Решение по дело №1429/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20193330101429
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 573, 13.12.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На дванадесети декември                                      две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1429 по описа за 2019г. на РРС

 

          Производството е по чл.422 ГПК.

          Депозирана е искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Б.С.Б., че дължи на ищеца сумата от 969.83лв.- главница, 182.95лв. възнаградителна лихва за периода 01.08.18г.-04.01.19г., сумата 26.24лв. обезщетение за забава за периода от 04.01.19г. до 11.04.2019г., законната лихва върху главницата след този момент и разноски в двете производства. Ищецът твърди, че при сключване на договор за стоков кредит CREX-11316774 ответникът се е съгласил и на издаването на револвираща кредитна карта CARD-12572510 с кредитен лимит от 1000лв. Уговорения ГЛП е 35%, а ГПР е 44.90%.В договора е определен размера на дължимото обезщетение за забава, както и минималната погасителна вноска, в зависимост от усвоения кредитен лимит. , която в случая е 60лв. На 01.08.18г. ответникът е спрял обслужването на кредитната карта, като балансът му е минус 1152.78лв. Картата е блокирана от ищеца. Ищецът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което не е получено от ответника. Същото е получено едва с исковата молба. За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №2026/25.04.19г. по ч.гр.д.№816/19г. на РРС, по която длъжникът не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства. Представя договор за потребителски кредит,ОУ,сертификат, приложение към договора за потребителски кредит,месечно извлечение от картата,обратна-разписка, ПДИ. Има искане да се приложи ч.гр.д.№816/2019г. на РРС.

              Ищецът е депозирал молба вх.№12030/27.11.19г., с която заявява, че за него е отпаднал интереса от делото, поради плащане на претендираните от ответника суми вкл. и за разноски.

             Ответникът Б.С.Б. при редовно връчена искова молба не е отговорил.Не се явява и в с.з.

             Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: При сключване на договор за стоков кредит CREX-11316774 ответникът се е съгласил и на издаването на револвираща кредитна карта CARD-12572510 с кредитен лимит от 1000лв. , която е активирал на 29.03.16г. Уговорения ГЛП е 35%, а ГПР е 44.90%. В договора е определен размера на дължимото обезщетение за забава, както и минималната погасителна вноска, в зависимост от усвоения кредитен лимит, която в случая е 60лв. На 01.08.18г. ответникът е спрял обслужването на кредитната карта, като балансът му е минус 1152.78лв. Картата е блокирана от ищеца. Ищецът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което не е получено от ответника. Същото е получено едва с исковата молба. За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №2026/25.04.19г. по ч.гр.д.№816/19г. на РРС, по която длъжникът не е намерен за връчване. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си, които в хода на процеса ответникът изцяло е заплатил.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска  за неоснователен. Налице е пълно и доброволно погасяване на задълженията от страна на ответника-длъжник в хода на процеса.

           Разноски също не се дължат, тъй като ответникът е заплатил и тях.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

           

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България  против Б.С.Б., ЕГН ********** установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 1179.02лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: