МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260012

 по НОХД № 2209/2019 год.  по описа на РС – В. Търново.

 

          Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу Б.Х.Б. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес и адрес за призоваване гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе“ № 5, българин, български гражданин, с основно образование, работи, неженен, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: **********, затова, че на 08.05.2017 год. в гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе“ № 5, като нанесъл побой на Н.Б.Х. на 10 години, умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота поради причинената закрита черепно-мозъчна травма, като телесната повреда е причинена на малолетно лице - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК.

          По делото е постъпила писмена молба от адв. В.М. от ВТАК в качеството й на повереник на малолетния пострадал Н.Б.Х. с ЕГН **********, с която е предявен от името на Н.Б.Х. граждански иск срещу подсъдимия Б.Х.Б. в размер на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на извършеното от Б. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

          По делото е постъпила и писмена молба от адв. В.М. от ВТАК в качеството й на повереник на малолетния пострадал Н.Б.Х. с ЕГН **********, с която се моли на основание чл. 76 от НПК пострадалия Н.Б.Х. с ЕГН ********** да бъде конституиран и в качеството му на частен обвинител.

          Съдът, след като се запозна със становищата на страните и след като разгледа така предявения граждански иск, намери, че молбата е подадена своевременно от активно легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 84 и сл. от НПК, както и на изискванията на ГПК. Поради това съдът намери, че молбата следва да бъде уважена поради и с протоколно определение от 22.01.2020 год. в разпоредително заседание прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на предявения от пострадалия Н.Б.Х. граждански иск срещу подсъдимия Б.Х.Б. в размер на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на малолетния Н.  Х. неимуществени вреди в резултат на деянието, описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 08.05.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Със същото определение съдът конституира пострадалия Н.Б.Х. в качеството му на граждански ищец, както и в качеството му на частен обвинител.

          В съдебно заседание представителя на прокуратурата счита обвинението срещу подсъдимия Б. за доказано по безспорен и категоричен начин, като излага доводи в тази насока. Моли съда да го признае за виновен по повдигнатото с обвинителния акт обвинение, поради което и с оглед поведението на подсъдимия, предлага на съда да наложи на същия наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от четири години. По отношение на предявения граждански иск представителя на прокуратурата считам, че същия следва да се уважи като компенсация на неимуществените вреди на пострадалия Н.Х. в пълния му размер, ведно със законната лихва.

          В съдебно заседание процесуалния представител на малолетния граждански ищец и частен обвинител, счита, че обвинението срещу подсъдимия Б. е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна и моли съда да го признае за виновен, като го осъди и му наложи наказание лишаване от свобода в размера, посочен от прокуратурата, което да бъде отложено с оглед на това, че детето няма други много алтернативи пред себе си, фактът, че другият родител е дезинтересиран от него. По отношение на гражданския иск адв. М. счита, че същия е доказан напълно по основание и размер, като моли същия да бъде уважен изцяло. Излага доводи в тази насока.

          Защитника на подсъдимия - адв. К.М. от ВТАК, счита, че обвинението срещу неговия подзащитен не е доказано по безспорен и категоричен начин както изисква закона. Същия моля да приеме доводите на защитата и да оправдае неговия подзащитен, тъй като обвинението според него не се е доказало нито от обективна като авторство, а оттам и като субективна страна. Излага подробни доводи в тази насока.

          Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, но категорично отрича да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Твърди, че е невинен и не е удрял и посягал по никакъв начин на сина си, а сина му сепе ударил сам, като е паднал от стола. Моли да бъде оправдан.

          Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

          Подсъдимият Б.Х.Б. е баща на малолетния пострадал Н.Б.Х., който е роден на *** година. Същия е осъждан в миналото, но е реабилитиран по право за извършени кражби, противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и противозаконно увреждане на чужда вещ. Завършил е основно образование. През 2000 год. подсъдимия заживял на съпружески начала с майката на Н. - Ц.К.С., когато тя била на 17 години. Имали още един син, който починал от тежко заболяване, когато С. била бременна с Н.. Подсъдимия и С. живеели в дома на дядо й в с. П., като Б. често злоупотребявал с алкохол, при което проявявал агресия както срещу С., така и срещу малкия Н.. С. живеела в страх и започнала да търси начин да се спаси с детето, но разбрала, че не може да го изведе без разрешение на подсъдимия, при което в началото на м. януари 2010 год., тайно от всички, след като оставила детето в детската градина, заминала за Германия. Б. бил агресивен и налитал на бой не само на жена си. Чичо й - св. С.Н.Н., който живеел в пристройка в същия имот, чувал виковете на племенницата си „Не ме бий, не ме удряй“. Разказва как подсъдимия една вечер, когато Н. бил прибрал детето при себе си да гледа телевизия, детето закачило крака на чичото като минавало и Б. му ударил силен шамар, от който детето паднало на леглото.

          Тъй като от 2006 год. подсъдимия работел в „Хат Херман - Автотехника“ ООД - гр. Велико Търново, и постепенно станал ценен специалист по ауспуси, когато малолетния пострадал Н.Х. щял да започва училище, подсъдимия Б. помолил работодателя си - св. Д.П.Ч. да ги приюти да живеят в сервиза, за да не пътуват от с. П.. Приготвили една стая в южната част на цеха като ползвали общата кухня, баня и тоалетна на цеха в гр. Велико Търново, на ул. „Беляковско шосе“ № 5 - срещу гробищния парк на града. Подът в кухнята бил циментов, а в стаята бил положен ламинат.

          През 2012 год. подсъдимия Б. се запознал със св. В.И.Т. след смъртта на мъжа й. След няколко срещи, тя се опитала да прекрати връзката, защото Б. започнал да я заплашва. На няколко пъти й посягал. Винаги причината била, че не искала да бъде с него. Нанесъл й побой, когато завела Н. при свои приятели - зъболекари, а той решил че не са подходящи. Заплашил я с убийство. Тя се страхувала непрестанно от него, но не можела да се отърве. Обмисляла да замине за чужбина. Поддържала с него сексуални контакти и посещавала мястото, където живее, за да помага в домакинството и се грижи за детето, към което силно се привързала. Помагала му да си подготвя уроците по някои предмети.

          Подсъдимия Б. продължил да пие (предимно бира), като гледал да е след работно време и в почивните дни, играел хазарт, крещял, обиждал, унижавал и посягал на детето си Н.. Намирал причини да вика, да се кара, заяждал с детето по най-дребни поводи. Детето по-трудно се справяло в училище, като споделяло за проблеми с баща си, но той му се карал. Когато пиел, Б. ставал особено избухлив и агресивен, което водело до конфликти, включително с полицейските служители. Поради този начин на живот на бащата, детето било настанено в Дом „Пеню и Мария Велкови“. б

          На 08.05.2017 год. през денят подсъдимия Б. завел детето и му купил маратонки. Н. много се радвал. Около обяд баща му го изпратил да си учи уроците, след което употребил алкохол - бира. По-късно се прибрал в къщи. Там дошла и св. В.Т., която донесла продукти и приготвила вечеря.

          След посещение на тоалетна Малолетния Н. попитал баща си може ли да вземе тоалетна хартия, последвала караница, като подсъдимия се карал на Н., че тоалетна хартия ползват само жените, а мъжете се миели. После детето се прибрало в стаята, бащата влязъл след него. През това време св. Т. отишла да мие чиниите, като едната врата, която е към помещението с масата, била отворена. От помещението, което е като баня, има друга врата, през която се влиза в коридорче, а от това коридорче се влиза в стаята където спели Б. и Н.. Вратата към коридора към стаята (спалня) била затворена. Т. измила съдовете за около няколко минути и се върнала в помещението с масата. Когато се връщала, чула Н. да казва: "Тате, не ме бий, аз ще слушам.", като гласът му се чувал от спалнята и звучал като уплашен. Т. не чула никакви думи от страна на подсъдимия или викове, не чула и шум. В помещението с масата нямало никой. Като чула Н., св. Т. тръгнала към спалнята, но вратата била заключена. Като видяла, че вратата е заключена, тя се върнала и седнала на масата. Нямала спомен друг път вратата към спалнята да е била заключена. След малко подсъдимия се върнал в помещението с масата, но без сина си. Тъй като известно време Н. не идвал, Т. отишла да го търси, но не го намерила в спалнята. Започнала да го търси, но не го намерила в целия сервиз. Минал час и половина в търсене и започнало да се стъмва. Т. се върнала при подсъдимия и  му казала, че Н. го няма, но той не реагирал.

          След малко телефона на подсъдимия позвънил и същия говорил с някого, след което подал телефона на Т.. Малолетния Н. й се обадил от телефона на подсъдимия, който го назидавал: „Кажи й къде се намираш ти сега и какво си казал на тия хора“. Детето обяснило, че е на големия магазин „Пени маркет“, че било разказало на някакви хора, че баща му го бил и изгонил от къщи. Т. била убедена, че казва истината след това, което чула лично и предвид обичайното поведение на Б..

          След като се прибрали, подсъдимия седнал в кухнята отново да пие бира и да крещи на детето защо било излъгало, че го бил изгонил от къщи. Детето заучено отговаряло „Защото съм идиот и съм глупав като майка си“. Подсъдимия все повече се разярявал и крещял. Т. не издържала на това изстъпление и отишла да налее вода от банята. Когато Т. излязла, Б. станал хванал детето за дрехите, вдигнал го и със сила го хвърлил на единия пластмасов стол, от страната на шкафа. Детето паднало със стола и си ударило главата отзад. Шумът от падащите предмети възприела Т. и хукнала веднага към кухнята. Детето вече успяло да се изправи, пропълзяло под масата като се молело на баща си да не го бие. Столът и газовата бутилка останали съборени. Б. продължил да крещи. Детето повтаряло едно и също „Искам да кажа нещо. Аз ще слушам. Аз ще слушам!“. Обвиняемият продължил да вика, че това го слушал постоянно и само Валя го спасявала от бой. Бащата тогава изкрещял да скача през прозореца. Детето послушно се качило на масите и през средното отваряемо крило се спуснало с краката напред от външната страна на прозореца като останало покорно да виси там като се държало за перваза. Бащата отишъл до тоалетната. През това време пострадалото дете се оплаквало, че го боли главата и жално попитало „Вале, той защо го прави това?!“ Когато се върнал Б., пак се развикал „Ти още ли си тук“ и със сила затръшнал отворения прозорец. Детето се пуснало, за да не му удари ръцете и скочило на земята. Подсъдимия забранил на Т. да излиза след детето с твърдението, че полицията ще му го доведе след десет минути. Т. се страхувала от обвиняемия и не посмяла да излезе. Той спокойно продължил да си пие бирата.

          Когато скочил от прозореца, Н. изпитвал вече силна болка в главата от получените травми, вкл. черепно-мозъчна травма. Бил по чорапи. Плачел от ужас, болка и обида. Успял да стигне до шосето срещу гробищния парк и застанал на платното. В този момент към него приближил л. а. „Опел Зафира“ с peг. № ВТ 2511 ВС, в който пътували свидетелите И.Н.Н. и Е.И.Н.. Било около 20,30 часа. Според тях детето плачело много силно, било в истерия и крещяло за помощ. Искало да го вземат - направо се хвърлило към предната врата на автомобила. Попитали защо плаче, а детето отговорило, че баща му го набил. На въпроса какво е направило, за да го набие, пострадалият отвърнал, че нищо не бил направил, не знаел, не помнел. Когато Н. го помилвала по главата, усетила голяма подутина по лявата страна на темето. Когато го откарали в полицията, видели, че детето започнало да залита на няколко пъти. Веднага пристигнал екип от Спешна помощ. През цялото време момчето повтаряло, че силно го боли глава. Казвало, че не помнело какво е станало. Разказвало, че баща му го набил заради някаква тоалетна хартия. Хвърлил го на земята. През деня ходили за обувки, а вечерта го набил. В управлението била извикана и св. Г.Д.М. ***. Когато влязла, разпознала детето. Като го видяла с рана по челото, по чорапи, по тениска с къс ръкав, го попитала какво се е случило. Отговорило кратко „Татко ме наби“. При опита й да разбере от него как е станало това, детето започнало да заваля думите и да говори несвързано. Лекарката от екипа заявила, че незабавно следва да го откарат в болницата, защото се притеснява от състоянието му. На лекарката в Спешното отделение казал, че баща му го бил. М. го питала как е станало това. Детето успяло да разкаже, че баща му бил пиян и причината за побоя била тоалетната хартия, която детето търсело. Първо го изгонил извън помещението, в което живеят. После го прибрал. Нямало спомен дали тогава го е удрял или когато се прибрали в помещението. Вдигнал го над главата си и го хвърлил на земята. Не помни какво се случило, а само че някакви хора го взели и го закарали в полицията. М. видяла ожулено по челото, корема и лявото рамо. Изпитвало силна болка, когато му махали дрехите. Взели му кръв и направили скенер. Докато чакали резултатите детето повърнало. Изпратили го на ехограф. След като било констатирано счупване на черепа, детето било настанено в НХО с опасност за живота.

          Междувременно с. Т. се обадила на тел. 112 з да съобщи за липсата на детето, но оттам била уведомена, че Н. е приет в болницата. Тогава Т. и подсъдимия отишли до МОБАЛ - В. Търново, като след това Б. бил отведен в РУ - В. Търново и задържан.

          В хода на съдебното следствие след изслушване на вещото лице, което е изготвило заключение по назначената на ДП съдебно медицинска експертиза, прието от съда за пълно, компетентно и вярно, се установи, че при инцидента на 08.05.2017 год. малолетния Н.Б.Х. е получил: закрита черепно-мозъчна травма, кръвонасядания по челото и главата, счупване на лява теменна кост, количествена и качествена промяна на съзнанието (общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика), липса на спомен за станалото, кръвонасядане по лява предмишница, кръвонасядане по гърба в областта на мялата лопатка. Вещото лице е категорично, че описаните травматични увреждания по разположение и вид в областта на главата и гърба са в резултат от удари с или върху твърд предмет със широка повърхност и е възможно да бъдат получени по начин описан от пострадалия - хвърляне и падане върху твърд терен. Травмата на челото е в резултат от удар с или върху твърд предмет с ограничена повърхност, какъвто е човешкия юмрук или стъпало на крак.

          Вещото лице дава заключение, че черепно-мозъчната травма е причинила на малолетния Н.Х. разстройство на здравето, временно опасно за живота със срок на лечение и възстановяване в границите на три месеца при нормално протичащ оздравителен процес. Останалите травми са причинили на Х. болки и страдания за около 12 дни.

          Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите Г.Д.М., Д.С.С., Д.И., В.И.Т., Д.П.Ч.,  И.Н.Н., Г.Н.Б., Е.И.Н., И.Н.А., К.С.А., С.Н.Н., от заключението на съдебномедицинската експертиза, заключенията на съдебно психолого-психиатрични експертизи назначени в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, както и от останалите, приложени към делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

          Съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства, че подсъдимия Б.Х.Б. е извършил деяние, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК, доколкото на 08.05.2017 год. в гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе“ № 5, като нанесъл побой на Н.Б.Х. на 10 години, умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота поради причинената закрита черепно-мозъчна травма, като телесната повреда е причинена на малолетно лице.

          На първо място настоящия съдебен състав намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на 08.05.2017 год. вечерта, на пострадалия Н.Б.Х. е причинена средна телесна повреда, а именно закрита черепно-мозъчна травма, кръвонасядания по челото и главата, счупване на лява теменна кост, количествена и качествена промяна на съзнанието (общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика), липса на спомен за станалото, кръвонасядане по лява предмишница, кръвонасядане по гърба в областта на лявата лопатка. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото, като не се спорят от страните. Характера, вида, степента и всички медико-биологични признаци на тези увреждания са установени по безспорен начин от писменото и устното заключение на вещото лице д-р Н.Г. (прието от съда за пълно, компетентно и вярно), а така също и от събраните в хода на ДП писмени доказателства (медицинска документация). Установено е безспорно, че черепно-мозъчната травма е причинила на малолетния Н.Х. разстройство на здравето, временно опасно за живота със срок на лечение и възстановяване в границите на три месеца при нормално протичащ оздравителен процес, а останалите травми са му причинили болки и страдания за около 12 дни.

          Настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че тези увреждания на малолетния, са причинени вследствие на умишлените действия на подсъдимия Б.Х.Б.. В обясненията си пред съда подсъдимия твърди, че не обиждал никога и никога не е удрял сина си. Твърди, че във въпросната вечер по обвинението - не си спомня нищо.

          В показанията си пред съда малолетния Н.Х. твърди, че вечерта на инцидента бил седнал на стол в помещението, където се хранели и си пишел домашното, като там били баща му и св. Т.. Клател се на стола, като при това клатене паднал назад и си ударил главата на пода, като станал сам и заявил, че му няма нищо. Твърди, че когато се изправял, се ударил в шкафа и баща му и св. Т. му казали да внимава, като и двамата видели самото падане, ставане и удрянето в шкафа. Твърди, че сам е паднал, никой не го е удрял, не го е дърпал. Твърди, че показанията му в хода на ДП били продиктувани от желанието му да се види с майка си и затова тогава е излъгал, че е бил бит от баща си.

          Тези показания на малолетния Х. обаче противоречат изцяло на всички останали събрани доказателства, както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие, както и на показанията на малолетния дадени в хода на ДП (прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК). Св. Т. категорично твърди пред съда и в показанията си в хода н ДП (прочетени по реда на чл. 281 от НПК), че не е присъствала на такъв инцидент (Х. да се е клател на стола и сам да е паднал), а напротив, чула е каране и викове от страна на подсъдимия, както и е видяла паднал стол. В хода на съдебното следствие бе изискано становище на присъствалите на разпита на малолетния свидете вещи лица - психиатър и психолог, които са извършили и психолого-психиатричната експертиза в хода на ДП. На въпрос към вещите лица налице ли са основания, от които да се направи извод, че е въздействано върху малолетния и какво е обяснението за това негово поведение, ако е било въздействано върху него, вещите лица дават заключение, че възрастта, в която се намира това дете и във времето когато се е случило това, се характеризира с лабилност на психичните процеси, повишена внушаемост с оглед социалната беззащитност на индивида за тази възраст и това може да се обсъжда като евентуална предпоставка за разминаване на неговите обяснения преди и сега. Мотивът - желание да привлече вниманието на майката е трудно обяснимо за неговата възраст и социална зрялост, като явно майката е дистанцирана от него. Дали това е една детска реакция да осъществи контакт с майката е трудно да се каже, но категоричността, с която тогава е заявил случилото се и сега, дава основание да се мисли евентуално за допълнително повлияване. На въпрос да ли е възможно деветгодишно дете да състави план като измисли всички тези факти и ги реализира без на практика да е преживяло насилие, вещите лица отговарят, че в тази крехка възраст това е много трудно и не е възможно, като показанията му пред съда се дължат на желанието на пострадалия Х. да бъде лоялен към баща си и няма друга алтернатива.

          Анализирани с оглед всички събрани доказателства по делото, които също опровергават показанията на малолетния свидетел Н.Х. пред съда, и най-вече с оглед заявеното от вещите лица, настоящия съдебен състав приема действително тези показания на Х. пред съда за неверни и не ги кредитира, като счита, че действително се дължат на желанието му да бъде лоялен към баща си.

          На следващо място от заключението на вещото лице д-р Н.Г. се установява, че е възможно тази травма да бъде получена по начина съобщен от пострадалия, а именно хвърляне и падане върху твърд терен, защото при прегледа пострадалия Х. съобщава, че му е нанесен побой и баща му го е хвърлил на земята, а в свидетелските показания казва, че това става върху твърд терен, какъвто е подът на едно помещение, така и всички тъпи твърди предмети в една стая. Вещото лице е категорично, че това изключва удар върху ръб - предмет с изразен ръб (както твърди пострадалия в показанията си пред съда). Вещото лице сочи, че в съвкупност всички травми поне за едно хвърляне и падане върху терена може да се получат. По отношение на твърденията на защитата на подсъдимия, че Х. би могъл да получи травмите при падането си от прозореца, вещото лице дава заключение, че при скачане и падане върху нарязани дърва с краката надолу - категорично при този механизъм не могат да бъдат получени констатираните травми, тъй като липсват контактните увреди. В конкретният случай не са установени никакви травми върху долните крайници. При така зададения механизъм винаги има травми първо по петите и после по другите части на крайниците. Твърди, че при обяснен механизъм висене от прозорец и падане върху някакви дърва, което предполага първоначално падане на долните си крайници и след това падане назад, напред или настрани - това не обяснява начина на получаване на констатираните травми като вид, размер и характер. По такъв механизъм констатираните травми не могат да се получат, както и по този начин. Охлузванията по гърба биха могли да се получат по този начин, но като в съвкупност чело, глава, гръб - не може. При падане от собствен ръст напред - категорично не може да се получи констатираната травма счупване на черепа.

          При така анализираните доказателства, съдът стига до извода, че телесните увреждания на пострадалия Н.Х. - черепно-мозъчна травма (за която е повдигнато обвинение срещу подсъдимия), не са получени по начина, който той описва - случайно падане от стол и нараняване при ставането му от пода, както и при изпускане при висене от прозореца.

          От тези и от останалите доказателства по делото, съдът намира, че посочените увреждания са получени вследствие умишлените действия на подсъдимия Б.. Това се установява от показанията на почти всички свидетели по делото, а именно: 

          Св. Г.М. – инспектор в Детска педагогическа стая в Районно управление - Велико Търново, твърди в показанията си пред съда и тези в в хода на ДП (прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК), че с детето са престояли в РУ около десет-петнадесет минути след като тя е пристигнала в РУ, като в този период от 15 минути детето треперело цялото и треперенето се усилило, като казало: "Тати ме удари", както и "Тати ме наби", както и че малолетния Н.Х. още вечерна на инцидента в РУ е заявил пред нея, че баща чу го е вдигнал над главата си и го хвърлил на земята.

          Свидетелят Д.Б., който към датата на инцидента работил на длъжност „Разузнавач” в СПКП при РУ – Велико Търново в ОДМВР – Велико Търново, заявява пред съда, че му било възложено да работи по дадения случай - провеждане беседи със задържано лице (подсъдимия Б.) във връзка с извършено насилие над дете. При проведена беседа с Б. на следващия ден след инцидента свидетеля Б. твърди, че подсъдимия е заявил пред него, че предишния ден вечерта е хванал, вдигнал сина си и го хвърлил към стол, като детето паднало на земята и си ударило главата в пода, който бил циментов. След това го изгонил на улицата. Свидетеля твърди пред съда, че при беседата попитал Б. как се е наранило детето, като думите на Б. били: "Хванах го и го хвърлих към стола, и то падна и си удари главата.". Този свидетел потвърждава и обстоятелството, че намиращите се в материалите по ДП писмени обяснения от подсъдимия (л. 33 и л. 34 от том ІІІ на ДП), са били саморъчно написани пред него от самия Б.. В същите Б. саморъчно е описал, че е хванал сина си, вдигнал го е и го е хвърлил на стола, като сина му е паднал на пода, който е от бетон.

          Свидетелката В.Т., която е единствения свидетел присъствал, когато се е случил инцидента, подробно описва какво се е случило както в показанията си пред съда, така и в показанията си в хода на ДП, дадени пред съдия от ВТРС и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Същата подробно описва подсъдимия е неговия характер, отношението към сина му Н. в този период (към 2017 год.), агресивността му както към нея, така и към сина му. Същата заявява в показанията си, че вечерта на 08.05.2017 год. Б. и Н. са отишли в стаята, откъдето се започнали крясъци от страна на подсъдимия, а от сина му се чували думите "Тате, аз ще слушам,не бе бий, не ме наказвай!", като се чували удари по бюрото. Свидетелката твърди също, че по-късно отишла до тоалетната, откъдето чула шум от събаряне на предмети. Веднага се върнала в помещението, където заварила Н. прав до съборен стол и съборена газова бутилка, като Н. се молел на баща си да не го удря.   

          Показателни в тази насока са и показанията на свидетелите И.Н. и Е.Н.. Тези свидетели са вземали с автомобила си пострадалия Н. и са го откарали до РУ - В. Търново. Св. Н. твърди в показанията си пред съда, че са видели детето на пътя, като същото било босо (само по чорапи), а по-късно когато са го взели в колата детето е заявило, че баща му го е набил, но не е казало подробности за това къде го е бил и как го е бил. По-подробни са показанията на свидетелката Е.Н., която подробно описва обстоятелствата, при които са видели детето и са го откарали в РУ - В. Търново. Същата твърди пред съда, че детето било силно разстроено, плачело и молело за помощ. Долнището на детето било скъсано, нямало обувки и било видимо претърпяло побой, като забелязала синини, червенини по лицето и по горната част на предмишниците. Твърди, че детето след като е казало името си, годините си и че учи в училище „Бачо Киро“, то самό заявило, че не иска да се връща при "оня", като обяснило, че т.нар. "оня" го е пребил и че е "изрод". Отново помолило, че не иска да се връща при него при никакви обстоятелства. Твърди, че докато пътували до полицията основното, което разбрала е, че детето е било бито и че е избягало. Свидетелката заявява, че детето е споделило в колата, че е имало някаква семейна кавга във връзка с това, че си е изцапало долнището като е играло или че е свършила тоалетната хартия, като обяснило, че "оня само пие" и още няколко пъти споменало, че „оня“ го е пребил, че е "изрод" и че не иска да се връща и споменало нещо от сорта, че предпочита да умре, но не и да се върне.

          В тази насока са и заключенията на вещите лица Т.Ц. и С.С.. Вещите лица са представили писмено заключение, което поддържат изцяло в съдебно заседание. В.Л. С. заявява пред съда, че по време на изследването детето е с интелектуално развитие, което отговаря на нормата на възрастта. При изследването в началото то отговаряло с нежелание на въпросите, хаотично, но по-нататък се отпуснало и започнало да говори по-свободно. Твърди, че в момента на изследването Н. имал страхове от баща си и заявил, че няколко пъти се е случвало да го бие. При интервюто, което В.Л. е записало и дословно в заключението си, на въпроса какво се е случило, малолетния Н. отговаря – „Тати ме удари, аз паднах до леглото, след това той ме хвана и ме хвърли до другата страна на леглото на земята, ударих си главата в ръба на гардероба и после загубих съзнание. Като се събудих се озовах в кола, първо бях в полицията, после дойдох в болницата тук. Не искам да живея с тати защото ме тормози. Ние с моята най-добра приятелка, която е приятелка на тати, отдавна се чудехме как да се отървем от него.”. На въпрос на вещото лице: „Защо?”, Н. отговорил: „Защото ни тормози и двамата, кара се и ме е бил и друг път когато е бил пак пиян.”. Вещото лице дава заключение, че в методиката се наблюдават признаци на потиснатост и несигурност в семейството, тревожност също, загуба на лична свобода и ниска самооценка, като това са все белези на човек, преживял насилие.

          Предвид горните мотиви, настоящия съдебен състав счете, че са налице основанията за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия Б.Б., който е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК, поради което го призна за виновен в извършването на това престъпление. Същото бе доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, като доказателствената съвкупност по делото води до единствения несъмнен извод, че от обективна страна на 8 май 2017 г. подсъдимият Б.Х.Б. е причинил на малолетния пострадал и негов син Н.Б.Х. чрез нанесен побой, умишлено, средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временна опасност за живота поради причинената черепно мозъчна травма, видно и от заключението на вещото лице д-р Г. по приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Начинът на получаване на увреждането и механизмът на увреждането станаха ясни, както и от приетата съдебномедицинска експертиза. Престъплението е довършено с факта на причиняване на самото увреждане към момента на побоя. Като пряка последица е настъпил вредоносен резултат. Травматичните увреждания в цялост и по отделно, някои от които притежават признаците на лека телесна повреда се поглъщат от по-тежкото увреждане при определяне на правната квалификация, а именно това на средната телесна повреда. Деянието се установи безспорно от разпита на разпитаните по делото свидетели, както и от приобщените по реда на НПК показания. Доказа се авторството на деянието, увреждането е съставомерно, довело до разстройство на здравето, опасно за живота. От субективна страна е извършено при пряк умисъл, като всичко това очертава едно конкретно проявление на изключително дръзка, лишена от морално ценности проява на подсъдимия. Осъществен е квалифициращият признак по отношение на малолетно лице ненавършило 14 години видно от доказателствата.

          От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Б. е хванал малкото дете, вдигнал го е и го е хвърлил към стола с достатъчна по интензитет сила, за да се стигне до резултат счупване на лява теменна кост, а оттам и получаване на закрита черепно-мозъчна травма.

          Причини за извършване на престъплението - ниска правна култура у подсъдимия и незачитане физическата неприкосновеност, здравето и личното достойнство на човека, агресивното му поведение към собствения му син.

Като призна за виновен подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по на чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на лична и физическа неприкосновеност на човека, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият престъпен резултат се отличава с тежест. Причинено е телесно увреждане, което по своя характер е довело до трайно физическо неудобство, болки и страдания от страна на малолетния пострадал.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете характера на деянието, а именно причинено телесно увреждане на малолетно лице, което е и собствен син на подсъдимия. Същият има лоши характеристични данни, извършеното деяние по отношение на единственото му дете към днешна дата, при условие на системно физическо и психическо домашно насилие, което е ескалирало в жесток побой, деяние с висока обществена опасност имайки предвид, че пострадалото лице не може самό да защитава правата си. Това са обаче характеристични данни към момента на извършване на деянието.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия (същия е осъждан, но е реабилитиран към момента на извършване на деянието). Основното и най-важно смекчаващо обстоятелство е сегашната промяна в характера и поведението на подсъдимия.

Предвид установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание около предвидения в закона минимум, като наложи на подсъдимия Б.Х.Б. наказание лишаване от свобода за срок от две години и три месеца. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдения, не е наложително той да го изтърпи, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така наложеното на Б. наказание за срок от четири години. В хода на делото се събраха доказателства, че след инцидента и към настоящия момент малолетния Х. отново живее при баща си, като отношенията им към настоящия момент са отлични. Събраха се данни, че подсъдимия към момента полага достатъчно грижи за малолетния си син Н., което се потвърждава и от показанията на самия Н.Х. и от показанията на свидетелите П.И.И., З.М.Д., С.А.Й. и И.М.И.. Подсъдимия е единствения родител в момента, при когото малолетния може да живее (майката се намира в Германия и се е дезинтересирала към детето си). Освен това към настоящия момент има данни, че подсъдимия живее на семейни начала с нова жена, която в момента е бременна и са едно нормално семейство, в което се вписва и малолетния Н.. Именно тези обстоятелства наведоха съда да отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимата е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.

По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, съдът прие следното:   

          Настоящия съдебен състав намира, че по безспорен начин се установи виновно противоправно поведение от страна на подсъдимият Б. и вреда с неимуществен характер, изразяваща се в засягане здравето на пострадалия малолетен Н.Х. и причинна връзка между тях. Съдът намира предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за основателен. Предвид претърпените от престъплението болки и страдания и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счете, че гражданският иск е доказан и следва да бъде уважен. По отношение размера на сумата, която следва да бъде присъдена, съдът взе предвид вида, характера и степента на телесното увреждане, причинено на Х. и най-вече последиците, които той е претърпял вследствие на това увреждане. Безспорно причинените неимуществени вреди на малолетното лице и пострадал следва да бъдат репарирани. Детето е имало дълъг процес на възстановяване с продължителност три месеца, прекия оздравителен процес и приемане на лекарства в рамките на една година след увреждането и с оглед ниската възраст на детето. Същото е било хоспитализирано от 8 до 17 май 2017 г., като видно от епикризата му, която е приета по делото, са дадени указания за спазване на диета, на режим, с регулярно проследяване на неговата състояние, с необходимостта от консултации и задължителни контролни прегледи, и медикаментозно лечение. Всички тези обстоятелства мотивираха съда да уважи предявения граждански иск, като прецени, че следва да бъде присъдена сумата от 8 000 (осем хиляди) лева. Съдът прие, че следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 08.05.2017 год. до окончателното изплащане, като горната сума следва да бъде заплатена от подсъдимия на пострадалия.

          Предвид така установените обстоятелства, настоящия съдебен състав като намери, че гражданския иск, предявен от пострадалия Н.Х. е основателен до размер на сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, отхвърли предявения от Н.Б.Х. граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК за горницата над 8 000 лева до предявения размер от 10 000 лева - като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, подсъдимият Б. бе осъден да заплати по сметка на ВТРС сумата от 320.00 (триста и шестдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

          На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият Б. беше осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС и направените по делото разноски в размер на 1 756.02 лева (хиляда седемстотин петдесет и шест лева и две стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. 

         

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                            

                                                                             / Емил Бобев /