МОТИВИ
по н.о.х.д. №1127/2020 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви състав
Врачанска районна
прокуратура e повдигнала обвинение срещу Й.И.К. за извършено престъпление по
чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 НК и
по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК, а именно за това, че на неустановена по безспорен начин дата
в началото на 2013 г., в гр. ****, съзнателно се е ползвал като е представил
пред св. Г.К., от неистински официален документ - удостоверение за наследници
№19027/04.12.2012 г., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и като деянието е с цел имотна облага, както и за това,
че за времето от 24.06.2013 г. до 16.08.2013 г. включително, в землището на с. ****,
общ. ****, чрез посредственото извършителство на св.
Г. К. и наети от последния неустановени работници, отнел чужди движими вещи -
286 пр. куб. м. дървени трупи на стойност 18 590 лв. от владението и без
съгласието на собствениците В. Р., К. ****, М. Т., М. Р. и Тр. Й., с
намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез
използване на неустановени МПС.
В хода на съдебните прении представителят
на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото доказателствена съвкупност
по безспорен и категоричен начин се установява виновната деятелност на подсъдимия. При това прави искане съдът
да признае К. за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия К. – адв. М. –
ВрАК, пледира за недоказаност на обвинението и излагайки
собствен анализ на доказателствената съвкупност, моли подзащитния
й да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно на това моли, в
случай, че съдът приеме обвинението за доказано с необходимия интезитет, на К. да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Й.И.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, реабилитиран, безработен, със средно
образование, ЕГН:**********.
Съгласно удостоверение за наследници №****г.
на Община ****, при смъртта й през 1973 г. ****Р. оставила имоти в наследство
на **** Р., Г. ********, като един от имотите бил с №****, представляващ 37 дка
залесена горска територия в землището на с. ****, общ. ****.
В неустановен момент и при неустановени
обстоятелства подсъдимият К. се сдобил с удостоверение за наследници на ****Р.,
на което бил поставен изх. №19027/04.12.2012 г. и в което самият той бил
посочен като наследник на имотите, макар това да не отговаря на
действителността. Описаното удостоверение за наследници №19027/04.12.2012 г. не
е било издавано от Община **** и под този номер в деловодната им програма е
отразена друга услуга - строителна площадка. На това удостоверение добре бил
придаден вид да е издадено от св. Ц.Ц. /по това време
****/ - главен специалист в Община ****, отдел „Гражданско състояние“, чиито
служебни задължения основно се изразявали в издаването на документи за
гражданско състояние по реда на Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.
В началото на 2013 г. в заведение
„Трасона" в гр. **** подсъдимият се запознал със св. Г.К., като на срещата
присъствали и св. А.И. и Д.Г.. При провелите се разговори подсъдимият заявил на
св. Г.К., че е наследник на гора и му представил процесното удостоверение за
наследници с поставен изх. №19027/04.12.2012 г. Подсъдимият предложил на св. Г.К.
да изсече дърветата и да задържи за себе си част от добитата дървесина срещу
направените разходи, а останалата част да остане за самия подсъдим.
Св. Г.К. приел предложението и в резултат на
постигнатите уговорки на 22.01.2013 г. двамата сключили договор с нотариална
заверка на подписите от същата дата, по силата на който К. възложил на св. Г.К.,
в качеството му на ЕТ, да извърши сеч и извоз на дърветата от имота №****, като
двамата лично положили подписите си пред св. К. Г. - помощник на нотариуса Р. ****.
Преди това К. изготвил и пълномощно в полза на св. Г.К. да го представлява пред
поземлена комисия относно документите около имота, което било заверено на
18.01.2013 г. от кмета на с. **** - св. Р. К..
Междувременно, без да съзнавал неистинността
на удостоверението за наследници и позовавайки се на последното пълномощно, на
21.01.2013 г., св. Г.К. подал в Общинска Служба „Земеделие" - ****
заявление и в резултат на това на св. Г.К. били изготвени и предадени скица,
партида и препис от решението за възстановяване правото на собственост. Снабдил
се с необходимите документи, св. Г.К. ги представил пред частния лесовъд - св. Ф.Н.,
който извършил проверка, изготвил обяснителна записка, план-извлечение,
технологичен план и съпътстващи документи, който представил пред регионалната дирекция
по горите в Берковица и в резултат на това било издадено позволително за сеч с
№0116576 от 21.06.2013 г., в което бил отразен очакван добив от 212 плътни куб.
м. лежаща маса и предвиден срок за извършване на сечта от 24.06.2013 г. до
31.12.2013 г.
По този начин св. Г.К. получил необходимите
разрешения и поради това и съгласно уговорките му с подсъдимия сам и с наети от
него неустанови работници изрязал дърветата на посочения имот и така ги
превърнал в трупи, които за времето между 24.06.2013 г. и 16.08.2013 г. извозил
от сечището с неустановени моторни превозни средства. Получените след
изрязването трупи били общо 257,5 плътни куб. м. дървен материал, равняващи се
на 286 пространствени куб. м. дърва за огрев на стойност от 18 590 лв.
Спазвайки уговорките си с подсъдимия по
договора от 22.01.2013 г., св. Г.К. задържал за себе си 100 куб. м. от добития
материал, а останалите доставил до различни адреси на неустановени лица, посочени
му от подсъдимия К..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, а именно: гласни - показанията
на свидетелите Г. К., Д. Г., Ф. Н., К. Г., А. И., Р. К., Ц. Ц., К. С. и Т. Й.,
писмени - от заключението
на съдебно-почеркова експертиза
и съдебно-оценителна експертиза,
характеристични данни, свидетелство за съдимост и
другите събрани по реда на НПК доказателства.
От показанията на св. Г. К., Д. Г. и А. И. се установява,
че подсъдимият се е представил за наследник на процесните гори с удостоверение
за наследници, поискал е да сключи договор за изсичане на дървесината и по този
повод е упълномощил св. Г. К. да го представява и е сключил договор, по силата
на който Г. К. е изсекъл дървесината. Съдът се отнесе с доверие към показанията
на свидетелите, като счете, че същите са непротиворечащи си по отношение на
релевантните факти.
Съдът кредитира и показанията на св. Ф. Н., който
разказва, че е издал позволително за сеч за горите, за които подсъдимият се е
представил за наследник. Кредитира и показанията на св. К. Г. и Р. К., които
разказват, че в съответните длъжностни качества са заверили договора за
дървесина между подсъдимия и св. Г. К. и пълномощно от подсъдимия за св. Г. К..
Отнесе се с доверие и към позаканията на св. Ц. Ц., от които се установява, че
удостоверението за наследници не е издадено от Община ****, и в него неправомерно е добавено името на
подсъдимия, който не е наследник на Параскева Р..
Съдът кредитира и показанията на св. К. С. и Т. Й., които
разказват, че са наследници на процесните гори и са разбрали, че през 2013 г.
дървесината е изсечена, по които повод са извършили проверка, установили са, че
е издадено разрешително за сеч на подсъдимия и са подали жалбата, въз основа на
която е инициирано настоящото производство.
Съдът кредитира и заключенията на СПе,
от което се установява, че подписът за възложител в Договор от 21.01.2013 г. е
положен от подсъдимия К., за изпълнител от св. Г.К., а ръкописния буквен текст
не е изпълнен от което и да е от двете лица.
С доверие настоящата инстанция се отнесе и към
заключението на съдебно-оценителната експертиза, в която е посочено, че
пазарната стойност на 286 пространствени кубически метра дърва от дървесен вид
Цер, придобити от сеч на гора в педиора
21.06.2013г.-16.08.2013г. от горски масив с кадастрален номер 10643, находящ се в землището на с. ****, об. ****, е 18590 лв.
Съдът кредитира останалите приложени по делото, но
необсъдени до момента писмени доказателства, като намира, че същите са
непротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване факти.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил състава на
престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 НК и
по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК както от обективна, така и
субективна страна.
От обективна
страна, доказателствено обезпечената
фактология сочи, че на неустановена по безспорен начин дата в началото на 2013 г., в гр. ****, подсъдимият
съзнателно се е ползвал
като го е представил пред св. Г.К., от неистински документ - Удостоверение за наследници №19027/04.12.2012 г.,
за съставянето на което от него не може да се търси наказателна отговорност. Документът от своя страна е официален, тъй като при
издаването на тези удостоверения Общината като общинска администрация
осъществява държавни функции по см. чл.54, ал.1 ЗМСМА и
поради това в този аспект същата съставлява държавно учреждение
по смисъла на чл.93, т.1, б.а НК. Ето защо св. Ганова е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на
последната разпоредба, а на процесното удостоверение за наследници
№19027/04.12.2012 г. е придаден вид на официален документ по см. чл.93, т.5 НК. Установява се и това,
че деянието е извършено с цел имотна облага – да се изсече
дървесината и да се получи същата, съответно нейната парична равностойност.
С това от
обективна страна подсъдимият е извършил престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2,
вр. ал.1 НК.
От
обективна страна се установява също, че за времето
от 24.06.2013 г. до 16.08.2013 г. включително, в
землището на с. ****, общ. ****, чрез посредственото извършителство на св. Г. К. и наети от последния
неустановени работници, подсъдимият е отнел чужди движими вещи - 286 пр. куб. м. дървени трупи на стойност
18 590 лв. от владението и без съгласието на
собствениците В. Р., К. ****, М. Т., М. Р. и Тр. Й., с намерението
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на
неустановени МПС. С това е осъществен състава на чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият К. е извършил деянията
при форма на вината пряк умисъл - същият е знаел, че не е наследник на процесните гори и удостоверението за
наследници, което ползва е неистински официален документ. Въпреки това е
ползвал същото за да се облагодетелства като след изсичане на дървесината получи същата, съответно нейната парична равностойност. Затова съдът прие, че когато подсъдимият е извършил деянието по чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2,
вр. ал.2, вр. ал.1 НК, той е съзнавал неговата
обществена опасност и последиците му и е искал настъпването на тези последици.
Субективно съставомерно е и деянието по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК.
Подсъдимият е имал съзнанието за това, че с действията си
нарушава обществените отношения, уреждащи правото на собственост. Въпреки това той е отнел процесната дървесина, при което деянието е
извършено при съзнаване на неговата обществена опасност и последиците му и при
желание да настъпят тези последици.
При изводите си съдът съобрази наведените от защитата
доводи за недоказаност на обвинението. Действително, доказателствата по делото
не дават отговор на въпросите с какви конкретно МПС-та и работници е изсечена и
извозена процесната дървесина. Но именно поради това
обстоятелство обвинението изрично е посочило, че същите са неустановени. Съдът
приема, че в хода на разследването са
положени усилия за събирането на възможна доказателствена маса и от същата
категорично се достига до извод, че подсъдимият е знаел, че не е наследник на
съответния горски масив, че това, че името му е посочено в Удостоверението за
наследници прави самото удостоверение инкриминирано и че придобивайки
дървесината отмена чужда собсвеност.
Но поради излагането по-горе на доводите на съда в тази насока, приповтарянето
им е ненужно.
По изложените съображения настоящият съдебен състав прие,
че подсъдимият К. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по
смисъла на чл.316, вр. чл.308,
ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 НК и по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК, поради
което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по
чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2,
вр. ал.1 НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години,
а за това по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК лишаване от свобода от 1 до 10 години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия К. съдебният
състав съобрази степента на обществена опасност на деянията и тази на дееца. Съдът
прие, че обществената опасност
на разглежданите престъпления
е висока, тъй като механизмът на извършването им от страна на
подсъдимия сочи на грубо незачитане на правото на собственост.
При преценка на обществената опасност на дееца съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства лошите характеристични данни за подсъдимия, високата
стойност на причинената с деятелността вреда, както и механизма на извършване
на същата - подсъдимият предварително е обмислил деятелността си, а това
показва наличието на упорита и трайна престъпна нагласа
у дееца. Като единствено, но значимо смекчаващо отговорността обстоятелства се
отчете продължителността на разглеждане на производството.
Отчитайки броя и значимостта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът счете, че на К. следва да се определи
наказание при условията на чл.54 НК, като прие, че най-подходящо за престъплението
по чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 НК е определянето на
наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца. За престъплението
по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК пък, от което е настъпила и имуществената вреда, съдът прие, че следва да
се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години. Действително, така
определените наказания са под предвидения от законодателя среден размер. Съдът
обаче счете, че същите са адекватни, съразмерни на извършеното и способстващо
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Така определените наказания от 2 години 6 месеца лишаване
от свобода и от 3 години лишаване от свобода съдът прие, че няма пречка да
бъдат отложени на основание чл.66, ал.1 НК. Подсъдимият е с чисто съдебно
минало, наказанията са до 3 години лишаване от свобода, като за
превъзпитаването на К., както и за постигането на генералната превенция,
предвид спецификата на извършените деятелности и изминалия период от време, не
се налага ефективното изтърпяване на наложените наказания. Ето защо съдът
отложи на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на определеното наказание
Лишаване от свобода от 2 години и 6 месеца за срок от 3 години, а изтърпяването
на наложеното нааказание Лишаване от свобода от 3 години се отложи за срок от 5
години.
На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимият бе определено
едно общо най-тежко наказание измежду определените му с присъдата, а именно 3
години лишаване от свобода, изтърпяването на които на основание чл.66, ал.1 НК
се отложи за срок от 5 години.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото веществени
доказателства, а именно: Заявление за издаване на документ за самоличност, Вносна
бележка за извършен превод, Разписка от 26.05.2014 г. и разпечатка, да останат
на съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия К. да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК в полза на Държавата по сметка на
ОДМВР **** сумата от 327,40 лв., представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски, по сметка на РС **** сумата от
60,00 лв., представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски, както и сумата
от 5,00 лв. за издаването
на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: