Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав в
закрито заседание на девети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Голакова частно гражданско дело № 6 591 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. №65140/17.05.2019г. от К.К.Д.
срещу разпределение от 02.04.2019г. постановено по изп. д. №20158380401716
по описа на ЧСИ с рег. №838.
Жалбоподателят – К.К.Д.
твърди, че в т. I не е
посочено описаните вземания за разноски по обезпечението и принудителното
изпълнение кой следва да получи сумите. Посочва, че в изпълнителното дело
жалбоподателят, който е взискател, не е внасял авансово никакви такси, поради
което счита, че неправилно в обжалваното разпределение не са включени такси за
ЧСИ. На 08.04.2019г. жалбоподателят е получил от ЧСИ уведомление за дължими
такси по ЗЧСИ в размер на 702 лв. Последният поддържа, че съгласно т. 11 от ТР
№2/2015г. ако взискателят не е внесъл авансово суми, то те се събират от
длъжника, поради което посочва, че тази сума следва да бъде включена в
разпределението. Моли да се отмени обжалваното
разпределение и да се постанови съдебно решение, с което сумата от 702 лв. се
включи в първия ред на разпределението на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Длъжникът – „Н.М.“
ЕООД не е депозирал становище по
подадената жалба, препис от която му е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК
на 30.04.2019г. /страница 578 от делото/.
Към делото са
приложени мотиви на ЧСИ, в които е посочено, че разноските, които са включени в
т. I са: необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ – запор
върху банкови сметки в „Ю.Б.“ АД, таксите по образуване на изпълнителното дело
и изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника и разноските за
възнаграждението на един адвокат, като сумата от 1 066 лв. е за
взискателя, както и са включени разноските по изготвяне, съобщаване и
предявяване на разпределението и сумата от 1 262, 10 лв. – която е
разпределена за присъдените публични задължения по чл. 458 от ГПК в полза на
държавата, съобразно постъпилото актуално удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки изх. №220371801235306 от 13.06.2018г. Посочва,
че след предявяване на разпределението е постъпило ново удостоверение за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки изх. №220371900892249 от
09.04.2019г., в което е вписано, че дружеството – длъжник няма задължения към
държавата, което представлява нов факт и сумите, заделени за този взискател
следва да бъдат разпределени на жалбоподателя.
Съдът, след като
се запозна с документите по изпълнителното делото и към възражението на
взискателя, приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът като взе
предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице, което има това право и в
законоустановения срок счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
На 25.02.2015г. е
подадена молба до ЧСИ с рег. №838 от К.К.Д. с искане да бъде образувано изп.
дело срещу „Н.М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2015г.,
издаден от САС по гр. д. №1 701/2014г., като е направено и искане за налагане
на запори по банковите сметки на длъжника в девет банки и се претендират
направените от кредитора разноски за производството.
С разпореждане от
25.02.2015г. /стр. 5 от делото/ е образувано изп. д. №20158380401716,
определено е адвокатски възнаграждение за водене на изпълнителното дело в
размер на 1 000 лв., разпоредено е изпращане на призовка за доброволно
изпълнение и налагане на запори по посочените банкови сметки, както и са
начислени авансови такси в размер на 186 лв.
На страница 19 от
изпълнителното дело е представен банков превод за сумата от 247, 60 лв., която
е преведена на частния съдебен изпълнител от длъжника на 27.02.2015г.
На страница 229 от
изпълнителното дело е представен банков превод за сумата от 2 399, 21 лв.,
която е преведена на частния съдебен изпълнител от длъжника на 18.06.2018г.
С молба от
18.03.2019г. вх. №14066 /стр. 555 от делото/ кредиторът е поискал
изпълнителното дело да бъде предадено на ЧСИС.Я.за продължаване на производството,
като изрично е посочено, че по делото има постъпила сума.
На 02.04.2019г. е
издаден обжалвания акт – разпределение на постъпила сума от „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в
размер на 2 646, 81 лв.
На 05.04.2019г. е
връчен на кредитора препис от обжалвания акт.
На 05.04.2019г. е
издадено уведомление до кредитора К.К.Д. изх. №36939 за дължими такси по ЗЧСИ в
общ размер на 702 лв. и сума в размер на 19 лв., представляваща такса по т. 31
от ТТР на ЗЧСИ, което е връчено на последния на 08.04.2019г. Относно сумата от
702 лв. е издадена проформа фактура от ЧСИ на 05.04.2019г. с получател –
жалбоподателя /стр. 582 от делото/.
На 09.04.2019г. е
постъпил по делото описания в мотивите на ЧСИ документ от НАП /стр. 572 от
делото/.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
На 18.03.2019г. с
подаване на молбата за прехвърляне на делото на друг съдебен изпълнител, който
е посочен, е десезиран настоящия към този момент съдебен изпълнител, при когото
е образувано първоначално изпълнителното производство. Съгласно чл. 427, ал. 5
от ГПК в този случай изпълнителните действия извършени до подаване на молбата
се запазват, а ако има внесени авансово такси от взискателя по изпълнителното
дело за поискани изпълнителни действия, които не са извършени, се превеждат по
сметка на съдебния изпълнител, на който делото е препратено. С оглед на
изложеното настоящия съдебен състав приема, че след датата на подаване на
молбата, съдържаща искане на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК изпълнителното
производство да бъде продължено от друг съдебен изпълнител, независимо, че има
постъпили суми от извършените до момента изпълнителни действия от първоначално
сезирания съдебен изпълнител /първата сума е постъпила през 2015г., а втората –
2018г. както е посочено по-горе в мотивите/, последният не е компетентен да
извърши тяхното разпределение и следва това да бъде извършено от избрания
съдебен изпълнител от взискателя в подадената молба след получаване на
изпълнителното производство. Този извод не се променя от обстоятелството дали
до този момент са събрани от взискателя дължимите авансово такси или не от
първоначално сезирания съдебен изпълнител. Съгласно т. 11 от Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. постановено по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато не
са заплатени авансово дължимите такси и разноски по изпълнението от взискателя
/какъвто е разглеждания случай/ съдебният изпълнител разполага със следните
възможности: да събере тези такси от длъжника на основание чл. 79, ал. 2 от ГПК
или да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
взискателя. В настоящия случай доколкото съдебния изпълнител вече е десезиран,
то той разполага само с посочената втора възможност.
При така
изложените мотиви настоящия съдебен състав приема, че обжалваното разпределение
е незаконосъобразно, тъй като е извършено след като съдебния изпълнител е бил
десезиран от взискателя и на това основание следва да бъде отменено.
Относно разноските за настоящото производство
Взискателят не е
претендирал разноски за настоящото производството.
С тези мотиви
настоящият съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разпределение от 02.04.2019г.
постановено по изп. д. №20158380401716 по описа на ЧСИ с рег. №838.
Решението може да
бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от получаване на съобщението от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.