Решение по дело №1971/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 274
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20212100501971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501971 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.
Постъпила е жалба от длъжниците И Д К. и П. Д. К. и ипотекарния
длъжник Д Д К., всички със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 26, подадена
чрез пълномощник адв.М., против Протокол за разпределение по чл.460 ГПК с изх.
№ 26157/29.09.2021 г., извършено по изпълнително дело № 20208050400306 по описа
на ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 и район на действие БОС.
В жалбата са изложени оплаквания против извършеното от ЧСИ Николова
разпределение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
не става ясно кога е съставен протокола за разпределение на основание чл.460 ГПК,
като се твърди, че същият не отразява действителната дата, която е недостоверна.
Твърди се, че по отношение на жалбоподателката Д К. не е спазен срока от
съобщението за предявяване на разпределението до самото предявяване. На следващо
място се твърди, че от протокола не става ясно дали са посочени всички взискатели,
дали разпределените такси са били авансово внесени, като в тази връзка се твърди, че
дължимите вземания са определени неправилно съобразно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД,
неправилно е определена таксата по т.26 ТТЗЧСИ, неправилно е изчислено и
разпределено и вземането по изпълнителното дело, в резултат на което неправилно е
изчислен непогасения остатък от дълга. По горните съображеия, жалбоподателите
молят съда да отмени извършеното разпределение.
1
В жалбата е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза относно дължимите, изчислени и разпределени разноски, в
т.ч. такси по ТТЗЧСИ.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД и от останалите участници в изпълнителното
производство, същите не вземат становища по жалбата.
На основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ Станимира Николова е
изложила мотиви по обжалваните действия, в които е взето становище за
неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и
приложените към изпълнителното дело доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208050400306 по описа на ЧСИ Станимира Николова
е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД против П. Д. К. и ИР. Д. К., като
солидарни длъжници, въз основа на изпълнителен лист от 10.04.2012 г., издаден по
ч.гр.д.№ 1182/2012 г. по описа на РС-Царево, за заплащане солидарно на кредитора на
посочените в изпълнителния лист парични суми, дължими въз основа на банков
ипотечен кредит.
Не се спори, че за обезпечение на отпуснатия кредит П.К., И.К. и Д К. са
учредили в полза на банката договорна ипотека с Нотариален акт № 1, том II, рег.№
757, дело № 188/2008 г., върху недвижим имот – дворно място в с.Лозенец, с площ от
550 кв.м., представляващо поземлен имот № 44094.501.127 по КК на селото, ведно с
пристройка на три етажа към жилищна сграда, с идентификатор 44094.501.127.2, ведно
с двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 44094.501.127.1 и върху
правото на надстрояване, съгласно издадено разрешение за строеж № 249/28.11.2007 г.
на двуетажната масивна жилищна сграда, собственост на кредитополучателите и на
ипотекарните длъжници Д.К. и М К Д.
По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено върху
ипотекирания имот. Съгласно по т.2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д.№ 4/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, ипотекарнят длъжник, когато изпълнението е насочено върху
ипотекираното от него имущество, има качеството на длъжник в изпълнителното
производство.
На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател по изпълнителното
дело е Държавата чрез ТД на НАП – Бургас за публичните задължения на длъжниците,
съгласно представени удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК, както и Община Царево за
дължимите данъци и такси за недвижимия имот, предмет на публичната продан.
По отношение на процесния недвижим имот е приключила успешно публична
продан за времето от 17.02.2021 г. до 17.03.2021 г., като с протокол за обявяване на
постъпили наддавателни предложения и на купувач от 18.03.2021 г. за купувач на
2
имота е обявен наддавача „Сатмар – Две“ ЕООД, за сумата от 423 370 лв. С влязло в
сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2021 г. процесният
недвижим имот е възложен на „Сатмар – Две“ ЕООД.
След влизане в сила на постановлението за възлагане, ЧСИ Николова е
насрочила за 29.09.2021 г. предявяване на разпределение на събраната от публичната
продан сума, за което са уведомени взискателите, длъжниците, НАП и Община Царево.
Длъжниците И.К. и П.К. са уведомени на 21.09.2021 г. чрез процесуалният им
представител адв.М., а ипотекарният длъжник Д К. е уведомена за разпределението на
28.09.2021 г. чрез процесуалният й представител адв.М..
На 29.09.2021 г. с протокол изх.№ 26157/29.09.2021 г. (л.1205-1208) е изготвено
и предявено от ЧСИ Николова обжалваното разпределение по чл.460 ГПК за
разпределяне на постъпилата сума от публичната продан на процесния недвижим имот
в с.Лозенец, общ.Царево, за купувач на който е обявено „Сатмар- Две“ ЕООД, за
сумата от 423 370 лв.
В протокола за разпределение са посочени взискателите – „Банка ДСК“ ЕАД,
Община Царево и НАП, както и размера на техните вземания и привилегии.
Сумата за разпределение е в размер на 423 370 лв.
На първо място са определени разноските по изпълнението: такса по т.13
ТТРЗЧСИ – 36 лв. с ДДС, за изготвяне на разпределението, както и такса по т.26
ТТРЗЧСИ – 8589.97 лв. с ДДС, дължима към ЧСИ. Посочено е, че при частично
събиране на парично вземане таксата по т.26 от Тарифата се определя за целия дълг, но
се събира част съответстваща на събраната сума. Общият размер на дълга по
изпълнителното дело, в който не са включени авансови такси, е в размер на 584 961.50
лв. и таксата по т.26 е в размер на 17 903.08 лв. с ДДС. След приспадане на таксата по
т.20 от Тарифата (за опис) на основание чл.73, ал.4 ГПК, която е в размер на 6034.50
лв., таксата по т.26 възлиза на 11 868.58 лв.. Сумата от публичната продажба е 423 370
лв., върху която се начислява коефициент за определяне на частично дължимата такса
по т.26 лв., при което частично дължимата такса по т.26 за събраната сума е в размер
на 8589.97 лв. с ДДС. Или разпределените към ЧСИ такси по изпълнението са в общ
размер от 8625.97 лв.
Остатък за разпределение в размер на 414 744.03 лв., която сума е
разпределена, както следва:
- в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – на взискателя „Банка ДСК“ е разпределена
сумата от 11 331.20 лв. за заплатените от взискателя разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, свързани с осребряването на процесния недвижим имот,
като всяка една от разноските е посочена в протокола по съответното основание за
начисляването по ТТРЗЧСИ и по размер;
3
- в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – на Община Царево е разпределена сумата от
530.44 лв. за дължими данъци и ТБО за недвижимия имот;
- в реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД
е разпределена цялата останала сума от 402 882.39 лв.
Поради недостатъчност на сумата, не са удовлетворени останалите вземания на
взискателя до пълния им размер, както и вземанията на НАП.
При така установените факти и с оглед наведените в настоящата жалба
оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирани лица и срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква
сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136
ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.
В случая, съдът намира, че ЧСИ Николова е спазила поредността за
удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, като в съответствие с посочената
разпоредба, предвид недостатъчност на сумата за разпределение да покрие всички
вземания по изпълнителното дело, е отделила суми, които се ползват с правото на
предпочтително удовлетворяване.
Съдът намира за правно ирелевантни оплакванията на жалбоподателите за
допуснати нарушения при уведомяването им за насроченото разпределение, както и за
неспазване на срок от съобщаването до самото предявяване на разпределението, тъй
като такива нарушения не се отразяват по никакъв начин на законосъобразността на
разпределението. Тези оплаквания нямат отношение към извършеното разпределение и
неговата законосъобразност, поради което не следва да се обсъждат от съда.
Независимо от това, следва да се отбележи, че възраженията са неоснователни, тъй
като жалбоподателките са били надлежно уведомени за насрочената дата за
предявяване на разпределението чрез процесуалният им представител адв.М., като в
ГПК не се съдържа норма за спазване на определен срок от съобщаването до
предявяването на разпределението.
Неоснователни са и оплакванията за неяснота в протокола за разпределение
относно взискателите, тъй като същите са изрично посочени в разпределението заедно
с техните вземания. Не се споделят и оплакванията в жалбата за неяснота относно
таксите – дали били заплатени авансово от взискателя. Тук следва да се посочи, че при
4
извършването на разпределение се включват само авансово платените от взискателя
такси, послужили за съответния способ, чрез който е събрана сумата за разпределение,
като в настоящия случай в приложеното изпълнително дело са налични издадени от
ЧСИ сметки за всички заплатени от „Банка ДСК“ ЕАД такси по изпълнението, които са
подробно описани в протокола за разпределение по основание и размер. В тази връзка,
неоснователно е искането на жалбоподателите за допускане на съдебно-икономическа
експертиза относно изчислените и разпределени разноски и такси в производството,
поради което и такава не е назначена.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателите и относно определянето
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която те считат за неправилно изчислена. В случая, в
протокола за разпределение изрично е записано, че на основание чл.73, ал.4 ГПК от
цялата такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 17 903.08 лв. е приспадната начислената
такса за опис по т.20 ТТРЗЧСИ в размер на 6034.50 лв., след което е изчислен с
коефициент и размера на дължимата в случая такса по т.26 съобразно събраната сума.
Този начин на изчисление е съобразен с правилата на ТТРЗЧСИ и разпоредбата на
чл.73, ал.4 ГПК, като съдът намира, че таксата е правилно изчислена от ЧСИ Николова,
поради възраженията в този смисъл са неоснователни.
Съдът не споделя и оплакването в жалбата за неспазване на реда на
привилегиите по чл.136 ЗЗД при извършване на разпределението. Съгласно чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД, с право на предпочтително удовлетворение в този ред се ползват
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, направени от
първоначалния взискател, като в случая такива са направени и заплатени от „Банка
ДСК“ ЕАД, за което има съставени сметки по изпълнителното дело. Ето защо,
правилно са удовлетворени вземанията на взискателя за разноските по изпълнението в
общ размер от 11 331.20 лв. Съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, с право на предпочтително
удовлетворение в този ред се ползват вземанията на държавата за данъци върху
определен имот – от стойността на имота, като с оглед местонахождението на
процесния имот дължимата сума се следва на взискателя Община Царево. Ето защо,
правилно в този ред са удовлетворени вземанията на Община Царево за дължимите
данъци и такси върху недвижимия имот, в общ размер от 530.44 лв. В следващия ред
на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД се погасяват вземанията, обезпечени със залог
или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имущества. В случая,
вземанията на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД са обезпечени с договорна ипотека върху
недвижимия имот, като събраната сума от публичната продан на същия е предмет на
процесното разпределение. Предвид това и с оглед недостатъчност на сумата,
правилно и законосъобразно остатъкът от разпределяемата сума след приспадането на
горния ред, в размер на 402 882.39 лв. изцяло е отнесен за погасяване на обезпечените
с ипотека вземания на „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. При
извършване на разпределението ЧСИ Николова е спазила поредността за
5
удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, поради което възраженията на
жалбоподателите са неоснователни.
Съдът намира за ирелевантни възраженията в жалбата относно размера на
останалия непогасен остатък от дълга, тъй като същите нямат отношение към
разпределението и неговата законосъобразност. Отделно от това, тези оплаквания са
неконкретизирани и бланкетни, като по делото липсват данни за извършване на
плащания от длъжниците, които да се отразяват на размера на дълга, респ. на
непогасения остатък от него.
Предвид горните съображения и доколкото липсват други оплаквания, съдът
намира, че при извършване на обжалваното разпределение с Протокол за
разпределение изх.№ 26157/29.09.2021 г. не са допуснати твърдяните от
жалбоподателите нарушения. Извършеното разпределение е правилно и съобразено с
изискванията на закона, които го регламентират, поради което депозираната против
него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжниците И Д К. и П. Д. К. и
ипотекарния длъжник Д Д К., всички със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 26,
подадена чрез пълномощник адв.М., против Протокол за разпределение по чл.460
ГПК с изх.№ 26157/29.09.2021 г., извършено по изпълнително дело №
20208050400306 по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 и район на
действие БОС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6