№ 34559
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110161790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата – М. А. Т., за изменение на Решение
№ 12674/30.06.2025 г. по гражданско дело № 61790/2024 г. на Софийския
районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на
адвоката на ищцата да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
„разумен и справедлив“ размер, който определяла 1032 лева.
В молбата се сочи, че определеното от съда възнаграждение за адвоката,
извършвала правна защита без заплащане от клиента си, било много по-ниско
от обичайното такова и мотивите на съда в решението за липса на сложност не
били добре аргументирани, тъй като трудът се оценявал основно по обема на
делата, като при повече дела нараствали и държавните такси, и затова
следвало да се определят и по-високи адвокатски хонорари. Трудът не бил
значително по-малко по настоящото дело и не следвало да се намалява и
хонорарът, а критериите на Наредбата за минималните разМ. на адвокатските
възнаграждения следвало да се прилагат, защото тя била изменена след
постановяване на решението на Съда на Европейския съюз, която я обявявала
за неприложима. Това бил постановил и ВКС в свои актове, а и освен това по
делото имало повече от един иск и това усложнявало делото. Затова иска да
се присъди възнаграждение в общ размер 1032 лева, който бил определен по
правилата на наредбата.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 69 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 18 от същото).
1
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В мотивите на решението си съдът вече е приел, че на адвоката на
ищцата следва да се заплати хонорар за предоставената безплатна защита, тъй
като има договор за това (на лист 18 от делото) и не се установява добро
имуществено състояние на ищцата, т.е. декларацията за липса на
икономически възможности по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не е оборена.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, е налице забрана
възнагражденията на адвокатите да се определят по Наредбата за
минималните разМ. на адвокатските възнаграждения, приета от органите на
адвокатурата, тъй като същата нарушава правилата на конкуренцията и не
произвежда правно действие съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС.
Настоящият съдебен състав намира доводите на адвоката на ищцата за
обратното – че някакво действие на Наредбата за минималните разМ. на
адвокатските възнаграждения трябва да се признае, за несъстоятелни.
Цитирани са като „задължителна за прилагане от съдилищата“ практика
четири определения на Върховния касационен съд (ВКС) – Определение №
50015/16.02.2024 г. по частно търговско дело № 1908/2022 г., II ТО, докладчик
– съдия Тотка Калчева; Определение № 638/18.03.2024 г. по частно търговско
дело № 757/2023 г., I ТО, докладчик – съдия Е.А; Определение №
474/28.02.2024 г. по частно търговско дело № 961/2023 г., I ТО, докладчик –
съдия И.П; Определение № 3476/20.12.2024 г. по частно търговско дело №
1945/2024 г., I ТО, докладчик – съдия Р.Б, според които приетата от Висшия
адвокатски съвет Наредба може да служи като ориентир на съдилищата. Тази
практика не е задължителна по смисъла на действащите разпоредби на ГПК,
като с отмяната на чл. 291 ГПК по закон, обнародван в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.
беше изразена изрична воля да не се обявява казуалната практика на
върховните съдилища за обвързваща, като тя има сериозен авторитет и следва
да се взема винаги предвид, но не и винаги да се прилага, както е и в случая.
Причината да не може сочената от адвоката на ищцата Наредба да се вземе
предвид като ориентир от настоящия съд е именно интерпертираният от
последните четири цитирани определения съдебен акт на Съда на
Европейския съюз – т. 3 от Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 Ем
акаунт БГ, която гласи, че при установен противоречащ на правилата на
конкуренцията, и по-специално чл. 101 ДФЕС, характер на наредба на
организация на адвокатите със задължително членство, тази наредба не може
да се прилага, дори и да отразява действителния размер на
възнагражденията, установил се на пазара. Това е така, защото актовете за
хоризонтално (между преки конкуренти) регулиране на задължителни цени,
представляват една от най-тежките форми на ограничаване на конкуренцията
и поради това съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС са обявени за нищожни, т.е. не
могат да имат никакъв правен ефект, защото действат антипазарно – именно
заради това и състав на Софийския районен съд е задал посочения по-горе
въпрос дали наредби на Висшия адвокатски съвет може да се ползват косвено,
като ориентир, и е получил категоричен отрицателен отговор (вж. т. 57 – 60 от
решението на СЕС). Именно поради това, дори указанията на ВКС да бяха
2
задължителни според националния процесуален закон, настоящият съдебен
състав е длъжен според Съда на Европейския съюз – т. 1 от Решение от
05.10.2010 г. по дело C-173/09 Елчинов, да не прилага подобни указания на
върховните национални съдилища, тъй като иначе пряко би нарушил даденото
от Съда на Европейския съюз тълкуване на правото на конкуренцията, като
така би отворил пътя на ответните страни да ангажират отговорността на
държавата за постановяване на съдебен акт, който противоречи на правото на
Съюза – вж. т. 1 от диспозитива на Решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01
Köbler. При това положение настоящият съдебен състав няма право да
разглежда никакви аргументи на страните за съответствие на адвокатските
възнаграждения с която и да е част от наредбите на Висшия адвокатски съвет
по въпроса.
По отношение на сравнението с държавната такса – действително
държавна такса се събира по всеки отделен иск, но следва да се има предвид,
че тя е такса не толкова за труда на съдията, който тъй или иначе се заплаща от
държавния бюджет, а за административните разходи за всяко отделно дело – за
изпращане на съобщения, материали за папки, време на съдебните служители,
които работят според броя на делата, а не толкова според сложността им и т.н.
Действително, адвокатският хонорар включва и канцеларски разходи, но
основно служи да покрие труда на адвоката. И доколкото един адвокат (както
в случая с ищцата) може да заведе поне 3 дела с искова молба, в която само
променя номерата на договорите за кредит и исканите суми, то не би следвало
съдът да може да се произнася по този начин. Поради това и разходите за
такси на съда и за хонорар на адвоката покриват различни по вид разходи и
сравняването им също няма фактическо основание – единствената връзка
между тези разходи е, че са обявени за разноски по съдебно дело от
законодателя (че и самият закон ги третира като различни разходи личи от
текста на чл. 78, ал. 1 ГПК, който говори за „такси, разноски в
производството“ и хонорар за един адвокат, като дава съвсем различна основа
на начина, по който се изчисляват вземанията за всеки от тези три елемента на
съдебните разноски на страната.
И накрая, по същество на преценката относно труда на адвоката на
ищцата – в решението си съдът никъде не е посочил, че такъв труд е малък по
обем, несъответен на сложността на делото или нещо подобно. Напротив,
приел е, че в случая се касае за форма на злоупотреба с процесуални права –
образуване на серия идентични дела, по които претенциите са много сходни и
исканията (текстът, написан от адвоката) са над 90 % идентични, но
същевременно по всяко дело се претендира отделен хонорар в пълен размер.
Поради това – „разрояването“ на сходна дейност в множество отделни дела,
съдът е приел присъждане на обективно нисък хонорар – за да бъде
прекратена тази практика на претоварване на съда с множество процеси.
Именно и затова е определен по-ниският хонорар. В противен случай съдът
действа напълно инфантилно и в разрез с икономическите и организационни
реалности, като открито насърчава адвокати да правят от претенции, които
могат да се разгледат в един процес, десетки отделни дела, за да си осигурят
по-голям хонорар, като правят мимикрия на огромен труд, а всъщност
3
попълват и изменят бланки. Именно затова и хонорарът е определен от
настоящия състав в нисък размер. Няма основания за изменението му.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищцата
М. А. Т. чрез адв. Е. И. за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 12674/30.06.2025 г.
по гр. дело № 61790/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4