2
от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта в с.з.поддържат отразените в
акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената
към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.
Спазен е срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е
бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на
скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на
автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на
скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика
му. Установено е, че собственик на автомобила е жалбоподателят, който е
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП/л.9/, в която е отразил, че на
21.03.2024 г. в 08:42 часа е управлявал МПС с рег. № * **** **. Спазена е
процедурата и до жалбоподателя са изпратени декларация по чл.188 от ЗДвП,
както и покана за явяване на нарушителя за съставяне на АУАН. Видно от
приложеното копие на покана/л.9/ жалбоподателят е получил поканата за
съставяне на АУАН на 24.06.2024 г., не се е явил в сектор ПП-Ловеч, поради
което правилно АУАН е съставен в негово отсъствие, след което е бил
изпратен за връчване по делегация и е връчен на 07.10.2024 г., поради което
съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта.
Горното е налагало да се установи по безспорен начин кой е бил водача на
автомобила, извършил нарушението с оглед преценка за квалификацията на
нарушението и реда за ангажиране на неговата отговорност. Това е станало на
3
24.06.2024 г., когато жалбоподателят в декларация по чл. 188 от ЗДП е
посочил, че той е управлявал автомобила на процесната дата. Точно тогава, с
попълването и представянето на тази декларация в Сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч, е бил установен нарушителя, както и точната квалификация на
нарушението, което е било извършено, предполагащо ангажиране
административно наказателната отговорност по общия ред с АУАН. В случая
такъв е бил издаден на 26.07.2024 год., преди изтичането на предвидения в
ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на акта от откриване на
нарушителя, както и преди изтичане на едногодишния срок от датата на
извършване нарушението.
Не се споделя възражението на адв.М., че в АУАН не е посочено дали
нарушението е извършено в рамките на населено място и наказващият орган
самоволно е приел, че е извършено извън населено място. Действително в
АУАН не е посочено дали нарушението е извършено в или извън населено
място, но този пропуск е саниран в НП, като наказващият орган при описание
на нарушението изрично и то не самоволно е посочил, че се касае за
превишаване на скоростта извън населено място, като в подкрепа на този
негов извод е представената с преписката схема на пътния участък, от която е
видно, че мястото на нарушението попада в участък от пътя, извън населено
място, където е важало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с п.з.В-
26.
Съдът намира, че от формална страна АУАН и НП отговарят на всички
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е описано точно извършеното
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че
автомобилът е управляван със скорост 94 км/ч при разрешена скорост за
извън населено място от 60 км/ч, въведена с п.з.В26, т.е. превишение от 34
км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния
участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, което е в съответствие и с
представения снимков материал, зададената скорост в АТСС и представената
схема на пътния участък. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението – ПП I – 4, км.65+700, което е именно този пътен участък,
автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно
установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че
превишената скорост е 97 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично 3 км
4
толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата
на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за
пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да
превишава е била 60 км/ч, въведена с п.з.В-26.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен със стационарна камера камера SITRAFFIC Lynx
ERS400 № 00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС, одобрена на 06.10.2009 год.,
със срок на валидност до 06.10.2019 год., която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№09.10.4823 издаден от БИМ и протокол за проверка № 106-СГ-
ИСИС/21.07.2023 г., от който се установява по безспорен начин техническата
годност на използваното в случая техническо средство. Тук следва да се има
предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е
със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за
проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.
Видно от НП вида, наименованието и номера на техническото средство
присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за
контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на
използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Съдът намира за правилно, че в случая е издаден АУАН, а не ЕФ, тъй
като за нарушението вменено във вина на жалбоподателя е предвидено
наказание лишаване от правоуправление.
5
От посоченото в НП място на извършване на нарушението –и
обстоятелствената му част става ясно, че наказващият орган е приел, че
нарушението е извършено извън населено място, поради което е приложил и
санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, с оглед стойностите на
установеното превишение на скоростта.
С НП на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 182,
ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДП за това, че в нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДП е управлявал МПС извън населено място със скорост от 94 км/ч при
максимално допустима скорост за движение в съответния пътен участък,
регламентирана с пътен знак В26 - 60км/час и нарушението е извършено
системно.
Съдът поради изложеното приема, че всички събрани от наказващия
орган доказателства сочат на това, че на посочената в АУАН дата
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДП да
съобрази скоростта на движение с тази сигнализирана с нарочен пътен знак -
управлявал е МПС извън населено място в участък с ограничена скорост на
движение до 60 км/ч с превишение от 34 км/ч.
По отношение на системността обаче, съдът намира, че АНО е
приложил материалния закон неправилно.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП " Системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Видно от
нормата за да е налице системност, законодателят изисква след като лицето е
наказано за същото по вид нарушение, то да е извършило поне три нарушения
в едногодишен срок от влизането в сила на НП или ЕФ, с което лицето е
наказано за първи път за нарушение от съответния вид. В процесния случай не
са налице три деяния. Както обстоятелствената част на АУАН, така и в НП са
описани два ЕФ за същото нарушение влезли в сила и двата на 12.10.2023 год.
От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че с ЕФ серия К № 7672066, влязъл в сила на 12.10.2023 г. и ЕФ серия К
№ 7252475, влязъл в сила на 12.10.2023 г. на жалбоподателя е било наложено
наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал.1 от ЗДП, като в
диспозитивната част на НП са цитирани още два ЕФ за същото нарушение,
6
които присъстват и в представената от АНО справка в ЕЦОН/л.12/, но не
присъстват при описание на нарушението, пропуск, който не може да бъде
саниран в съдебното производство. Същественото е и това, че от наказването
на жалбоподателя за тези две и повече нарушения започва да тече срокът от
една година, в който ако той осъществи поне три пъти същото по вид
нарушение, той може да бъде наказан за системно такова. В случая
нарушението предмет на настоящото производство е единственото такова
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, посочени по-горе,
поради което, процесното нарушение не се явява системно по смисъла на ЗДП,
а само повторно по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП. Съгласно цитираната
разпоредба Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл.
182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП. И доколкото това нарушение е по-леко
наказуемо от това, за което на жалбоподателя е наложена санкция (в
конкретния случай за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДП, в нормата на ал. 4 на същия текст от закона е предвидено само наказание
глоба в двоен размер (в случая 600 лв.), а за системно такова в нормата на ал. 5
е предвидено наказание глоба в двоен размер, както и кумулативно наказание
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение
на фактическото обвинение - касае се за едно и също деяние, то съдът
съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР № 8/16.09.2021 год. на
ВАС по т. д. № 1/2020 год. приема, че принципно няма пречка да
преквалифицира деянието, за което жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност и да измени НП, като му наложи
санкция съобразно нормата на чл. 182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДП, а
именно глоба в размер на 600 лв. (двойния размер на санкцията предвидена в
нормата на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП).
В конкретния случай обаче, съдът не би могъл да упражни това свое
правомощие, тъй като не се касае само за неправилно посочване на
санкционната норма и налагане на съответната санкция, но и за недоказаност
на нарушението, в смисъл недоказаност на авторството му. От събраните по
7
делото доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение на
скоростния режим на посочените в НП дата и място, но не е доказано, че
жалбоподателят е извършител на това нарушение. И това е така въпреки
ангажираните от АНО доказателства – декларация, попълнена от
жалбоподателя като собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, тъй като в с.з. са представени писмени доказателства, от които с
категоричност се установява, че на посочените в НП дата, място и час
жалбоподателят се е намирал на друго място, а именно извършвал е превоз на
пътници по линия България – Италия – България, като превоза е бил по
маршрут Благоевград – Неапол, със съответното разрешително и с друго
МПС, с рег.№ * **** **. Това обстоятелство се установява от представеното
заверено копие на пътен лист/л.48/, разрешително № 000486/л.49/, списък с
преминаванията с данни от Тол пас и тахо шайба, както и от показанията на
свид.К.. Това обстоятелство не е било известно на наказващия орган, който се
е ръководил от подадената декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на
автомобила, в която същият е декларирал, че именно той е управлявал
процесното МПС на процесната дата и място и затова е издал НП срещу
жалбоподателя, но съдът не може да игнорира и няма основание да не
кредитира представените от жалбоподателя допълнителни писмени и гласни
доказателства, които опровергават извода на наказващият орган, че
жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено във вина. В
крайна сметка идеята на закона е да се санкционира действителния
извършител – водачът на автомобила, с който е извършено нарушението и
само при невъзможност той да бъде установен да се санкционира собственика
на автомобила. В случая по безспорен начин се установи, че жалбоподателят
не е извършил описаното в НП нарушение, поради което не следва да се
ангажира неговата административнонаказателна отговорност.
Поради изложеното, настоящата инстанция намира, че не е безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, което обуславя
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна.
При този изход на процеса е основателно искането на адв.М. за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 700 лева
адвокатско възнаграждение, което е малко над минималните размери
предвидени в чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като включва възнаграждение за
8
процесуално представителство, делото е разгледано в две съдебни заседания,
като процесуалният представител е ангажирал допълнителни писмени и
гласни доказателства, относими към спора и следва да бъде уважено, като
ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателя посочената сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0906-
000740/29.10.2024 г. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-
Ловеч, с което е наложена на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от
ЗДвП глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца на Е. К. Т. от с.Ч., ЕГН:**********, за нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Е. К. Т. от с.Ч.,
ЕГН:********** сумата от 700/седемстотин/ лева разноски по делото,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9