№ 183
гр. Русе, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Р.ова
Мирослав Йорданов
при участието на секретаря Цветелина Цолова
в присъствието на прокурора Р. Вл. Г.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254500600659 по описа за 2025 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 44/14.04.2025г., постановена по НОХД № 1614/2024г
на РРС подсъдимият В. М. А. е признат за виновен в това, че на 04.01.2023г. в
гр. Русе управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.П.“ с рег.
№ Р ** ** КМ, след употреба на наркотични вещества - амфетамин (АМР) и
метамфетамин (МЕТ), установено по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на
основание чл.343б ал.3 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода
за срок от две години и глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
На осн.чл.59 ал.2 НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан- на 04.01.2023г.
На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият да
изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 6
месеца, наложено му по НОХД № 1859/2020 по описа на РРС, за което е
определен първоначален строг режим.
Постановено е вещественото доказателство, посочено в присъдата,
1
да бъде унищожено, след нейното влизане в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия В. А., чрез упълномощеният
му защитник адв.В. В. от РАК с твърдения за постановяване при допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
необоснованост. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна така, алтернативно отмяна на присъдата и връщане делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд, по подробно изложените
съображения.
В съдебно заседание жалбата и допълненията към нея се поддържат от
подсъдимия и от защитника му адв.В.В., по подробно развитите доводи.
Представителят на РОП счита въззивната жалба за неоснователна, а
присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага същата да
бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е частично основателна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият В. М. А. е роден на **.**.****г. в град Р., български
гражданин, живее в град Р., със средно специално образование, работи по
трудов договор в „И.“ ООД. Той е женен за М. Н. А.а, с която имат две
непълнолетни деца /удостоверения за раждане, приложени на л.20, л.21 от
делото на РРС/. Съпругата му е оперирана през 2024 г. от раково заболяване и
е провеждала химеотерапия, видно от епикризите и решения на обща
клинична онкологична комисия от 2024г. /приложени по делото на РРС/.
Същата е отново оперирана от злокачествено образувание през 2025г., видно
от приложените по настоящето дело епикриза и етапна епикриза /л.22-л.24 от
делото на РОС/. Дъщерята на подсъдимия М. А.а е с инсулинозависим захарен
диабет от 2023г., видно от приложената епикриза на л.45 от делото на РРС.
Подсъдимия е осъждан общо три пъти, видно от справката за
съдимост, приложена на л.59-60 от ДП.
За първото си осъждане по НОХД № 1880/2013 на РРС е
реабилитиран по право на 24.06.2017г.
След това е осъден с Присъда № 73/14.10.2021г по НОХД №
1859/2020 на РРС, за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, с която му е
наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание
чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен
2
срок от три години. Присъдата е влязло в сила на 16.05.2022г. Изпитателният
срок изтича на 17.05.2025г.
Със споразумение № 141/03.04.2024 по НОХД № 471/2024 на РРС
за престъпление по чл.343в ал.1 от НК му е наложено накаазине пробация с
три пробационни мерки, за различен период от време. Споразумението е
влязло в сила на 03.04.2024г. Това осъждане е след инкриминираното деяние
по настоящето дело.
Така, към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият е
осъждан веднъж- по НОХД № 1859/2020 на РРС.
Подсъдимият има множество налагани административни наказания
за нарушения по ЗДвП, видно от приложената на ДП справка за
нарушител/водач.
Подсъдимият А. имал издадено СУМПС № *********/ **.**.****г.
със срок на валидност до **.**.****г. и се водел на отчет в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Русе. С наказателно постановление № 21-1085-
001122/12.05.2021г., влязло в сила на 25.08.2021г., за нарушение по чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП на подсъдимия са били наложени административни наказания
„Глоба“ и „Лишаване от права да управлява МПС за срок то 24 месеца, което
същият е търпял през периода от 26.04.2021г. до 26.04.2023г.
След това подсъдимият не подновил свидетелството си за
управление на МПС и към момента на постановяване присъдата на РРС и
понастоящем няма издадено валидно такова.
На 04.01.2023г., около 16,00 часа, въпреки, че бил лишен от право
на управлява МПС, с влязло в сила наказателно постановление и бил
употребил наркотични вещества - амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ),
подсъдимият В. А. привел в движение и управлявал по улиците на град Русе
лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № Р ** ** КМ, собственост на М. М. А., като
заедно с него в автомобила били съпругата му и децата му.
По същото време свидетелят Т.Т.И. - С.п. в ГООР в РУ 02 при
ОДМВР – Русе, заедно с колегата си К.А.Т. - К.н.а в ГООР в РУ 02 при
ОДМВР Русе, изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред и пътен контрол на ул. „Згориград“ в гр.Русе.
Около 16,20 часа, покрай служебния им автомобил, преминал
автомобилът, управляван от подсъдимия. През служебното си устройство,
след генериране на регистрационен номер на управлявания от подсъдимия
автомобил, полицейските служители получили индикация, че автомобилът е с
прекратена регистрация. Това ги накарало да последват същия по ул.
„Згориград“, като му подали светлинен и звуков сигнал да спре. Подсъдимият,
с управлявания от него автомобил завил по ул. „Лисец планина“, където спрял
автомобила.
При извършената на подсъдимия документна проверка,
подсъдимият не представил на полицейските служители СУМПС, като заявил,
че същото му е отнето, тъй като отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества. След извършена справка с ОДЧ при Второ РУ,
3
полицейските служители, установили истинността на заявеното им от
подсъдимия. На място били извикани свидетелите П. К. А. – м. а. в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе и И. Б. И. - м. а. в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Русе, с оглед извършване на проверка на водача за
употреба на алкохол и наркотични вещества.
След пристигането си на място, свидетелите А. и И. поканили
подсъдимия в сектор „Пътна полиция“, където му била извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство, която била отрицателна, както и
проверка за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с
техническо средство Драг тест 5000, с рег. № ARNJ-****, като извършената
проба № 056 в 17,21 часа, отчела положителен резултат за употреба на
амфетамин. Свидетелят А. издал талон за медицинско изследване № ******,
който бил връчен на подсъдимия в 18,00 часа, което същият удостоверил с
подписа си. След това подсъдимият бил задържан и конвоиран от свидетелите
А. и И. до УМБАЛ „Канев“ – Русе, където подсъдимият дал кръв и урина за
медицинско изследване, което било обективирано в Протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № А
0022739/04.01.2023г.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство токсикохимична експертиза № 24/ТКХ-160 от вещо лице,
специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК – МВР /л.93-96 от ДП/ ,
се установява, че в представените за изследване кръвна проба и проба урина,
взети от подсъдимия В. М. А. е установено наличие на метамфетамин и
амфетамин. Те са наркотични вещества, включени в Списък І – Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1 към чл. 3 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл. 3 ЗКНВП. Посочено е, че е изпълнено изискването на чл. 23, ал. 2
от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
От заключението на изготвената в хода на съдебното производство
пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /л.70-71 от делото на
РРС/ е видно, че ако се приеме, че подсъдимият е управлявал МПС в 16,15
часа на 04.01.2023г. и е употребил таблетна форма „амфетамин“ перорално в
16,15 часа е възможно във взетите кръв и урина в 18,20 часа на 04.01.2023г. да
се установи качествено, чрез токсико-химическо изследване амфетамин и
метамфетамин, както и е възможно да се позитивира за амфетамин тестът с
Драг тест 5000.
От заключението на изготвената в хода на съдебното производство
пред първата инстаниця допълнителна токсикохимична експертиза /л.86-
89 от делот на РРС/ е видно, че в представената за изследване контролна
кръвна проба, взета от подсъдимия е доказано наличие на метамфетамин и
амфетамин, като индентифицирания амфетамин, може да бъде съпътстващо
метамфетамина вещество (примес, онечистване) или негов метаболитен
продукт. Посочено е, че в съответствие на получените аналитични резултати, в
4
предоставената за изследване контролна проба кръв е установено наличие на
метамфетамин в количество над 70 ng/ml и амфетамин в количество под 80
ng/ml. С оглед получените аналитични резултати може да се посочи, че
интервалът на употреба при инцидентен, еднократен прием на употребените
наркотични вещества е средно до 48 часа преди изземването на биологичната
проба.
Тази правилно установена от първата инстанция фактическа
обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства. Това са показанията на
свидетелите Т.И., П. А.,, И.И., М.Р., частично обясненията на подсъдимия.
Приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства:
акт за установяване на административно нарушение, заповед за задържане на
лице, заповед за конвоиране на лице, талон за изследване, протокол за
медицинско изследване, токсикохимична експертиза, съдебномедицинска
експертиза, допълнителна токсикохимична експертиза, справка за
нарушител/водач от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Русе, протоколи
за доброволно предаване, констативни протоколи, талон на лек автомобил,
копия от документи, свидетелство за съдимост, декларация, биографична
справка, удостоверения за раждане на деца, епикризи и други медицински
документи и други.
По делото няма спор относно фактите, свързани с това, че
подсъдимият е управялвал посоченото МПС на посочената дата и място. За
това кога, къде и от кого е бил спрян за проверка, кога с какъв тест е бил
изпробван за употребата на наркотични вещества, кога и какви изследвания
на кръв и урина са му направени за употребата на такива и какви са
резултатие от тези изследвания. В тази насока правилно първата инстанция е
дала вяра на заключенията на приетите по делото токсикохимична експертиза,
допълнителна токсикохимична експертиза и СМЕ, като компетентни и
обосновани. Дадена е вяра на събраните по делото писмени доказателства,
които кореспондират с експертните заключения.
Спорният по делото въпрос е дали подсъдимият е употребил
наркотично вещество преди да започне управлението на МПС и така е
управлявал л.а. към момента, когато е бил спрян за провека от полицейските
служители или е приел наркотично вещество- 2 таблетки, според неговите
обяснения, след като вече е бил спрял лекия автомобил, в каквато насока са
твърденията на подсъдимия. Въз основа на това защитата прави извода, че не е
налице управление на МПС след употреба на наркотично вещество.
Възраженията на защитата са неоснователни.
Районният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
5
проверил е твърденията на подсъдимия, във връзка с което е назначил и приел
в хода на съдебното следствие горепосочените две експертизи. Подложил е на
задълбочен анализ събраните по делото доказателства, като е изложил
убедителни мотиви кои доказателства кредитира и кои отхвърля и защо.
Настоящият състав напълно споделя аргументите на първата инстанция.
Законосъобразно и правилно са кредитирани с доверие показанията на
свидетелите Т.Т.И., П.К. А. и И.Б. И., М.Р. като такива на лица, които пряко и
непосредствено са възприели случилото се. Техните показания кореспондират
помежду си, с писмените доказателства по делото и със заключенията на
трите приети от съда експертизи. Свидетелите сочат, че след подадения сигнал
подсъдимият, който се е намирал на мястото на водача на л.а. е спрял, като
веднага при него са отишли полицейските служители. Св.Т.И. е категоричен,
че подсъдимият е бил притеснен, очите му зачервени, както и че през времето
от спирането до изпробването му за наркотични вещества той не е бил сам,
полицейските служители са били до него и не са му позовлявали да приема
медикаменти или течности /заявеното от свидетеля през РРС/. Изложеното
опровергава тезата на защитата, че подсъдимият е приел неустановени
таблетки, съдържащи наркотично вещество, след спирането на л.а. и преди
проверката от полицейските служители.
Показанията на посочените свидетели кореспондират със
заключенията на трите приети по делото експертизи. От заключението на
допълнителна токсикохимична експертиза, изготвена от две вещи лица е
видно, че интервалът на употреба при инцидентен, еднократен прием на
употребените наркотични вещества е средно до 48 часа преди изземването на
биологичната проба. Така посочения от експертите срок противоречи на
тезата на защитата, че наркотичните вещества са приети един час преди
изследването на подсъдимия и същия преди това не е приемал наркотични
вещества от вида амфетамин и метамфетамин.
Аргумент в тази насока е и отразеното в АУАН, подписан от
подсъдимия без възражения, в който е посочено, че той е управлявал л.а. на
04.01.2023г. в 16,15 часа след употребата на наркотични вещества.
С оглед изложеното мотивирано не е дадена вяра на обясненията на
подсъдимия, които освен източник на доказателства са и средство на защита,
тъй като противоречат на свидетелските показания, на приложените писмени
доказателства и на заключенията на приетите по делото ексепртизи.
Обясненията на подсъдиимя остават изолирани, поради което правилно са
отхвърлени като защитна теза, в частта им за взетите две хапчета, съдържащи
наркотично вещество, от неустановен вид и количество, което да е станало
след спирането на лекия автомобил.
Първата инстанция правилно е посочила, че от всички
доказателства по делото еднозначно и безпротиворечиво се установява, че към
момента, в който самият подсъдимият твърди, че е приел наркотичното
вещество, същият се е намирал на мястото на водача на лекия автомобил.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 2, б.
6
„а“ от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС
Понятието „управление“, употребено в чл. 342 ал. 1 НК, включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези
действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици, независимо дали превозното средство или ….
машина се намира в покой или в движение. С оглед на това дори и след като
автомобилът е бил в покой и с изгасен двигател, предвид фактът, че
подсъдимият се е намирал на мястото на водача, е налице „управление“ на
лекия автомобил, по смисъла на посоченото постановление.
Районният съд правилно е приложил материалния закон като е
изложил убедителни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция.
Законосъобразно е прието за доказано, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.
3 НК / в редакцията на текста към момента на извършване на деянието/, тъй
като на 04.01.2023г. в гр. Русе управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Ф.П.“ с рег. № Р ** ** КМ, след употреба на наркотични вещества
- амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ), установено по реда на Наредба №
1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие-
управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени към
привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство, след
като същият е приел наркотични вещества.
Престъплението е формално, на просто извършване. То е
довършено, тъй като подсъдимият е управлявал МПС след като е употребил
наркотични вещества - амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ), установено
по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Спазен е редът, предвиден в Наредба
№ 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието, предвиждал неговите обществено-опасни последици и искал
тяхното настъпване. Подсъдимият много добре е знаел, че е забранено да
управлява л.а. след употреба на накортични вещества и в това състояние
създава опасност за движението по пътя, за живота и здравето на околните, за
своето и на своите близки, пътуващи с него в л.а., но въпреки това е седнал зад
волана, привел в движение лекия автомобил и управлявал същия. Той е
съзнавал обществено-опасния характер на това, което върши, предвиждал е
обществено-опасните последици от деянието си и е искал настъпването им- да
шофира след като е употребил наркотични вещества, вместо да потърси друг
7
начин за предвижване. Подсъдимият е бил наясно с факта, че е употребил
наркотични вещества и е привел в движение лекия автомобил, като предвид
житейския си опит и дългогодишинят си стаж като водач на МПС като много
добре е съзнавал, че е под въздействието на такива.
Неоснователни са възраженията на защитата за допуснати
съществени процесуални нарушения. Настоящият състав не намира
допуснати такива в хода на ДП или на съдебното следствие, които да налагат
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Фактите в обвинителния акт и в мотивите към присъдата са ясно и
конкертно посочени, делото е изяснено от фактическа страна, събраните
доказателства са анализирани обективно и в съвкупност, като са изложени
ясни и конкретни мотиви. Не е налице пълна или частична липса на мотиви
към присъдата. Не е налице противоречие между диспозитива и мотивите на
присъдата.
Не е налице сочената от защитата забрана по чл.281 ал.8 от НПК-
осъдителната присъда да не почива само на показания, прочетени по реда на
чл.281 ал.4 от НПК. Пред районния съд са разпитани и четиримата свидетели,
посочени в обвинителния акт, като прочетените им показания от ДП са
приобщени за пълнота на разпитите им. Единствено св.М.Р. не си спомня
подробности за случая и неговите показания от ДП са приобщени изцяло, без
провеждането на подробен разпит на този свидетел от пред съда. В същото
време в тях той сочи обстоятелства, за хронологията на събитията, свързани с
проверката и пробите на водача, за които по делото са събрани писмени
доказатества, които напълно ги подкрепят, като и без тези гласни доказателтва
посочените факти са категорично установени. С оглед проведеният подробен
разпит на останалите свидетели пред първата инстанция не може да се
приеме, че осъдителната присъда почива само на приобщени свидетелски
показания.
При извършената служебна проверка настоящият състав не
установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения.
С оглед изложеното законосъобразно, правилно и мотивирано
подсъдимият е признат за виновен за извършеното престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК като му е наложено съответно наказание. Съдът е съобразил
последвалата законодателна промяна в текста на чл.343б от НК, като
наказанието законосъобразно е определено при отчитане на действащите към
датата на престъплението санкции.
За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил
на подсъдимия наказание, по реда на чл.54 от НК, в размер на две години
лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.57 ал.1
т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е определил първочанален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Отчетени са като смекчаващи отговорността обстоятелства:
полагането на труд и наличието на семейство. Като отегчаващи такива са
взети предвид: високата степен на обществена опасност на деянието, предвид
8
употребата на два вида наркотични вещества; предходните му осъждания;
управлението на МПС в срока на лишаване от правоуправление, без
гражданска отговорност и факта, че в лекия автомобил са се возели децата му.
Така наказанието е отмерено при баланс на двете групи обстоятелства.
Настоящият състав намира, че наложеното наказание е явно
несправедливо.
Принципно правилно отчетените смекчаващи и отгегчаващи
отговорността обстоятелства са формално посочени, без да е съобразена
тяхната реална тежест.
Полагането на труд по трудов договор е смекчаващо отговорността
обстоятелство със значителна тежест, тъй като в днешната тежка
икономическа обстановка осъждано лице да си намери работи и да работи по
трудов договор, сочи на сериозни положени усилия от негова страна да се
вгради в обществото, да работи, да получава реални доходи и да се грижи за
семейството си.
Неправилни са изводите на районния съд, че доказателствата,
касаещи здравословното състояние на съпругата на подсъдимия, доколкото не
се отнасят до неговата личност, не представляват смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат
отчетени: тежките здравословни проблеми на съпругата на подсъдимия, която
е болна, оперирана от злокачествено образувание, провеждала химиотерапия,
което е видно от приложените по делото епикризи и други медицински
документи. Налице е и ново обстоятелство в тази насока, във връзка с
представените пред въззивната инстанция две епикризи, установяващи
оперативно лечение на ново злокачествено образувание, извършено през юли
2025г., което сочи на влошаване на нейното здраве. Това обстоятелство има
значение, тъй като подсъдимият е единственият работещ в семейството, който
полага грижи за болната си съпруга и за двете им малолетни деца. Освен това
едното от децата му - на 12 години е със инсулинозависим захарен диабет
/епикриза на л.45 от делото на РРС/, което е отделно смекчаващо
отговорността обстоятелство, което също следва да бъде отчетено.
Посочените отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се
прецизират, като е налице само едно предходно осъждане, тъй като по
първото си осъждане подсъдимият е реабилитиран по право. Останалите
отегчаващи отговоростта обстоятелства са правилно отчетени от районния
съд.
С оглед изложеното наказанието на подсъдимия правилно е
определно по реда на чл.54 от НК. Не са налице многобройни смечаващи
отговорността обстоятелства, предвид наличието на отегчаващи такива, нито
някое от посочените смекчаващи обстоятелства се явява изключително,
поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК за определяне на
наказание под предвидената в текста на чл.343б ал.3 от НК долна граница.
В същото време тежестта на смекчаващите отговорността
обстоятелства е по-голяма от отчетената от първата инстанция, което налага
9
определяне на наказание към предвидения в текста на чл.343б ал.3 от НК
минимум, както за наказанието лишаване от свобода, така и за наказанието
глоба.
Предвид това въззивният съд намалява наказанието лишаване от
свобода на една година, а наказанието глоба на 500 лева. Относно глобата
съдът съобрази разпоредбата на чл.47 от НК, реализираните от подсъдимия
трудови доходи, видно от приложената на ДП декларация, които са под 1000
лева, неговото имотно състояние и семейни задъжения.
Така определените от въззивния съд наказания по вид и размер
съответстват на тежестта на извършеното, на личността на подсъдимия и се
явяват справедливи, като с тях ще се постигнат целите на личната и генерална
превенция.
Подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода, като
престъплението, предмет на настоящето дело, е извършено в изпитателния
срок на предходната присъда, поради което не са налице предпоставките на
чл.66 ал.1 от НК и накаазинето една година лишаване от свобода следва да
бъде ефективно изтърпяно. На основание чл.57 ал.1 б.“в“ от ЗИНЗС това
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Правилно е преценено от районния съд, че на подсъдимия не може
да бъде наложено наказанието по чл.343г от НК лишаване от право да
управлява МПС, тъй като издаденото му свидетелство за управление на МПС
е било със срок на валидност до **.**.****г. и няма издадено друго СУМПС
след тази дата, като той не притежава такова, както към момента на
постановяване на първоинстанционната присъда, така и към настоящия
момент, поради което няма свидетелство за управление на МПС, което да му
бъде отнето. В тази насока е и трайната съдебна практика.
С оглед обстоятелството, че деянието е извършено преди приемане
на измеенинята в чл. 343б от НК и разопредбата на ал.5 на текста, на
основание чл. 2, ал. 2 НК, съдът законосъобразно не е присъдил левовата
равностойност на моторното превозно средство.
На основание чл. 59, ал. 2 НК от така наложеното на подсъдимия В.
М. А. наказание лишаване от свобода правилно е приспаднато времето, през
което същият е бил задържан по реда на ЗМВР- на 04.01.2023г. със Заповед за
задържане на лице рег. № 336зз – 4 от 04.01.2023г.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК,
тъй като деянието предмет на НОХД № 1614/2024 г по описа на Районен съд –
Русе е извършено на 04.01.2023г., в изпитателния срок на предходното
осъждане на подсъдимия- по НОХД № 1859/2020г. по описа на Районен съд –
Русе /който изпитален срок изтича на 16.05.2025г./ и се касае извършено
умишлено престъпление. С оглед на това подсъдимият следва да изтърпи
отделно, наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, наложено му по НОХД № 1859/2020г. по описа на Районен съд – Русе,
чието изтъряпване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Неправилно районният съд е определил режима, при който следва
да бъде изтърпяно това наказание. Режимът, при който следва да бъде
10
изтърпяно приведеното наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода следва да бъде общ, а не строг по следните съображения:
Според сега действащата уредба, съдът определя само
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
/чл.41 ал.6 от НК/, съобразно разпоредбите на НК и на специалния закон-
ЗИНЗС. Видовете режим са посочени в чл.57 от ЗИНЗС.
В чл.57 ал.2 от ЗИНЗС са очертани хипотезите, при които се
определя първоначален строг режим.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.2 б.“в“ от ЗИНЗС строг режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което
е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на
двете наказания надвишава две години. Именно съгласно тази разпоредба
наказанието от една година лишаване от свобода, определено за
инкриминираното престъпление следва да се изтърпи при първоначален строг
режим. Тъй като сборът от двете наказания по присъдата и по предходното
осъждане /1 година и 1 година и 6 месеца/ надвишава 2 години.
Цитираната разпоредба обаче е неприложима за режима, при който
следва да се изтърпи предходното условно наказание, което е приведено в
изпълнение /наказанието по НОХД № 1859/2020г. по описа на Районен съд –
Русе в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода/. Това е така, тъй
като нито в чл.57 ал.2 от ЗИНЗС, нито в чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е
обхванат или регламентиран изрично режима за изтърпяване на наказанието,
приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК. Нормата на чл.57 алл.1 т.2
б.“в“ от ЗИНЗС определя първоначалният режим за изтърпяване на наложено
наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане, а не режима на подлежащото на
привеждане наказание. В посочените разпоредби никъде не е отразено, че
режимът на последващото наложено и на приведеното наказание следва да е
еднороден. Анализът на хипотезите на чл.57 ал.2 букви „а“-„в“ от ЗИНЗС не
налага друг различен извод от направения от настоящия състав. Тези
разпоредби не следва да бъдат тълкувани разширително.
Режимът на приведеното наказание следва да бъде определен
съгласно разпоредбите на ЗИНЗС. В настоящия случай осъждането по НОХД
№ 1859/2020 на РРС е първо осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода.
Към него момент той е реабилирин по право за първото си по ред осъждане,
за което са му били наложени наказание пробация и лишаване от права, които
са изтърпяни на 24.06.2017г. когато подсъдимият е реабилитиран по право, т.е.
след тази дата той е неосъждан. Наложеното му наказание по посоченото дело
от 2020г. е в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, поради което
не е налице нито една от посочените в чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС предпоставки
за определяне на първоначален строг режим. С оглед изложеното и съгласно
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС това приведено в изпълнение наказание лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С оглед изложеното присъдата следва да бъде изменена в частта
11
досежно размера на определените наказания лишаване от свобода и глоба за
инкриминираното престъпление, както и в частта за определения
първоначален режим, при който да се изтърпява приведеното на основание
чл.68 от НК наказание лишаване от свобода.
В останалите си част, включително и в частта за вещественото
доказателство и разноските, присъдата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така и на осн.чл.337 ал.1 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 44/14.04.2025г. на РРС, постановена по
НОХД № 1614/2024 на Русенския районен съд като
НАМАЛЯВА наказанията, наложени на подсъдимия, както
следва: наказанието лишаване от свобода от две години на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода и наказанието глоба от 1000 лева на ПЕТСТОТИН ЛЕВА
глоба.
На осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определя първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието една година лишаване от свобода.
ОТМЕНЯ определения първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода,
наложено на подсъдимия по НОХД № 1859/2020 на РРС, за което е
постановено на осн.чл.68 ал.1 от НК да бъде изтъряпяно отделно, като
ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на това наказание.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12