Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 30.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело
№ 4716 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
20027857 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 49105/2019 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, съдът е признал за установено по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ, че И.А.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******следните суми: 3 715,
64 лв., съставлява дължима стойност на доставена топлинна енергия в периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот - апартамент 89, находящ се
в гр. София, ж.к. ******, с аб. № 136781, ведно със законната лихва, считано от
30.01.2019 г. до окончателното погасяване; 50,59 лв. - дължима стойност на
таксите за извършвана услуга по дялово разпределение за имота, за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019
г. до окончателното погасяване, за които вземания има издадена в полза на ищеца
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5691/2019 г. по описа на СРС, като е отхвърлил
иска за ДР за разликата до пълния предявен размер от 61,69 лв. или за сумата от
11,10 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е признато за установено
по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.А.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С."
ЕАД сумата от 320,30 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата за ТЕ през периода от 14.09.2017 г. до 22.01.2019 г., както и 8,04
лв., представляваща дължима мораторна лихва върху дължимата главница за ДР, за
периода от 30.06.2016 г. до 22.01.2019 г., за които вземания има издадена в
полза на ищеца Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5691/2019 г. по описа на СРС,
като е отхвърлил иска за мораторната лихва върху главницата за ДР, за сумата от
3,08 лв. и периода от 30.01.2016 г. до 29.06.2016 г.
С решението И.А.М. е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 679,82 лева - разноски в исковото производство и 131,72
лева - разноски в заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати
на И.А.М. сумата от 1,76 лв.,
представляваща разноски за производството, съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Недоволна
от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която са уважени установителните искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е останала ответницата в производството И.А.М.,
която чрез процесуалния си представител адв. Д.С. го обжалва при твърдения, че
решението в обжалваната част е невалидно, недопустимо, неправилно и постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно поддържа, че не е
налице валидно облигационно отношение между страните, тъй като липсва писмен
договор и не са приемани ОУ. На следващо място заявява, че ТЕ отдадена от
сградната инсталация не е отчетена правилно, тъй като в сградата в режим на ЕС
имало две независими една от друга инсталации. Счита също така, че неправилно
са изчислени сумите за БГВ и ТЕ отдадена от отоплителното тяло, както и
неправилно са изчислени технологичните загуби. Цитира практика на ЕС. Искането й
към съда е да отмени решението и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като
недоказани. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез
процесуалният си представител юрк. Г.Ч.е депозирала отговор на въззивната жалба
по реда на чл. 263 ГПК, с който я оспорва по съображения, че първоинстанционния
съд е постановил правилно и обосновано решение, съобразено с константната
съдебна практика по този вид типови правни спорове, като моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрк. възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд
искове са установителни, при правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума,
заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни
искове, а в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането.
Въззивната инстанция намира, че в
правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение
между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда
етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея
топлоенергия за битови нужди.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените
пред СРС копие от Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска
собственост от 26.09.2007 г., сключен между Столична община, представлявана от
Кмета на район „Красна поляна" като продавач и ответника И.А.М., както и
от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 128/28.09.2007 г., с
вписан ипотекарен кредитор ответницата М. се установява, че ответницата М. е
собственик на процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда,
че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с
изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е
изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната
на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега
под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в
режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето,
притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на
етажна собственост.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на
същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по
делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че
приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния
период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са
обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта,
с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет
на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответницата М. за сума в размер на 3 715,64
лв. и за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г.
Претендираните вземания не са установени
единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи,
които съдът кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие
с действащата към съответния период нормативна уредба. Количеството доставена топлоенергия
е отчитано по показанията на общия топломер в абонатната станция, след
приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
дружеството-доставчик.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните в
първоинстанционното производство, се установява, че за целия процесен период, в
имота на ответницата е начислена ТЕ за топла вода на стойност 1 268,79 лв.; за
отопление на имот – 2 088,54 лв. и за сградна инсталация - 0,00 лв. Вещото лице
е установило, че през процесния период общия топломер е бил годно средство за
търговско измерване, а дяловото разпределение от ФДР е извършвано в
съответствие с действащата нормативна уредба. Монтираните измервателни уреди в АС
са съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са
на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР,
при спазване на действащата към момента нормативна уредба. Съгласно
заключението на СТЕ технологичните разходи в АС били приспаднати от
топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били изчислявани редовно
за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Съгласно заключението на
СТЕ, пресметнатите технологични разходи били съгласно методика и формули,
приложени в Наредбата за топлоснабдяването и техническите характеристики на
абонатната станция.
Съгласно заключението на ССчЕ се
установява, че в процесния период, дължимата от ответницата сума за консумирана
топлинна енергия е в размер на 3 715,64 лева за които няма данни да са
платени.
По отношение на претенциите с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира
следното:
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ
действали през процесния период е предвидено задължение за клиентите на
„Топлофикация София" ЕА да заплащат задълженията по Общите фактури, в
45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Съгл. чл. 33, ал. 4 от ОУ, продавача
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Съгласно заключението на ССчЕ, дължимото обезщетение за забава върху
задълженията на ответника по обща фактура № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г., за посочения в ИМ период от 14.09.2017 г. до
22.01.2019 г., възлиза на сумата от общо 320,30 лв., поради което и правилно
първостепенния съд е уважил изцяло иска.
Към посочените по-горе суми следва да се
добави съответна част от дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение в размер на 50,59 лв., ведно със обезщетение за забава в
размер на 8,04 лв. и за периода от 30.06.2016 г. до 22.01.2019 г.
Неоснователни са доводите на ответника,
че не е установено точното количество доставена топлинна енергия, респ. не били
установени качествени изисквания. На първо място в ОУ на ищеца е въведено като
задължение за продавача да осигурява в абонатната станция температурен режим и
количество на топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за
подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата
вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение
за продавача с избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими -
чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г. продавачът е длъжен да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с
цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато
вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният
график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на
технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е
предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната
мрежа. А според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната мрежа (който
е част от топлопреносното предприятие) е длъжен да осигурява режима на работа
на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125,
ал. 3 - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А според
последната операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им.
Именно това определя качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация, докато за отопление на
помещенията задължението на топлоснабдителното предприятие - продавач на
топлинна енергия е да осигури такива качествени показатели на подавания
топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят
достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при
съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от
сградната инсталация. Тези параметри са определени точно и ясно, респ. посочен
е механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени
критерии.
От друга страна, задължение за ищеца
като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна
енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук
отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители
се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна
инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация,
според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните
собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация
състояние. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на
имотите, които се топлоснабдяват.
При събрани доказателства, че
монтираният в сградата на етажната собственост топломер е сред уредите за
топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология, в тежест на
въззивника е да докаже, че цялото разпределение, извършено от помагача на ищеца
на база отчетените стойности, е неточно.
На следващо място, по отношение на
количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с
възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е
обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била
направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от
страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва
да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011
г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по иска е да докаже
твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответницата е определено според отчетното количество и
подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му
части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20027857 от 29.01.2021 г.
по гр. дело № 49105/2019 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 100 лв., представляваща
сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.