РЕШЕНИЕ
№ 23400
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110136433 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и
уточнителна молба от 01.07.2025 г. срещу Н. Х. Н. и Т. Н. Н. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 18777/2025 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение, както следва:
- срещу Н. Х. Н. за ½ части от процесните задължения, а именно: главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в
размер на 2 048,60 BGN (двe хиляди четиридесет и осем лева и 60 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2023 г. до 26.03.2025 г. в размер на 321,32 BGN (триста двадесет и
един лева и 32 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г. в размер на 30,97 BGN (тридесет лева и
97 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 31.03.2025 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.03.2025 г. в размер на
7,57 BGN (седем лева и 57 стотинки), държавна такса в размер на 48,17 BGN
(четиридесет и осем лева и 17 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на
25,00 BGN (двадесет и пет лева);
- срещу Т. Н. Н. за ½ части от процесните задължения, а именно: главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в
размер на 2 048,60 BGN (двe хиляди четиридесет и осем лева и 60 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2023 г. до 26.03.2025 г. в размер на 321,32 BGN (триста двадесет и
един лева и 32 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г. в размер на 30,97 BGN (тридесет лева и
97 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 31.03.2025 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.03.2025 г. в размер на
7,57 BGN (седем лева и 57 стотинки), държавна такса в размер на 48,17 BGN
(четиридесет и осем лева и 17 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на
25,00 BGN (двадесет и пет лева);
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че искът е насочен
срещу ответницата Т. Н. Н. в качеството й на собственик на имота, а срещу ответника
Н. Х. Н. – в качеството му на вещен ползвател на имота. Поддържа, че съгласно
общите условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. .
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както
е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подадени отговори с идентично съдържание ответниците оспорват
претенциите за заплащане на обезщетение за забава върху двете главници – по
отношение на дяловото разпределение, тъй като кредиторът не е изпратил покана за
длъжника, а по отношение на забавата върху цената на доставена ТЕ – като
неоснователна. Признават факта на доставяна през процесния период ТЕ до процесния
имот за отопление и БГВ, както и коректното и фактуриране. Молят исковете за
мораторна лихва да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
С Определение № 41967/09.10.2025 г. съдът на основание чл. 227 ГПК е
конституирал на мястото на починалия след образуване на делото ответник Н. Х. Н.,
ЕГН: **********, поч. на 09.09.2025 г. неговите наследници: М. Г. Н. – Н., ЕГН
********** /съпруга/ и Т. Н. Н., ЕГН ********** /дъщеря/ за по ½ част от
претендираните в производството суми по отношение на техния наследодател Н. Х. Н.,
ЕГН: **********, в условията на разделна отговорност, съобразно молба с вх. №
325462/07.10.2025 г., депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
2
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 22.08.2025 г. и
обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси,
формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в
исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява,
че на 07.05.1992 г. собствеността върху процесния имот е придобита от лицата Н. Х. Н.
и Л Л В договора не е посочено някое от двете лица да е придобил по-голям дял от
имота, поради което следва да се приеме, че всеки от тях е придобил ½ ид. част от
същия.
Приет по делото е и нотариален акт, от който се установява, че на 24.06.1997 г. Н.
Х. Н. дарява притежаваната от него ½ част от процесния недвижим имот на неговата
дъщеря и ответницата по делото Т. Н. Н.. Видно е от нотарвещното право на ползване
върху имота пожизнено.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Ла,
издадено на 13.01.2022 г. от Столична община, район Младост, се установява, че след
3
смъртта й, същата е оставила един наследник по закон, а именно нейната дъщеря и
ответница по делото Т. Н. Н..
С оглед настъпилата в хода на процеса смърт на ответника Н. Х. Н., по делото е
изискано и приложено удостоверение за наследници на лицето, от което се установява,
че след смъртта му, настъпила на 09.09.2025 г., същият е оставил двама наследници по
закон, а именно М. Г. Н. – Н. – съпруга, както и неговата дъщеря и ответница по
делото Т. Н. Н., които с Определение № 41967/09.10.2025 г. на основание чл. 227 ГПК
са конституирани на мястото на починалия ответник.
С молба с вх. № 325462/07.10.2025 г. ищецът сочи, че квотите, които претендира
от всекиго от наследниците на починалото лице, са по ½ част. При това положение, и
като се има предвид, че дъщерята на починалия ответник - Т. Н. Н., е конституираната
като ответник по делото и на самостоятелно основание, то ищецът сочи, че
претендираните суми от всекиго от ответниците след смъртта на Н. Х. Н., са както
следва:
- исковете срещу Т. Н. Н. – за 3/4 част от процесните суми, а именно: 3072.90 лв. -
главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.03.2024 г., 481.97 лв. - лихва за периода
15.09.2023г. до 26.03.2025 г., а за дялово разпределение: 46.45 лв. - главница за
периода 01.05.2022 до 31.03.2024 г., 11.35 лв. - лихва за периода 16.07.2022 г. до
26.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници считано от 31.03.2025 г.
до окончателното погасяване;
- исковете срещу М Г. Н.-Н. - за 1/4 част от процесните суми, а именно: 1024.30
лв. - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.03.2024 г., 160.66 лв. - лихва за периода
15.09.2023г. до 26.03.2025г., а за дялово разпределение: 15.48 лв. - главница за периода
01.05.2022 г. - 31.03.2024 г., 3.78 лв. - лихва за периода 16.07.2022г. до 26.03.2025 г.
ведно със законните лихви върху двете главници считано от 31.03.2025 г. до
окончателното погасяване.
Съдът намира, че така посочените от ищеца наследствени квоти съответстват на
фактическото и правно положение по делото и по конкретно на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 ЗН. Ето защо може да се направи извод, че ответницата Т. Н. Н., в качеството й на
собственик на процесния имот, и ответницата М. Г. Н. – Н., в качеството й на законен
наследник на вещен ползвател на процесния имот в процесния период, отговарят за
задълженията в посочените по-горе части, респ. са потребители на топлинна енергия.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на
въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на
ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният
от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е
доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в
производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява
на претендираното от ищцовото дружество.
Изцяло основателна е претенцията и за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
4
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и
изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По
делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение.
Посочи се, че след смъртта на техния наследодател Н. Х. Н., ответницата Т. Н. Н.
отговаря за ¾ части от дълга за процесния период, а ответницата М. Г. Н. – Н. – за ¼
част от него. По делото са приети платежни нареждания за платени суми към
ответника след образуване на делото и от двете ответници, които не са оспорени от
ищцовото дружество.
Ответницата Т. Н. Н. е представила доказателство за платена главница за
топлинна енергия в размер на 1024,30 лева, както и за законна лихва върху сумата от
предявяването на исковата молба до погасяването й в размер на 81 лева /л. 105 и л.
106/. Представени освен това от ответницата са и платежни нареждания за сумата от
2048,60 лева платена главница за топлинна енергия, както и за законна лихва върху
сумата от предявяването на исковата молба до погасяването й в размер на 180 лева /л.
125 и л. 126/. Представено е освен това и доказателство за платена сума в размер на
46,45 лева, представляваща главница за дялово разпределение /л. 127/, както и за
законна лихва върху сумата в размер на 5,00 лева от предявяването на исковата молба
до погасяването /л. 128/. Налага се извод, че ответницата Т. Н. е погасила
задължението си към ответника в пълен размер за главница за топлинна енергия в
пълен размер от общо 3072,90 лева и за главница за дялово разпределение в размер на
46,45 лева. Видно от представените доказателства, същата е погасила и дължимата
законна лихва до момента на плащането.
Ответницата М. Г. Н. - Н. е представила доказателство за платена главница за
топлинна енергия в размер на 1024,30 лева, /л. 137/. Представено освен това от
ответницата е и платежно нареждане за сумата от 15,48 лева, представляваща главница
за дялово разпределение /л. 138/. Същата не е представила доказателство за платена
законна лихва върху двете главници до момента на плащането.
Във всички представени платежни нареждания ответниците са посочили кое
задължения погасяват със съответната сума, поради което следва да се приеме, че това
представлява тяхно заявление по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето защо, предявените
искове за главници за топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени поради настъпило пълно погасяване в хода на производството.
С оглед претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от подаването на исковата молба до погасяването и поради липса на
представени доказателства за погасяване на законната лихва т страна на ответницата
М. Г. Н. – Н., следва да бъде признато задължението й да заплати законна лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до извършеното погасяване на 03.12.2025 г. върху двете главници. На осн.
чл. 162 ГПК и изчислени съобразно онлайн калкулаторът, достъпен на адрес:
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html се налага извод, че дължимата законна
лихва върху главницата за топлинна енергия от подаването на заявление за издаване на
5
заповед за изпълнение на 31.03.2025 г. до датата на плащането 03.12.2025 г. е в размер
на 96,18 лева, а върху главницата за дялово разпределение за същия период размерът
на законната лихва възлиза на 1,45 лева. До тези размери следва да бъде установено
вземането на ищеца.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с
Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ, като същите са
публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. /с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150 ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл. 71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а съгласно ал. 2, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Следователно клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32,
ал. 3 от общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок
след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът
на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване
на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на
падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответникът е изпаднал в забава относно
задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след
издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2023 г., т. е. от
15.09.2023 г. и до посочената крайна дата той дължи обезщетение за забава върху
установения главен дълг.
Между страните е отделен като безспорен фактът на коректно изчисляване на
размера на лихвата за забава, поради което не е допуснато изготвянето на ССчЕ.
Общият размер на сумата, представляваща лихва за забава върху цената на доставена
топлинна енергия за процесната партида в процесния период, възлиза на 642,83 лева,
като ¾ части от тях се равняват на сумата от 481,97 лева, в какъвто размер следва да
бъде уважен искът срещу Т. Н. Н., и съответно ¼ част се равнява на сумата от 160,66
лева, в какъвто размер следва да бъде уважен искът срещу Марияна Г. Н.-Н..
6
Ответниците не са представили доказателства за погасяване на мораторната лихва
върху главниците за топлинна енергия, поради което предявените искове следва да
бъдат уважени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Т. Н. Н. следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 225,65 лева, пропорционално на уважените
спрямо нея искове и на платените суми след образуване на делото, включваща
държавна такса от 150,89 лева и юрисконсултско възнаграждение от 74,76 лева при
първоначално определен размер от 100 лева съобразно искането на ищеца с
депозирания списък по чл. 80 ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата М Г. Н. - Н. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество сумата от общо 150,91 лева, пропорционално на
уважените спрямо нея искове и на платените суми след образуване на делото,
включваща държавна такса от 125,99 лева и юрисконсултско възнаграждение от 24,92
лева при първоначално определен размер от 100 лева съобразно искането на ищеца с
депозирания списък по чл. 80 ГПК.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Т САК сумата от 1,26 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата Т. Н. Н.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете, при първоначално определено от
съда възнаграждение в размер на 400 лева.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Т. Н. Н. от САК сумата от 1,26 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата
М Г. Н. - Н., пропорционално на отхвърлената част от исковете, при първоначално
определено от съда възнаграждение в размер на 400 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответницата Т. Н. Н. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 109,41 лева, а ответницата Марияна Г. Н. - Н.
сумата от 36,47 лева, пропорционално на уважените спрямо всяка от тях искове и на
платените суми след образуване на делото, включваща държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съобразно издадената заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Т.
Н. Н., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
7
сумата от 481,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г.
до 26.03.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по: чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане за сумата от 3072,90 лева,
представляваща за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.03.2024
г.; за сумата от 46,45 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и иска
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 11,35 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 26.03.2025 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.04.2025 г. по ч. гр.
дело № 18777/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М Г. Н. – Н., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********: на осн. чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 96,18 лева, представляваща законна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.03.2025 г. до 03.12.2025
г., както и сумата от 1,45 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
възнаграждението за дялово разпределение за периода от 31.03.2025 г. до 03.12.2025 г.,
както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 160,66 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 26.03.2025
г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по: чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ за установяване на вземане за сумата от 1024,30 лева, представляваща за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.03.2024 г.; за сумата от 15,48 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземане за сумата от 3,78 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 26.03.2025
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 10.04.2025 г. по ч. гр. дело № 18777/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. Н., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 225,65 лева разноски в исковото производство и
сумата от 109,41 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете и на платените суми след образуване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М Г. Н. – Н., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 150,91 лева разноски в исковото
производство и сумата от 36,47 лева разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковете и на платените суми след образуване
на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Т, Тсумата от 1,26 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата Т. Н. Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Т. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. ,
8
сумата от 1,26 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата М Г. Н. – Н..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9