№ 530
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. В.
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100507273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.03.2022 г. по гр.д. № 7227/21г., СРС, І ГО, 167 с-в е
осъдил З. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да
заплати на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 11 314 лв., представляваща обезщетение
за ползване без основание на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, за периода 17.05.2019 г. - 18.11.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 05.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Осъдил е З. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „*******, да заплати на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******, вх. „Б“, ет. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
2471,98 лв., представляваща сторените в производството пред СРС разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба и допълнение към нея от
ответника З. В. В., ЕГН **********, чрез назначения по делото особен
представител адвокат Д. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******
с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че изводът на СРС, че по делото не
се установява несъмнено, че ищецът е дал съгласие за ползване на имота от
1
страна на ответницата през посочения период е неправилен, необоснован и
незаконосъобразен. Съдът неправилно е интерпретирал показанията на
свидетеля А. Г.. Свидетелката твърди, че била ангажирана от ответницата В.
да й търси гарсониера, но в един момент се отказала от търсенето. Прави се
извод от тези показания, че ищецът се е съгласил ответницата да ползва
имота докато тя наеме друг апартамент и в този смисъл тя е ползвала имота
след изповядване на сделката със съгласието и без противопоставянето на
ищеца. В този смисъл неоснователни се явяват неговите претенции за
заплащане от страна на З. В. на обезщетение за това, че го е лишила от право
на ползване. Освен това, от свидетелските показания на свидетеля М. А.а не
може да се приеме по категоричен начин, че ответницата е живяла в
процесния апартамент през пролетта на 2019 г. Свидетелката е заинтересова
като майка на ищеца и освен това свидетелства, че зае за уговорка между
ищеца и ответницата, същата да остане да живее в имота докато си намери
друг апартамент. Съдът не е обсъдил твърдените от ответницата
обстоятелства, че ищецът не е ангажирал доказателства, че през процесния
период е живял на друго място, където е заплащал наем, заради което
претендира обезщетение за пропуснати ползи. Съдът неправилно приема
още, че в конкретния случай не е необходимо връчването на нотариална
покана, още повече предвид разминаването на свидетелските показания на
свидетелите с твърденията в исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлена ищцовата претенция,
като неоснователна и недоказана.
Въззиваемият/ищец И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******, чрез пълномощника си по делото адвокат К. оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД от И. А. А. срещу З.
В. В. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 314
лв./след изменение размера на иска/, представляваща обезщетение за
ползване без основание на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, за периода 17.05.2019 г. - 18.11.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 05.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът И. А. А. твърди, че на 17.04.2019 г. ответницата му продала
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
съгласно Нотариален акт № ******* том I, per. № 4724, дело № 76/2019 г.
Съгласно т. 3 от цитирания нотариален акт ответницата следвало да му
предаде владението на описания недвижим имот в едномесечен срок от
подписване на нотариалния акт, а именно на 17.05.2019 г. Ответницата не му
предала владението на процесния недвижим имот, поради което ищецът й
изпратил нотариална покана, връчена на 04.02.2020 г., с която я поканил да му
предаде ключовете и владението на апартамента, както и да му заплати
сумата от 3500 лева, представляваща пазарния месечен наем за 7 месеца назад
- от 17.05.2019 г. до 17.12.2019 г., през който период без правно основание
ползвала собствения на ищеца недвижим имот. И. А. поканил З. В. да му
заплаща ежемесечно сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение
за ползата, от която го лишила, съобразно правата му на собственик. Тъй като
ответницата продължила да ползва собствения на ищеца недвижим имот без
правно основание и не му предала владението, последният се принудил да
подаде заявление до СРС за издаване на заповед за изпълнение на задължение
за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК. На 07.07.2020 г.
на ищеца била издадена такава заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
12630/2020 г. по описа на СРС, 55 състав. На 23.07.2020 г. ищецът образувал
изпълнително дело № 1608/2020 г. по описа на ЧСИ С.Я. за въвод във
владение на собствения му недвижим имот, като на 18.11.2020 г. с протокол за
въвод от същата дата владението на имота било предадено на ищеца от
ответницата чрез съдебен изпълнител. За периода от 17.05.2019 г. до
18.11.2020 г. ответницата дължи на ищеца сумата от 9000 лева (500 лева на
месец за общо 18 месеца), представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения му недвижим имот, описан по - горе.
3
Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за
ползване на процесния недвижим имот без правно основание за периода от
17.05.2019 г. до 18.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба -05.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата З. В. В., чрез назначения й особен
представител е депозирала писмен отговор, в който е оспорила иска.
Съдът констатира следното:
От представения по делото Нотариален акт № ******* том I, per. №
4724, дело № 76/2019 г. от 17.04.2019 г., се установява, че на посочената дата
ответницата З. В. В. продала на ищеца И. А. А. процесния недвижим имот,
представляващ Апартамент № 112, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Съгласно т. 3 от цитирания нотариален акт З. В. В. се задължила да предаде
на И. А. А. владението на описания недвижим имот в едномесечен срок от
подписване на нотариалния акт, т.е. на 17.05.2019 г.
По делото е представена нотариална покана от 12.12.2019 г., изпратена
от И. А. А. до З. В. В., с която ищецът поканил ответницата в 7-дневен срок
от получаване на поканата да освободи процесния недвижим имот, като
предаде ключовете и владението върху същия; в същия срок ответницата да
заплати на ищеца сумата от 3500 лв., представляваща пазарния месечен наем
за 7 месеца назад, считано от 17.05.2019 г. до 17.12.2019 г., през който период
З. В. без правно основание ползвала недвижимия имот; в случай на
непредставяне на ключовете и владението върху процесния недвижим имот
ответницата да заплаща на ищеца ежемесечно сума в размер на 500 лв.,
представляваща обезщетение за ползата, от която го лишила съобразно
правата му на собственик. С цитираната нотариална покана ищецът поканил
ответницата на 27.02.2020 г. в 11:00 часа да се яви в кантората на нотариус И.
Д., за да предаде ключовете и владението на процесния недвижим имот. В
нотариалната покана е отразено, че същата била връчена на ответницата на
04.02.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Представен е констативен протокол от 27.02.2020 г., от който се
установява, че на посочената дата в 11:05 часа в кантората на нотариус И. Д.
се явил И. А. А. и представил цитираната по - горе нотариална покана за
извършване на упоменатите в същата действия, но до 11:35 часа З. В. В. или
упълномощено от нея лице не се явили в нотариалната кантора. Представен е
и протокол за въвод във владение от 18.11.2020 г., от който се установява, че
4
на посочената дата помощник-частен съдебен изпълнител М.Н. отнела от
длъжника З. В. В. и предала на взискателя И. А. А. процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 112, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Г. Г. и М.
Д. А.а. Свидетелят А. Г. Г. заявява, че познава И. А. от повече от 20 години
и знае, че ищецът си е купил апартамент в ж.к. „Младост 2“ през 2019 г., като
свидетелят била брокер по тази сделка. След изповядване на сделката И. А.
дълго време не влязъл във владение на имота, като около два месеца
свидетелката търсила гарсониера за ответницата З. В., но след това тя
отказала да продължават търсенето и заявила, че няма да предаде на ищеца
владението върху процесния недвижим имот, като му казала „съди ме“. З. В.
останала да живее в апартамента и след изповядване на сделката. В крайна
сметка ищецът успял да влезе във владение на имота, след като завел
изпълнително дело преди около година. Свидетелят М. Д. А.а, майка на И.
А. А., твърди, че знае синът й да е закупувал апартамент в ж.к. „Младост“
през пролетта на 2019 г. Ищецът завел веднъж майка си, за да й покаже
процесния апартамент, но не успял да влезе. Почукал на вратата и жената,
която излязла от вътре заявила, че няма да ги пусне в апартамента. И. А.
дълго време чакал, за да влезе в апартамента и накрая това станало със съдия
изпълнител, но това станало около една година след закупуването на
апартамента, през есента на 2020 година.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че
средният пазарен наем за процесния недвижим имот за периода от 17.05.2019
г. до 18.11.2020 г. възлиза в размер на 11 314 лв., за който размер е извършено
и увеличение на иска.
От правна страна:
За да се уважи исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице; обедняване на друго лице,
свързано със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за
обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтича от един и същ факт или от обща група факти; да липсва друга
възможност за правна защита на обеднелия. За успешното провеждане на иск
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка
5
между страните, нито да е налице възможност за ищеца да реализира правата
си по друг ред. Настоящата инстанция намира, че са налице всички
предпоставки на цитираната правна норма.
По делото се установява, че ищецът, като собственик на процесния
имот, придобит на 17.04.2019 г., е лишен неговото ползване, тъй като имотът
се държи и ползва от друго лице несобственик. Настоящата инстанция
приема, че от показанията на свидетелите е установено, че за исковия период
от 17.05.2019 г. до 18.11.2020 г. ответницата е владяла процесния недвижим
имот. Приема още за установено, че между страните липсва уговорка, т.е.
ищецът да е дал изрично съгласие за ползването на имота от страна на
ответницата за процесния период, поради което между тях не е налице
основание за ползването му и ответницата дължи обезщетение по смисъла на
чл.59, ал.1 ЗЗД.
Налице са всички визирани в нормата на чл. 59, ал.1 ЗЗД основания, а
именно обедняване на ищеца следствие неплащане на обезщетение за
ползването на имота от страна на ответницата, обогатяване на ответницата,
поради това неплащане, отсъствието на правно основание за обогатяването,
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и
същ факт, като липсва друга възможност за правна защита на обеднелия.
Относно връчването на нотариалната покана, то и видно от
доказателствата по делото, тя е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК чрез
залепване на уведомление. Както е отбелязал районният съд, във всеки един
случай, в който несобственик владее без основание вещ, дължи обезщетение
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на невладеещия собственик. Още повече, когато правата
на собственика и липсата на основание за владението/държането на
владелеца/държателя не са спорни, упражняващият фактическа власт
несобственик е длъжен да съобрази поведението си, като дължи доброволно
изпълнение и за това не е нужно нито покана от собственика, нито образуване
на изпълнително производство. Липсата на покана или принудително
изпълнение не правят основателно ползването на чуждата вещ, с което,
безспорно, собственикът се обеднява (в този смисъл е Решение № 293 от
30.09.2015г. по гр.д. № 119/2015 г. по описа на ВКС, Г. К., IV Г. О.).
За исковия период е налице съвпадане на стойностите на обогатяването
6
и обедняването, тъй като те се измерват със средния пазарен наем, който би
могъл да се получи от ползването на имота. За това обстоятелство е
допуснато изслушването на съдебно-оценителна експертиза, като от
заключението на вещото лице се установява, че средният пазарен наем за
процесния недвижим имот за периода от 17.05.2019 г. до 18.11.2020 г. възлиза
в размер на 11 314 лв., поради което предявеният иск се явява основателен в
пълния претендиран размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивницата
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящето
производство за назначения особен представител в размер на 434,71 лв.
Въззивницата следва да заплати на пълномощника на въззиваемия
адвокат Е. М. К., с адрес на осъществяване на дейността: гр.София
бул.*******, на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 869,42 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2022 г. по гр.дело № 7227/21г. на
СРС, І ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА З. В. В., ЕГН **********, чрез назначения по делото особен
представител адвокат Д. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******
да заплати на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******,
направените разноски за настоящето производство за назначения особен
представител в размер на 434,71 лв.
ОСЪЖДА З. В. В., ЕГН **********, чрез назначения по делото особен
представител адвокат Д. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“*******, офис 10 да заплати на адвокат Е. М. К., с адрес на
осъществяване на дейността: гр.София бул.*******, на основание чл.38, ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 869,42 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
7
връчването преписа на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8