№ 711
гр. Варна , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100503565 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260001/21.08.2020 год., постановено по гр.д. № 666/2019 год., РС –
Провадия е признал за установено в отношенията между страните, че Ю. А. Ю., ЕГН:
********** от *** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София сума в размер на 1 796.89 лева, представляваща
дадена в заем главница по договор за потребителски кредит № ********** от 09.11.2017
год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2019 год.,
като е отхвърлил иска за размера над 1796.89 лева до 2058.10 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, както и е прекратил
производството по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД иск за признаване на
установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане от ответника по заповед за
изпълнение на парично задължение № 246/06.06.2019 год., издадена по ч.гр.д. № 348/2019
год. на РС Провадия за сумата в размер на 863.27 лева, представляваща договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит № **********/09.11.2017 год., като
недопустим.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното решение в
отхвърлителната му част за сумата над 1796.89 лева до 2058.10 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК и в прекратителната такава с
доводите за неговата неправилност. Излага се, че неправилен е изводът на съда, че
1
ответникът дължи само остатъчна неизплатена главница като от нея е приспадната и общата
платена сума по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги като се
твърди, че договорът отговаря на всички законови изисквания, включително на ЗПК.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд и относно недопустимостта на
претенцията за възнаградителни лихви, като се сочи, че не е налице липса на съответствие с
претендираното за установяване вземане за възнаградителна лихва в исковото производство
и присъденото със заповедта вземане. Настоява за отмяна на решението в обжалваните
части и уважаване на предявения иск за главницата в цялост, съответно връщане на делото
за произнасяне по същество на прекратената част.
Недоволен от постановеното решение е и ответника по делото, който чрез назначения
му особен представител обжалва постановеното решение в частта, с която е прието за
установено, че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София сума в размер на 1 796.89 лева, представляваща дадена в заем
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 09.11.2017 год., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2019 год. Излага доводи
за недопустимост на решението в тази му част предвид лисата на твърдения за предоставена
в такъв размер главница, както и че липсва отчетено от съда заплащане на сума в размер на
721.08 лева. Настоява за отмяната му и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК, всяко от насрещните страни депозира писмен отговор, с
който оспорва депозираната от насрещната страна въззивна жалба.
В с.з. по същество, въззивникът не се явява и не се представлява. Депозира писмена
молба, с която моли за уважаване на депозираната жалба.
В с.з. по същество, въззиваемата страна не се явява, като изразява становище по
депозираната от нея и насрещната страна жалба в депозирана писмена молба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
2
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
Депозираните въззивни жалби и от двете страни са поставили във висящност
първоинстанционното решение по отношение на сума в размер на 2 058 лева,
претендираната като остатъчно задължение – главница по договор за кредит № **********
в общ размер от 2 500 лева. Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за
сумата от 1828.47 лв., представляваща възнаграждение за допълнителен пакет услуги,
поради необжалването му, не е предмет на въззивна проверка.
Видно от образуваното първоинстанционно производство, предмет на установяване е
дължимостта на вземане в общ размер на 2 250 лева, произтичащо от договор за
потребителски кредит № **********/09.11.2017 год. и видно от обстоятелствената част на
исковата молба съставляващо главница, чийто размер се поддържа да е получен след
приспадане на направени три погасителна вноска в размер съответно на 226.17 лв., от които
61,91 лв. главница, 226.17 лв., от които 64.03 лв. главница и 225.90 лв., от които 65.96 лева
главница.
Не е налице спор между страните относно наличието на облигационно
правоотношение между страните, като този факт се установява по несъмнен начин и от
представения писмен договор за потребителски кредит № **********/09.11.2017 год., по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2250.00 лв. за
срок от 24 месеца и на 24 месечни вноски в размер на 139.10 лева, ведно с възнаградителна
лихва при фиксиран годишен процент от 41.17%, и годишен процент на разходите от 49.89
%.
Настоящият състав на ВОС намира, че договорът за потребителски кредит страда от
пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и противоречи изискванията на
чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието
на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не
по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в
съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия
размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, условия
за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на главница и лихви/, както
и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Поради горното и следва да се приеме,
че претенцията за заплащане на главницата е основателна.
Видно от представеното извлечение от сметка от общо платените от ответника суми,
платената главница възлиза в размер на 191.30 лв., поради което искът за заплащане на сума
в размер на 2 058 лева, претендираната като остатъчно задължение – главница по договор за
3
кредит № ********** в общ размер от 2 250 лева, се явява основателен.
От така посочената сума, настоящият въззивен състав намира, че не следва да се
приспадат сумите, платени за задължения по допълнителен пакет услуги, независимо от
идентичните правни изводи относно нищожността на клаузата за заплащане на
допълнителен пакет услуги като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена
престация, тъй като съобразно разпоредбата на чл.76 ЗЗД следва да се погаси най-
обременителното за длъжника задължения, явяващо се договорната лихва, която не е
предмет на настоящото производство.
Горното налага потвърждаване на съдебното решение в установителната му част за
сумата от 1796.89 лв. и отмяна на същото в частта, в която е отхвърлен иска за разликата до
пълния предявен размер от 2 058.10 лева.
По жалбата на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу решението, в
прекратителната му част, по иска за признаване на установено, че ищецът има подлежащо
на изпълнение вземане от ответника по заповед за изпълнение на парично задължение №
246/06.06.2019 год., издадена по ч.гр.д. № 348/2019 год. на РС Провадия за сумата в размер
на 863.27 лева, представляваща договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит № **********/09.11.2017 год., като недопустим:
Настоящият съдебен състав на ВОС, споделя формирания от районния съд извод, че
доколкото исковото производство по чл.422 ГПК е продължение на заповедното такова е
необходимо съответствие между заявеното такова по реда на чл.410 ГПК и подлежащото на
установяване по чл.422, ал.1 ГПК. В конкретиката на казуса, съдът споделя и извода, че
такова не е налице, тъй като видно от сезиралото заповедния съд заявление същото касае
парично вземане в размер на 4 794.60 лева, претендирано като главница в размер на 4 749.84
лв., такса изискуемост и законна лихва, основана на твърдения за просрочие на вноски,
породили предсрочна изискуемост на цялата главница по предоставен кредит. Така
заявената претенция е съответна на сезирането с установителния иск до размера на сумата
от 2 058 лева. Допълнителни основания на включената в заповедта претенция не са били
заявени нито в описанието на главницата /т. 9 от заявлението/, нито в обстоятелствата,
породили претенцията /т. 12 от заявлението/. Кредиторът е основал спорната претенция само
на твърдения за отпуснат кредит /без посочване на конкретна заета сума или уговорка за
лихва/, и неизпълнено задължение за връщане на претендираната сума на 24 месечни вноски
от по 226.17 лв. всяка. Липсва прилагане на допълнителни доказателства към това
заявление, поради което единствената индивидуализация на предявените за събиране от
длъжника вземания следва да се основе на тези факти.
Налага се извода, че правилно районният съд е прекратил производството по
незаявените като главница суми, за които ищецът не е обективирал изявление за
присъждането им чрез осъдителен иск.
Този изход от спора и съобразно искането на въззивника изисква редуциране на
първоинстанционното реи.шение и в частта за разноските и произнасяне както за исковото
производство, така и за заповедното такова. Така при общ размер на сторените в исковото
производство за двете инстанции от ищеца разноски в размер на 1 308.37 лева /платени
държавни такси, депозит особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което се
определя в размер на 150 лева и пред въззивна инстанция/ ответникът следва да бъде осъден
4
да му заплати сума в размер на 567 лв., а за заповедното от разноски в общ размер на 245.89
лв. – сума в общ размер на 107 лева, съобразно уважената част от предявените искове.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/21.08.2020 год., постановено по гр.д. №
666/2019 год. на РС – Провадия, В ЧАСТТА, с която е признато за установено в
отношенията между страните, че Ю. А. Ю., ЕГН: ********** от *** дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
сума в размер на 1 796.89 лева, представляваща дадена в заем главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 09.11.2017 год., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.03.2019 год..
ОТМЕНЯВА решение № 260001/21.08.2020 год., постановено по гр.д. № 666/2019
год. на РС – Провадия, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за размера над 1796.89 лева до
2058.10 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК,
както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В срещу Ю. А. Ю.,
ЕГН: ********** от *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че в полза на
ищецът съществува присъденото с издадена по ч.гр.д 348/2019 год. на ВРС заповед по чл. 410
ГПК вземане за сумата от 261.21 лв., представляваща разлика между присъдените с
първоинстанционното решение 1796.89 лева до претендираните 2058.10 лева,
претендираната като дадена в заем главница по договор за потребителски кредит №
********** от 09.11.2017 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 01.03.2019 год. до окончателното заплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/21.08.2020 год., постановено по гр.д. №
666/2019 год. на РС – Провадия, В ЧАСТТА , с която е прекратено производството по
предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД иск за признаване на установено, че ищецът
има подлежащо на изпълнение вземане от ответника по заповед за изпълнение на парично
задължение № 246/06.06.2019 год., издадена по ч.гр.д. № 348/2019 год. на РС Провадия за
сумата в размер на 863.27 лева, представляваща договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/09.11.2017 год., като недопустим.
ОСЪЖДА Ю. А. Ю., ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В
5
сумата от 567 лева, съставляваща сторени в исковото производство пред двете инстанции
разноски, както и разноски по заповедното в размер на 107 лева.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6