№ 1137
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати
на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100900210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Юробанк България“ АД твърди, че е кредитор на „Евро
Паркет“ ЕООД, спрямо когото има непогасени изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговски сделки:
1. По договор за инвестиционен кредит №032/16.01.2008 г. сключен с
„Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е
„Юробанк България“ АД, като кредитор и „Виал-Паркет“ ООД /с
променено наименование на „Рос паркет“ ЕООД/, като
кредитополучател, по който ответникът „Евро Паркет“ ЕООД е
солидарен длъжник. Твърди, че поради спиране на плащането по
договора на 26.04.2012 г. същият е обявен за предсрочно изискуем и за
вземанията по него е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, 75-ти състав срещу
длъжника „Рос паркет“ ЕООД и солидарните длъжници, един от които
ответника, за сумите както следва: 175 519.09 евро - главница, ведно със
законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането;
5891.44 евро - възнаградителна лихва за периода от 24.2.2012г. до
25.7.2012г.; 195.59 евро - наказателна лихва за периода от 15.6.2012г. до
25.7.2012г.; 731.30 евро - такса за периода от 15.5.2012г. до 25.7.2012г.;
285,00 лева - нотариални такси; 7138.12 лева - държавна такса; 4019.10
1
лева - възнаграждение за юрисконсулт. Срещу издадената заповед за
изпълнение в срок са подадени възражения и е образувано исково
производство по т.д. № 2101/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, по
което с влязло в сила решение е прието за установено съществуването на
следните вземания: 175 519.09 евро - главница, ведно със законната лихва
за периода от 26.7.2012г. до изплащане на вземането; 5891.44 евро -
възнаградителна лихва за периода от 24.2.2012г. до 25.7.2012г.; 195.59
евро - наказателна лихва за периода от 15.6.2012Г. до 25.7.2012г.; 731.30
евро - такса за периода от 15.5.2012г. до 25.7.2012г.; 285,00 лева -
нотариални такси. Твърди освен тази вземания да има срещу ответника,
като солидарен длъжник, и вземане за присъдени съдебни разноски от
34 097,52 лева, за плащания по застрахователни полици и подновяване на
залози, ипотеки и оценки – 4 723,08 лева и 46,28 евро – просрочени
застраховки по обезпечения.
2. По договор за кредит № 033/2007/16.01.2008 г. сключен с „Банка Пиреос
България“ АД, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“
АД, като кредитор и „Виал-Паркет“ ООД /с променено наименование на
„Рос паркет“ ЕООД/, като кредитополучател, по който ответникът „Евро
Паркет“ ЕООД е солидарен длъжник. Твърди, че поради спиране на
плащането по договора на 26.04.2012 г. същият е обявен за предсрочно
изискуем и за вземанията по него е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС,
66-ти състав срещу длъжника „Рос паркет“ ЕООД и солидарните
длъжници, един от които ответника, за сумите както следва: 206 840.76
евро - главница, ведно със законната лихва за периода от 26.7.2012г. до
изплащане на вземането; 4758.19 евро –възнаградителна лихва за периода
от 15.4.2012г. до 25.7.2012г.; 246.80 евро - мораторна лихва за периода от
15.6.2012г. до 25.7.2012г.; 775.98 евро - такса за периода от 19.1.2012г. до
25.7.2012г. – 285,00 лева - нотариални такси; 8322.74 лева - държавна
такса; 4 611.37 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Срещу издадената
заповед за изпълнение в срок са подадени възражения и е образувано
исково производство по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2
състав, по което с влязло решение е прието за установено съществуването
на следните вземания: 199 102,70 евро – главница, ведно със законната
лихва за периода 26.7.2012г. до изплащане на вземането и 246,80 евро
2
мораторна лихва за периода 15.6.2012г. до 25.7.2012г. Твърди освен тази
вземания да има срещу ответника, като солидарен длъжник и вземане за
присъдени съдебни разноски от 28071,55 лева, за плащания по
застрахователни полици – 2333,35 лева, юрисконсултски възнаграждения
3 138,14 лева.
За принудително събиране на посочените по-горе вземания твърди да е
образувано изпълнително дело № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б. като към
датата на подаване на молбата все още има неудовлетворени от солидарните
длъжници вземания на банката.
Счита, че е налице основание за откриване на производство по
несъстоятелност, като е приложима, както презумпцията на основание чл. 608,
ал.3 ГПК, поради спиране на плащанията, така и на основание чл. 608, ал.4 ТЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да открие производство по
несъстоятелност на основание настъпила неплатежоспособност, евентуално,
поради настъпила свръхзадълженост. Претендира разноски.
Ответникът „Евро Паркет“ ЕООД съществуването и размера на
непогасените вземания на банката, в т.ч. и поради погасяването им по давност.
Оспорва да е в състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя.
От представените писмени доказателства се установява сключването
на договор за инвестиционен кредит №032/16.01.2008 г. и договор за кредит
№ 033/2007/16.01.2008 г. между „Банка Пиреос България“ АД, чийто
универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД, като кредитор и
„Виал-Паркет“ ООД /с променено наименование на „Рос паркет“ ЕООД/, като
кредитополучател, за вземанията по които договори ответникът „Евро
Паркет“ ЕООД като поръчител е солидарен длъжник, по силата на анекс №
А03-032/26.01.2012 г. и съответно анекс № А06-033/23.05.2012 г.
С решение по т.д. № 2101/2013 г. на СГС, ТО, VI-7 състав, изменено с
решение № 2461/24.10.2018 г. по т.д. № 1292/2018 г. по описа на САС влязло в
сила на 06.02.2020г. /последни устни състезания на 27.10.2015 г./ е признато за
установено по исковете по чл. 422 ГПК, предявени от „Юробанк България“
АД, че „Рос паркет“ ЕООД, като кредитополучател и длъжниците „ВИП
паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД /анекс 3-
032/2012/, „Лукс паркет“ ЕООД и Р.Ж.Б., като солидарни длъжници дължат на
банката следните суми: 175 519.09 евро – главница по договор за
инвестиционен кредит №032/16.01.2008 г., ведно със законната лихва за
периода от 26.7.2012г. до изплащане на вземането; 5891.44 евро -
възнаградителна лихва за периода от 24.2.2012г. до 25.7.2012г.; 195.59 евро -
наказателна лихва за периода от 15.6.2012Г. до 25.7.2012г.; 731.30 евро - такса
за периода от 15.5.2012г. до 25.7.2012г.; 285,00 лева - нотариални такси.
Решението е постановено във връзка с издадена в полза на „Юробанк
България“ АД заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 24.09.2012 г. по ч.гр.д.
№ 36218/2022 г. по описа на СРС. В мотивите на решението е прието, че към
датата на подаване на заявлението, кредитът е бил обявен за предсрочно
3
изискуем, въз основа на връчено на 19.07.2012 г. уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост.
С решение по т.д. № 2424/2013 г. на СГС, ТО, VI-2 състав влязло в
сила на 26.02.2020 г. / устни състезания пред въззивната инстанция са
проведени на 20.03.2018 г./ е признато за установено по исковете по чл. 422
ГПК, предявени от „Юробанк България“ АД, че „Рос паркет“ ЕООД, като
кредитополучател и длъжниците „ВИП паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“
ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р.Ж.Б., като солидарни
длъжници дължат на банката, след уважено възражение за съдебно
прихващане, следните суми: 199102,70 евро – главница по договор за
инвестиционен кредит №033/16.01.2008 г., ведно със законната лихва за
периода от 26.7.2012г. до изплащане на вземането и 246,80 евро мораторна
лихва за периода от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.
Решението е постановено във връзка с издадена в полза на „Юробанк
България“ АД заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г. по ч.гр.д.
№ 36219/2022 г. по описа на СРС. В мотивите на решението е прието, че
цялата сума по кредита е в просрочие към 19.01.2012 г.
На основание чл. 297, вр. с чл. 298, ал.1, ал. 2 и ал. 4 ГПК съдът е
длъжен да зачете силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. Ето
защо съществуването, изискуемостта и размера на тези парични притезания
по възражения относими към дата по-ранна от датата на устните състезания на
последната инстанция по същество е недопустимо да бъдат преразглеждани в
рамките на настоящия съдебен процес, като в същия следва да се вземат
предвид само настъпилите правопогасяващи факти след този момент.
Доколкото за удовлетворяване на съдебно установените си субективни права
банката-молител е инициирала индивидуално принудително изпълнение
посредством образуването на изпълнително производство пред ЧСИ-М.Б., то
служебно изисканата информация за наличието на дълг и актуалния му
размер съдът намира за достоверна, доколкото самият ответник не твърди и
доказва извършено плащане на дълга извън изпълнителния процес.
По въпроса допустимо ли е да бъде обявен в неплатежоспособност
търговец, въз основа на негово задължение като солидарен длъжник -
поръчител по търговски договор е даден отговор в практиката на ВКС по чл.
290 ГПК - решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 Г., Т. К., І Т. О.
на ВКС, решение № 4 от 26.07.2022 г. по т. д. № 497/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС, в които е прието, че когато договорът за поръчителство е сключен като
обезпечение за изпълнението на една търговска сделка, вземането на
кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на
чл. 608, ал. 1 от ТЗ, поради което невъзможността на търговеца - поръчител да
изпълни това задължение съставлява израз на обективното състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ.
В настоящия случай договорът за поръчителство е сключен между
страните като обезпечението на договори за банков инвестиционен кредит,
имащи характера на търговска сделка, поради което молителят се легитимира
като кредитор на вземане по смисъла на чл. 608, т.1 ТЗ.
По възражението на ответника за погасяване на вземанията по
давност.
Предвид разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД за вземания установени със
съдебно решение срокът на погасителната давност е 5 години от датата на
4
влизане в сила на решението. Считано от 06.02.2020 г., съответно от
26.02.2020 г. До датата на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност на „Евро Паркет“ ЕООД – 01.02.2024 г. давността не е
изтекла. Освен това същата следва да се смята за прекъсната на основание чл.
116, буква „в“ ЗЗД, предвид изпълнителните действия по изпълнително дело
№ 9252/2012 г., което не е приключило и е висящо, като са налице данни за
изпълнителни действия прекъсващи давността, в т.ч. за наложени възбрани
върху ипотекирани имоти.
Предвид изложеното от страна на ответника не се доказва погасяване
в цялост на задълженията по двата договора за кредит, поради което съдът
приема, че молителят „Юробанк България“ АД се явява кредитор на
изискуемо парично задължение, възникнало от абсолютна търговска сделка, и
съответно е активно легитимиран да иска откриване спрямо длъжника си на
производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността и началната й дата.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това
състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в
причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид, което предвид посоченото по-горе е установено в
настоящия процес.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал.4 ТЗ неплотажеспособността се
предполага ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл. 625 ТЗ вземането е
останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6-месеца от
получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. В
настоящия случай тази предпоставки също са налице, като видно от
приложената към молбата по чл. 625 ТЗ покана за доброволно изпълнение по
и.д. № 9252/2012 г. на ЧСИ М.Б. същата е връчена на длъжника „Евро паркет“
ЕООД на 21.03.2013 г.
Горните две презумпции за неплатежоспособност не бяха оборени от
ответника.
За да се даде отговор за наличието на неплатежоспособност е нужно
да се осъществи анализ дали ответното дружество притежава такъв обем от
краткотрайни активи, позволяващ му да заплати своите краткосрочни
задължения. В този смисъл в Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254 /
2013 г. на I т.о. на ВКС е прието, че водещ показател за преценката за
неплатежоспособността е този за общата ликвидност, като финансовата
автономност има спомагателно значение, а останалите показатели за
ликвидност – в зависимост от вида и характера на кракотрайните активи.
Ликвидността на краткосрочните вземания на ответника е оспорена от
молителя. Според практиката на ВКС - Решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д.
№ 685/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 149 от 10.06.2025 г. по к. т. д.
5
№ 1533/2024 г., Т. К. І Т. О. на ВКС, просто съотношение на актива и пасива,
залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не
е достатъчно за преценка състоянието на неплатежоспособност. При
направено оспорване на ликвидността на вземанията съдът дължи комплексна
преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на
коефициентите за ликвидност. Прието е, че такава корекция следва да се
извърши и при документална необоснованост на счетоводните записвания по
баланса или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения
или погрешното им посочване като кракосрочни/дългосрочни.
В заключението на първоначалната експертиза вещото лице /том IV,
прието в о.с.з., проведено на 27.11.2024 г./, вещото лице е извършило
преценката за икономическото състояние на ответника без да взема предвид
задълженията му като солидаран длъжник към „Юробанк България“ АД по
процесните два договора за кредит. В допълнителното заключение, прието в
същото отрито съдебно заседание, при отговор на поставена от съда задача да
вземе предвид като краткосрочни задължения на ответника през анализирания
период и задълженията му като солидарен длъжник на „Юробанк България“
АД по процесните два договора за кредит, вещото лице е извършило
изчисленията на показателите за ликвидност и финансова автономност след
като е извършило „равнение на баланса“ като наред с това е включило и
вземания в същия размер към кредитополучателя. Съдът намира, че
приложеният от вещото лице метод на изготвяне на алтернативен
икономически анализ не дава адекватен отговор на въпросите интересуващи
настоящия процес и на първо място, на въпроса имало ли е ответното
дружество достатъчно краткотрайни активи, които да покрият краткосрочните
му задължения. За да бъде даден отговор на този въпрос не е необходимо, а и е
неправилно, извършеното от вещото лице „равнение на баланса“, тъй като и
юридически и икономически вземанията на солидарния длъжник към
кредитополучателя не са възникнали/съществуващи. Същият подход вещото
лице е използвало и при изготвяне на допълнителното заключение на
икономическата експертиза, прието в о.с.з., проведено на 11.07.2025 г. На
следващо място, във връзка с направеното от молителя възражение за
ликвидност на краткосрочните вземания на ответника от свързани лица
вещото лице първоначално отново извършва „равнение в баланса“, което е
икономически и юридически необосновано за целите на настоящия
икономически анализ.
По изложените съображения съдът не кредитира заключенията в
частта относно изчисленията на икономическите показатели за ликвидност и
финансова автономност, като използва изходните данни от заключението, за
да извърши собствени изчисления, доколкото същите изискват неспециални
математически знания.
Според заключението на първоначалната съдебно-икономическа
експертиза през анализирания период 01.01.2012г. – 31.03.2024 г.,
преобладаващият дял от активите на „Евро Паркет“ ЕООД са неговите
краткосрочни вземания, като към 31.12.2012 г. те са 67,5 % от общите активи,
към 31.12.2013 г. те са 91,3% от общите активи, към 31.12.2014 г. те са 99,8%
от общите активи; към 31.12.2015 г. – 100% от общите активи; към 31.12.2016
г. – 99,0% от общите активи; към 31.12.2017 г. – 96,9% от общите активи; към
31.12.2018 г. – 97,0 % от общите активи; към 31.12.2019 г. – 97,0% от общите
активи; към 31.12.2020 г. – 92,0% от общите активи; към 31.12.2021 г. - 92,0%
6
от общите активи; към 31.12.2022 г. - 92,0% от общите активи; към 31.12.2023
г. - 92,0% от общите активи; към 31.12.2024 г. - 92,0% от общите активи; към
31.03.2024 – 96,4 % от общите активи. През анализирания период – 2012г. –
31.03.2024 г., преобладаващият дял от пасивите на дружеството са неговите
краткосрочни задължения /без тук да са включени тези към кредитора
„Юробанк България“ АД/, като към 31.12.2012 г. те са 72,1% от общите
пасиви; към 31.12.2013 г. те са 38,2% от общите пасиви, към 31.12.2014 г. те са
97,8% от общите пасиви; към 31.12.2015 г. – 94,2% от общите пасиви; към
31.12.2016 г. – 95,1% от общите пасиви; към 31.12.2017 г. – 98,9% от общите
пасиви; към 31.12.2018 г. – 99,0 % от общите пасиви; към 31.12.2019 г. – 97,3%
от общите пасиви; към 31.12.2020 г. – 97,6% от общите пасиви; към 31.12.2021
г. - 97,6% от общите пасиви; към 31.12.2022 г. - 97,6% от общите пасиви; към
31.12.2023 г. - 97,6% от общите пасиви; към 31.12.2024 г. - 97,6% от общите
пасиви; към 31.03.2024 – 41,2 % от общите пасиви.
На стр. 13 от заключението, а и след справка в търговския регистър, се
установява, че свързаните лица на ответника „Евро паркет“ ЕООД, от които
той има вземания са: „БГ Евро Инвест“ ООД, „Ю Ес Джи Груп“ ЕООД, „Рос
Паркет“ ЕООД, „Рос Инвестмънт“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД, „Кибис“
ООД, „Върбанов и Ко“ ООД в ликвидация, „ВИП паркет“ ЕООД, „Виал
Паркет“ ЕООД, „ВИ паркет“ ООД. През 2012г., 2013г., 2014г. преобладаващия
дял от вземанията и задълженията на дружеството не е към свързани лица,
като след това тази тенденция трайно се променя. Към 31.12.2015 г.
вземанията към клиенти и доставчици са 498 000,00 лева, от които 453 000,00
лева от свързани лица, задълженията към доставчици са 415 0000,00 лева, от
които 295 000,00 лева към свързани лица. Към 31.12.2016 г. вземанията към
клиенти и доставчици са 621 000,00 лева, от които 613 000,00 лева от свързани
лица, задълженията към доставчици са 543 0000,00 лева, от които 520 000,00
лева към свързани лица; към 31.12.2017 г. вземанията към клиенти и
доставчици са 632 000,00 лева, от които 629 000,00 лева от свързани лица,
задълженията към доставчици са 590 0000,00 лева, от които 566 000,00 лева
към свързани лица; към 31.12.2018 г. вземанията към клиенти и доставчици са
654 000,00 лева, от които 646 000,00 лева от свързани лица, задълженията към
доставчици са 612 0000,00 лева, от които 588 000,00 лева към свързани лица;
към 31.12.2019 г. вземанията към клиенти и доставчици са 646 000,00 лева, от
които 638 000,00 лева от свързани лица, задълженията към доставчици са
599 0000,00 лева, от които 501 000,00 лева към свързани лица; към 31.12.2020
г. вземанията към клиенти и доставчици са 646 000,00 лева, от които
638 000,00 лева от свързани лица, задълженията към доставчици са
636 0000,00 лева, от които 537 000,00 лева към свързани лица; към 31.12.2021
г. вземанията към клиенти и доставчици са 646 000,00 лева, от които
638 000,00 лева от свързани лица, задълженията към доставчици са
636 0000,00 лева, от които 537 000,00 лева към свързани лица; към 31.12.2022
г. вземанията към клиенти и доставчици са 646 000,00 лева, от които
638 000,00 лева от свързани лица, задълженията към доставчици са
636 0000,00 лева, от които 537 000,00 лева към свързани лица; към 31.12.2023
г. вземанията към клиенти и доставчици са 646 000,00 лева, от които
638 000,00 лева от свързани лица, задълженията към доставчици са
636 0000,00 лева, от които 537 000,00 лева към свързани лица; към 31.12.2024
вземанията към клиенти и доставчици са 1 462 000,00 лева, от които 627
000,00 лева от свързани лица / останалата част най-вероятно вземането по
договор за цесия от 10.10.2024 г. от „Поаро 33“ ЕООД/; краткосрочните
7
задълженията са 605 0000,00 лева, от които 340 000,00 лева към свързани
лица, като се наблюдава рязко намаление на задълженията към свързани лица
за сумата в размер на 287 000,00 лева.
На стр. 38 от допълнителното заключение /том IV прието в о.с.з.,
проведено на 27.11.2024 г./ вещото лице е описало източника на вземанията на
„Евро паркет“ ЕООД и контрагентите по тях. От анализът на сделките, от
които са формирани вземанията, може да бъде направен извод, който се
потвърждава и от отговорите на вещото лице в о.с.з, че преобладаващата част
от вземания на дружеството са формирани в периода до края на 2019 г. и
представляват вземания от свързани лица основно по развалени договори за
продажба на стоки. В о.с.з. вещото лице сочи, че от представителя на
ответното дружество му било обяснено, че това е спецификата на дейността
на дружеството, че то доставя някакво голямо количество ако трябва да се
поставя паркет на сграда и в последствие, ако след поставянето паркет остане,
същият се връща и дружеството издава кредитно известие. Това
обстоятелство не се подкрепя от описа на фактури, от анализа на които е
видно, че преобладаващата част от сторнираните операции /във връзка с
издадени фактури с оглед разваляне договорите за продажба/ касаят цялото
продадено количество. На практика реализираните сделки за продажба на
стоки са с много ниско процентно съотношение, като друга част от реалните
сделки са тези за услуги, в т.ч. и консултантски такива, които също имат много
малък дял от общия размер на вземанията и тези сделки са реализирани
основно през 2013 г.
С договор за цесия от 10.10.2024 г. ответникът „Евро паркет“ ЕООД
продава на „Поаро 33“ ЕООД вземанията си към едноличния собственик на
капитала на „Евро паркет“ ЕООД – „Ви паркет“ ЕООД по посочени фактури,
които вземания са едни от малкото реални/неразвалени продажбени сделки
сключени от ответника със свързани лица. Вземанията са на обща стойност
845 596,96 лева и са продадени на същата стойност, платима на две вноски –
345 596,96 лева – платима в срок до 30.06.2025 г. и 500 000,00 лева платими в
срок до 30.09.2025 г. От страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест да обори посочените по-горе презумпции, не се установява плащане на
частта от продажната цена, която е изискуема преди датата на устните
състезания.
Видно от опис на фактури, изпратени на 06.12.2024 г. в
счетоводството на дружество „Евро Паркет“ ЕООД /лист 2272 от делто, том
VI/, за тази година не са изпратени фактури за осчетоводяване, а единствено
споразумения за прихващане и договори за заем със свързани лица.
От началото на 2025 г., видно от представените фактури л. 2197 до
2200, в кратък срок са сключени договори за продажба на стоки от ответника
със свързани лица – „Ви паркет“ ЕООД и „Виал Паркет“ ЕООД и също в
кратък срок същите са развалени в цялост. Налице е една сключена и бързо
развалена сделка с дружество „Поаро 33“ ЕООД. В този период освен тези, са
сключени и сделки на дружеството по вземане и отдаване на заеми между
ответника и свързаните му лица, всички на стойност под 10 000,00 лева. Друга
реална търговска дейност не се установява да е осъществяване от ответника.
По отношение дружество „Поаро 33“ ЕООД. Видно от вписванията в
търговския регистър едноличен собственик на капитала на това дружество е
Р.И.П., който несъмнено се явява баща на процесуалния представител на
ответното дружество адв. С. Р. П.. Самото дружество е регистрирано на адрес
8
гр. Стара Загора, ул. ********, който адрес е посочен в заповед за
инвентаризация на касова наличност № 001/03.01.2025 г. като постоянен адрес
на управителя на „Евро Паркет“ ЕООД Р.Ж.Б.. Р.И.П. очевидно е близко
доверено лице на г-н Б. след като го назначава за член на комисията по
проверка на касовата наличност.
От представените от ответника споразумения л. 1503 и сл. от делото е
видно, че от края на 2015 г. вземанията от свързани лица възникнали от и след
2012 г. не се посяват, а ежегодно се съставят споразумения за тяхната
разсрочване. Предвид обстоятелството, че същите са към свързани лица и
дългия период на тяхното несъбиране, съдът намира, че същите са абсолютно
неликвидни.
Предвид изложеното съдът намира, че при изчисляване показателя за
обща ликвидност, който е основният показател за икономическото състояние
на дружеството по принцип, а предвид и структурата на неговите активи, не
следва като краткосрочни вземания да бъдат вземани предвид тези от
свързани лица. Липсва заключение на вещото лице в този смисъл, поради
което съдът, на база посочените в приетите експертизи изходни данни ще
преизчисли коефициента на обща ликвидност като отношение на
краткосрочните вземания, без тези към свързани лица, и краткосрочните
задължения, включително тези към молителя, по размери съгласно
заключението на допълнителната експертиза /том. IV, стр.13171317-1322 и
тази приета в о.с.з., проведено на 11.07.2025 г./.
Показателите за обща ликвидност при референтна стойност 1,00 са
както следва: към 31.12.2012 г – 0,3603 %; към 31.12.2013 г. – 0,4995; към
31.12.2014 г. – 0,4282; към 31.12.2015 г. – 0,029; към 31.12.2016 г. – 0,0046%;
към 31.12.2017 г. – 0,0016%;към 31.12.2018 г.- 0,040 %; към 31.12.2019 г. –
0,0039%; към 31.12.2020 г. – 0,0037%; към 31.12.2021 г. 0,0035%; към
31.12.2022 г. 0,0035%; към 31.12.2023 г. – 0,0034%; към 31.12.2024 г. – 0,3520
/без при изчислението да бъде извадено вземането към „Поаро 33“ ЕООД,
чиято събираемост е съмнителна/.
Към заключението на счетоводната експертиза, прието на 11.07.2025
г., не е приложен представеният на вещото лице изготвен от ответното
дружество междинен отчет и баланс към 31.05.2025 г. Независимо от това от
изходните данни на заключението, представените от ответника и приети в
о.с.з., проведено на 11.04.2025 г. писмени доказаталства, както и приетия по
делото и обявен в търговския регистър ГФО за 2024 г. на ответното дружество
съдът направи следните изводи.
От данните на първоначалното заключение и изводите на вещото лице
в о.с.з, в периода 2021 г. до края на 2023 г. ответното дружество не е
осъществявяло търговска дейност. През 2024 г., след подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ, финансовият резултат на дружеството по баланс е положителен,
като не се установява това да е резултат от реално постъпили в дружеството
парични потоци от търговски сделки. Този извод съдът прави от Отчета за
паричните потоци по прекия метод за 2024 г., от който е видно, че паричният
поток през текущата година е постъпление от 43 000,00 лева, който не е от
търговска дейност, а е посочено, че е от „други парични потоци от основната
дейност“. От друга страна, в проведено на 27.11.2024 г. о.с.з. вещото лице
сочи, че при отписване на задължения, поради погасяването им по давност,
това отписване в баланса се отчита като приход от дейността. Видно е в
баланса, че вземанията към свързани лица, съществували към края на
9
предходния отчетен период вече не съществуват, поради което най-вероятно
по този начин е формирана голяма част от печалбата за тази година. От
представените писмени доказателства не се установява възстановяване на
търговската дейност на ответното дружество през 2024 и 2025 г.
Обстоятелството, че дружеството е взело заеми от свързани лица, дало е заеми
на свързани лица, сключило е и е развалило сделки със свързани лица, за да си
осигури парични средства и стоки, отписало е задължения и е сключило
договор за продажба на вземания, чиято събираемост е съмнителна, на
практика не представлява възстановена търговска дейност.
Като се вземе предвид трайната тенденция продължила в период от 10
г., през който дружеството е с трайно намалени под референтната стойност
показатели за обща ликвидност и е декапитализирано, може да се заключи, че
затрудненията на ответника не са временни. Този извод не се разколебава и в
следствие промяна в балансовите числа към 31.05.2025 г., тъй като от
представените доказателства не се установява реални приходи от дейността и
натрупване на достатъчно ликвидни активи, които да покрият текущите
задължения на дружеството, в т.ч. и към молителя.
От страна на ответника, чиято е тежестта на доказване за оборване на
законовите презумпции не се доказа, че същият разполага с ликвидни активи,
които да покрият задълженията му. Предвид изложеното съдът намира съдът
намира, че по отношение на молителя е налице състояние на
неплатежоспособност.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната
дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен характер.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени
от него доброволни плащания на изискуеми задължения. От съда са служебно
изисканите и представените от НАП – ТД София писмени доказателства. От
справка за общите задължения на „Евро Паркет“ ЕООД се установява, че
дружеството има непогасени данъчни задължения от търговска дейността най-
ранното, от които за корпоративен данък по чл. 92, ал.1 ЗКПО за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., чиято изискуемост е 02.04.2012 г., които
задължение обаче не е в голям размер. Изпълнително дело за принудително
събиране на вземания на държавата за ДДС и корпоративен данък е
образувано през 2015 г., от който момент публичните задължения на
дружеството, произтичащи от търговската му дейност са с тенденция към
увеличаване.
Просрочието по договорите за кредит, по които ответникът е
солидарен длъжник е съответно –по договор за инвестиционен кредит
№033/16.01.2008 г. - трайно от 19.01.2012 г., а по договор за инвестиционен
кредит №032/16.01.2008 г. – от 26.04.2012 г., като вземанията по него са
обявени за предсрочно изискуеми към 19.07.2012 г. Същите са били спорни и
са съдебно установени към м. февруари 2020 г.
Към края на 31.12.2015 г. съществено и трайно вече са влошени
10
показателите за ликвидност и финансова автономност на дружеството и е
образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител за
събиране на публични вземания от търговската му дейност в голям размер,
поради което съдът намира, че най-ранната доказана дата, на която
едновременно са били налице и непогасени задължения в голям размер и
влошено състояние, следва да се определи датата 31.12.2015 г.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя сумата от 5850,00 лв.
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД,
ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК *********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик А. К., адрес гр. София,
ул."******** ********, тел. ********, при месечно възнаграждение в размер
на 1000,00 лв.
ДАВА възможност на синдика в двуседмичен срок да представи
писмено съгласие и нотариално заверена декларация по чл. 656 ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите на „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК
*********, че следва да предявят писмено своите вземания пред съда по
несъстоятелността в срок до един месец от вписване на решението в
търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 640, ал. 1 ТЗ, в 14-дневен срок от вписване на решението в
търговския регистър, да предостави на синдика и на съда: информация във
връзка с дейността на предприятието и имуществото си; списък на
плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са
извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността; списък на извършените плащания от длъжника на
свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на
неплатежоспособността; нотариално заверена декларация, в която посочва
отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на
длъжниците.
При неизпълнение на указанията към длъжника в срок съдът може да
наложи на отговорните лица глоба в размер от 500,00 до 1000,00 лева.
ОСЪЖДА „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* разноски в размер на
5850,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
11
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12