№ 19312
гр. София, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110150888 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Г.
срещу „Т............ С........ ЕАД, за признаване за установено между страните
недължимост поради плащане и погасяване чрез извънсъдебно прихващане на
сумите, както следва: 498,78 лева - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., 18,05 лева -
представляваща стойност на услуга дялово разпределение за процесния
период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до окончателното
плащане, за които суми по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79
състав е издаден изпълнителният лист от 17.02.2022 г.
В исковата молба се твърди, че изпълнителен лист от 17.02.2022 г. е
издаден във връзка с Решение № 278842/19.11.2019 г., постановено по гр.д. №
78584/2018 по описа на СРС, ГО, 79 състав, потвърдено с Решение от
13.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 4739 по описа за 2020 г., II – E
отделение. Въз основа на него било образувано изпълнително дело №
20238600401366 по описа на ЧСИ Виолета Матова с peг. № 860. Посочва се, че
съгласно платежно нареждане от 18.01.2022 г. ищцата е превела по банковата
сметка на ответното дружество сумата в общ размер на 922,75 лева с
основание - суми по гр. дело № 78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, за
1
изплащане на суми, както следва:
сума в размер на 498,78 лева - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата изчислена от 06.07.2018 г. - дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното плащане -
19.01.2022 г., изчислена в размер на 179,30 лева;
сумата в размер на 18,05 лева, представляваща стойност на услуга дялово
разпределение за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата изчислена от 06.07.2018 г. - дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до 19.01.2022 г., изчислена в
размер на 6,49 лева;
сумата в размер на 32,07 лева – разноски, присъдени в заповедното
производство по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав;
сумата в размер на 245,91 лева – разноски, присъдени в исковото
производство по гр. дело № 78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав.
Посочва, че по силата на Решение № 278842/19.11.2019 г. по гр. дело №
78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, „Т............ СОФИЯ” ЕАД била
осъдена да заплати на Р. Г. следните суми: разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в размер на 14,46 лева, присъдени в заповедното производство по ч.
гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав и разноски на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 43,39 лева, присъдени в исковото
производство по гр. дело № 78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, като във
връзка с тези суми на 27.07.2023 г. ищцата чрез ССЕВ към Министерство на
електронното управление изпратила до „Т............ СОФИЯ” ЕАД заявление за
прихващане основание чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на дължимите се
суми за разноски в размер на общо 57,85 лева от общите дължими от нея на
„Т............ СОФИЯ” ЕАД задължения за разноски в общ размер на 277,98 лева.
Уведомлението за връчване на отправено на основание чл. 104 от ЗЗД
заявление за прихващане било получено от „Т............ С........ ЕАД на
28.07.2023 г., съгласно приложено Уведомление за връчване от ССЕВ към
Министерство на електронното управление. Навеждат се твърдения, че
вземането по така издадения изпълнител лист било изплатено преди издаване
на посочения изпълнителен лист от 17.02.2022 г. и преди 23.08.2023 г. - дата на
образуване на изп. дело 20238600401366 по описа на ЧСИ Виолета Матова
peг. № 860, с оглед на което се моли за уважаване на предявения иск.
2
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
депозирала отговор на исковата молба. Поддържа, че искът е недопустим, като
твърди, че предпоставките за оспорване на вземането чрез отрицателен
установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК се свеждат до наличието на
изпълнителна сила на съдебния акт и промените, които са погасили
установеното с акта и изпълнителния лист материално право, като в
настоящия случай искът не се основавал на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, доколкото извършеното прихващане имало
обратно действие, изключващо това. По същество поддържа неоснователност
на исковата претенция. Твърди се, че въз основа на постановените от СРС и
СГС решения ищцата била осъдена за заплати на ищеца:
сумата в размер на 498,78 лева – цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.;
законна лихва върху горната сума от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 06.07.2018 г, до окончателно изплащане;
18,05 лева – цена на такса за услугата дялово разпределение за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.;
законна лихва върху горната сума за периода от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 06.07.2018 г., до окончателно плащане;
32,07 лева – разноски по ч.гр.д. № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79
състав;
245,91 лева – разноски в исковото производство.
Посочва се, че с плащането в размер на 922,75 лева, постъпило по сметка на
дружеството на 18.01.2022 г., по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД са били погасени,
както следва:
245,91 лева – разноски в исковото производство;
32,07 лева - разноски по ч.гр.д. № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79
състав;
179,16 лева – законна лихва върху главницата от 498,78 лева, изчислена
за периода от 06.07.2018 г. до 18.01.2022 г.;
6,48 лева – законна лихва върху главницата от 18,05 лева, изчислена за
периода от 06.07.2018 г. до 18.01.2022 г.;
3
18,05 лева – цена на такса за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.;
441,08 лева – част от дължимата сума в общ размер на 498,78 лева за
топлинна енергия.
Посочва, че сумата, с която ищцата прави прихващане и твърди, че се
погасява целият размер на дълга, е в размер на 57,85 лева, а актуалният размер
на задължението към 28.07.2023 г. (датата, на която ищецът твърди, че прави
погасяване с извънсъдебно прихващане) е 67,17 лева. Оспорва се
настъпването на твърдяното от ищеца извънсъдебно прихващане. Твърди се
неприложимостта на способа в изпълнителния процес. Посочва се, че
извънсъдебно също е възразено срещу изявлението за прихващане. Твърди се,
че вземането на ответника спрямо ищеца е и по-голямо. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност на присъдените с решение от
19.11.2019 г. в полза на ищеца суми за разноски. При изложените съображения
се иска прекратяване на производството като недопустимо, а при условията на
евентуалност – исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приобщените граждански дела се установява, че със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.07.2018 г. г. по ч.гр.д. № 44930/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав, Р. К. Г. е била осъдена да заплати на кредитора
„Т............ С........ ЕАД сумата от 498,78 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 06.07.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия в размер
на 84,05 лева за периода от 15.09.2016 г. до 26.06.2018 г., сумата в размер на
18,05 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 06.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
задължението за услуга дялово разпределение в размер на 3,35 лева за периода
от 15.09.2016 г. до 26.06.2018 г. и сумата в размер на 37,50 лева - разноски по
4
делото, а именно: 12,50 лева - държавна такса, и 25,00 лева - възнаграждение
на юрисконсулт. С Решение № 278842/19.11.2019 г., постановено по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 78584 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 79
състав, е признато за установено, че Р. К. Г. дължи на „Т............ С........ ЕАД,
сумата от 498,78 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., и сумата от 18,05 лева, представляваща цена
на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 06.07.2018 г. до окончателното плащане, за които суми по ч.
гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК. С решението Р. К. Г. е осъдена да заплати на
„Т............ С........ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 32,07 лева,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 245,91 лева, представляваща
разноски в исковото производство. Със същото решение „Т............ С........ ЕАД
е осъдено да заплати на Р. К. Г. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
14,46 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 43,39 лева,
представляваща разноски в исковото производство. С Решение №
266934/13.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 4739/2020 г. по описа на СГС,
ГО, II-Е въззивен състав, решението на СРС е потвърдено в частта, с която е
признато за установено, че Р. К. Г. дължи горепосочените суми.
С разпореждане от 15.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 44930/2018 г.
на СРС, II ГО, 79 състав, районният съд е разпоредил издаването на
изпълнителен лист срещу Р. К. Г. по признатите за дължими суми. По делото
било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
на 17.02.2022 г. е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да
заплати на „Т............ С........ ЕАД сумата от 498,78 лева - главница за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. , и за сумата от 18,05 лева - цена на такса за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и
въз основа на който било образувано изпълнително дело 20238600401366 по
описа на ЧСИ Виолета Матова с peг. № 860. Видно от отбелязването на печата
за издаване на изпълнителния лист, същият е взет от правоимащия на
18.05.2023 г.
С Определение № 15482/19.12.2023 г., постановено по в.ч.р.д. №
5
13269/2023 г. на СГС, ЧЖ-I-Л, по подадена частна жалба от Р. К. Г.,
въззивният съд е потвърдил разпореждане от 15.02.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 44930/2018 г. на СРС, II ГО, 79 състав, за издаване на изпълнителния
лист с мотива, че издаващият съд не следи дали вземането е изпълнено.
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че на 18.01.2022 г. във връзка със сумите, които ищцата била
осъдена да заплати на ответника, същата извършила плащане в полза на
ответника по банков път в размер на 922,75 лева. Видно от платежното
нареждане на л. 19 от делото в същото е посочено като основание само „суми
по гр.д. № 78584/2018 СРС 79 св дължими от Р. К. Г.“.
С уведомление от 27.07.2023 г., връчено чрез ССЕВ на 28.07.2023 г. на
„Т............ СОФИЯ” ЕАД, ищцата е отправила заявление за прихващане
основание чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на дължимите се суми за
разноски в размер на общо 57,85 лева от общите дължими от нея на „Т............
СОФИЯ” ЕАД задължения за разноски в общ размер на 277,98 лева.
Видно от приобщеното по делото копие изпълнително дело
20238600401366 по описа на ЧСИ Виолета Матова с peг. № 860, с молба от
23.08.2023 г. и въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът е
поискал образуване на изпълнително производство срещу ищцата само за
остатъка от дължимите суми по изпълнителния лист – главница в размер на
53,68 лева и законна лихва от 18.01.2022 г. С разпореждане от същата дала
изпълнителното производство е образувано. Видно от запорните съобщения
на л. 27 и сл. съдебният изпълнител е предприел действия по изпълнението за
събиране на сумата в размер на 53,68 лева и законна лихва. С поканата на л. 38
длъжникът е бил уведомен за дължимостта именно на същите.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
439, ал. 1 от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до дължимост на вземането, предмет на
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
6
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на акта факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
В хипотезата на погасяване на дълга чрез извършено прихващане, за да
бъде допустим искът с правно основание чл. 439 от ГПК, изявлението за
прихващане, на което се позовава длъжникът – ищец, следва да е извършено
след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на
съдебното решение относно пасивното вземане – т. е. вземането, което
принудително се изпълнява. В настоящия случай това е налице. Съдът счита
обаче искът за частично недопустим, доколкото не е налице висящ
изпълнителен процес за събиране на вземанията за всички суми по
изпълнителния лист. Видно от данните по изпълнителното производство,
същото е образувано и водено за събиране на главница в размер на 53,68 лева
и законна лихва върху нея, считано от 18.01.2022 г. Именно за тези суми
настоящото производство се явява допустимо. За останалата част от
вземанията по изпълнителния лист за ищеца не съществува правен интерес за
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението,
доколкото за тези суми образувано и висящо изпълнение липсва. В този
смисъл за сумата над 53,68 лева до 498,78 лева - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
(06.07.2018 г.) до 17.01.2022 г. (включително), сумата в размер на 18,05 лева -
представляваща стойност на услуга дялово разпределение за процесния
период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до окончателното
плащане, исковата молба следва да бъде върната, а производството -
прекратено.
За да обоснове основателността на иска си, ищецът се е позовал на
извършено плащане и прихващане като новонастъпили факти след
приключване на съдебното дирене.
Прихващането е субективно право от категорията на погасителните
потестативни права. Предпоставки за компенсацията са: наличието на две
7
насрещни задължения, идентичност на субектите по двете правоотношения,
еднородност и заместимост на двата насрещни дълга, изискуемост на
активното вземане, ликвидност на насрещното вземане, т. е. същото да е
безспорно установено по основание и по размер.
Настоящият съд намира, че изявлението за прихващане, извършено на
28.07.2023 г. изобщо не е породило погасителен ефект за вземането на
ответника, за което е образувано горепосоченото изпълнителното дело. Това е
така, тъй като преди извършването на изявлението за прихващане по делото се
доказа доброволно плащане от ищеца с предхождаща го дата – 18.01.2022 г.
Видно от основанието в платежното нареждане от 18.01.2022 г. и предвид
липсата на други доказателства в тази насока, длъжникът – ищец в
настоящото производство, не е посочил погасяването на кои вземания чрез
плащане прави. Следователно приложение е намерила разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД, като са погасени задълженията на Р. К. Г., както следва:
245,91 лева – разноски в исковото производство по гр.д. № 78584/2018 по
описа на СРС, ГО, 79 състав;
32,07 лева - разноски по ч.гр.д. № 44930/2018 г. по описа на СРС, ГО, 79
състав;
179,14 лева – законна лихва върху главницата от 498,78 лева, изчислена
за периода от 06.07.2018 г. до 18.01.2022 г. от съда на основание чл. 162 от
ГПК;
6,48 лева – законна лихва върху главницата от 18,05 лева, изчислена за
периода от 06.07.2018 г. до 18.01.2022 г. от съда на основание чл. 162 от
ГПК;
18,05 лева – цена на такса за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.;
441,10 лева – част от дължимата сума в общ размер на 498,78 лева за
топлинна енергия.
Следователно плащането в размер на 922,75 лева не е успяло да погаси всички
задължения на ищцата към ответника и същата е останала задължена за
главница за топлинна енергия 57,68 лева, ведно със законната лихва върху нея
от 06.07.2018 г. до окончателно изплащане на остатъка. Видно от изявлението
за прихващане същото касае единствено взаимодължимите между страните
вземания за разноски. Както беше посочено по-горе обаче с извършеното
8
преди това плащане пасивното вземане за разноски вече е било погасено чрез
друг способ – плащане, поради което към 28.07.2023 г. същото вече не е
съществувало. За да породи прихващането погасителен ефект към момента на
изявлението за прихващане следва да съществуват действителни вземания на
страните, а в настоящия случай това не е било налице.
Следователно вземанията по процесния изпълнителен лист, за които е
образувано изпълнителното производство – за главница в размер на 53,68 лева
(като по-малка по размер сума от дължимата в размер на 57,68 лева) и законна
лихва от 18.01.2022 г. (като част от дължимата, считано от 06.07.2018 г.), не са
погасени вследствие на твърдените в исковата молба новонастъпили след
съдебното дирене факти, поради което предявеният иск в допустимата му част
подлежи на отхвърляне като неоснователен. Съдът счита за безпредметно
обсъждането на останалите доводи в отговора на исковата молба, доколкото
релевираните възражения не биха променили правните изводи на съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски. Претендирано е в списък по чл. 80 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Същото обаче се
определя от съда, като поради липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът счита, че следва да бъде определено и присъдено такова в
минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 253674/13.09.2023 г., подадена от Р. К. Г.,
ЕГН **********, срещу „Т............ С........ ЕАД, ЕИК .............., В ЧАСТТА за
предявения иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за сумата над 53,68 лева до 498,78
лева - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до 17.01.2022 г.
(включително), сумата в размер на 18,05 лева - представляваща стойност на
услуга дялово разпределение за процесния период от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
9
по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до окончателното плащане, и ПРЕКРАТЯВА в
тази част производството по гр.д. № 50888 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24
състав, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
жк. Младост I, бл. ........................... 29, и съдебен адрес: гр. София, ул.
„......................“ № 68, ет. 3, срещу „Т............ С........ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, иск по чл.
439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Р. К. Г., ЕГН **********, не
дължи на „Т............ С........ ЕАД, ЕИК .............., поради плащане и погасяване
чрез извънсъдебно прихващане сумите, както следва: 53,68 лева,
представляваща остатък от 498,78 лева - стойност на потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
от 18.01.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело №
44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издаден изпълнителният лист от
17.02.2022 г. и е образувано изпълнително дело № 20238600401366 по описа
на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Младост I,
бл. ........................... 29, и съдебен адрес: гр. София, ул. „......................“ № 68,
ет. 3, да заплати на „Т............ С........ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата в размер на 100,00 лева, представляваща сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното исково
производство.
Решението в частта, в която исковата молба е частично върната и
производството е частично прекратено, има характера на определение и
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата част
решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10