№ 218
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100506829 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 02947 от 19.04.2021 г. по описа на ЧСИ Г.К.,
подадена от “ЗАД “А.”АД, чрез юрисконсулт В.К. – длъжник по изпълнително дело №
20219240400219 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.К., рег. № 924 при
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ К. да намали
разноските по изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 01.04.2021 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ К. неправилно е изчислил размера на
законната лихва върху главницата по изпълнителния лист, тъй като не бил спазил
разпоредбите на чл. 6, вр. с § 52 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13.03.2020 г.
(ЗМДВИП.) Жалбоподателят поддържа, в тази връзка, че като частноправен субект
застрахователното дружество не дължало лихва за периода, определен от специалния
ЗМДВИП. На следващо място, жалбоподателят изтъква доводи, че размерът на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК. Сочи, че се дължи хонорар от 200.00 лева - единствено за подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по - нататък Наредба № 1
от 09.07.2004 г.). Поддържа, че неправилно е изчислен и размера на пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се намалят сочените
1
разноски и лихва по изпълнителното дело. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Взискателят И.Я.Д., чрез пълномощник – адвокат Р.М. от АК – София, е взела
становище в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК по така подадената от длъжника жалба. Оспорва
същата изцяло с доводи за нейната неоснователност. Не претендира присъждане на
разноски.
ЧСИ Г.К. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
– длъжникът по изпълнението, насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително
действие, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По отношение на оплакванията за неправилно приложение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. спрямо акцесорното вземане на взискателя за лихва, съдът не
дължи произнасяне, доколкото не се касае за обжалваемо действие на съдебния изпълнител,
по смисъла на чл. 435 ГПК.
Разгледана по същество жалбата относно размера на приетия по делото
адвокатски хонорар и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е основателна.
Изпълнителното дело № 20219240400219 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано по
молба на взискателя И.Я.Д., подадена чрез пълномощник – адвокат Р.М., въз основа на
изпълнителен лист, издаден срещу длъжника “ЗАД “А.”АД за следните суми: сумата от
80 000.00 лева главница, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
01.11.2016 г. до окончателното изплащане. В молбата е направено искане за налагане на
запори на всички сметки във всички банки на длъжника и налагане запор на вземанията на
дружеството спрямо трети лица – негови контрагенти, като и искане за събиране на разноски
в полза на взискателя за адвокатски хонорар. Към молбата са представени пълномощно и
договор за правна защита и съдействие (л. 5 и л. 6 от изп. дело), от които е видно, че адвокат
М. представлява взискателя безплатно – на основание чл. 38 ЗАдв. Приложено е и копие на
удостоверение от НАП, че адвокат Р.М. е регистрирана по ДДС. Тук е мястото да се посочи,
че съдът извърши служебно справка в електронния публичен регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК
на лицата, регистрирани по ЗДДС при Национална агенция по приходите и констатира, че
адвокат М. не е дерегистрирана, включително и към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт.
С Постановление за разноски от 15.03.2021 г., ЧСИ е определил такси по т. 1, т. 5 и т.
2
26 ТТРЗЧСИ, като пропорционалата такса възлиза на сумата от 6 695.71 лева, с ДДС, и е
била изчислена въз основа на материален интерес от 117 987.79 лева. Приет бил за събиране
и адвокатски хонорар в размер на 2 543.34 лева, с ДДС.
В поканата за доброволно изпълнение законната лихва върху главницата от 80 000.00
лева е изчислена от ЧСИ К. към 29.03.2021 г. в размер на 35 755.56 лева. Следователно
материалният интерес по изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя И.Д., е в
общ размер на сумата от 115 755.56 лева.
Жалбоподателят е подал възражение на 24.03.2021 г., с което е оспорил размера на
лихвата за забава, размера на адвокатския хонорар, като прекомерен, и размера на таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
ЧСИ Г.К. е оставил без уважение възражението, като отказал да намали лихвата и
разноските с обжалваното разпореждане от 01.04.2021 г., съобщено на длъжника на
05.04.2021 г.
При тази фактическа установеност се налага извода, че единствените усилия на
представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, част от съдържанието на която и без да съставлява отделно действие
по защита, е посочването на способ за принудително изпълнение (в случая запор). От
материалите по изпълнителното дело се установи, че вземанията по изпълнителния лист са
заплатени на 23.04.2021 г. (съгласно отбелязаното на гърба на изпълнителния лист), предвид
което не се е налагало извършването на други действия от пълномощника на взискателя,
извън подаването на молбата по чл. 426 ГПК. Ето защо настоящият състав на съда приема,
че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не
са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи, че с нормата на чл. 36,
ал. 2 ЗАдв. е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован.
Последното означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и
справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени
процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н. Ето защо
приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в размер
на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, върху която
сума следва да се начисли и дължимият ДДС (в размер на 40.00 лева), предвид доказаната
регистрация на адвокат М. по ЗДДС.
Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение,
включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай
сумите по изпълнителния лист - главница и обезщетение за забавеното й плащане в размер
3
на законната лихва, считано от 01.11.2016 г., възлизат на общата сума от 115 755.56 лева, а
не както неправилно е съобразен от ЧСИ К. материален интерес от 117 987.79 лева.
Съгласно т. 26, б.“е“ ТТРЗЧСИ при материален интерес над 100 000.00 лева - размерът на
пропорционалната такса е 5 220.00 лева + 2 на сто за горницата над 100 000.00 лева. В
конкретния случай размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, б.“е“
ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 5 535.11 лева, върху която следва да се начисли 20% ДДС и
като краен размер дължимата пропорционална такса по изпълнителното дело възлиза на
сумата 6642.13 лева, с ДДС, а не в размер на 6 695.71 лева, както е изчислено с 53.58 лева
повече от ЧСИ.
По изложените съображения обжалваният отказ на ЧСИ Г.К. относно разноските,
обективиран в разпореждане от 01.04.2021 г., се явява неправилен и следва да бъде
отменен, като се намалят разноските и таксите, както следва: адвокатското възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв. на адвокат Р.И. М. (пълномощник на взискателя И.Я.Д.) - до размера на
сумата 240.00 лева, с ДДС, и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на
сумата 6 642.13 лева.
По разноските за настоящото производство.
Искането на жалбоподателя “ЗАД “А.“АД за присъждане на разноски за настоящото
производство е неоснователно, независимо от изхода на делото по жалбата.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението,
спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е
по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, обективиран в разпореждане от 01.04.2021 г. по изпълнително дело №
20219240400219, като вместо него ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение и таксите по изпълнително дело №
20219240400219 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, както следва: адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на
адвокат Р.И. М. (пълномощник на взискателя И.Я.Д.) - до размера на сумата 240.00 лева, с
ДДС, и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата 6 642.13
4
лева, с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “ЗАД “А.”АД, ЕИК ****, за присъждане на
разноски за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5