Р Е Ш Е
Н И Е
№ 85
гр. Несебър, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 259 по описа на Районен съд Н.за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143 СК.
От З.М.Н., действаща
като законен представител на малолетните А.А.С. и А.А.С., е
предявен иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на издръжката,
присъдена в полза децата със съдебно решение по гр.д. № 626/2015г.
по описа на Районен съд Несебър. В исковата молба се излага, че с посоченото
решение е присъдена издръжка в размер на 100 лв. на месец. Сочи се, че от
решението са изминА.почти четири години, а през този период разходите за
отглеждането на децата нараснА.значително. Развиват се подробни съображения за
конкретните нужди на всяко от децата. Обръща се внимание, че към момента и
двете деца са ученици, а издръжката е присъдена по време, в което са посещавА.детска
градина. В тази връзка се акцентира върху конкретни разходи, свързани с
учебната им дейност. Твърди се, че ответникът се намира в активна трудоспособна
възраст и полага труд във Великобритания, където минималната работна заплата е
значително по-висока от тази в Република България. Сочи се, че майката на
децата е безработна. Акцентира се върху обстоятелството, че бащата на децата
работи във Великобритания. Излага се, че той не е ангажирал доказателства да е
предоставял допълнителни средства за издръжка на децата. С тези доводи от съда
се иска да измени размера на присъдената издръжка за всяко от децата от 100 лв.
на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.03.2019г., до настъпване на основание за изменение или отпадане на
задължението, ведно със законната лихва. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А.Ф.С. е депозиран
отговор, с който искът не се оспорва по основание, а единствено по размер.
Развиват се подробни съображения в насока, че издръжката е заплащана редовно, а
на децата са предоставяни и допълнителни средства. Сочат се конкретни вещи и
пособия, закупени от ответника, вкл. и такива за учебната година. Твърди се, че
ищцата настройва децата срещу баща им. Оспорва се твърдението, че ищцата е
безработна. Навежда се, че извънкласните занимания на децата са безплатни.
Акцентира се върху обстоятелството, че ответникът е с непостоянни доходи. Сочи
се, че той и родителите му полагат грижи за децата. От съда се иска да уважи
исковете единствено до минималния размер от 140 лв. и да ги отхвърли в
останалата им част. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от
ищцата адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
По делото не се спори, а и от
приложените удостоверения за раждане (на л. 6 – л. 7) се установява, че А.А.С.
е родена на ***г., а А.А.С. е родена на ***г. Ответникът А.Ф.С. е баща на двете деца.
С влязло в сила Решение № 109 от 31.07.2015г. по гр.д. № 626/2015г. по описа на
Районен съд Н.бракът между А.Ф.С. и майката на децата З.М.Н. бил прекратен, а
упражняването на родителските права било предоставена на майката. С решението
било одобрено споразумение, съгласно което А.Ф.С. се съгласил да заплаща издръжка
в полза на малолетните деца, чрез тяхната майка и законен представител, в
размер на по 100 лв. на месец, платима на 10-то число на съответния месец, за
който се дължи, считано от 20.07.2015г.
От 2 бр. удостоверения (на л. 12
от делото) се установява, че за учебната 2018/2019г. А.А.С. и А.А.С. са редовни
ученички във 2 „б” клас и 3 „а” клас на СУ „Л.К.” гр. Несебър. От 2 бр.
служебни бележки от общински детски комплекс – Н.(на л. 13 и л. 14 от делото)
се установява, че децата присъстват в организираните от комплекса часове по
„Знам и мога”, „Приказен свят”, „Етноклуб”, „Изобразително изкуство” и клуб
„Компютър”. От приложения медицински документ от 17.10.2018г. от Очна болница –
Бургас (на л. 16 от делото) се установява, че детето А.С. има здравословни
проблеми, свързани с очите - далекогледство.
Във връзка с нуждите на децата по
делото е изготвен и приет социален доклад от Д.П. (на л. 33 – л. 34). От него
се установява, че преките грижи за децата се полагат от тяхната майка, като
същите живеят заедно с родителите на майката в апартамент в гр. Н.в
непосредствена близост до СУ „Л.К.”. Установява се, че жилището е с много добри
хигиенно-битови условия. Установява се, че З.Н. получава от Д.П. по 90 лв. на
месец – семейни помощи за деца. От социалните работници е направен извод, че за
изминалия период от присъждане на издръжката на децата е налице промяна в
техните нужди. Съществува промяна в икономическата обстановка, при която е
обективно трудно деца в тази възраст да бъдат издържани с по 100 лв. на месец.
За установяване на релевантни за
спора факти по делото са разпитаните свидетелите А.С. А.и В. Ф. К.-Б.. От
показанията на св. Б. се установява, че децата живеят заедно с майка си в дома
на нейните родители. Установява се, че в грижите за децата помагат родителите
на ищцата, както и свидетелката. Бащата на децата осъществява трудова дейност
във Великобритания. Потвърждава се наличието на проблемите със зрението на
детето А., за които са му закупени очила от неговата майка. Установява се, че
децата желаят да посещават и допълнителни извънкласни занимания като народни
танци и пеене, но поради таксите за момента нямат възможност да ги посещават.
От показанията на свидетелката става ясно, че през лятото на 2018г. е разбрала
за личен контакт между децата и техния баща. За рождения ден на по-голямото
дете от негова страна не били изпратени средства. Установява се, че от месец
април майката на децата работи в магазин „Жанет”. Според свидетелката бащата
правил определени подаръци на своите деца – мобилни телефони, ролери. Децата
поддържат периодични контакти с баба си и дядо си по бащина линия, като според
свидетелката през зимата веднъж са ходили в тяхното село, а баба им по бащина
линия идвала веднъж в гр. Н.да ги види. Пособията за учебната година на децата
– раници, учебници и тетрадки, били закупени от тяхната майка.
От показанията на св. А.се
установява, че същият живее в селото на А.С. – с. Пещерско и поддържа редовни
контакти с ответника. Установява се, че към момента А.С. работи във
Великобритания, като последно заминал през септември миналата година. В момента
работи в Уелс, на дюнер, като получава около 600 паунда на месец, но няма
писмен трудов договор. Установява се, че като се връща А.С. взема децата в
селото, като им купува и подаръци – чанти за училище, телефони, ролери.
Установява се, че родителите на бащата също периодично взимат децата при себе
си.
По делото са събрани данни и за
възможностите на родителите. Видно от трудов договор № 124 от 12.04.2019г. (на
л. 43 от делото) майката на децата е започнала работа от 12.04.2019г. – като
продавач консултант и получава трудово възнаграждение в размер на 580 лв. на
месец. Видно от заповед (на л. 11 от делото) предишното трудовото
правоотношение на Н. било прекратено на 03.12.2018г. От своя страна бащата няма
регистриран трудов договор в Република България, но работи във Великобритания.
Видно от извлечение от банковата сметка на З.Н. за периода 12.04.2018г. –
12.04.2019г. (на л. 40 – л. 42 от делото) бащата редовно заплаща ежемесечна
издръжка в полза на децата – общо 200 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на присъдената издръжка в полза на децата А.А.С. и А.А.С.. В доказателствена тежест на ищците по предявения иск с правно
основание чл. 150 СК е да докажат, че ответникът е баща на ненавършилите
пълнолетие деца. Следва да докажат и твърденията си за изменение на
обстоятелствата, довело до необходимост от по-висока издръжка за отглеждане на
децата.
Както
се посочи по делото безспорно е установено, че ответникът е баща на децата,
като упражняването на родителските права е предоставено на майката.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дА.са работоспособни и дА.могат
да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният
размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Съгласно нормата на чл. 150 СК присъдената
издръжка може да бъде изменена, при изменение на обстоятелствата. Изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Само по
себе си обстоятелството, че от определянето на предходната издръжка е изминал
известен период от време е достатъчна предпоставка за изменение размера на
присъдената такава, тъй като с биологичното израстване на детето, нарастват и
неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди – образователни,
социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В
тази връзка съдът счита, че от определяне на предходната издръжка е изминал
дълъг период от време - близо четири години. През този период безспорно нуждите
на децата са се изменили значително с оглед тяхната възраст, биологично
развитие, както и с оглед голямата динамика на икономическата обстановка в
страната. През този период се наблюдава неизменно повишаване на цените на стоките
и услугите в страната, като темпът на нарастването им е устойчив. Ето защо
съдът намира, че от първоначалното присъждане на издръжката до настоящия момент
е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържаните деца по смисъла
на т. 19 от Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС.
Изложеното, както и фактът, че минималният размер на дължимата издръжка за
едно дете към настоящия момент е в размер на 140 лв. месечно, арг. от чл. 142,
ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление
на Министерския съвет № 320 от 20 декември 2018г. (обн., ДВ
– брой 107, от дата 28.12.2018г.) за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, води до
извод, че предявените искове са доказани по своето основание. Впрочем до сумата
от 140 лв. месечно за всяко от децата исковете се признават и от ответника.
Спорен по делото е въпросът за размера, до който исковете следва да бъдат
уважени.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Към
момента децата А.А.С. и А.А.С. са в
сходна възраст (А. – на 10 години, а А. – почти на 9 години). Възрастта, в която се намират децата сочи, че техните потребности са
високи. По делото се доказа, че обучението на децата изисква закупуването на учебни
помагала и други материали. Установи се, че децата имат желание да посещават и допълнителни
извънкласни занимания, за които е необходимо заплащането на такси. Тези разходи, които са насочени единствено
към развитието на децата се отчитат от съда, ведно с всички останА.обстоятелства
по делото, при определяне на конкретните им нужди. Децата са момичета и
се намират във възраст, в която растат и се налага всеки сезон да се купуват
нови обувки, дрехи, учебни материА.и пособия (както се посочи по-горе), спортно
облекло и въобще всичко необходимо за училище. Посещаваните извънкласни
занимания също изискват заплащането на допълнителни средства, като съдът намира,
че евентуалното посещаване на музикални занимания ще развие способностите на децата
и е необходимо за тяхното развитие. Ето защо разходите за тези дейности следва
да се вземат предвид при определяне на нуждите на децата от издръжка. На тази
възраст се увеличават спортните, културните и социалните потребности, което
също е свързано с отделянето на повече парични средства. Както вече се посочи и
икономическата обстановка в страната е динамична, като е налице повишаване на
цените на стоките и услугите. По делото се установи, че детето А.А.С. има здравословни проблеми
с очите, които налагат заплащането на очила и периодични прегледи при лекар. По аргумент от чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради
което съдът следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на
детето издръжка. При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите
условия в страната, пазара на работна ръка и размера на минималната работна
заплата (560 лв.), предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както
и при съобразяване на специфичните нужди на малолетните деца, съдът намира, че
към настоящия момент за задоволяване на потребностите на всяко от тях е необходима
месечна издръжка в рамките на около 360 лв.
По аргумент от чл. 143 СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите
на правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка
съдът съобразява факта, че към момента бащата е трудово ангажиран във
Великобритания и получава постоянни доходи от 600 паунда на месец. При липсата
на писмени доказателства за възнаграждението, което А.С. получава и при
наведените от неговия процесуален представител твърдения, че такива не са съставяни,
то съдът кредитира показанията на св. А.относно този размер. Както се установи
свидетелят поддържа постоянни контакти с ответника, а в миналото е работил
заедно с него във Великобритания. Т.е. показанията на този свидетел са
единственият доказателствен източник за доходите на ответника и като такъв се
кредитират от съда. Посоченото възнаграждение се равнява на около 1358 лв. по
сега действащия курс на валутата във Великобритания. Наред с това са събрани
достатъчно доказателства и в насока, че в последните години той е полагал редовно
труд във Великобритания, поради което е налице постоянен характер на
получаваните от него доходи. Ответникът е и в трудоспособна възраст. Същевременно
майката на децата получава заплата от 580 лв. на месец и различни помощи за
отглеждане на децата в размер общо на 90 лв. на месец. Т.е. нейните доходи са в
по-нисък размер от доходите на ответника. При посоченото по-горе, че всяко от
децата има нужда от издръжка в размер на около 360 лв. на месец и като се вземе
предвид, че за отглеждането на децата се заплащат помощи (които следва да се
вземат предвид при преценката доходите на майката), съдът достигна до извод, че
всеки от родителите следва да поеме приблизително половината от необходимата
издръжка – по около 180 лв. на месец. Както се установява бащата до момента е
участвал в заплащането на издръжка за децата, като редовно е изпълнявал
задължението си. Подаръците, които той е правил на децата (като ролери, мобилни
телефони) следва да се приемат за обичайни дарения от родител към дете и не
могат да намалят ежемесечното му задължение за плащане на издръжка. Същото важи
и за грижите, полагани периодично от неговите родители за децата, които са
нормални с оглед връзката между тях и внуците им. И двамата родители полагат
труд, поради което съдът достигна до извод, че всеки от тях следва да заплаща
приблизително половината от издръжката, необходима за децата. Както се посочи
сума от 180 лв. на месец е напълно съобразена с възможностите на бащата и
доходите, които получава във Великобритания. С оглед изложеното съдът приема,
че издръжката, която следва да бъде осигурявана от бащата на всяко от
малолетните деца е по 180 лв. на месец. Съдът счита, че този размер на
издръжката е съобразен с възможностите на бащата, които бяха обсъдени по-горе.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че размерът на
присъдената издръжка с Решение № 109 от
31.07.2015г. по гр.д. № 626/2015г. по описа на Районен съд Н.следва да бъде увеличен от 100 лв. на 180 лв. месечно за всяко от децата - А.А.С. и А.А.С.. Над този размер до пълните им размери исковете следва да бъде отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото, на З.М.Н., действаща като законен представител на малолетните А.А.С. и А.А.С., следва да се присъдят претендираните от нея разноски – за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете – в размер
на 400 лв. За определяне на база при изчисляване на дължимите разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, съдът използва сумата от 500 лв. –
размерът на заплатеното от Н. възнаграждение за адвокат (по договор на л. 48 от
делото). В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не е предвидена изрична разпоредба за минималното
възнаграждение за един адвокат на страната на ищеца (минимално възнаграждение е
предвидено за повереник на ответника – чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата). В
същото време искът е оценяем – арг. от чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. Следователно
размерът на заплатения хонорар за един адвокат изобщо не надхвърля минималните
размери по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата и съдът няма основание да го
намалява. Поради тази причина възраженията на процесуалния представител на
ответника за неговата прекомерност са неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да понесе държавната такса
върху увеличения размер на издръжката в размер общо за двете деца – 230,40 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката,
която А.Ф.С., ЕГН: **********,***, е осъден да заплаща с влязло в сила Решение № 109 от 31.07.2015г. по
гр.д. № 626/2015г. по описа на Районен съд Н.за детето си А.А.С., ЕГН **********,***, чрез неговата майка и законен представител – З.М.Н., ЕГН **********,***, като УВЕЛИЧАВА
същата от 100 лв. на 180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.03.2019г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване на месечната издръжка за разликата над
уважения размер от 180 лв. до пълния предявен размер от 200 лв.
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която А.Ф.С., ЕГН: **********,***, е осъден
да заплаща с влязло в сила Решение № 109 от 31.07.2015г. по гр.д. № 626/2015г. по описа на Районен съд
Н.за детето си А.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез неговата майка и законен представител – З.М.Н., ЕГН **********,***, като УВЕЛИЧАВА
същата от 100 лв. на 180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.03.2019г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване на месечната издръжка за разликата над
уважения размер от 180 лв. до пълния предявен размер от 200 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за допуснатото
увеличение на размера на издръжката за всяко от двете деца.
ОСЪЖДА А.Ф.С., ЕГН: **********,***, да заплати на З.М.Н., ЕГН **********,***, сумата от 400 лв., представляваща направените по делото разноски - платено
възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от предявените от
нея искове.
ОСЪЖДА А.Ф.С., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Н.държавна такса в размер на 230,40 лв.,
съобразно допуснатото увеличение на издръжката.
Банкова сметка, ***а на З.М.Н., като майка и законен представител на А.А.С. и А.А.С., суми:
„Инвестбанк” АД: IBAN ***, BIC *** – IORTBGSF, титуляр З.М.Н..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок, считано от 08.05.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: