Определение по дело №176/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе, предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „. БИ АЙ К. Е. със седалище и адрес на управление: гр. С., У. Х. № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., Ч. пълномощника на дружеството Д. М. Г., насочена срещу разпореждане №1150/17.02.2011г. на РС Разлог по ч.гр.д.№286/2011г.,с което е отказано на жалбоподателя издаване на заповед за изпълнение за част от разноските по заповедното производство -100 лв за юрисконсултско възнаграждение.

„. БИ АЙ К. ЕАД в жалбата си навежда доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, поради съществени противоречия с материалния закон. Поддържа се, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, която предвижда в хипотезата на процесуално представителство, осъществявано от Ю., то може да се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят счита, че така постановеното разпореждане е в противоречие на въззивната съдебна практика, според която непредставянето на документ за платен хонорар не освобождава искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от основателност. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на районния съд и да бъде постановено определение, с което да бъде задължен първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв и да бъде допълнена същата в частта за съдебните разноски, съобразно приложения към въззивната жалба списък по чл.80 ГПК.

Към частната жалба е приложено пълномощно, списък на разноските по чл.80 ГПК и платежно нареждане за платена държавна такса.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство, е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява основателна по следните съображения:

Районен съд Р. е бил сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя по настоящето дело срещу К. Г. О..

В заявлението е направено искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане е представено пълномощно, копие от трудов договор №709/11.09.2007г и допълнително споразумение за изменение на трудов договор №709/11.09.2007г. В заявлението разноските са детайлизирани по размер. Представен е списък по чл.80 ГПК. С атакуваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Посочено е, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 ГПК.

Настоящият състав намира искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно. Заявителят е установил наличието на релевантните факти за уважаване на това искане, а именно- съществуването на трудово правоотношение между търговското дружество- страна в производството и неговия пълномощник, указал защита по делото- Т. М.. Безспорно е, че същата е в трудови правоотношения със заявителя и че заема позиция “Ю.”. В този смисъл неоснователни са изводите на районния съд, мотивирали възприетото в обжалвания съдебен акт, свързани с липсата на доказателства за уважаване на това искане. В случая ГПК- чл.78, ал.8, е предвидил възможността в полза на юридическите лица и едноличните търговци да се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от Ю.. Единственото изискване на закона е указана от юрисконсулта защита по делото, каквато в случая се установява от факта на подаване на заявлението от лице с такова качество. Разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят по размерите, съобразно чл.7, ал.5 във вр. с ал.2 от Наредба №1 /обн. ДВ бр.64/2004г, изм. Доп. ДВ бр.2/09.01.2009г и бр.43/08.06.2010г./. Определен по указания във визираните разпоредби начин, размерът на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя, представляван от Ю., възлиза на претендирания размер от 100 лв. При това положение атакуваното разпореждане на РС Р. следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за разноските за юрисконсултско възнаграждение в производството в размер на 100 лева и допълнена с разноските в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1150/17.02.2011г., постановено по ч.гр.д.№286/2011г. по описа на РС Р., с което е отхвърлена молбата на кредитора „. БИ АЙ К. ЕАД гр. С., У. Д. Х. №5., Булстат *********, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., Ч. пълномощника си Т. М.- Ю. против К. Г. О., ЕГН * за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, в частта за присъждане на разноски за възнаграждение на Ю., в размер на 100 лв., вместо това ПОСТАНОВЯВА:

УВАЖАВА заявлението на ТИ БИ АЙ К. Е. със седалище и адрес на управление гр. С., У. Д. Х. №5. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против К. Г. О. в частта за заплащане на деловодни разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

ВРЪЩА делото на РС Р. за допълване на издадената заповед за изпълнение по заявлението на „. БИ АЙ К. Е. със седалище и адрес на управление: гр. С., У. Х. № 5., против К. Г. О. в частта за разноските за сумата 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, както и направени разноски пред ОС Б. в размер на 15 /петнадесет/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: