Р Е Ш Е Н И Е
274/25.4.2019г.
№................... 25.04.2019 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 807 по описа на ШРС за 2019
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 15-0869-000781 от 02.06.2015 г. на ВПД Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на И.Д.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, ******са
наложени административни наказания, съответно “глоба” в размер на 100 /сто/
лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
“глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 7 /седем/ месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В проведените
по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и
с упълномощен
процесуален представител, като
поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, както и излагат
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията
на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.Д.К. на 23.05.2015 г. около 22.00 часа
управлявал лек автомобил марка “Фиат Пунто” с регистрационен № Н 7465 АР, собственост на Н. А.Н., ЕГН **********
от пл. „България“ по бул. „Велики Преслав“ в посока ул.
„Съединение“ на
гр. Шумен. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил при
извършването на десен завой със
скорост, несъобразена с пътните условия, последният загубил контрол върху МПС и се ударил в разделителния
остров от ляво по посока на движението. В следствие на удара били
причинени имуществени вреди по автомобила. Поради това били сигнализирани
органите на полицията. На място пристигнали
служители на
сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - гр. Шумен - свидетелите
Б. Й.Н. и П.Г.М.. Свидетелите Н. и М. констатирали, че жалбоподателят
К. бил
във видимо нетрезво състояние и по тази причина бил поканен от контролните органи за
извършване на проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410”, с фабр. № ARSM – 0049. Извършената проверка с посоченото техническо средство
показала наличие на алкохол в издишания въздух на водача в размер на 0.89 промила. Бил му
издаден талон за медицинско изследване № 0429489, който бил получен от К.. Впоследствие същият се явил, но отказал да даде
кръвна проба за изследване. Това обстоятелство било отразено от дежурен лекар в
ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен – д-р Стоянов. На жалбоподателят бил съставен
Протокол за ПТП № 1516809/23.05.2015 г., в който били описани щетите на МПС, а
именно: деформирано задно ляво окачване. За констатираните нарушения на водача
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 781, бланков № 953304 от 25.05.2015
г., който бил връчен на нарушителя и подписан от негова страна без възражения. Актосъставителят
е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Впоследствие К. не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 15-0869-000781 от 02.06.2015 г. на ВПД Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на И.Д.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** са наложени административни наказания,
съответно “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 700
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/
месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Б. Й.Н. и на свидетелят П.Г.М. - свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства.
С
най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените
свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото
свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които
дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да
се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление №
15-0869-000781 от 02.06.2015 г. е издадено от
компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Шумен, съгласно заповед № 8121з - 47/16.01.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вменените
във вина нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушенията също така е в
достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е
нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
При така установената фактическа обстановка по отношение
на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът
приема, от правна страна следното:
Според разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, а според алинея 2 на цитираната правна
норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В конкретния случай
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление е прието, че жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните
условия и релефа на местността. Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че
жалбоподателя е извършил визираното в акта и в наказателното постановление
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в следствие на което
е причинил ПТП с материални щети, предвид констатираните щети по автомобила, както
и ударения разделителен остров. Показанията на свидетелите Б.Н. и П.М. относно обстоятелствата, при които е
възникнало ПТП и механизма на причиняване на щетите съответстват на
констатираните щети по автомобила, описани в протокола за ПТП. Жалбоподателят
виновно е извършил вмененото му административно нарушение, като в конкретният
случай безспорно не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо такова.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен
състав намира, че в съставеният акт за установяване на административно
нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като посочената
разпоредба задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които
усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за
пътнотранспортни произшествия.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. За посоченото нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, към датата на извършване на нарушението, предвижда за водача, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие наказание „глоба“ от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна
разпоредба, както и правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил
наказание в минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на
100 /сто/ лева.
Съдът намира,
че не са
налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 20, т. 2 от с. з., какъвто е и процесният случай.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От материалите
по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал
посочения по-горе лек автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се
потвърждава от взетата му проба № 955 с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”,
с фабр. № ARSM
– 0049, която чрез
измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол
в кръвта на К. в размер на 0.89 промила. В подкрепа на този извод са и
показанията на свидетелят Н., който в съдебно заседание заявява, че лично,
заедно със своя колега са изпробвали водача за употреба на алкохол.
Съдът
намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят не е изпълнил посоченото в
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, задължение да
не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл. 174, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, съгласно
която „се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 500 до
1000 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух“. В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В
този смисъл, въпреки, че по отношение и на двете кумулативно предвидени
наказания е наложил наказания в размер
над минималния и дори близък до средния, посочен в закона, не е изложил никакви
конкретни съображения и мотиви в тази насока. А видно от приложената по делото
Справка за нарушител от региона жалбоподателят не е бил наказван за други
нарушения на ЗДвП към момента на извършване на процесното нарушение. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което
не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и
да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на
нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона
размер по отношение и на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 /шест/ месец. В тази връзка при определяне размера на наказанието
“лишаване от право да управлява МПС” съдът съобрази липсата на сериозни
нарушения по ЗДвП от страна на К. в последните три години. Поради всичко
изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното
постановление в частта му по пункт втори да бъде изменено, като наложените на К.
наказания бъдат намалени съответно на “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът не
кредитира твърденията на жалбоподателя и процесуалният му представител, че
нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление
не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази
насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено,
че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Всяко едно от описаните в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата. Управлението на
МПС след употреба на алкохол в съдържание, близко до горната граница, визирана
в разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП само себе си представлява нарушение с
висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
законова норма.
Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на нарушението, изразяващо се нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствували при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него /чл. 40, ал. 3 от ЗАНН/. Следва да се отбележи, че за валидността на акта за установяване на административно нарушение е достатъчно в него да е посочен и документът да е подписан от един свидетел, доколкото посоченото в закона “свидетели” предполага възможност такива да бъдат посочвани, с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при едно евентуално обжалване на наказателното постановление. Неправилно е и тълкуването в жалбата, че по силата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се изисква акта да е съставен в присъствието на повече от един свидетел. Цитираната норма изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел, но не поставя никакви изисквания към броя на свидетелите при съставянето му. В случая не е спорно, а и се установява от представения акт за установяване на административно нарушение № 781, бланков № 953304 от 25.05.2015 г., че същият е съставен от Б. Й.Н. в присъствието на нарушителя И.Д.К. и на свидетел – П.Г.М.. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието само на един свидетел, не е налице твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателя опорочаване на процедурата, доколкото констатациите, съдържащи се в акта, са обосновани, а показанията на свидетеля и на актосъставителя, дадени в производството пред настоящия съдебен състав, са взаимнодопълващи се и са безпротиворечиви. Не всяко нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до нередовност на акта или препятства издаването на наказателно постановление, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай това безсъмнено е направено, както в производството пред административно-наказващия орган, така и в производството пред настоящия съдебен състав, което в достатъчна степен мотивира извод, че са спазени императивните изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на наказаното лице.
Освен това,
съдът, съобразявайки Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело №
1/2014 г., ОС на НК на ВКС и I
и II колегия на
ВАС счита, че към настоящия момент не са изтекли сроковете за реализиране на
административно-наказателна отговорност, тъй като относителната давност за
наказателно преследване е три години /арг. от чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/, а
абсолютната давност е четири години и шест месеца съобразно разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК.
На
следващо място, съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването
на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 57
от ЗАНН. Не
са налице твърдените от процесуалния
представител на жалбоподателя съществени процесуални
нарушения.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление по пункт първи - да бъде потвърдено, а по пункт
втори - да бъде изменено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-000781 от 02.06.2015 г. на ВПД Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Шумен, в частта по пункт първи, с която на И.Д.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 /сто/ лева на основание чл. 179, а
л. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-000781 от 02.06.2015
г. на ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт втори, в която на И.Д.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 7 /седем/ месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното
наказание „глоба“ от 700 /седемстотин/ на 500 /петстотин/ лева, а на наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 7 /седем/ на 6 /шест/ месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: