Решение по дело №155/2023 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 61
Дата: 16 април 2023 г. (в сила от 18 април 2023 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20235610200155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. гр. Димитровград, 16.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Ст. Маринов
при участието на секретаря Пламена Ст. ДЯ.а
като разгледа докладваното от И. Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20235610200155 по опИ. за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя Г. Е. Т. – роден на **, живущ в гр.**,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан,
трудово зает, ЕГН **********,

за ВИНОВЕН в това, че:

На 15.04.2023г. около 16,20 часа, на първокласен път І-5 Е-85,
км.280+000м – до автокъща „Брат Ауто“ след изхода на гр.Димитровград в
посока към гр.Хасково, извършил непристойна проява, изразена в показване
на неприличен жест със среден пръст на ръката срещу полицейските
служители Л. Д., Р. И. и Я. Я. от РУ-МВР-Димитровград, след което е изрекъл
думата „нещастник“ по адрес на полицейския служител Л. Д., с което е
нарушил обществения ред и спокойствие –
- дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, поради което и на
основание чл.6 и чл.1, ал.2 от УБДХ му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
1
НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 500 (петстотин) лева.


Решението може да бъде обжалвано в 24-часов срок считано от
днес, 11,45ч., пред Окръжен Съд-Хасково.

В случай на обжалване на решението, насрочва съдебно заседание
пред Окръжен Съд-Хасково на 20.04.2023г.- 14,00часа.

Препис от решението да се изпрати за сведение на РУ-МВР-
Димитровград.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение №61 - произнесено по НАХД №155/2023г.
по описа на Районен Съд- Димитровград

Производство е по реда на чл.4 от УБДХ .
Внесена е преписка от началника на РУ-МВР-Димитровград – за
решаване въпроса за отговорността на **** от гр.Димитровград- във връзка
със съставен му акт за извършено дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от
УБДХ.
Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград – уведомени по
надлежния ред – не изпращат представител в съдебно заседание и не взема
становище по така направеното искане по реда на УБДХ.
Нарушителят– осигурен от органите на полицията, се явява лично и с
упълномощен защитник.
Нарушителят ** като цяло отрича изнесената в акта за констатиране на
дребно хулиганство фактическа обстановка, като заявява, че имали спор със
жената, с която съжителства, отправените знаци и реплики били към нея, не
към полицейските служители. Счита, че не следва да понася някое от
предвидените в указа наказания.
Упълномощеният защитник на нарушителя заявява, че нарушението не било
установено по безспорен начин, не били налице надлежни доказателства, като
пледира за оправдаването му.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Преписката по образуваното пред Районен Съд–Димитровград съдебно
производство, е внесена в рамките на срока по чл.3, ал.1 от УБДХ, в този
смисъл внесеното искане е допустимо и следва да бъде разгледано.
По основателността й, съдът съобрази следното:
На 15.04.2023г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград-
***, били с два служебни автомобила на първокласен път I-5, Е-85,
км.280+000м – на изхода на гр.Димитровград в посока към гр.Хасково, до
автокъща „**“. Там извършвали контрол над движението по пътя МПС,
когато към 16,20ч. в колона от автомобили, същите забелязали, че от
преминаващ покрай тях лек автомобил „Фолксваген Пасат“ със старозагорска
регистрация, пътуващият до шофьора им показва неприличен жест – със
среден пръст на ръката. Св.*** заедно със св.*** се качили в единият
патрулен автомобил и последвали автомобила от който им бил показан
неприличният знак, като на локалното платно на Автомагистрала „Марица"
подали светлинен и звуков сигнал, след което той спрял. При проверката
установили, че водач на автомобила е *** от гр.Димитровград, а пътник в
1
автомобила на предната дясна седалка- настоящият нарушител ****. В хода
на проверката ** започнал да спори с проверяващите, като нарекъл
полицейският служител ** „нещастник" пред колегата му ***. Така ** бил
задържан по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР за срок до 24 часа, като му бил съставен
акт по УБДХ.
Горната фактическа обстановка установяват събраните в хода на делото
гласни доказателства, посредством разпита на актосъставителя **, на
свидетелите ***, **, които са последователни, непротиворечиви и
еднопосочни, както и от показанията на воденият като свидетел от
нарушителя ***, от обясненията на нарушителя ** **.
Полицейските служители са категорични в своите показания, че
бидейки на описаното място, не са имали намерение да спират автомобила, в
който е пътувал нарушителят **, но преминавайки покрай тях, те ясно са
видели как **, стоящ на предната дясна седалка на този автомобил, с дясната
си ръка, през стъклото на предната дясна врата им показва неприличен жест
със среден пръст. Категорични са, че е гледал именно към тях-
унифорчмените полицейски служители, а и заявяват, че наоколо е нямало
други хора. В последствие при достигането на автомобила и извършването на
проверка, заявяват, че нарушителят ** се е държал арогантно и е нарекъл
именно актосъст.** „нещастник“. Не са налице съмнения или неточности в
показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители. Не са налице
и разминавания относно възприетият жест с ръката, който им е показан, нито
пък отправената дума и то точно към **. Показанията на тези свидетели-
полицейски служители, съдът възприе и кредитира като правдиви, доколкото
са изказани от длъжностни лица, в рамките на техните служебни задължения
и правомощия, без да са налице обстоятелства, говорещи за заинтересованост
или предубеденост. Наред с това, тези показания са последователни,
безпротиворечиви и логични.
Съдът възприе единствено като защитна теза твърденията на
нарушителя, че е показвал знака със среден пръст на жената, с която
съжителства и би могло да е произнесъл думата „нещастник“ но, тя не била
по адрес на полицейския служител. За отправения жест със среден пръст към
водача на автомобила- св.** обаче, дори самата тя не съобщава. В същото
време полицейските служители заявяват ясно, че жестът е отправен през
страничното на автомобила стъкло- това на предната дясна врата и то докато
** е гледал към тях. В последствие са категорични, че ** е употребил думата
„нещастник“ именно по адрес на св.***. Допусната като свидетел ** обаче не
си спомня нито за жест, нито за оправена реплика към полицейския служигел
от страна на наруш.**. Като цяло нейните показания акцентират върху
множество странични и ирелевантни обстоятелства, като за съществените
такива, няма конкретни сведения и данни. Поради което Съдът възприе
показанията на този свидетел единствено като опит да се помогне на
нарушителя **, но не и като правдиви.
2
Тъй като не се събраха каквито и да било други доказателства, които да
подкрепят обясненията на нарушителя, а е налице и противоречие на същите
с показанията на полицейските служители, то съдът не възприе така заявеното
от ** за достоверно.
Като цяло описаната по-горе фактическа обстановка се установи и доказа от
събраните и кредитирани като обективни по делото доказателства, с
изключение на обясненията на нарушителя и на показанията на св.** - които
очевидно са заинтересувани от изхода на делото.
Кредитираните като достоверни събрани доказателства, са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което и съдът въз
основа на тях възприе фактическата обстановка. Безспорно се установи, че
нарушителят, на процесната дата и място е извършил непристойна проява,
изразена в показване на неприличен жест със среден пръст на ръката срещу
полицейските служители **, *** и **, след което ** изрича думата
„нещастник" по отношение на **.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намери,
че извършеното от страна на нарушителя деяние, макар и отличаващо се със
своята противоправност, не осъществява признаците на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК, поради сравнително ниската си степен на обществена
опасност и съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от УБДХ, като
следва този нарушител да бъде санкциониран с административно наказание.
Очевидно е, че показването на жест със среден пръст на ръката е непристойна
проява, доколкото значението на този жест в обществото е свързан с
негативно отношение, презрение, обида. В случая този жест е бил направен
към полицейските служители без причина. По същият начин е изречена и
думата „нещастник“ спрямо св.**, която дума отново носи негативно
отношение, обида в общоприетия смисъл. По този начин наруш.** е
осъществил състава на нарушение- хулиганска проява, съобразно УБДХ.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на нарушителя, съдът взе предвид липсата на каквато и да било
причина за отправеня жест, наличието на множество униформени полицаи на
това място при показване на жеста, демонстрираното неуважение към
полицейските служители.
Описаното в настоящият случай поведение на нарушителя изцяло се
субсумира със състава на административно нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ.
С поведението си ** е показал явно незачитане на обществения ред и законите
в страната ни. Това му поведение единствено с оглед на по-ниската степен на
обществена опасност представлява грубо нарушение по смисъла на чл.1 от
УБДХ, а не съставлява престъпление по чл.325 от НК.
Преценявайки горните обстоятелства съдът намери, че не следва да се
постига нежелан ефект от наложеното наказание, което излиза извън обхвата
на обществената опасност на деянието и на дееца на конкретното нарушение.
Поради което прецени, че наказанието следва да е в по-лекия предвиден вид-
3
а именно “Глоба“.
По отношение на размера на наказанията и нарушителя, съдът намира, че
предвид наличието на немалко отегчаващи отговорността обстоятелства, при
преценка на обществената опасност на деянието и на самия извършител,
следва този размер да е в максималния предвиден, а именно в размер на по
500 (петстотин) лева.
Съдът намира, че така наложеното наказание би оказало по отношение
на конкретния нарушител превантивно въздействие, а в същото време би се
изпълнила и генералната превенция на закона.

Водим от горното, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни