Решение по дело №713/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 384 от 20.07.2023 г., постановено по анд № 20234430201251 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Одесос, [улица], с ЕИК *********, представлявано от С. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, чрез адв.Г. от АК-Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението представлява буквален препис на писмените бележки на процесуалния представител на АПИ, като липсва обсъждане на представените от страна на дружеството доказателства и направените възражения. Твърди се още, че съдебното следствие е проведено по начин, който нарушава правото на защита на дружеството, тъй като са нарушени основни начала в наказателния процес. Сочи, че от районния съд не е приложен правилно материалния закон относно несъответствието на определената имуществена санкция с принципа за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и в тази връзка несъразмерност на санкцията, като твърди, че от съдебната инстанция не е извършен анализ на това обстоятелство. Счита още, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Сочи, че съдът е оставил без уважение направените доказателствени искания, без да изложи обосновани мотиви за това, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Направено е искане за спиране на производството по делото до приключване на дело С-61/23г. на СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване от АС-Хасково относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година. В заключение моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, алтернативно спора да бъде решен по същество и да бъде отменен ЕФ.

От ответника, чрез процесуален представител, е подаден отговор по касационната жалба с наведени подробни доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирани са писмени бележки от упълномощения адвокат Г., който поддържа касационната жалба, излага подробни съображения за нейната основателност и моли решението на районния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт К., която счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и съответно на доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 28.04.2021г. в 08:11 часа е установено нарушение №C1СС0В31933D7299Е053011F160А7540, с ППС специален автомобил Ман ТГА 26.430, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити, изискващи се от закона, при спазване на процедурата по издаването му, като правилно е санкциониран касаторът посредством ЕФ, а не с НП. Съдът приел, че касаторът не е заплатил дължимата пътна такса, тъй като за посоченото ППС липсва валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За безспорно установено и доказано е приел, че е извършено нарушение на нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като дружеството не е изпълнило своето задължение за заплащане на тол такса за законосъобразно използване на платената пътна мрежа. За неприложима е счел нормата на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по канд №997/2022г. на Административен съд – Хасково, съдът е спрял производството по канд 713/2023г. до произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на РС-Плевен е неправилно и следва да бъдат отменени само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, следва на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 550лева, съобразно нормата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 384 от 20.07.2023 г., постановено по анд № 20234430201251 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Одесос, [улица], с ЕИК *********, представлявано от С. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], ЕИК:*********, представлявано от С. Д., разноски за касационната инстанция в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.