Решение по дело №67/2021 на Административен съд - Ямбол

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№113/26.5.2021г.

Гр. Ямбол,        26. 05. 2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично  заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ С.

 

при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от председателя  адм. д. № 67 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по жалба на М.С.К. ***, чрез адвокат Н.М. *** със съдебен адрес ***,ул.“ Х. ***“ № 2, кантора № 4 срещу решение № 2153-28-20/10.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е  оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-35/27.01.2021г. против Разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020г. на длъжностното  лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол,    с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено оспорващата да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 01.10.2015г. до 31.05.2016г. в размер на 2 156,56-главница и 1 151.43-лихва  от датата на неоснователно полученото обезщетение за безработица до датата на издавена на обжалваното разпореждане.

             В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Позовава се на чл.115, ал.1 от КСО, според който вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихви върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината за която се отнасят. Сочи се, че разпореждането касае изплатени парични обезщетения за безработица за периода от 01.10.2015г. до 31.05.2016г. Посочено е още, че разпореждането е издадено на 16.12.2020г. и е получено от оспорващата на 18.01.2021г. В законния срок е обжалвала процесното разпореждането, като е възразила, че давностния срок на задълженията са погасени по давност, съгласно чл. чл. 115, ал.5 от КСО.

Не споделя извода на адм. орган, че  към датата на издаване на процесното разпореждане №281- 00-1961-5/16.12.2020г., в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл. 115, ал.1 от КСО, петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатено ПОБ и съответно за лихвите за тях за периода от 01.10.2015г. до 31.05.2016г.

В случая разпореждането от 16.12.2020 г. е получено на 18.01.2021г., като е обжалвано и не е влязло в сила, както и не са предприети действия по неговото принудително изпълнение, за да бъде прекъсната давността, съгласно чл.115, ал.3 и ал.4 от КСО. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание оспорващата К., редовно призована, явява се лично и с адвокат М.,  редовно упълномощен, който поддържа жалбата, излага подробни съображения в писмени бележки, че вземането е погасено по давност. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробно писмено становище. Сочи, че за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатено ПОБ съответно за лихвите върху тях за периода от 01.10.2015 г. до 31.05.2016 г., петгодишен погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2016 год. и съответно изтича към 31.12.2020 год., като към датата на издаване на процесното разпореждане № 281-00-1961- 5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което с възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол не е изтекъл.

Счита, че за периода от 01.10.2015 г. до 31.05.2016 г., не е изтекъл, нито пет годишния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 1 от КСО, нито съответно 10 годишния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 2 от КСО, така наречената абсолютна давност, за задълженията на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 С разпореждане № 281-00-1961-1/14.10.2015 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО и чл. 546, ал. 1 от КСО и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато ПОБ, считано от 01.10.2015 г. до 31.07.2016 г. в размер на 15.16 лева дневно.

            С разпореждане № 281-00-1961-2/07.06.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол е прекратено изплащането на ПОБ на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, считано от 01.06.2016 г. с мотиви: „започване на трудова дейност по данни от АЗ“.

               С разпореждане № 281-00-1961-4/04.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО е мотиви: „При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Ямбол в „Й.“ ООД е съставен констативен протокол № К11-5-28-00589191/05.07.2019г., с който е установено, че в търговското дружество са назначени лица по трудово правоотношение, без знанието на собствениците и не са упражнявали трудова дейност във фирмата. За лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-28- 00589169/05.07.2019г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО и същите са заличени за 97 лица, между които е и оспорващата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност“.

           С разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на ПОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на оспорващата да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 01.10.2015 г. до 31.05.2016 г. в размер на 2 516.56 (две хиляди петстотин и шестнадесет лева и 56 стотинки) - главница и 1 151.43 (хиляда сто петдесет и един лева и 43 стотинки) - дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.

Мотивът послужил за издаване и посочен и в разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, е че при извършената проверка от контролен орган на НОИ на осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК *** е установено с констативен протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019г., че има 97 броя лица със сключени трудови правоотношения, между които е и М. К., за които двамата собственици на дружеството собственоръчно декларират, че не ги познават, не са сключвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност във фирмата. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-28-005 89169/05.07.2019г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всичките 97 лица и са връчени на осигурителя. Същите не са обжалвани и са влезли в сила.

Съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.

         Депозирана е Жалба с вх.№ 2103-28-15 от 25.02.2021 г. срещу Решение № 2153-28-20 от 10.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което са оставени без уважение жалбата на оспорващата против цитираното разпореждане.

  Адм. орган се позовава на действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.     Цитира  параграф 1, т. 3 от ДР на КСО, ”осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Счита, че на основание чл. 10 ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Направен е извод, че в случая за М.К. не е възникнало осигуряване, понеже същата не е извършвала трудова дейност в дружеството „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ.

В резултат на гореизложеното и в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване изводът на адм. орган е, че  на М.К. неоснователно са изплатени  2 516.56 лв., представляващи парично обезщетение за безработица.

             Въз основа на неизпълнението на издаденото задължително предписание № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето М.К. е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

         В случая, видно от Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., в хода на извършена в периода 27.06.2019 г. - 05.07.2019 г. проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК ****, със седалище: гр. Ямбол, ул. „“ 28, е констатирано следното: основната икономическа дейност на дружеството е производство и търговия със селскостопанска продукция; съдружници са Й.Г.Й. и Т. Й.Г. (с размер на дяловото участие в съотношение 50% на 50 %), като начинът на управление е заедно и поотделно; от Справка „Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител“ е установено, че „Й.“ ООД е бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период от време (по няколко месеца). В тази връзка от осигурителя е изискано представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. от двамата собственици на дружеството е подписана декларация, в която, в качеството си на управители, декларират, както следва: „от датата на регистрация на дружеството – 07.03.2011 г., до настоящия момент са назначени само лицата Д.Я. Д., С.Г.И.и Р.Й.Т. (с посочени ЕГН); всички останали лица, които са назначени във фирмата ни, не ги познаваме, не сме подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при нас“. В този смисъл са и дадените от Й.Г.Й. показания при разпита му в проведеното на 07.05.2021 г. открито съдебно заседание по делото. Същевременно, в дадените по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата изрично сочи, че от трудовата книжка може да се установи, че е работила. Сключила трудовия договор, имала  връзка със счетоводителката. Това било на центъра, в сградата на четвъртия етаж, където била „Т.***“, Ямбол, там имало счетоводен офис. Не знае как се казвала счетоводителката. Просто й дала 100 лева и тя й уредила документите, а при нея я изпратила случайно една позната. Искала да й се увеличи обезщетението за безработица от Бюрото по труда за повече месеци да взема. Там трябвало да си представя документите и после те ги пращали в НОИ. Сключила договор със счетоводителката. При сключването знаела, че работодател е някакъв Й., човека не го е виждала. Там й оформили трудовата книжка. Никъде реално не е полагала труд.

При разпита на Й.Г.Й. в проведеното по делото на 07.05.2021г.  открито съдебно заседание сочи, че фирмата му е създадена през 2011 г., месец някъде юни – юли, точна дата не си спомня. Занимават се предимно със земеделие. Във фирмата със заповеди са регистрирани като работници той, сина му - Т. Й., С.И. и Д.Я.. За около два – три месеца назначили и дъщеря ми. Други хора не са назначавали във фирмата. Не е виждал никога оспорващата. Не познава  М.С.К.. Съдът предяви на свидетеля Й. копие от страница 13 на трудовата книжка на оспорващата М.К., с цел установяване на подписа срещу работодател дали е неговия, като изрично заяви, че този подпис не е  негов.           

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя  като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към  момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.  

           В конкретния казус предмет на оспорване е решение № 2153-28-20/10.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е  оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-35/27.01.2021г. против Разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020г. на длъжностното  лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол,    с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено оспорващата да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 01.10.2015г. до 31.05.2016г. в размер на 2 156,56-главница и 1 151.43-лихва  от датата на неоснователно полученото обезщетение за безработица до датата на издавена на обжалваното разпореждане.

Решението е издадено от компетентен орган. Потвърдените с него разпореждания също са издадени от компетентен по материя, време и място орган.

         С оглед конкретиката на правния спор, съдът следва да извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила, с оглед определението за осигурено лице в КСО.

Легално определение на понятието „осигурено лице“  се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.  

Съгласно трайната  практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение   не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно – служебното, и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1  от ДР на КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

Доказателства да е извършвана реално работа в „Й.“ ООД не се събраха по делото.

Самата оспорваща заяви в съдебно заседание, че не е полагала труд.

А при разпита на единия управител на „Й.“ ООД, Й.Г.Й. се установи, че фирмата се занимава със земеделие, заети са 3 души и не познава М.К..

Същевременно, в дадените по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата изрично сочи, че докумнтите са формално изготвени с цел да ползва обезщетение за безработица за подаването им в Бюрото по труда.

К. категорично заявява, че не познава свидетеля Й.Г.Й.-управител на „Й.“ ООД.

Свидетелят е категоричен, че не познава оспорващата и че в деня на съдебното заседание я вижда за първи път; При запитване от съда, свидетелят изрично заявява, че подписът, положен за работодател върху поставения правоъгълен печат в трудовата книжка на оспорващата не е негов. Изложеното до тук недвусмислено сочи, че изводът на административния орган досежно липсата на осъществявана от страна на М.К. трудова дейност по силата на сключения и впоследствие прекратен трудов договор, е напълно обоснован; установените от административния орган факти по реда на контролните производства по КСО, които се възприемат и от настоящия състав, обосновават правилната му преценка досежно соченото в акта обстоятелство, че жалбоподателката не е полагала фактически труд за съответния осигурителен период; събраните в подкрепа на този извод доказателства не се опровергават по никакъв начин от оспорващата.

Съобразно регламентацията на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Ал. 2 на чл. 114 от КСО пък регламентира, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

          От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция за нея обаче в разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на добросъвестност.

Видно от данните по делото, реално труд в „Й.“ ООД, сочен за осигурител, не е полаган – обстоятелство, което е известно на оспорващата и както правилно е приел административният  орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения по чл. 48а и чл. 50, ал. 1 от КСО. В този смисъл не е налице  добросъвестност на К.,  че не знае кой  е неин работодател, както и кой е подписал трудовия договор и оформил трудовата книжка.

Липсват съществени нарушения при издаването на оспорения административен акт, които да обуславят неговата  отмяна. Разпореждането  е издадено в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като е спазена предвидената в закона форма. Обжалваното разпореждане е издадено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната му на това основание.

Не се установява несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 1 от КСО, Кодексът урежда обществените отношения, свързани с: 1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. След като безспорно обжалваното разпореждане е издадено именно във връзка с разрешаване на такъв проблем, то е налице съответствие с целта на закона.

ЯАС счита, че ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол е приложил правилно материалния закон. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като всички условия трябва да са налични кумулативно, за да бъде отпуснато заявеното обезщетение. Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. ***омощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

След като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т. е. оспорващата не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на  чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за общо заболяване.

         От Задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. се установява, че същите са дадени на осигурителя „Й.“ООД,  следва да се приеме, че единствено последния е било активно процесуално легитимирано да подаде жалба срещу процесните задължителни предписания, доколкото дружеството в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО е адресат на задължителните предписания на контролния орган при ТП на НОИ – град Ямбол.    

         В хода на административното производство са събрани и коментирани относимите към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Решението, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата също е обоснован административен акт.      

Съгласно текста на чл. 115, ал. 1 КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, без да е посочено от кой момент тече цитирания срок. В тази връзка се прилага нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение.             Следва да се има предвид, че основното възражение в жалбата, че е изтекла давността за процесното публично вземане, че разпореждането е издадено на 16.12.2020г. и е получено от оспорващата на 18.01.2021г. Според ал. 2 на чл. 171, ал. 2 от ДОПК  Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Съдът намира, че с издаването на процесното разпореждане са предприети действия по принудителното изпълнение. В този смисъл разпореждането е издадено преди да изтече 5 годишния давностен срок, който  изтича на 31.12.2020г.

         Предвид изложеното следва да се приеме, че вземанията на ТП на НОИ- Ямбол за главници и за лихви не са погасени по давност, точно както е прието от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол.

В заключение, по никакъв начин оспорващата не обори установената фактическа обстановка от адм. орган. От една страна не се доказа наличие на ТПО за определен период между оспорващата и „Й.“,ООД, но дори да съществува формално във вид на сключен трудов договор, то не е достатъчно да обоснове правото на осигуряване, тъй като по делото е безспорно доказано, че не е престиран труд от оспорващата в „Й.“ ООД.

В конкретния казус от доказателствата по делото безспорно се установява, че работник и работодател не се познават лично. Следователно формално е оформен трудов договор, но както посочи вписания като работодател представител не е подписвал договора, както и че във фирмата са работили само 3 лица.

С оглед конкретиката на правния спор, съдът  извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила, според определението за „осигурено лице“ дадено в   КСО. С оглед изложеното съдът  намира, че оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него  разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.  

Водим от горното,  Я А С, четвърти състав

 

Р     Е     Ш    И     :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.К. ***, чрез адвокат Н.М. *** със съдебен адрес ***,ул.“ Х. К.***“ № 2, кантора № 4 срещу решение № 2153-28-20/10.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е  оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-35/27.01.2021г. против Разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020г. на длъжностното  лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол,    с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено оспорващата да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 01.10.2015г. до 31.05.2016г. в размер на 2 156,56лева/две хиляди сто петдесет и шест лева и 56ст/-главница и 1 151.43лв/хиляда сто петдесет и един лева и 43 ст/-лихва  от датата на неоснователно полученото обезщетение за безработица до датата на издавена на обжалваното разпореждане.

         ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН: ********** *** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.    

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                         СЪДИЯ:/п/не се чете